Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260052
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17569 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 82, ал. 1 ЗЗД от С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. К. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов
37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1 127.44 лв. доставена ел.
енергия за периода 22.12.2012 г. -25.02.2013г. поради изтекла давност и
присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за причинените й неимуществени
вреди от незаконното преустановяване на ел. захранването в имота й.
По делото е конституирано трето
лице „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА”АД ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Възраждане”,
бул. „Тодор Александров” № 18 помагач на
ответника.
В исковата молба се твърди, че
ищеца е наемател на общинско жилище в гр. ...... на ул. ....... № ... с площ от
50 кв. м., с ИТН ........, което се снабдява с ел. енергия от ответното
дружество. задълженията за доставена ел. енергия, възлизащи в общ размер на, по
фактури № : ......../31.01.2013 г. за периода 22.12.2012 г. – 28.01.2013 г. на
стойност 684.89 лева, ......../28.02.2013 г. за периода 29.01.2013 г. –
25.02.2013 г. на стойност 442.55 лева били оспорени от ищцата по съдебен ред. С
влязло в сила Решение постановено по гр. д. № ..../2013 г. на Районен съд –
......, ...гр. с. предявените отрицателни установителни искове били отхвърлени.
На 31.10.2017 г. електрозахранването в горепосочения имот било преустановено
поради непогасено задължение в размер на 1431.70 лева. Същото било възстановено
на 07.11.2017 г. след подаден сигнал до
ответника депозиране на исковата молба по настоящето производство. Сумите по
фактури не се дължат, тъй като след датата на влизане на съдебното решение в
сила дружеството не е предприело действия за принудителното им събиране в
3-годишен срок. Така се е погасило правото му на принудително събиране на тези
вземания. В следствие на неправомерното прекъсване на електрозахранването в
имота ищцата преживяла неимуществени вреди изразяващи се в притеснение,
тревоги, стрес за периода 31.10.2017 г. - 07.11.2017 г.,
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че ищцата е негов клиент за
посочения в исковата молба обект, за който ответникът й е доставял ел. енергия
и, че спорът относно дължимостта на
вземанията по трите фактури е разрешен с влязло в сила решение постановено по
гр. д. № ..../2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение
на Окръжен съд – ......, постановено по в. гр. д. № ... /2013 г. Заявява,
че погасителната давност е 5 години,
тъй като е налице влязло в сила решение на съда за вземанията. Твърди, че вземането
по фактура от 31.03.2013 г. е платено. Отрича да е преустановявано ел.
захранването на имота. Посочва, че
гражданската му отговорност за вреди причинени от дейността му на негови
клиенти е застрахована по сключен с третото лице ........... Договор за
застраховка във формата на Застрахователна полица № ............
От третото лице ........... в
депозирания отговор на исковата молба, се оспорват исковете. Признава се
наличието на застрахователен договор. Оспорва се наличието на вредите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното удостоверение от 22.05.2019 г. на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД; заявление от 07.11.2017 г. е
видно, че електрозахранването на ползвания от ищцата имот в гр. ......,
ул....... № ... е прекъснато на 31.10.2017 г. поради наличие на задължение от
1127,44 лв. На 07.11.2017 г. С. е уведомила ответника за прекъсването и е
поискала възстановяването му.
От приложеното решение от 15.10.2013 г. по гр. дело №
..../2013 г.; решение № ..../31.05.2014 г. по гр. дело № .../2013 г. на ...е
видно, че с влязло в сила решение решение на съда от 31.05.2014 г. е отхвърлен
иска на С. против ответника за признаване недължимост на сумата от 1431.70 лв. доставена ел. енергия
за периода 22.12.2012 г. -26.03.2013 г.
От показанията на свидетелката Н.Т.В., без родство с ищцата, съседка, се установява, че тока на С. бил спрян на
31-ви октомври и до 07.11.2017 г. Това наложило семейството на ищцата от трима
души, да ползва бойлера и хладилника на свидетелка, както и ток чрез прекаран
кабел през балконите на двете жилища. Това притеснило ищцата, защото
прекъсването било внезапно и дължимата сума-голяма.
Предвид така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Разглеждането на настоящия отрицателен установителен иск
предполага като условие за допустимост наличие на правен интерес у страните от
провеждане на производството.
