№ 982
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100509997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 50045196 от 29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 58186 по описа
на СРС за 2020 г., 177 състав, Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните
работи е осъдена да заплати на П. С. А. сумата от 1598 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд
за периода от 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г., получени чрез преизчисляване на нощния
труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 200 лв. – законна лихва върху главницата за периода 24.01.2018 г. – 23.11.2020 г.,
както и разноски по делото в размер на 500 лв. Ответникът е осъден да заплати на СРС
сумата от 71,92 лв. – държавна такса и сумата от 210 лв. – депозит за вещо лице.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Дирекция „Миграция“ срещу решението в частта, в която исковата претенция
е уважена. Жалбоподателят счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че не била налице празнота в
нормативната уредба, предвид на което не следвало субсидиарно приложение на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, а вместо това да бъде
постановено друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени от съда. Моли да му
бъдат присъдени разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемия.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
1
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
Страните не оспорват, че през процесния период са били в служебно
правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ /старши
полицай/ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом
– София“, при отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София“
към Дирекция „Миграция“ - МВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения
на 12 часови смени по график.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че
възнаграждението за извънреден труд е допълнително такова и се изплаща към
основното месечно възнаграждение на държавните служители. На държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно
заплащане, както на положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта,
като няма пречка двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира начина на
изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата
до изм. бр. 60/2020 г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил
извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации
- възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за
служителите, работещи на смени. С, ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на
положения извънреден труд по, ал. 5 - с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди изменението от 2020
г., сега - ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и, ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната
2
законова делегация са следните: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. бр. 69/14 г.
ДВ, действала от 19.08.2014 г. до 31.03.2015 г., както и от 29.07.2016 г. до 01.08.2016 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. бр. 40/15 г. ДВ, действала от 01.04.2015 г.
до28.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. бр. 60/16 г. ДВ, действала от
02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. ( последната е приложима към конкретния казус).
Единствено в чл. 31, ал. 2 на първата от наредбите е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се
събира с общия брой работни часове за същия период (т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите
две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/07 г. ДВ,
когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се получава
при разделянето на нормалната продължителност на работното време през деня,
установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на
нощния труд, установена от нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По въпроса "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?" е
постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС. Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището,
че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите,
работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране
на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са
необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По
задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по
смисъла на същата норма "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо
от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа
3
до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140
КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на
работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя
размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените
наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2,
изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането
на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова
цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал.
1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването
на ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.
178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни
условия за придоб И.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване, че работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо към техните
правоотношения по аналогия да се приложи ЗДСл или КТ, в това число конвертиране
на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
Ето защо, при съобразяване на горното задължително във връзка с нормата
на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за настоящия съдебен състав тълкуване, следва да се приеме, че в
случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по приложение на Кодекса на
труда подзаконови нормативни актове. Като се съобразят постановките в ТР № 1/2023
г. на ВКС, следва да се направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
правото на ЕС съобразно Решение по преюдициално запитване по дело от Съда
4
на Европейския съюз № С-262/20 .
С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая на ищеца не се дължи
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен при
преизчисление на положения нощен труд като извънреден с коефициент от 1, 143 по
правилата на чл. 9 от НСОРЗ за процесния период 23.11.2017 – 10.07.2020 г. За
останалата част от процесния период – 11.07.2020 г.-23.11.2020 г. са действали
разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и, ал. 4 от ЗМВР в редакция към ДВ, бр. 60/2020 г., както
и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ...,
съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното време към нормалната продължителност на нощното
време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, които в случая са по 8 часа, тоест коефициент "1". С
тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния
труд към дневния труд, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което
субсидиарното приложение на НСОРЗ не е допустимо. При така възприето съдът
приема че иска и за периода от 11.07.2020 г. до 23.11.2020 г.. е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е материално-правна, тя е въведена с § 52 на
ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията
на РБ и доколкото не е определен друг срок.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, по
посочените по - горе съображения (поради постановяване на ТР № 1/2023 г. на ОСГК
на ВКС по спорния въпрос, както и законодателни изменения), първоинстанционното
решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковите
претенции се отхвърлят.
По разноските:
Предвид промяната в изхода от спора, право на разноски има ответникът. Ето
защо решението в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на
500 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 281,92 лв. за държавна такса и депозит, следва да бъде отменено. Ответникът
е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете
съдебни инстанции, което съдът определи на 50 лв. за всяка инстанция, като общо
сумата от 100 лв. следва да му бъде присъдена. Следва да му се присъди и заплатената
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 35,96 лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 50045196 от 29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 58186
по описа на СРС за 2020 г., 177 състав, с което Дирекция „Миграция“ към
Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на П. С. А. сумата от 1598
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на нощен труд за периода от 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г., получени чрез
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 200 лв. – законна
лихва върху главницата за периода 24.01.2018 г. – 23.11.2020 г., както и разноски по
5
делото в размер на 500 лв. в полза на ищеца и сумата от 71,92 лв. – държавна такса и
сумата от 210 лв. – депозит за вещо лице в полза на СРС.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН: ********** да заплати на Дирекция „Миграция“ към
Министерство на вътрешните работи разноски за първоинстанционното и въззивното
производство в размер на 135,96 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6