Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК. Иск за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, и иск за обезщетение поради забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от причиняване на увреждането до окончателното изплащане. От съдържанието на исковата молба и заявеното от процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание съдът констатира твърдяните факти и обстоятелства, от които ищцата счита, че е възникнало претендираното от нея право. Това: На 17.07.2008 година в гр. В. Т. ищцата, в качеството на пълномощник на децата си, е сключила договор за покупко-продажба на недвижими имоти; По силата на този договор „Л. – Й. П.” продал на децата й недвижими имоти, находящи се в гр. В. Т., подробно описани и индивидуализирани в исковата молба; При изповядването на сделката пред нотариуса са представени удостоверения за вещни тежести, издадени от Службата по В. - гр. В. Т.; Съгласно отразеÝото в удостоверенията по отношение на имотите, предмет на договора за покупко-продажба към датата на изповядване на сделката, е нямало вписани вещни тежести – ипотеки и възбрани, искови молби и особени залози за периода от 1998 година до датата на издаване на удостоверенията; През месец януари 2009 година на ищцата е станало известно, че посочените удостоверения за вещни тежести са с невярно съдържание; След извършена проверка е установила, че към датата на изповядване на сделката е имало вписана договорна ипотека върху имотите, предмет на сделката, в полза на „Банка Пиреос България” – гр. С.; Към датата на изповядване на сделката върху двата имота са съществували и са били вписани ипотеки; Издадените две удостоверения за вещни тежести са били с невярно съдържание; Във връзка с това е водено наказателно общ характер дело, което е приключило със споразумение, като определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в сила на 21.06.2011 година; С посоченото споразумение подсъдимата В. М. С. е призната за виновна в качеството си на длъжностно лице „старши специалист” в Службата по В. – гр. В. Т., към Агенцията по В., за това, че в кръга на службата си съставила официални документи /удостоверения за вещни тежести, сред които и двете удостоверения за вещни тежести, които са представени при сключване на посочената в исковата молба сделка, в които удостоверения са вписани неверни обстоятелства - че върху описаните в тях недвижими имоти не са вписани вещни тежести, искови молби и особени залози от 1998 година до деня на издаването им, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства; Към момента на извършване на деянието, за което Сидерова е призната за виновна, същата е била служител на АВ и това деяние е извършено в качеството на длъжностно лице в същата А.; Поради неиздължаване на кредита по посочената договорна ипотека е образувано изпълнително дело и имотите, които ищцата е купила за децата си, са изнесени на публична продан; Ако в удостоверенията за вещни тежести при изповядване на сделката не са били отразени неверните обстоятелства, ищцата не би сключила договора за покупко-продажба от името на децата си; Вследствие на деянието на служителя на ответника - от момента от узнаване за неистинността на двете удостоверения за вещни тежести ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, сериозно засегнали здравето й, нейния нормален начин на живот, нейната трудоспособност. В исковата молба е посочено в какво се състоят причинените имуществени вреди и подробно са изложени факти, свързани с твърдените, претърпени от ищцата неимуществени вреди, които факти са настъпили в резултат на извършеното деяние от служителката на ответника. Ищцата оценява причинените й неимуществени вреди, произтичащи от деянието на служителя на ответника на 26 000 лева. Счита, че тези неимуществени вреди са пряка последица от доказаното в наказателното производство престъпно деяние от служителя на ответника. Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено искане да бъде осъдена Агенцията по В. да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2008 година, датата на изповядване на сделката, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски. Съдът като взе предвид съдържанието на отговора на исковата молба, констатира, че ответникът се брани с правоизключващи твърдяното от ищцовата страна право, евентуално факти, изключващи твърдения размер на претендираното обезщетение, а именно: Ответникът счита, че искът е предявен срещу ненадлежен ГР.Д.