Р Е Ш Е Н И Е

№

 

30.06.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №720 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-000381/31.01.2020 г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, на Д.В.Ц. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: заявените от страна на Ц. възражения не били вписани в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/; не му бил връчен препис от същия АУАН. Отделно от това, оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. Моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представят заверен препис на Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД – *** ИЗ №***г. на името на Д.В.Ц. и считат, че към датата на процесната полицейска проверка, жалбоподателят е бил освободен от задължението да ползва обезопасителен колан в управляваното от негова страна, МПС. Пледират за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско представителство пред РС – ***.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 182411/21.01.2020г. от страна на М.Г.Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля М.А.Х., както и на нарушителя – Д.В.Ц.. Съставен е за това, че на 21.01.2019г.  в гр. ***, ул. „***“ срещу № **, с посока на движение към ***, управлява товарен автомобил „***“ с рег. № ***, без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът; при проверката водачът не представя документ, удостоверяващ че е освободен от задължението си да използва обезопасителен колан по врене на движение – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; следва да бъде отбелязано, че в същия е отбелязано единствено „имам възражения“, без обаче да са изложени такива; не е представил възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Също така, Д.Ц. отказал да подпише съставения АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетел – Х.А.Р.от ***.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д.В.Ц. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.8 – 9 от делото/.

Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, в хода на административнонаказателното производство. По отношение на твърдението, че заявените от страна на Ц. възражения не били вписани в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - доколкото същото твърдение предполага изследването на събраните доказателствени материали, в т.ч. – свидетелските показания по делото, отношение ще бъде взето по-долу, но тук следва да бъде отбелязано, че от наличната доказателствена съвкупност, такова нарушение на процесуалните правила, не се установява. На следващо място, във връзка с твърдението, че на нарушителя не е бил връчен  препис от съставения АУАН, следва да бъде подчертано, че съобразно чл.43 ал.2 ЗАНН, „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“, а съобразно чл.43 ал.5 ЗАНН, „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.“. Систематичния анализ на двете разпоредби разкрива, че задължението за връчване на препис от АУАН е обвързано с подписване на акта от страна на нарушителя, докато в случаите на чл.43 ал.2 ЗАНН – Законодателят не е предвидил такова задължение. Ето защо, твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила, не е налице; в тази насока е и трайната практика на касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 180 от 29.03.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 61/2019 г., Решение № 146 от 24.02.2020 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 71/2020 г., Решение № 257 от 10.04.2020 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 126/2020 г. и много други.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.Г.Г., М.А.Х., обяснения на нарушителя Д.В.Ц., както и писмени доказателства /л.10 – 12, л.28 – 29, л.31 – 33 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Г. и Х.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка.

До известна степен в противовес на показанията на свидетелите Г. и Х., са обясненията на жалбоподателя Д.Ц.. Същият потвърждава, че при процесната проверка е бил без поставен обезопасителен колан по време на управление на МПС, но изтъква, че  разполага с Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД – *** ИЗ №***г., както и че лекарите са му казали, че не следва да използва обезопасителен колан. Към датата и часа на полицейската проверка обаче, жалбоподателят не разполагал с копие от споменатата Епикриза, поради което и не я представил пред компетентните полицейски служители. Наред с това отбелязва, че е имал възражения, които обаче полицейските служители не пожелали да впишат в съставения АУАН; потвърждава, че е отказал да подпише АУАН, но изтъква, че не му е бил издаден екземпляр от същия.

Съпоставката на обясненията на Д.В.Ц., от една страна и показанията на свидетелите Г. и Х. – от друга, разкрива, че твърдяния отказ на полицейските служители да впишат направени от страна на нарушителя възражения, не може да се приеме за доказан, а още по-малко – по убедителен начин; в тази връзка, свидетелите Г. и Х. са категорични, че Ц. е заявил наличието на заболяване, освобождаващо го от задължението да ползва обезопасителен колан в МПС, но нямат спомен същият да е искал да бъдат вписани някакви определени негови възражения в АУАН. Съдът не намира основания да прецени показанията на свидетелите Г. и Х. като недобросъвестно дадени, напротив – същите, както вече беше изтъкнато, са достатъчно подробни и не оставят впечатление за липса на обективност или проявена тенденциозност. От друга страна, обясненията на нарушителя изхождат от страна, пряко заинтересована от изхода на административнонаказателното производство, не намират опора в други доказателствени източници и поради това Съдът преценява, че не се ползват с достатъчна убедителност – за разлика от депозираните показания на свидетелите М.Г. и М.Х.. Ето защо, Съдът приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, а на обясненията на жалбоподателя, като недостатъчно убедителни – не отдава вяра. В тази връзка, наред с другото, не може да се приеме за установено и това, че при съставяне на АУАН е било ограничено правото на защита на Д.Ц. и по-конкретно – правото му да направи възражения в започващото спрямо него, административнонаказателно производство.

На следващо място, от показанията на свидетелите Г. и Х., изложената в АУАН/НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана по надлежен начин. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. От друга страна, съобразно чл.137а ал.2 т.2 ЗДвП, „Могат да не използват обезопасителни колани: 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан…“. По делото е представен заверен препис на Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД – *** ИЗ №***г., на името на Д.В.Ц., от което писмено доказателство е видно, че на 03.07.2018г. същият е изписан от лечебно заведение, след тежка оперативна интервенция. В същата Епикриза обаче, не се съдържа указание от медицинския специалист /например в частта относно хигиенно-диетичния режим/, че за Д.Ц. е противопоказно използването на обезопасителен колан при управление на МПС. Това обстоятелство заслужава особено внимание, тъй като по въпроса дали физическото състояние на лицата позволява използването на обезопасителен колан, компетентно и обосновано указание би могло да бъде издадено единствено от медицински специалист, при това – в съответен медицински документ. Обратното – да се презюмира невъзможност да бъде ползван обезопасителен колан поради претърпяна оперативна интервенция /за каквато в случая безспорно са налице доказателства/ или да се извежда такава невъзможност от евентуални устни препоръки от страна на медицински специалист - е не просто необосновано, а напълно произволно. Ето защо Съдът преценява, че при липсата на надлежно указание от медицински специалист за наличието на хипотеза по чл.137а ал.2 т.2 ЗДвП, жалбоподателят към 21.01.2019г. не е бил освободен от задължението да използва обезопасителен колан в управлявоното от негова страна МПС. Като не е изпълнил това свое задължение за действие, Д.В.Ц. е извършил нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП – което нарушение, предвид изложеното дотук, Съдът приема за доказано по убедителен начин.

Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева. Същата разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от административнонаказващия орган и поради това – няма да бъде повече обсъждан. Не на последно място, нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на обикновения случай на нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-000381/31.01.2020 г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, с което на Д.В.Ц. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: