Решение по дело №2968/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 23.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Камелия Ненкова

 

Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2968 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Димитрова, срещу Ц.Г.Б. , с ЕГН: ********** /след извършена поправка на ОФГ от заповедния съд с коректно ЕГН:**********/, с постоянен и настоящ адрес: *** с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2722.53 лв. /Две хиляди седемстотин двадесет и два лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г., сумата 289.63 лв. /Двеста осемдесет и девет лв. и 63 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2018 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 2722.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр.П., ул./кв. Б.Г., бл**вх**ап**

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 07.01.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. №*** по описа на съда за 2020 г. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц.Г.Б.  , с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** чрез  адв. Б. В. - е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника. Навеждат се доводи  на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи се, че в случай че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер,  притежаваната квота в съсобствеността, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател в посочената част на имота, и при твърдението, и че не е и потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството потребител на топлинна енергия. Сочи се, че възразява срещу допускането на СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експретите биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това искане в първото по делото с.з.Претендира разноски  по делото. Оспорва разноските на другата страна. Отправя допълнителни доказателствени искания в следния смисъл: съдът да задължи ищеца да представи Договори сключени със съответното ФДР за разпределение на ТЕ между „Топлофикация П.” АД и съответното ФДР и между ФДР и СЕС за процесния период-01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. с оглед делегираното право да разпределя постъпилата ТЕ в АС на бл**вх**Б.Г.в гр. П., с оглед изявлението му в исковата молба за наличното ФДР, респ. неговото задължение да разпределя ТЕ за отделните абонати и укаже последствията при непредставянето им; моли съда  да задължи ищеца да представи писмен документ - ИСКАНЕ за откриване на партида подадена от името на мен ответника - Ц.Г.Б. за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., от която да се установи дали ответникът е  подавал такова с цел да придобива качеството потребител на ТЕ.за имота и периода и качеството клиент на ищеца, като ако не представи такава да приемете за безспорно установено това обстоятелства, че аз никога не е бил потребител, респ. клиент на заявителя по ОУ за доставка та ТЕ за битови абонати. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В първото по делото съдебно заседание са се явили процесуалните представители и на двете страни по делото, като след направено възражение от страна на адвокат В., досежно поглешното изписване ЕГН-то на длъжника по делото, каквито указания за уточняване на инидивидуализацията на лицето е дал съда в доклада си, съдебният състав е върнал делото на заповедния съд за отстраняване на констатирана ОФГ при изписване на ЕГН-то на лицето.

Съдът, във второто по делото с.з., констатирал, че заповедният съд с Разпореждане от 29.09.2020 г. по частно гражданско дело № *** г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като името на длъжника Ц.  Г.Б. да се чете по следния правилен начин: с ЕГН:**********, в какъвто смисъл и настоящият исков съд е върнал за произнасяне делото на заповедния съд, като съдът е констатирал, че нередовностите са били отстранени.

По доклада  и по отделяне на спорните от безспорните факти, съдът като е взел предвид, че страните не оспорват, че до процесния имот е доставено количеството и на стойността, посочена в исковата молба топлинна енергия, е постановил определение, с което по делото са били отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че до процесния имот е доставено количеството топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, с оглед на което и по делото не е било допускано до изслушване съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи по делото.

В последното по делото с.з. не се е явил процесуален представител на ищеца по делото, като съдът е докладвал по делото молба с рег. № 266294/11.11.2020 г. от процесуалния представител на ищеца, с която се моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на ищеца,  няма възражения по доклада, моли за постановяване на решение по чл.237, ал.1 ГПК, в случай, че са налице предпоставките за това и ответника признае изцяло иска. Сочи, че ако ответната страна не оспорва, че имота е топлофициран и до него е доставено процесното количество топлинна енергия на стойност, посочена в исковата молба, същото обстоятелство да се обяви за безспорно. Няма други доказателства и доказателствени искания. Моли за решение за уважаване на исковите претенции. Излага доводи по същество и прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Адв. В., като представител на ответника по същество на делото моли,  до постанови решение, с което да отхвърли предявените искове от ищцовото дружество спрямо ответника Ц.Б. като недоказани и неоснователни. Сочи, че изрично още в писмения си отговор е оспорил доказателствената стойност на представеното, заверено от процесуалния представител на ищцовото дружество копие на договор, за който се  твърди, че установява правото на собственост върху ответника, и  моли съда, с оглед процесуалното поведение на ищеца, същият да бъде изключен от доказателствата по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Ц.Г.Б. за сума в размер на 2722.53 лв. /Две хиляди седемстотин двадесет и два лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г., сумата 289.63 лв. /Двеста осемдесет и девет лв. и 63 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2018 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 2722.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр.П., ул./кв. Б.Г., бл**вх**ап**

Районният съд е издал заповед по ч. гр. д. № *** по описа на съда за 2020  г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника Ц.Г.Б..