№..../2011 г. ВТОС ответник; Ищец в производството е Д., която е пълномощник на двамата купувачи; В съдебната практика е установено, че упълномощаването е едностранна сделка с едностранен характер; Щом ищцата е разполагала с правото да представлява купувачите, то несъмнено възникналото между страните правоотношение е породено от договор за поръчка, съгласно който довереникът се задължава дÓ извърши за сметка на доверителите възложените му от последните действия; Ако довереникът действа от името на доверителите като техен пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва, възникват направо за доверителите; Ищцата не е адресат на издадените 2 удостоверения за вещни тежести и в този смисъл не е увредена от тях; Доколкото се претендират вреди, които същата е претърпяла в качеството си на пълномощник, претенциите са неоснователни; Вредите не са причинени пряко на нея; Правото за обезщетение за вреди от издадените удостоверения за вещни тежести би възникнало направо за доверениците на ищцата, пълномощник; Въз основа на така твърдените обстоятелства, по отношение на ищцата не е налице активна легитимация. Съдът в тази част възприема отговора като направени възражения за липса на материално-правна легитимация на ответника и на ищцата, а не както е посочено в отговора на исковата молба – липса на процесуална легитимация. Относно процесуалната легитимация на страните съдът се е произнесъл в мотивите на постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, с което е приел, че е налице процесуалната легитимация на страните и е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на производството. С отговора на исковата молба са оспорени изцяло фактическите и правни твърдения на ищцата, изложени в исковата молба. Ответникът счита, че са неотносими към правния спор твърденията за изтеглен банков кредит от ищцата и лични нейни средства, които тя е дарила на децата си. Оспорват се изложените твърдения в ИМ, че ищцата е дарила сочените парични суми на децата си. Оспорват се и твърденията, изложени в исковата молба във връзка с полаганите грижи от страна на ищцата за нейната покойна леля, в резултат на което по завещание тя е получила недвижим имот, който продала през 2005 година. Изложено е становище - ако съдът приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, ответникът възразява против твърдения размер на претърпените неимуществени вреди, като твърди прекомерност на претендираното обезщетение с оглед съдебната практика и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. По отношение на обусловената искова претенция за заплащане на законната лихва ответникът прави възражение за частично погасена по давност претенция - на основание чл. 111, буква „в” от ЗЗД, съгласно който с 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. По отношение на възраженията за неподсъдност на спора на гражданския съд съдът се е произнесъл в мотивите на определението, което е постановил по реда на чл.140 ГПК.Въз основа на твърдяните факти е направено искане да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата – чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД; и обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Или съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа. Предявените искови претенции не са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посоченото от ищцовата страна правно основание на предявените претенциите не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищцовата страна е задължена да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма. От съдържанието на исковата молба - твърдяните факти и направеното искане, е видно, че ищцата търси съдебна защита на нейно субективно право /обезщетение за причинени неимуществени вреди/, което право е възникнало в резултата на противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа. Поради което от твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че произтича претендираното право, и направеното искане настоящият състав прави из Искови претенции с посочените по-горе правни основания се разглеждат по реда на общия исков процес. С оглед на изложеното направеното с отговора на исковата молба, както и с писмената защита „възражение за подсъдност” е неоснователно. Предявените искови претенции са процесуално допустими. Направеното с отговора на исковата молба, както и с писмената защита искане да бъдат оставени без разглеждане предявените искови претенции и да бъде прекратено производството по делото, поради липса на „пасивна и активна процесуална легитимация”, е неоснователно. Съображенията за този извод са следните: Както се посочи по-горе от съдържанието на исковата молба - твърдяните факти и направеното искане, е видно, че ищцата търси съдебна защита на нейно субективно право /обезщетение за причинени неимуществени вреди/, което право е възникнало в резултата на ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа. Процесуалната легитимация на страните се определя единствено и само от твърденията, изложени в исковата молба. Щом ищцовата страна твърди, че е носител на материално право и това право е „засегнато от ответника” е налице процесуалната легитимация на страните. В този смисъл виж п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.159-160. Всички съображения, изложени във връзка с твърдението за липса на процесуална легитимация на страните, настоящият състав счита, че са относими към основателността на исковите претенции, а не към тяхната процесуална допустимост. Поради което по отношение на тези възражения съдът ще изложи съображения при обсъждане основателността на обуславящата искова претенция. С оглед на изложеното направеното искане да бъдат оставени без разглеждане предявените искови претенции и да бъде прекратено производството по делото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. От приетите по делото писмени доказателства и приложените НОХД, нотариално дело, изпълнително дело и ЛТД на С., последните три заверени ксерокопия, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: На 17.07.2008 година в гр. В. Т. ищцата, в качеството на пълномощник на децата си, е сключила договор за покупко-продажба на недвижими имоти; По силата на този договор „Л. – Й. П.” продал на децата й недвижими имоти, находящи се в гр. В. Т., подробно описани и индивидуализирани в исковата молба; При изповядването на сделката пред нотариуса са представени удостоверения за вещни тежести, издадени от Службата по В. - гр. В. Т.; Съгласно отразеното в удостоверенията по отношение на имотите, предмет на договора за покупко-продажба към датата на изповядване на сделката, е нямало вписани вещни тежести – ипотеки и възбрани, искови молби и особени залози за периода от 1998 година до датата на издаване на удостоверенията. Обстоятелства, установеничрез приложеното към настоящото гражданско дело нотариално дело №1330/2008 г. на Нотариус №283 Т. Б., с район на действие ВТРС, заверени ксерокопия. Към датата на изповядване на сделката върху двата имота, предмет на сделката, в полза на „Банка Пиреос България” – гр. С. са съществували и са били вписани ипотеки.Поради неиздължаване на кредита по посочените договорни ипотеки е образувано изпълнително дело и имотите, които ищцата е купила за децата си, са изнесени на публична продан. Обстоятелства установени чрез приложеното към настоящото гражданско дело изпълнително дело №.*0190 на ЧСИ Виктор Георгиев с рег.№725, с район на действие ВТОС и приложения към изпълнителното дело НА за договорна ипотека, заверени ксерокопия. По реда на чл.382 от НПК е одобрено споразумение със следното съдържание: „В периода от 21.05.2008 година до 16.07.2008 година, в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, лично и чрез посредственото извършителство на съдиите по В. при Районен съд - В. Т. М. И.Г. и Десислава Атанасова Николова, в качеството си длъжностно лице - старши специалист в Служба по вписвания - гр. В. Т. към А. по вписвания, в кръга на службата сиВ. М. С., съставила официални документи - удостоверения за вещни тежести №№ 4480/21.05.2008 г., 4481/21.05.2008 г. и 4483/21.05.2008г., № 5070/02.06.2008г. и №№ 6684/16.07.2008 г. и 6685/16.07.2008 г., в които удостоверила неверни обстоятелства - че върху описаните в тях недвижими имоти не са вписани вещни тежести, искови молби и особени залози за периода от 1998 г. до деня на издаването им, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 от НК. Като деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл и с деянието не са причинени имуществени вреди. . Споразумението е влязло в сила на 21.06.2011 година. Обстоятелства установени чрез приложеното към настоящото гражданско дело НОХД №..../2011 г. ВТРС. Към момента на извършване на деянието, за което Сидерова е призната за виновна, същата е била служител на ответника и товадеяние е извършено в качеството на длъжностно лице в същата А.. Обстоятелства установени чрез намиращите се вприложеното към настоящото гражданско дело ЛТД на С., заверени ксерокопия, договор, споразумения към него и длъжностна характеристика. От приетото заключение на вещите лицапо допуснатата и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза и от уточненията, направени в последното по делото публично заседание, както и от приетите като писмени доказателства по делото медицински документи, съдът приема за установени причинените на ищцата увреждания, а именно: „След месец януари 2009 годинапри С. И. Д. е диагностицирано в амбулаторни условия депресивен епизод с последващо влошаване в състоянието довело до стационарно лечение в ЦПЗ-гр. В. Т. и разстройство на вегетативната нервна система със световъртеж от централен произход. Д. провежда поддържащо лечение с антидепресанти, ноотропни, антивертигинозни транквиланти до настоящия момент. Д. страда от рецидивиращо депресивно разстройство, световъртеж от централен произход и разстройство на вегетативната нервна система и към момента на освидетелстването. Една от възможните причини за уточнените заболявания при Д. могат да бъдат стресогенни фактори от социален характер посочените в исковата молба ГР.Д.№995/2011 г. ВТОС при предразполагащ биологичен терен. При Д. към момента на освидетелстването може да се приеме - продължително разстройство на здравето, неопасно за живота. „ В съдебно заседание вещото лице Д. К. установява следното: ”Трудно бих дала някаква прогноза във връзка със съдебно-психиатричната диагноза. Това е заболяване, водещо до силно разстройство, което се лекува с антидепресанти, с психотерапия, и изхода от болестта не може да бъде прогнозиран. Той е индивидуален, зависи от стресови фактори и от биологичния терен, т.