№ 1064
гр. Сливен, 03.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230101288 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:46 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. М.
от АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 15.02.2024 година –
лист 5 от делото.
Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от
представител или пълномощник.
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. №
14164/28.06.2024 година, подадена от пълномощника на ответното дружество.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба.
Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата си молба ищцата И. И. Б. предявява против „Кредит Инкасо
1
Инвестмънтс БГ” ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 07.03.2014 година
по ЧГД № 110/2014 година на РС – Айтос следните суми: 4 025,25 лв. –
главница, 1 089,48 лв. - възнаградителна лихва, 1 603,82 лв. - мораторна
лихва, 134,27 лв. държавна такса, 100 лв. - разноски за процесуален
представител, законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2014 година.
Последното същинско изпълнително действие по това дело е било на
11.02.2015 година с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на
банкова сметка на длъжника.
На 02.02.2017 година е била подадена молба от ответника - цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с приложен договор за цесия и искане
от ЧСИ, да бъде конституиран, като взискател на мястото на цедента-
взискател „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
След като ЧСИ е конституирала новия взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, той на 02.01.2018 година е подал своя молба за
налагане на запор на банкова сметка на длъжника. Това обаче е станало след
като е настъпила перемция и делото е било вече прекратено от закона.
Прекратяването е станало по закон на 11.02.2017 година.
Последвали са други изпълнителни действия по това дело след
настъпилата перемция, но тези действия са незаконосъобразни, т.к. не са
извършвани във висящ процес, а в прекратен, т.е. несъществуващ, действия
без правно значение и последици, невалидни, т.к. се явяват не процесуални, а
извънпроцеусални.
ЧСИ има задължението да следи преклузивните срокове служебно и да
констатира настъпилата перемпция, но не го е направила своевременно и е
допуснала извършването на невалидни изпълнителни действия. Това
неизпълнение на задълженията обаче не може да бъде в ущърб на коя да е
страните по делото. Едва на 05.07.2023 година ЧСИ Т. М. констатира, че е
настъпила перемпция и прекратява делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК с постановление с изх. № 17727/05.07.2023 година. За прекратяване на
делото е изпратила съобщение на длъжника с изх. № 17726/05.07.2023 година.
След прекратяването делото ЧСИ е отбелязала правилно на обратната
страна на изпълнителния лист датата на последното изпълнително действие -
11.02.2015 година.
От датата на последното същинско изпълнително действие на
11.02.2015 година започва да тече 5-годишната погасителна давност на
задължението по изпълнителния лист съгласно чл. 110 от ЗЗД. Давността е
изтекла на 11.02.2020 година. След тази дата взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД няма право на принудително изпълнение.
Всички суми по изпълнителния лист, който се явява ценна книга се
погасяват с 5-годишна погасителна давност, независимо от техния различен
характер, т.е. описаните в него суми за лихви не се погасяват с 3- годишна
2
давност, т.к. изпълнителното основание е влязло вече в з.с. и техният сбор
представлява единна главница и съответно един единствен иск, а не отделни
такива.
След като е изтекъл давностният срок на 08.11.2023 година ответникът
образува отново изпълнително дело срещу ищеца № 1600/2023 година при
ЧСИ Т. М. № 803 с район ОС-Бургас. След образуването делото е изпратено
по местна подсъдност за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г.
Г. с район на действие СлОС под № 3405/2023 година.
От датата на последното изпълнително действие 11.02.2015 година по
ИД № 2014 803 04 01246 на ЧСИ Т. М. до образуване на новото ИД № 2023
803 04 01600 на ЧСИ Т. М. не са били извършвани действия, които прекъсват
давностния срок по чл. 110 от ЗЗД и той е изтекъл на 11.02.2020 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист от 07.03.2014 година по ЧГД № 110/2014 година на РС –
Айтос, а именно: 4 025,25 лв. – главница, 1 089,48 лв. - възнаградителна
лихва, 1 603,82 лв. - мораторна лихва, 134,27 лв. държавна такса, 100 лв. -
разноски за проц. представител, законна лихва върху главницата, считано от
13.02.2014 година. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по основателността на исковата претенция.
Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът в
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.
439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнително дело, вследствие на
новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и
новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след
приключване на производството, в рамките, на което е издадено
изпълнителното основание. Предпоставки за допустимостта на исковата
претенция са: наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и
висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството. Във връзка с
това е застъпено в правната теория и практика становището, че за уважаването
на претенция, чието основание е именно установяването на недължимост, е
необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на
3
заповедта за изпълнение факт, който трябва да опровергава установената със
съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които
изключват или погасяват спорното право.
С исковата молба се поддържа, че вземанията на ответното дружество,
материализирани в изпълнителния лист, били погасени по давност. В хода на
двете образувани изпълнителни дела срещу ищцата последните изпълнителни
действия били от 11.02.2015 година, като поради неизвършване на други
изпълнителни действия върху имуществото на Б., спрямо нея следвало да
бъде приложена нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във връзка с това се
твърди, че в периода след 11.02.2015 година е изминал срок по-дълъг от
установения 5- годишен, поради което се обосновава правният интерес на
ищцата от завеждане на настоящия иск.
Тези твърдения в настоящото производство няма как да бъдат споделени
поради няколко причини - фактически и юридически по своята същност, които
обосновават нашите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той
се основава, а така също и предполагат отхвърлянето на същия като
неоснователен,
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален
правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в
качеството му на Кредитор, от една страна и И. И. Б., в качеството й на
Кредитополучател, от друга е подписан Договор за кредит № PLUS-01345320,
съгласно който за Б. е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем
сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.
Поради неспазване на поетия от ищцата ангажимент по сключения
договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към
принудително изпълнение, след като се е сдобил с годно изпълнително
основание, като по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
образувано изп. дело № 20148030401246 по описа на ЧСИ Т. М. и е приведен в
изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който Б. претендира да са се
погасили по давност.
Съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен
4
лист се предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в
производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото
заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед
за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за
издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността,
като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при
условията на чл.422, ал.1 от ГПК.
В същото време обаче, застъпено е мнението, че същият ефект има и
влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от
влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна
по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен
лист от 07.03.2014 година суми е препятствана с подаването на молба за
образуване на ИД през 2014 година, с която първоначалният взискател е
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Маджарова. На тази дата е
прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение
от 26.06.2015 година по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и
такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По
аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е
редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в
полза на кредитора погасителна давност в тази насока е и Решение №169 от
04.06.2018 година на Окръжен съд - Враца; ,,Според Окръжен съд, от
събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело
*** първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни
действия с молбата за образуване на изпълнително производство от ***,
доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ).
Относно твърденията на ищцата, че вземането е погасено по давност, се
5
твърди, че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на
Маджарова и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби,
дадени с ТР № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС №
3/1980 година и последно постановеното във връзка с посочените две решения
- ТР № 3/28.03.2023 година по тълк. дело № 3/2020 година.на ОСГТК, това е
нямало как да стане до 26.06.2015 година.
В ТР № 2/2013 година на ОСГТК на 26.06.2015 година е прието, че
задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 година следва да се
считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
а докато то трае, давност не тече. Така с постановяването на решение №
2/2013 година, по задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
"действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се прие, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изп., действие, изграждащо съответния способ.
Макар дадената през 2015 година нова уредба на отношенията по повод
на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на въпросното
решение на № 2 на ВКС и дали същото поражда действието си от влизането си
в сила на 26.06.2015 година или се ползва с ретроактивно действие.
Разрешение е дадено с постановяването на ТР № 3/28.03.2023 година по тълк.
дело № 3/2020 година на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено
ВКС се произнесе, че „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 година, на ТР № 2/6.06.2015 година по т. д. №
2/2013 година, ОСГТК, ВНС"., а за изпълнителни дела, които са образувани
преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 година по гр. д. № 3/80
година, което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 година до датата на
влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 година, независимо от предприетите или
не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да
тече считано от 26.06.2015 година - датата на влизане в сила на ТР №
6
2/6.06.2015 година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката
на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013
година по жалба № 2834/2006 година и в решение от 10.01.2019 година по
жалба № 48149/2009 година. Според последната, при аналогични хипотези на
нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 година на ОСГК на
ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 година/ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
Сочи се още, че по отношение на вземанията по листа от 07.03.2014
година, които ищцата е била осъдена да заплати, независимо от извършените
изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила
на ТР № 2/2013 година на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото
на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 година. В процесния период
до 26.06.2025 година по делото на 24.11.2014 година е наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение, а на 11.02.2015 година и
на 18.02.2015 година до „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са изпратени
запорни съобщения за запор върху вземанията на длъжника по открити
банкови сметки на нейно име.