В съдебно заседание от 11.11.2020 г. по искане на страните по делото, съдът е отделил за безспорни по делото факти, че до процесния имот е доставено количеството и на стойността, посочена в исковата молба топлинна енергия, е постановил определение, с което по делото са били отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че до процесния имот е доставено количеството топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, с оглед на което и по делото не е било допускано до изслушване съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи по делото.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

Спорът е концентриран около обстоятелството дали ответната страна притежава правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния топлофициран имот. В тази връзка ищцовата страна представила договор от 19.07.1990 г. за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти. От дози документ се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. “Б.Г.”, бл**вх**ап** Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че  следва този документ да бъде изключен от доказателства по делото, като същият е приложен към исковата молба и ищецът още с исковата си молба е пожелал да се ползва от същия, с оглед разпределената му доказателствена тежест в процеса, като по делото не е било откривана с нарочно определение, постановено от съда производство по реда на чл.193 ГПК, като възражение в тази насока от представителя на ответника, както и нарочно искане, липсва, поради което и съдът намира, че посоченото писмено доказателство по делото следва да се цени, за фактите, обективинари в него, както и наред с останалия събран по делото писмен доказателствен материал- в това число и писмо от Дирекция МПТ, представено от ищеца, ведно с декларация по чл. 14 ЗМДТ, приложен към същото, видно от което имотът е деклариран именно от ответника по делото, като основание за право на собственост е посочен точно процесния Договор за продажба на недвижим имот от 1990 г., и имотът е деклариран като съсобствен с лицето Зорка Бурденяшка, като по делото не е представен акт за сключен граждански брак между лицата или друго писмено доказателство за родствени връзки между същите. В допълнение следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства дали към момента на придобиване на имота, ответникът е имал сключен граждански брак, а и такова възражение не е въведено в процеса, като дори и да беше наведен предвид посочване в отговора на доводи за съсобственост, то исковата молба е насочена към Ц.Г.Б., като именно той е вписан като купувам по представения по делото договор от 19.07.1990 г. за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти. От дози документ се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. “Б.Г.”, бл**вх**ап**като такъв го е декларирал и по ЗМДТ. Същевременно само в допълнение би могло да се посочи, че  дори и да бе представен по делото акт за сключен граждански брак между лицата, то съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо отново този ответник би бил пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, като възраженията в тази насока, наведени от особения представител на ответника, съдът намира за неоснователни.

Съдът намира, че ответникът, като /съ/собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.

  За да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на топлофицирания имот, описан в исковата молба.

От представения договор от от 19.07.1990 г. за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, съдът е достигнал до извод, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния топлофициран имот. В тази връзка съдът приема, че за процесния период между страните е съществувала облигационна връзка свързана с доставката на топлоенергия за имот, находящ се в град П., ул. “Б.Г.”, бл**вх**ап** Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. 

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за периода от периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г.. е доставяна топлинна енергия на  стойност 2722.53 лв. /Две хиляди седемстотин двадесет и два лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,  находящ се гр.П., ул./кв. Б.Г., бл**вх**ап**за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г., сумата 289.63 лв. /Двеста осемдесет и девет лв. и 63 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2018 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 2722.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност /стр.3 от отговора, стр. 14 от делото/.

В настоящия случай се касае за вземания на топлофикационно дружество за предоставена и неплатена топлинна енергия и лихви за забава. Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на топлофикационно дружество за стойността на доставена топлоенергия представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. По отношение на вземането за лихва за забава също се прилага кратка тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

            С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че след като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 31.01.2020 г., то с три години назад би било 31.01.2016 г., като се съобрази впоследствие и обстоятелства за изискуемостта, то съотнесено към претендирания период , посочен по-горе за лихви и главници, следва че  това възражение е неоснователно и вземанията не са  погасени по давност.

            Предвид изложеното исковите претенции са основателни и следва да се уважат.

По разноските         

С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в заповедното производство, които са в размер на 270,48 лева, или както следва юк възнагражедние- 50 лева за заповедното производство и 100 лева за исковото, поради което и предвид че се претендира законовия минимум на възнаграждението, то възражението на ответника за прекомерност на разноските на ищеца е неоснователно, като се претендират и разноски за заплатена държавна такса в размер на 60,24 за исковото и също толкова за заповедното производство по делото. Следователно и при уважаване на претенцията в нейната заявена цялост, то ищецът следва да получи всички разноски по делото, които се възлагат в тежест на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, че Ц.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сума в размер на 2722.53 лв. /Две хиляди седемстотин двадесет и два лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,  находящ се гр.П., ул./кв. Б.Г., бл**вх**ап**за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г., сумата 289.63 лв. /Двеста осемдесет и девет лв. и 63 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2018 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 2722.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Ц.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 270, 48  лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 104,82 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№  *** по описа на съда за 2020  г. на ПРС  да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия: