Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 29.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - ЧЖ състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Райна Стефанова, частно гр. дело № 1562/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 15121/05.02.2020 г. по описа на СГС, депозирана от длъжника по
изпълнението - „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******, срещу Постановление от 20.12.2019 г. по изпълнително дело № 20198510402857
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с
което е отказано да се намалят разноските за възнаграждение за адвокат на взискателя и за такси по изпълнителното дело по акт на ЧСИ за разноските,
обективиран в съобщение до длъжника изх. № 71306/20.12.2019 година.
В жалбата се твърди, че не се дължат разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 100 лева, като се
оспорват останалата част от възнаграждението до приетия размер от 230 лева.
Спори се изчислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да е дължима
над размера от 50 лева, с ДДС, като твърди размерът ѝ да не се изчислява
върху възнаграждението за процесуално представителство, а единствено върху
изпълняемото вземане. Оспорва и включената в изпълняемото вземане сума в размер
на 5,91 лева, доколкото същата не била предмет на договора за цесия, с който
трето лице е прехвърлило на настоящия взискател правата си срещу жалбоподателя,
поради което не била част от изпълняемото вземане. Твърди, че размерът на
таксата по т. 1 ТТРЗЧСИ е 20 лева, а на тази по т. 5 е също 20 лева, поради
което таксите по изпълнението са неправилно изчислени в ПДИ и са не повече от
48 лева с ДДС.
Поради изложеното, моли обжалвания акт на съдебния
изпълнител да бъде отменен в частта над 96 лева с ДДС до пълния приет размер от
137,39 лева за такси по делото по ТТРЗЧСИ и в частта на адвокатското възнаграждение
над 100 лева, както и за 6,91 лева-разноски за банкова такса и изпълнителен
лист.
По същество твърди, че производството по
изпълнителното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност,
доколкото ответникът има публично обявени банкови сметки, по които има
ежедневни постъпления и се явява платежоспособен длъжник. В този смисъл
минималното адвокатско възнаграждение, което се полага съгласно Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, било прекомерно
и на взискателя се дължи не повече от 100 лева за извършената работа на
адвоката. Посочва съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното
дело - „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК *******, в предоставения срок, оспорва жалбата. Счита същата за
преклудирана в частта относно обжалваните такси по изпълнението, които му били
съобщени още с поканата за доброволно изпълнение на 03.12.2019 година. Счита
разноските за адвокатско възнаграждение за дължими, доколкото размерът им е
съобразен с НМРАВ и са реално сторени от взискателя. Излага, че таксата за издаване на
изпълнителен лист представлява прилежащо към главното вземане, и следва да бъде
събрано от съдебния изпълнител, тъй като в договора за цесия било посочено, че
вземането се прехвърля с всички принадлежности.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, който изразява
становище, че жалбата срещу таксите по изпълнителното дело била просрочена,
като, освен това, по отношение на разноските и таксите неприложима била
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита размера на адвокатското възнаграждение
за справедлив, с оглед осъществената защита, и обстоятелството, че длъжникът не
платил в срока по ПДИ. Сочи, че банковата такса, в размер на 1,91 лева била
доказан разход на взискателя по събиране на вземането. Излага, че таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ следва да се определя върху цялото вземане на взискателя, включващо
присъдените с изпълнителния лист суми и адвокатското възнаграждение, таксата за
издаване на изпълнителен лист и доказания разход на взискателя за банкови такси
в размер на 1,91 лева.
Моли съдът да
остави без уважение частната жалба.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба от 02.12.2019 г. на „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, срещу „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******, за
събиране на прехвърлените му с договор за цесия вземания от В.В.Т.по
изпълнителен лист, издаден на 03.09.2019 г. от СРС, 41-ви състав, по гр. дело №
53494/2016 година за сумата от 308, 05 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. С молбата са посочени изпълнителни способи - изпълнение върху
движими вещи, дружествени дялове и недвижими имоти, като е поискано да се
наложи запор съответно възбрана върху същите. Поискано е да се събере и
таксата, платена за издаването на изпълнителния лист от 5,91 лева, както и адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнителното дело в размер от 230 лева.
С молбата е представено пълномощно в полза на
адвокатско съдружие „Български правни услуги“ за образуване и водене на изпълнително
дело за събиране на суми по изпълнителен лист от 03.09.2019 г. по гр. дело №
53494/2016 г., както и платежно нареждане от 29.11.2019 г., съгласно което
взискателят „Ф.С.М.“ ЕООД е превел в полза на Адвокатско съдружие „Правни
услуги“ сумата от 230 лева, като в основание за плащане е посочено
наименованието на взискателя, както и „адв. х-р.и.д. с/у ЧЕЗ Електро Б-я АД“.
Представен е изпълнителен лист, издаден на 03.09.2019 г.