След като давността е започнала на 26.06.2015 година и е следвало да
изтече на 26.06.2020 година, по двете образувани дела са извършени следните
действия:
На 26.01.2016 година е входирана молба за извършване на опис на
движими вещи от взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД.
На 07.03.2017 година ответното дружество е прекъснало давността с
встъпването си в производството. Това е така, защото в молбата си за
конституиране „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, освен че е
възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ - действие, което е годно да
прекъсне давността, съгласно цитираната във връзка с това практика, така
също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в
дома на длъжника-ищец и независимо дали такъв е бил насрочен или не,
фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин
7
показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае
същата да се поддържа и занапред.
На 16.01.2018 година е изпратено запорно съобщение до „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД;
На 25.03.2019 година е наложен запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение от „Евротекстилс“ ЕООД.
В периода 02.06.2017 година - 16.07.2020 година по сметката на
ответното дружество са постъпвали доброволни плащания за погасяване на
задължението, които възлизат в общ размер на 1 500,00 лв.
На 18.12.2020 година, след преустановяване доброволните
вноски от длъжника, ответното дружество е депозирало в кантората на ЧСИ
молба за справка за наличие на трудови договори и алтернативно, при липса
на такива- опис на движими вещи.
На 05.07.2023 година ЧСИ прекратява производството по ИД на
основание чл . 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 06.12.2023 година дело № 3405/2023 година по описа на ЧСИ Г. Г. е
образувано. С молбата за образуване са възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ, както и е изискано извършването на изпълнителни действия, сред
които и опис на движими вещи в дома на длъжника.
На първо място следва да бъде обсъдено значението на постъпилите в
периода 02.06.2017 година - 16.07.2020 година суми, което следва да бъде
подведено под хипотезата на чл. 116, б."а" от ЗЗД. Съгласно трайната и
безпротиворечива практика на ВКС, признанието на вземане по смисъла на
закона е налице, когато се признава съществуването на задължението, което
кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е
задължен към кредитора.
За да е налице признаване по смисъла на чл. 116, б."а" от ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или до негов представител и да се отнася до съществуването на
самото задължение. Признаването на длъжника може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на
кредитора, за което се сочи съдебна практика.Вън от съмнение, е че плащането
8
по едно съществуващо задължение съставлява конкудентно действие по
неговото потвърждаване от длъжника - Решение № 255 от 26.03.2013 година
по т.д № 145/2012 година., II т. о., ВКС. Прави се извода, че извършените
частични плащания от длъжника по банковата сметка на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД на практика съставляват признание за
съществуването на вземането по смисъла на чл.116, б."а" от ЗЗД. По тази
причина и в периода на постъпването на същите, ответното дружество се е
въздържало от предприемане на други принудителни действия, респ. в
момента, който същите са преустановени, са предприети съответните
действия.
Наведени са оплаквания и за прекратяване по право на изпълнителното
дело на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Във връзка със същите, следва да бъде споделено застъпеното в Решение
№ 37 от 24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020 година, IV г. о. на ВКС
становище, в което е прието, че перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен
способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли
нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да
се присъединят кредитори и др.). Новата давност започва да тече от
последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание на вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение
за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.
В същия смисъл са: Решение по дело №633/2021 година на Окръжен съд
9
- Русе; Решение подело №59/28.03.2023 година на Районен съд - Поморие;
Решение по дело №765/2022 година на Районен съд - Плевен; Решение № 104
от 20.05,2019 година на ОС - Разград по в. гр. д. № 160/2019 година . Във
връзка с това следва да се има предвид, че е застъпено мнението, че
настъпването на така наречената перемпция се явява без значение за
давностния срок и неговото прекъсване в изпълнителното производство. Това
твърдение се потвърждава и от константната съдебна практика, а именно
Решение №37 от 24.02.2021година, на ВКС по гр.д. №1747/2020 година , 4-то
г.о. и Решение №3 от 04.02.2022 година . на ВКС по гр.д. №1722/2021 година,
4-то г.о., по които е прието, че „настъпилата перемпция на изпълнителното
дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на
изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на
настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116,
б. „в" от ЗЗД". В посочените решения е прието още, че когато в хода на
изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след
настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го
изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането
прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено
е, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на
давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то
давността се счита за прекъсната с искането.Същото становище се поддържа и
в други актове на ВКС и окръжните съдилища: Решение № 93 от 17.05.2021
година на ВКС по гр. д. № 2766/2020 година, IV г. о., ГК, докладчик съдията
Г. М.; Определение № 60667 от 18.10.2021 година на ВКС по гр. д. №
1722/2021 година, IV г. о., ГК, докладчик съдията Г. М.; Решение N9 264663 от
12.07.2021 година на СГС по в. гр. д. № 11391/2020 година; Решение №
266763 от 30.11.2021 година на СГС по в. гр. д. № 13842/2020 година.
Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата
относно вземането погасителна давност, поради което по категоричен начин
става ясно, че давност не е и няма как да е изтекла в полза на ищцата, тъй като
същата е прекъсвана многократно с изискването и предприемането на
горепосочените изпълнителни действия, с което се доказва и че предишният
взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящия взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Т. М. и ЧСИ Г. Г. не са
10
бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на
двете образувани изпълнителни дела. Предвид всичко изложено. От съда се
иска да постанови решение, с което да се отхвърли в цялост предявения от
ищцата иск . Претендират се разноски.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в тежест на ответната страна се моли да се приложи и чл. 78,
ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото се моли съдът да приеме възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест на
ответното дружество е да докаже, че оспореното вземане по издаденият
изпълнителен лист не е погасено по давност, датата на която е извършено
последното изпълнително действие, както и обстоятелствата свързани с
наличие на спиране или прекъсване на давността.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и дадените указанията. Във
връзка с доказателствените искания поисках от ЧСИ Г. Г. копие от ИД №
3405/2023 година, ведно с приложеното изпълнително дело № 1600/2023
година на ЧСИ Т. М. - Бургас, но ми бе отказано издаването на такова копие от
делото, със съобщение и мотиви, че следвало да има изричен акт на съда, за
което прилагам като писмено доказателство съобщението на ЧСИ и моята
молба. Тъй като не е възможно по този ред да се снабдим с копие от
изпълнителните дела, ще направя доказателствено искане по чл. 192 от ГПК в
писмен вид с молби до ЧСИ Г. Г., която да бъде задължена от съда да
представи исканото изпълнително дело. Също така пак на основание чл. 192
правя искане да задължи ЧСИ Т. М. с район на действие Бургас да предостави
копие от изпълнително дело № 1246/2014 година по описа на Т. М. Окръжен
съд – Бургас.
По доказателствата, съдът
11
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешното
съдебно заседание от пълномощника на ищеца молба и съобщение.
ДОПУСКА като доказателство по делото заверено копие от
Изпълнително дело № 3405/2023 година по описа на ЧСИ Г. Г., с рег. № 915 с
район на действие ОС - Сливен, ведно със съдържащото се в него
изпълнително дело № 1600/2023 година на ЧСИ Т. М. с рег. № 803 с район на
действие Окръжен съд –Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Г. Г., с рег. № 915 с район на действие ОС – Сливен
в едноседмичен срок след внасяне от страната на разноските за издаване на
допуснатите като доказателства заверени копия, но не по-късно от десет дни
преди датата, за която е насрочено следващото съдебно заседание да
представи допуснатото от съда доказателство, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанието в срок и
непредставянето на допуснатото доказателство, съгласно чл. 192, ал. 3 от ГПК,
освен отговорността по чл. 87 от ГПК, носи отговорност и пред страната за
причинените й вреди.
ДОПУСКА като доказателство по делото заверено копие от
Изпълнително дело № 1246/2014 година по описа на ЧСИ Т. М., с рег. № 803
с район на действие Окръжен съд - Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Т. М., с рег. № 803, с район на действие Окръжен
съд - Бургас в едноседмичен срок след внасяне от страната на разноските за
издаване на допуснатите като доказателства заверени копия, но не по-късно
от десет дни преди датата, за която е насрочено следващото съдебно заседание
да представи допуснатото от съда доказателство, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанието в срок и
непредставянето на допуснатото доказателство, съгласно чл. 192, ал. 3 от ГПК,
освен отговорността по чл. 87 от ГПК, носи отговорност и пред страната за
причинените й вреди.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в едноседмичен срок от днес следва да
предприеме действия, свързани с установяване и заплащане на размера на
следващите се такси за издаване на заверените преписи от допуснатите
12
доказателства.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.10.2024 година от 10:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани - ищцата чрез
процесуалният си представител от съдебно заседание, а ответната страна при
условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
След предаване на делото в канцеларията на съда да се изпълни
определението на съда, като на задължените лица да се изпрати препис от
молбата по чл. 192 от ГПК и заверен препис от определението, с което са
допуснати доказателствата, вменено е задължението и е отправено
предупреждението.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:38 часа
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13