С оглед заявените твърдения за настъпило прекъсване на
електрозахранването на ищцата от ответника поради дъжимост на процесното вземане
съдът счита, че е налице интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид
установените данни от писмените и гласни доказателства съдът намира за
доказано, че електрозахранването на
ползвания от ищцата имот в гр. ......, ул....... № ... е прекъснато от ответника
на 31.10.2017 г. и възстановено на 07.11.2017 г. Поради това следва да се
приеме, че е налице неизпълнение на поетото от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
АД задължение за доставка на ел. енергия на потребителите
на тази услуга. Съобразно разпоредбите на чл. 79 и 82 от ЗЗД при наличие на
неизпълнение длъжника носи отговорност за причинените вреди и пропуснати ползи
в резултат на това, освен ако е налице причина изключваща вината му. Тъй като
се установява, че основанието за прекъсването на ел. захранването е
неизпълнение на насрещно задължение на ищцата към ответника за заплащане на
потребената ел. енергия от значение за решаване на спора е обстоятелството дали
към момента на прекъсването е било налице такова. Доколкото не се спори между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата е предявила
спрямо ответника иск за признаване недължимост на вземането от 1 127.44 лв. доставена ел.
енергия за периода 22.12.2012 г. -25.02.2013г., за което са издадени фактури ......../31.01.2013
г. и ......../28.02.2013 г., който с влязло в сила решение 31.05.2014 г. е отхвърлен, а притенцията за
недължимост на вземанията към ответника С. обляга на изтекла погасителна
давност, спорно се явява обстоятелството дали от настъпване на изискуемостта на
задължението за главница до момента на прекъсване на ел. захранването и
предявяване на настоящия иск е изтекъл срок погасяващ възможността за събиране
на вземането и в частност дали срока е три или пет години. Доколкото се касае
за задължение стойност на доставена ел. енергия съдът намира, че изпълнението
му има периодичен характер и същото се погасява с тригодишен давностен срок по
аргумент на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Възражението на ответника, че следва да се
приложи хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД-петгодишна давност, тъй като
вземането е установено със съдебно решение не се споделя от съда, защото не са
ангажирани доказателства за предявяване на иск от ответника против ищеца
приключил с влязло в сила решение, установяващо дължимостта на процесните суми.
Ангажираните доказателства за проведено между страните съдебно производство
сочат отхвърляне на предявен отрицателен установителен иск от ищцата против
ответника, което от своя страна неможе да се приравни на установяване на
дължимост на вземането. Тъй като от възникване на вземането в
периода 22.12.2012 г. -25.02.2013 г. до 31.10.2017 г. е изтекъл период по-дълъг от 3 години,
съдът намира, че възможността за събирането му по принудителен ред е била
погасена по давност към момента на спиране на електрозахранването и не е било
налице основание за това. Ето защо е налице основание за понасяне на
отговорност от ответника за неизпълнение на задължението му за доставка на ел.
енергия в периода 31.10.2017 г. - 07.11.2017 г. По отношение размера на
обезщетението, съдът изхождайки от заявените вреди, изразяващи се в притеснения
и неудобства от липсата на ел. енергия в дома на ищцата, периода на търпение
-шест дни и установените факти от показанията на свидетелката В., които се
кредитират изцяло поради липсата на заинтерисованост от спора на същата, сочещи
възможност за ползване на нейни елекроуреди от семейството на ищцата и
опосредено осигуряване на ел. енергия в дома й, намира, че справедлива се явява
сумата от 500 лв.
Предвид изложеното е налице основание за уважаване изцяло на иска по чл.
124 от ГПК, а по отношение иска по чл. 82 вр. чл. 79 от ЗЗД до размера от 500
лв., като за разликата над него до 2000 лв.
същия следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно
представените списък доказателства за сторени такива както и броя и размера на
уважението искове или сумата от 351,25 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На ответника следва да се присъдят разноски само за
юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска по чл. 82 от ЗЗД в
размер от 50 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.А.С. с ЕГН ********** с
адрес *** не дължи на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов 37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.сумата от 1 127.44 лв.(хиляда сто двадесет и седем лева) доставена ел. енергия
за периода 22.12.2012 г. - 25.02.2013 г.
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов 37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.да заплати на С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500 лв. (петстотин лева)
обезщетение за неизпълнение на задължение за периода 31.10.2017 г.-07.11.2017
г., както и сумата от 351,25 лв. (триста петдесет и един лева и 25 ст.)
разноски за производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов 37,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.иск за заплащане на сумата над 500 лв. (петстотин лева) до 2000 лв.(две
хиляди лева) обезщетение за неизпълнение на задължение за периода 31.10.2017
г.-07.11.2017 г.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов
37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., сума от 50
(петдесет) лева за разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участие в производството на
третото лице„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА”АД ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Възраждане”,
бул. „Тодор Александров” № 18
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