от СРС, 41-ми състав по дело № 53494/2016 г., с който „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******, е
осъдено да заплати на адв. В.В.Т.сумaта
от 308,05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
Представена е молба от В.Т.до СРС, 41-ми състав, дело
№ 53494/16 г., за издаване на изпълнителен лист по делото, с приложено платежно
нареждане за същото от 5 лв. по сметка на СРС и банкова такса от 0,91 лева.
Представен е договор за цесия, съгласно който В.Т.е
прехвърлил на „Ф.С.М.“ ЕООД цялото вземане, което има към „Ч.Е.Б.“ АД, присъдено
му от СРС, 41-ми състав, ведно с платената държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Представено е уведомление от В.Т.и от „Ф.С.М.“ ЕООД до
„Ч.Е.Б.“ АД, видно от което предишният кредитор уведомява длъжника, че
вземането в размер на 308,05 лева – адвокатско възнаграждение по гр. дело №
53494/16 г., е прехвърлено чрез договор за цесия на „Ф.С.М.“ ЕООД.
По делото не се спори, че това уведомление е получено
от длъжника.
Със сметка № ********** от 02.12.2019 г. ЧСИ е
начислил авансови такси от 66 лв. с ДДС, от които 20лв. без ДДС по т. 1 - за
образуване на делото, 20лв. без ДДС по т. 5- за покана за доброволно изпълнение,
15лв. без ДДС по т. 9 - за налагане на запор, като тези суми са платени от
взискакеля авансово на 29.11.2019 година с вносна бележка , приложена по делото.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 66407/02.12.2019 г.,
връчена на длъжника на 03.12.2019 г., ЧСИ е уведомил длъжника за
образуваното срещу него изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителен
лист от 03.09.2019 г. от СРС, 41-ми състав, по дело № 53494/2016 г., както и че
главницата е 308,05 лева, присъдени съдебни разноски, 236,91 лв. разноски по
изпълнителното дело (адвокатски хонорар в размер на 230 лева и такса
изпълнителен лист 6,91 лева) и 137,39 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 16.12.2019 година, като го поканил да извърши доброволно плащане.
Наред с това, съдебният изпълнител е изпратил
уведомление до НАП, с изх. № 66408/02.12.2019 година. От приложенията по делото
не се установява да са извършени други действия от съдебния изпълнител.
С молба от 03.12.2017 г. взискателят поискал на
длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като оттеглил
искането за изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване на делото,
и вместо това поискал изпълнителният способ да е запор върху вземанията на
длъжника по банковите му сметки.
На 12.12.2019 г. в кантората на ЧСИ е постъпило
възражение от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, с което последният възразил срещу
приетите с постановление, обективирано в ПДИ, адвокатско възнаграждение и такси
по изпълнителното дело, като прекомерни. С разпореждане от същия ден,
обективирано върху възнаграждението съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите суми, поради „липса на прекомерност“.
Със съобщение изх. № 71306/20.12.2019
г. ЧСИ е уведомил длъжника за отказа да намали размера на определените такси и
разноски, като изложил подробни доводи за това в самото съобщение. Постановлението
за отказ за намаляване на определените разноски от 20.12.2019. г. е съобщено на
взискателя на 27.12.2019 година.
На 07.01.2020 г. длъжникът „Ч.Е.Б.“ АД е депозирал
жалбата, по която е образувано настоящото производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано
лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.
Предмет на проверката при жалба
срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2 предл. последно
от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в
тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и
дължимост на възнаграждение за адвокат.
Възраженията на взискателя и
съдебния изпълнител за пропуснат срок за обжалване на определените такси от ЧСИ
са неоснователни, доколкото с депозираното на 12.12.2019 г. възражение
длъжникът действително е оспорил така определените такси. Същевременно
постановлението на съдебния изпълнител, с което същият е отказал да уважи
възражението, е съобщено на длъжника на 27.12.2019 г., като същият е упражнил в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК правото си да оспори постановения отказ. Така
постановеният отказ представлява по съществото си нов акт на СИ за определяне
на такси и разноски по делото, който е предмет на обжалване с настоящата жалба.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По обжалвания размер на адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело:
От приетото по делото пълномощно се
установява, че взискателят е възложил на адвокат да води и да образува
изпълнителното дело за събиране на сумата по изпълнителния лист. Въпреки това,
от приложеното платежно нареждане не се установява, че взискателят е платил
именно за защита по това изпълнително дело, респ.за образуване и водене на изпълнително
дело по изпълнителен лист от 03.09.2019 година. Съгласно правилата на
Гражданския процесуален кодекс присъждане на разноски се дължи тогава, когато
сторилата ги страна е доказала несъмнено тяхното извършване.
Въпреки това, жалбоподателят оспорва
разноските за адвокатско възнаграждение в определения размер над 100 лева до
пълния размер от 230 лева, поради което, и с оглед диспозитивното начало на
процеса, съдът следва да уважи жалбата до така посочения размер и да намали
адвокатското възнаграждение до 100 лева.
