№ 793
гр. Плевен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430100666 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3619/06.02.2024 г. на М. Л.
С., ЕГН **********, срещу „***“ АД, ЕИК ***, за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищцата, като длъжник по изпълнително дело № 252 по
описа на ЧСИ В. С., не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист
№2218/05.05.2016 г., въз основа на заповед за изпълнение № 299/28.01.2016 г. по ч. гр.
д. № 475/2016 г. по описа на РС Плевен, а именно: 3348,46 лв., главница за периода от
01.11.2010 г. до 31.12.2015 г.; 915,36 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
02.1.2011 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски в размер на 85,28 лв. за държавна такса и 180,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че кредиторът „***“ АД се е снабдил с изпълнителен
лист № 260450/28.09.2020 г. издаден на осн. чл. 415 вр. чл. 410 от ГПК въз основа на
Заповед за изпълнение № 1209/10.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2260/2020 г. по описа на РС
Плевен. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на кредитора от
12.03.2021 г. било образувано изпълнително дело № 252 по описа на ЧСИ В. С., рег. №
906, с район на действие ОС Плевен. В хода на образуваното изпълнително
производство били предприети редица изпълнителни действия за събиране на
вземането и удовлетворяване на взискателя – наложен е запор на банкови сметки на
ищеца и възбрана върху собствения и недвижим имот, находящ се в гр. ***. Посочва,
че ответникът по делото подал втора молба на 10.11.2023 г. по изпълнително дело №
252 по описа на ЧСИ В. С., с искане за присъединяване към вече образуваното дело, с
изпълнителен лист №2218/05.05.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№ 299/28.01.2016 г. по ч. гр. д. № 475/2016 г. по описа на РС Плевен за следните суми:
3348,46 лв. – главница, 915,36 лв. мораторна лихва върху главницата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и
разноски в размер на 85,28 лв. държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско
1
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е уведомен със съобщение за образуване на изпълнително дело
№ 252 по описа на ЧСИ В. С., на 23.11.2023 г., с което е уведомен, че е осъден да плати
суми по изпълнителен лист от 28.09.2020 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2260/2020 г. на РС Плевен, и по изпълнителен лист №
2218/05.05.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 475/2016
г. на РС Плевен. Ищецът формулира довод за недължимост на паричните вземания по
втория изпълнителен лист – от 05.05.2016 г., поради изтичане на тригодишната
погасителна давност за събиране на периодични вземания по принудителен ред. Счита,
че приложима е тригодишната давност, тъй като вземането е установено със заповед за
изпълнение, а не съдебно решение. Давностният срок започнал да тече от момента на
издаване на изпълнителния лист №2218/05.05.2016 г., вземането по което е предявено
за принудително изпълнение на 10.11.2023 г. – повече от 7 години. През този период
от време кредиторът не предприел действия по реализирани на изпълняемото право,
поради което е бездействал и вземането е погасено с кратката тригодишна давност. С
погасяване на главното вземане ищецът формулира довод и за недължимост на
акцесорното задължение. Погасяването на давността твърди, че е настъпил след
издаване на изпълнителния лист.
Иска от съда да уважи предявени установителен иск и претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на
предявените искове. Признава факта, че е образувано изп. дело № 252/2021 г. въз
основа на изпълнителен лист и молба на ответника. Признава, че посочените в
исковата молба суми, като дължим остатък по изпълнителни дела, и периоди след
тяхното образуване, са в размерите, които ответникът претендира.
Ответникът твърди, че с нарочна негова молба е образувано изпълнително дело №
252/2021 г. срещу ищцата, с представен изпълнителен лист № 450/28.09.2020 г. Според
ответника хронологията по делото е следната : запорно съобщение от 29.03.2021 г. до
работодател „***“ ЕООД; запорно съобщение от 29.03.2021 г. до „***“ АД и „***“
ЕАД; отговор на „***“ от 06.04.2021 г., с което признават вземането, върху което се
налага запор; отговор на „***“ за наложен запор и липса на средства за изпълнение;
вписана на 10.11.2021 г. възбрана върху имота в гр. Плевен; запорно съобщение до
работодател на 10.04.2023 г., и молба за присъединяване от 10.11.2023 г. в оригинал с
изпълнителен лист № 2218/05.05.2016 г.. Ответникът твърди, че по този изпълнителен
лист е било образувано друго изпълнително дело, което ищцата не е посочила, а
именно изпълнително дело № 372, прекратено на 25.10.2023 г. Ответникът сочи, че
хронологията по делото продължавала, както следва: три запорни съобщения от
14.1.12023 г. до работодателя „***“ ЕООД, указания до „ОББ“ и „***“ за актуален
размер на задължението. На 17.11.2023 г. постъпил отговор от „ОББ“, че длъжникът не
е клиент. На 23.11.2023 г. ищцата е уведомена лично чрез призовкар за образуваното
изпълнително дело № 252 на 23.11.2023 г. На същия ден постъпил отговор от „***
АД“ за наложен като нов запор за разликата от предходно наложения запор. На
31.01.2024 г. постъпил отговор от КАТ за наложен на 06.12.2023 г. запор върху МПС.
Ответникът счита за относима и хронологията по изпълнително дело № 372 на
ЧСИ В. С., а именно: образувано изпълнително дело на 13.06.2016 срещу ищцата въз
основа на молба и изпълнителен лист № 2218/05.05.2016 г.; изходирани запорни
съобщения на 16.06.2016 г. до всички банки, запорно съобщение до работодател на
13.07.2016 г.; придружително писмо до „***“ ЕООД на 25.0.2016 г.; молба за
посочване на запорно съобщение от 16.04.2018 г.; запорно съобщение до работодател
„НИК СИ 2015“ изпратено на 23.07.2018 г.; молба за посочване на изпълнителни
способи от 06.10.2020 г. и от 06.04.2020 г.; запорно съобщение до „***“ АД и „***“ от
2
20.05.2022 г., и запорно съобщение до „***“ ЕООД от 20.05.2022 г.; постъпил отговор
от „***“ на 31.05.2022 г., че длъжникът не е клиент; отговор от „***“ на 03.06.2022 г.,
че е наложен запор и има предходно наложен запор по изп. Дело № 252. Молба за
посочване на изпълнителни способи от 27.04.2023 г.
Ответникът счита, че е предприел многократно изпълнителни действия, с които е
прекъснал срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което и давността е прекъсната с
всяко действие. Формулира и довод, че не намира приложение чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а
чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение, представлява съдебно
изпълнително основание и нейните правни последици са идентични на влязло в сила
съдебно решение с установително и преклудиращо действие.
Иска от съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски за юрк.
възнаграждение.
В с. з. ищецът поддържа подадената искова молба и счита предявеният иск за
допустим и основателен, като препраща към изложените в исковата молба доводи.
Посочва, че изпълнително дело № 372/2016 г. е прекратено поради перемпция, а от
датата на последното валидно изпълнително действие е изминал период по-дълъг от
пет години. Претендира разноски и оспорва претендираните 24,00 лв. от ответника за
такса за копие на изпълнително дело № 252.
В с. з. ответникът оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна,
поради което иска да бъде отхвърлена. Претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложеното ч. гр. д. № 475/2016 г. се
установява, че същото е образувано по заявление на „***“ ЕАД, като е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №299/28.01.2016 г., с която е
разпоредено длъжникът М. Л. С., да заплати на заявителя, следните суми:3348,46 лв.,
главница за периода от 01.11.2010 г. до 31.12.2015 г., 915,36 лв.- мораторна лихва за
периода от 02.01.2011 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху вземането от
27.01.2016 г. до изплащане на вземането, както и 85,28 лв. за платена държавна такса и
180,00 лв. за юрк. възнаграждение. Вземането произтичало от дължима, но незаплатена
топлинна енергия.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на 29.01.2016 г., видно от приложения
по ч. гр. д. № 475/2016 г. на РС Плевен, отрязък от съобщение.
За вземанията по гореописаната заповед за изпълнение е издаден изпълнителен
лист № 2218/05.05.2016 г. в полза на „***“ ЕАД.
От материалите по изп. Д. №372/2016 г. се установява, че е образувано по молба
от 13.06.2016 г. на „***“ ЕАД и изпълнителен лист № 2218/05.05.2016 г., срещу
длъжника М. Л. С.. По искане на взискателя, съдебният извършител извършил справки
в НАП, НОИ, и на 16.06.2016 г. наложил запори върху банковите сметки на длъжника
и е изпратил съобщения до „Алианц Банк България“ АД, „БАНКА ДСК“ ЕАД, „ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, „***“ АД, „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, „Обединена българска
банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Прокредит банк България“ АД, „ПИБ“ АД, „
Райфайзен банк „ЕАД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕРСБАНК“ АД, „СТОПАНСКА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“, „ТОКУДА БАНК“ АД, „УНИКРЕДИТ БАНК“ АД, „ЦКП“
АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за сумата от 5409,33 лв. Съобщенията са получени от
третите лица на 21- 22.06.2016 г. и 04.07.2016г. Постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД,
че запорът е наложен върху сметката на длъжника. На 13.07.2016 г. съдебният
изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
3
от *** ЕООД, за което длъжникът е уведомен на 18.07.2016 г. чрез работодател, видно
от пощенско клеймо на л.49. Постъпил отговор от „Банка ДСК“ на 10.11.2017 г., че
сметката на длъжника е служебно закрита, тъй като не е ползвана повече от 12 месеца,
на 09.10.2017 г.
На 16.04.2018 г. взискателят „***“ ЕАД с молба вх. № 02871 поискал да бъде
проучено дали длъжникът има нови банкови сметки, справки в НАП и налагане на
запор. Съдебният изпълнител извършил справки в НАП, НОИ, БНБ, и ТР и на
23.07.2018 г. наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано
от „НИК СИ 2015“ ЕООД. Съобщението е получено от дружеството-работодател на
26.07.2018 г.
По искания на взискателя в молба с вх. № 07473/06.04.2022 г., съдебният
изпълнител на 20.05.2022 г. наложил запор върху банковата сметка на длъжника в
„***“ АД и „Райфазен банк“ АД за сумата от 7746,70 лв., като е постъпило съобщение
на 30.05.2022 г. от „***“ АД, че запорът е наложен. Наложен е запор върху
възнаграждението на длъжника в „***“ ЕООД на 20.05.2022 г., но съобщението е
непотърсено от дружеството.
С молба вх. № 13540/27.04.2023 г. взискателят отправил нови искания до
съдебния изпълнител, поради което същият извършил справки с вх. №17778/09.06.2023
г. в БНБ, от която се установило, че длъжникът има разплащателна сметка в „***“
ЕАД, открита на 18.05.2022 г. без активни запори. Съдебният изпълнител прекратил
изпълнително дело № 372 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което взискателят
е уведомен на 25.10.2023 г.
Въз основа на молба на „***“ ЕАД и изпълнителен лист №260450/28.09.2020 г. е
образувано изпълнително дело № 252/2021 г. Взискателят е поискал да бъдат
извършени справки в НБД,НОИ, налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника, върху трудовите възнаграждения, възбрана върху недвижими имоти.
На 10.11.2023 г. взискателят поискал да бъдат присъединени сумите по
изпълнителен лист №2218/05.05.2016 г. към изпълнително дело № 252, срещу М. Л. С.,
а именно: 3348,46 лв. главница, 915,36 лв. лихва, 85,28 лв. държавна такса и 180,00 лв.
юрк. възнаграждение. В молбата е поискано да бъдат извършени справки в БНБ, НБД,
НОИ, имотен регистър, НАП и КАТ, респ. да бъдат наложени запори и възбрани.
Видно още от приложените документи към изп. Д. № 252/2021 г. е, че на
14.11.2023 г. съдебният изпълнител 1) наложил запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника М. Л. С., получавано от „***“ ЕООД; 2) уведомил „ОББ“ АД, „***“ АД
във връзка със запорно съобщение от 29.03.2021 г., че актуалният размер на
задължението е 10 225, 32 лв., като постъпили отговор от „***“ АД на 23.11.2023 г., че
вземанията са запорирани; 3) на 24.11.2023 г. съдебният изпълнител наложил запор
върху притежаваното от длъжника МПС с рег. № ***., като е потвърдено от ОД на
МВР, че запорът е наложен.
Поканата за доброволно изпълнение по изп. Д. № 252/2021 г. на ЧСИ В. С. е
връчена на длъжника на 23.11.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с
придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена стойност и сила. Не са
налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Съдът не е взел
предвид при установяване на фактическата обстановка онези документи от изп. Д. №
252 и изп. Д. № 372, които са неотносими към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК, тъй като е основан на твърдения за факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание. В
случая твърденията са за настъпила погасителна давност след издаване на
изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 от ГПК в производство по чл. 410 от
ГПК - ч. гр. д. № 475/2016 г., по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Препис от заповедта е връчен на длъжника-ищец по делото на 29.01.2016 г.,
поради което изпълнителното основание е влязло в сила на 01.03.2016 г., тъй като не е
подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и е издаден изпълнителен лист
2218/05.05.2016 г. Именно в тази насока са твърденията на ищеца, че е настъпила
погасителна давност след срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй като
кредиторът е бездействал.
Настоящият съдебен състав намира, че от момента на влизане на Заповедта за
изпълнение в сила, за вземането по нея намира приложение разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 от ГПК, т. е. погасителната давност е всякога пет години. Основната цел на
заповедното производство е да снабди кредитора с изпълнително основание, което е
безспорно и ликвидно и да се избегне по-скъпия и продължителен във времето исков
процес. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражението. В трайно установената практика на ВКС е
прието, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в
срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на
вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по действащия ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудират/Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I
т. о., ТК/.
Погасителната давност за вземането по горната заповед за изпълнение е започнала
да тече на 01.03.2016 г. и е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД на 21.06.2016
г., когато по изп. Д. № 372/2016 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
банковите сметки на длъжника и е изпратил съобщения до банките, в които са открити
сметки на името на длъжника. Изпращането на запорно съобщение до банката
представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато
уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката/ т. 5 от
ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. Д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС./ Наложеният запор е
част от изпълнителния способ – принудително събиране на вземанията на
длъжника/чл. 507 и сл. от ГПК/, поради което всеки наложен запор прекъсва
погасителната давност. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно по
чл. 116, б. "в" ЗЗД – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ ( т. 14
от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС). При всяко прекъсване
на погасителната давност започва да тече нова пет годишна давност съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД. В случая се установява, че следващото прекъсване на давността е с
наложеният на основание чл. 512, ал. 1 от ГПК запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника на 26.07.2018 г. съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК, когато съобщението е
получено от работодателя „НИК СИ 2015“ ЕООД. Давността е прекъсната и на
20.05.2022 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „***“ АД
и е изпратено съобщението. След като изп. Д. № 372/2016 г. е прекратено на основание
5
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вземанията по изпълнителния лист са присъединени по изп.
Д. №252/2021 г. на 10.11.2023 г.. Погасителната давност е отново прекъсната на
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с наложения запор на МПС на 24.11.2023 г. Макар
относимо, това последно изпълнително действие по изп. Д. № 252/2021 г., като част от
изпълнителния способ, няма особено значение, тъй като от последното валидно
изпълнително действие по изп. Д. № 372/2016 г., предприето на 20.05.2022 г., до
предявяване на исковата молба на 06.02.2024 г., не е изтекла пет годишната давност.
По делото се установяват и други изпълнителни действия, които прекъсват давността,
но е излишно посочването им.
При тези изводи за последователно и многократно прекъсване на пет годишната
давност с наложените запори и възбрани в хода на изп. Д. № 372/2016 г., доводът на
ищеца, че е изтекла предвидената в закона давност, е неоснователен. Вземането на
ответника по издадения изпълнителен лист 2218/05.05.2016 г., респ. правото на
принудително изпълнение за вземанията по него съществува и подлежи на изпълнение.
Ето защо и поради безспорно установеното многократно прекъсване на пет годишната
давност чрез предприетите изпълнителни действия, предявеният иск по чл. 439, ал. 1
от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
понесе направените от ответника разноски за изготвяне на заверено копие на изп. Д. №
372/2016 г. в размер на 24,00 лв., и юрк. възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Следва да бъде посочено, че действително
ответникът е внесъл 24,00 лв. такса и за изготвеното копие на изп. Д. № 252/2021 г.
отново в размер на 24,00 лв., но съдът не му е указал, че дължи такава. Такива указания
са дадени само на ищеца, който е внесъл сумата от 24,00 лв. за изп. Д. № 252/2021 г.,
тъй като ищецът е направил искането то да бъде изискано. Поради тази причина тези
разноски за изп. Д. № 252/2021 г. платени от ответника не попадат в отговорността по
чл. 78, ал. 3 от ГПК, а следва да се поиска тяхното връщане на основание чл. 4б от
ЗДТ, след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***,
срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност,
сумите по Изпълнителен лист № 2218/05.05.2016 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 299/28.01.2016 г. по ч. гр. д. № 475/2016 г. на РС Плевен, а именно:
3348,46 лв., главница за периода от 01.11.2010 г. до 31.12.2015 г.; 915,36 лв., лихва
върху главницата за периода от 02.01.2011 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.01.2016 г., до окончателното плащане на вземането,
както и направените деловодни разноски в размер на 85,28 лв. държавна такса и 180,00
лв. юрк. възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело
№ 252/ 12.03.2021г., по описа на ЧСИ В. С., район на действие Окръжен съд- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Л. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, сумата от 124,00 лв., представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Плевен.
6
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7