е. имам предвид каква е душевната чувствителност на болната към външните фактори. Има и наследствени фактори, в нейния случай не са установени такива. Преди 2009 година нямаме данни за здравословното състояние на ищцата какво е било. Данните започват да се черпят от първоначалния и последващите прегледи и от лечението в стационар. От рецептурната книжка е видно какви лекарства са изписвани. В съдебно заседание вещото лице Д. Н. установява следното: „Световъртеж от централен произход и разстройство на вегетативната нервна система не се разглеждат като отделни заболявания, а се разглеждат като елементи към рецидивиращо-депресивно разстройство. Ние сме се постарали в тази оценка на здравето, която С. Д. ни съобщава - между януари 2009 година, когато е била на 53 години, и януари 2012 година, когато е на 56 години, че в този тригодишен период определени социални моменти, които тя счита за неблагоприятни, са оказали въздействие върху нейното здраве, което тя приема като стресогенно жизнено събитие. За да се проявят тези външни фактори, трябва да има и предразполагащ биологичен терен. Именно това сме се постарали да опишем като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Спрели сме се на този термин, защото ние правим оценка именно само на този период и до този момент. Винаги се оценява крайното събитие. Редица заболявания, не само изброените, вкл. и хипертония, захарен диабет и др., могат да протичат в организма в едно състояние, наречено латентно, вкл. и онкологични, изобщо всички заболявания. Ние сме преценили, че този социален момент е отключил това разстройство. „ От установените конкретни обстоятелства чрез депозираните по делото свидетелски показания на свидетелите М. М. И., колежка на ищцата, М. Н. А., „комшийка” с бабата, която е гледана от ищцата, и И.М. Д., син на ищцата, които като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Ищцата е полагала грижи за нейната леля в продължение на 18-19 години; След смъртта на лелята ищцата получила по завещание недвижим имот, който продала; Парите, получени от продажбата, изтеглен банков кредит от ищцата и лични нейни средства, дарила на децата си, като посочените средства са вложени в закупуването на двата недвижими имота, предмет на процесната сделка; През месец януари 2009 година на ищцата е станало известно, че удостоверения за вещни тежести, представени при сключване на процесната сделка, са с невярно съдържание; След извършена проверка е установила, че към датата на изповядване на сделката е имало вписани договорни ипотеки върху имотите, предмет на сделката, в полза на „Банка Пиреос България” – гр. С.; От момента на узнаване за неистинността на двете удостоверения за вещни тежести и по настоящем ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, засегнали сериозно здравето, нормалния начин на живот и трудоспособност; Започнала да посещава личен лекар, психиатър и невролог; Провеждано е лечение с непрекъснат прием на лекарства, което продължава и към момента. Чрез депозираните свидетелски показания на посочените свидетели съдът приема за установени и конкретните увреждания и конкретните страдания на ищцата, както след „узнаването”, така и до настоящия момент, а именно: безсъние; силно главоболие и отпадналост; непрекъсната напрегнатост; често плачи без да може да обясня защо; липсва на самочувствие; потиснатост; чувство за вина пред децата й без да има такава; усещане за правна и социална несигурност, поради подронване чувството за доверие в органите и служителите на Агенцията по В. и другите държавни органи; ищцата считала, че усилията и средствата на три поколения роднини са се обезсмисли. Съдът дава варя на свидетелските показания, като има предвид следното: личното си впечатление от начина на депозиране на свидетелските показания; свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели; двете свидетелски не са заинтересовани от изхода на делото; на показанията на сина на ищцата съдът дава вяра с оглед това, че фактите, които установява са в пълен синхрон с фактите, установени както чрез свидетелските показания на другите две свидетелки, така и чрез всички други събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе. С оглед на изложеното съдът е мотивиран да приеме депозираните свидетелски показания за достоверни. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на предявения на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл. 51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД обуславящ иск. Същият е основателен и доказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в посочените законови разпоредби сложен ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищцата: -противоправно поведение на физическо лице, на което ответникът е възложил работа; -причиняване на вреда на ищцата при и по повод изпълнение на възложената работа; -причинна връзка между противоправното поведение и вредата; -вина. По отношение възлагане на работа на лицето, причинило вреда на ищцата при и по повод изпълнение на възложената работа; Отговорността на физическите лица за непозволено увреждане е на основание чл.45 ЗЗД, а отговорността на юридическите