По определените към изпълняемото
вземане разноски от 6,91 лева за издаване на изпълнителен лист и банков превод:
Съдът приема, че ЧСИ правилно е
начислил в тежест на длъжника като изпълняемо вземане таксата за издаване на ИЛ
и банков превод в размер на 6,91 лв. Най-напред следва да се посочи, че
взискателят е претендирал събиране, наред с главното вземане, на такса за
издаване на изпълнителното основание и банков превод и е представил
доказателства за тези разноски именно в този размер.
На следващо място следва да се
посочи, че от приложения по изпълнителното дело договор за цесия, се
установява, че тази сума (5,91 лева) е действително прехвърлена на взискателя „Ф.С.М.“
ЕООД, наред със сумата от 380,05 лева. Сумата
представлява разход за снабдяване с процесния изпълнителен лист, респ. е
извършен във връзка с изпълнението и подлежи на събиране от длъжника, вкл. и
един лв за превод към ЧСИ на таксата за образуване на изпълнително дело.
По определените от ЧСИ такси за
изпълнението в ПДИ:
По делото не се спори, че дължими
такси по изпълнението са 20 лв. без ДДС за образуване на делото и 20 лв. без
ДДС за покана за доброволно изпълнение, тоест 48 лв. с ДДС. Такива ЧСИ е
начислил и се дължат. Спорно по делото е дължимостта на другите такси, начислени
от ЧСИ до пълния посочен размер от 137,39 лева с ДДС, в това число такса за
запор, в размер на 15 лева без ДДС (18 лева с ДДС), както и размера на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.
Съдът приема, че ЧСИ неправилно е
начислил такса за налагане на запор в тежест на длъжника в размер на 15 лева с
ДДС. Действително, тази такса е заплатена авансово от взискателя, но запор не е
установено да е наложен. Авансовото внасяне на таксата само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че тя може да се събере от длъжника. Съгласно чл.
79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът не дължи внасяне на разноски в случаите, в които
същите са направени авансово от взискателя, но са за изпълнителни способи,
които не са приложени. В случая запор не е наложен и съдът приема, че неправилно
ЧСИ е възложил на длъжника плащането на тази такса от 15 лв. без ДДС ( 18лв. с
ДДС). Впоследствие, ако са налице
основанията за същото – налагане на запор и събиране на сума по делото въз
основа на него, няма пречка тази такса да се постави в тежест на длъжника. При
така възприетото, съдът приема, че жалбата в тази част е също основателна и следва
да се уважи.
Неоснователно е възражението относно
недължимост на таксата по т.3 от Тарифата в размер на 6 лева с ДДС за
извършване на справка за длъжника и неговото имущество-такава справка е
направена като е изпратено уведомление по ДОПК до ТД на НАП-Големи
данъкоплатци и осигурители с искане за
издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки и същото е приложено по делото.
Съгласно чл. 26, б. "б" от
ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва - от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лева. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, според настоящия състав,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство се включват, както в понятието "материален
интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
"събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ).
Предвид гореизложените съображения,
размерът на пропорционалната таксата, дължима по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва
да бъде преизчислен, като с оглед гореизложеното същият възлиза на 49,68 лева. Към
тази сума следва да се прибавят обикновените такси по т.1 от Тарифата - за
образуване на изпълнително дело -20 лева без ДДС или 24 лева с ДДС, т.3 за
справка за наличие на публични задължения и наложени обезпечителни мерки-5 лева
без ДДС или 6 лева с ДДС, по т.5 -за връчване на покана за доброволно
изпълнение 20 лева без ДДС или 24 лева с ДДС, или 54 лева.Така общият размер на
дължимите такси възлиза на 103, 68 лева.
Останалите такси, посочени от ЧСИ в
мотивите не са предмет на обжалваното постановление за разноски, обективирано в
ПДИ.
Доколкото обаче жалбоподателят
претендира намаляване на определените такси от 137,39 лева до 96 лева, то
жалбата следва да бъде уважена частично като общият размер на таксите,
определени в поканата за доброволно изпълнение бъде намален до 103, 68 лева, а
за разликата до посочения от жалбоподателя размер от 96 лева жалбата е
неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на
жалбоподателя се дължат сторените в настоящото производство от него разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 106, 25 лева,
съразмерно на уважената част на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Постановление от 20.12.2019 г. на
частен съдебен изпълнител ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ по изпълнително дело №
20198510402857, с което е отказано да се намалят таксите по изпълнителното дело
по постановление на ЧСИ за разноските, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 66407 /02.12.2019 година, КАТО:
НАМАЛЯВА размера на приетите разноски по
изпълнителното дело, обективирани в ПДИ от 236, 91 лева на 106, 91 лева и размера на таксите по Тарифата към ЗЧСИ от 137,
39 лева на 103,68 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание на чл. 81 вр. с чл. 78
от ГПК „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. ********, ет. партер, да заплати
на „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******, с адрес: ***,
БенчМарк Бизнес Център, сумата от 106, 25 лева, представляваща разноски по
делото, съобразно уважената част от жалбата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.