лица за непозволено увреждане е на основание чл.49 ЗЗД . Задължителна практика на Пленума на ВС на РБ - П №7/1959 г., т.1. Отговорността на ответника е обоснована от следното: В резултат на извършване на възложена от ответника работа е причинено непозволено увреждане на ищцата. Възлагането на работата, в резултат на която е причинено непозволеното увреждане, е установено чрез съдържанието на сключените между ответника и лицето, на което е възложена работата, договор и споразумения към него, както и от съдържанието на длъжностната характеристика, за длъжността, която е изпълнявало лицето. Обстоятелства, приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение противоправно поведение на физическо лице, на което ответникът е възложил работа; както и вината. По силата на разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и на чл.300 от ГПК влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.413, ал.3 от НПК разпоредбата на ал.2 на чл.413 от НПК се прилага и за актовете на районния съд по глава двадесет и девета „Решаване на делото със споразумение”. По силата на посочената разпоредба и на разпоредбата на чл.383, ал.1 от НРК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на изложеното, поради задължителния характер на споразумението, одобрено от наказателния съд, гражданският съд приема за установени посочените по-горе обстоятелства. По отношение причиняване на увреждания на ищца и причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди. Причинната връзка не е призюмирана от Закона и трябва да бъде безспорно установена. За да е налице причинна връзка трябва да бъде установено, че противоправното поведение е необходимо условие за настъпване на вредата - без него вредоносният резултат не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение и е налице изискуемата се от закона причинна връзка. От приетите за установени чрез писмените доказателства, чрез заключението на вещите лица по допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза и чрез депозираните свидетелски показания обстоятелства, посочени при обсъждане на събраните по-делото доказателства, съдът прави извод: Противоправното поведение на лицето, на което ответникът е възложил работа, е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди в неимуществената сфера на ищцата. Това е така защото, ако в удостоверенията за вещни тежести при изповядване на сделката не са били отразени неверните обстоятелства, ищцата не би сключила сделката и нямаше да настъпят и другите последици, включително увреждането на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /имуществени и неимуществени/. Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Аргумент чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В настоящия казус е засегната неимуществената ценност – здравето на ищцата, засегната е психическата сфера и душевния мир, нейната психика и душевното й състояние. Съдът като се съобрази с посочената правна норма и със задължителната практика на ВСотносно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - П №4/68 година, намира следното: Установените по делото чрез заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана комбинирана съдебномедицинска експертиза и уточненията в съдебно заседание, чрез депозираните свидетелски показания и чрез приетите писмени доказателства обстоятелства, обосновават извода на съда за размера на дължимото обезщетение, което съдът определя на 26 000 лв. Обстоятелства, обосноваващи извода на съда за определяне на размера на дължимото обезщетение, са: видът, характерът и степента на констатираните увреждания /причинено рецидивиращо депресивно разстройство, световъртеж от централен произход и разстройство на вегетативната нервна система до настоящия момент/; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; душевните страданията, претърпени както при причиняване на увреждането /”узнаването”/, така и в последствие до настоящия момент; психическата травма, както при причиняване на увреждането /”узнаването”/, така и впоследствие, като травмата е трайна; дълбоко и трайно е засегната ГР.Д.№..../2011 г. ВТОС психическа сфера и душевния мир на ищцата. Както се подчерта посочените обстоятелства са установени чрез писмените доказателства, чрез заключението на вещите лица и чрез депозираните свидетелски показания. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане /конкретността на случая/, те определят действително причинените вредии обосновават извода на съда относно размера на дължимото обезщетение, който съдът определя на 26 000 лв. Настоящият състав счита, че посоченият размер е справедлив и напълно отговаря на действително причинените увреждания на причинените страдания, на причиненото увреждане на психиката, на техния вид и степен на засягане. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди. В настоящия казус по делото няма събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че вредоносният резултат е съпричинен и от поведението на увредената ищца. По изложените съображения съдът намира предявената искова претенция за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. за доказана и по основание и по размер. Поради което следва да бъде уважена, така както е предявена. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността и доказаността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна и доказана. Има възникнало и изискуемо парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед разпоредбите на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение за неимуществени вредиот деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Съдът приема, че „денят на увреждането” по смисъла на посочената правна норма е момента, в който ищцата е разбрала за невярното съдържание на двете удостоверения за вещни тежести и съществуващите вписани ипотеки. По делото няма събрани доказателства, установяващи „деня на узнаването”. Чрез свидетелските показания се установява само, че „узнаването” е станало през месец януари 2009 година. Поради което съдът счита, че в настоящия казус за „ден на увреждането” по смисъла на чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде приет 01.02.2009 година. С оглед на изложеното исковата претенция считано от 17.07.2008 година е неоснователна. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение на основание чл. 111, буква „в” от ЗЗД за частично погасяване по давност на обусловената претенция.Възражението е неоснователно. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца. В настоящият казус този ден е влизане в сила на споразумението. А това е 21.06.2011 година. С оглед на изложеното не е изтекла визираната в чл.111, ал.1, б.”в”, предложение второ от ЗЗД тригодишна давности исковата претенция не е погасена по давност. По изложените съображения обусловената искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена, считано от 01.02.2009 година до окончателно изплащане на дължимото обезщетение, като за периода от 17.07.2008 година до 01.02.2009 година следва да бъде отхвърлена, като неосноватÕлна. При този изход на делото: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в първоинстанционното производство в размер на 1 000 лв.; На основание чл.78, ал.6 от ГПК и на основание чл.84, а.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да запрати в полза на Великотърновски окръжен съд направените на основание чл.83, ал.3 от ГПК разноски в размер на 600 лв., представляващи изплатени депозити за вещите лица от бюджетните средства на съда. Водим от горното и на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.52 от ЗЗД окръжният съд Р Е Ш И: ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД; чл.51, ал.1 от ЗЗД; чл.52 от ЗЗД; и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД А. ПО В., с адрес гр. С., ул.”Е. Б.” №20, да заплатина С. И. Д., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”Д. Ч.”№3”В” и адрес за призоваване гр. В. Т., ул.”Ц. Церковски” №28, .1, сума в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, изразяващи се в засягане неимуществена ценност – здравето, психично състояние и душевен мир, състоящо се в рецидивиращо депресивно разстройство, световъртеж от централен произход и разстройство на вегетативната нервна система; като вредите са настъпили от противоправно виновно поведение на физическо лице, на което АВ е възложила работа, и са причинени при и по повод възложената работа; противоправното поведение се изразява в следното: „в периода от 21.05.2008 година до 16.07.2008 година, в гр. В. Т., при ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС условията на продължавано престъпление, лично и чрез посредственото извършителство на съдиите по В. при Районен съд - В. Т. М. И. Г. и Д. А. Н., в качеството си длъжностно лице - старши специалист в Служба по вписвания - гр. В. Т. към А. по вписвания, в кръга на службата си В. М.С., съставила официални документи - удостоверения за вещни тежести №№ 4480/21.05.2008 г., 4481/21.05.2008 г. и 4483/21.05.2008г., № 5070/02.06.2008г. и №№ 6684/16.07.2008 г. и 6685/16.07.2008 г., в които удостоверила неверни обстоятелства - че върху описаните в тях недвижими имоти не са вписани вещни тежести, искови молби и особени залози за периода от 1998 г. до деня на издаването им, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 от НК; заедно със законната лихва върху сумата 26 000 лв., считано от 01.02.2009 година, до окончателното изплащане на сумата; като ОТХВЪРЛЯ искът за законната лихва върху сумата от 26 000 лв., считано от 17.07.2008 година до 01.02.2009 година. ОСЪЖДА А. ПО В., с адрес гр. С., ул.”Е. Б.” №20, да заплати на С. И. Д., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”Д. Ч.”№3”В” и адрес за призоваване гр. В. Т., ул.”Ц. ЦерковсÛи” №28, .1, направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/. ОСЪЖДА А. ПО В., с адрес гр. С., ул.”Е. Б.” №20, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд направените на основание чл.83, ал.3 от ГПК разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи изплатени депозити за вещите лица от бюджетните средства на съда. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |