Р
Е Ш Е
Н И Е №
260045
12.01.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, VIII
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно
гражданско дело № 2397/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „КМТ-ШИПКА“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Б. от Старозагорска
адвокатска колегия против решение № 19 от 15.01.2020г., постановено по гр. д. №
1396/2017г. по описа на Районен съд Казанлък, с което се осъжда „КМТ-ШИПКА“
ООД, ЕИК ********* да заплати на М.К.Х., ЕГН ********** сумата 21 040, 19
лева, явяваща се 1/3 от стойността на общия дружествен дял в размер на
63 120, 57 лв. по междинен счетоводен баланс на „КМТ-ШИПКА“ ООД към
30.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 21 040, 19 лева
от завеждане на делото до окончателното плащане, мораторни лихви по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД в размер на 6 060, 03 лева, считано от датата на получаване на
нотариалната покана за доброволно плащане от ответното дружество – 07.06.2012г.
до завеждане на исковата молба в РС Казанлък на 05.04.2015г.С решението се
осъжда „КМТ-ШИПКА“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К.И.Х., ЕГН **********
сумата 21 040, 19 лв., явяваща се 1/3 от стойността на общия дружествен
дял в размер на 63 120, 57 лв. по междинен счетоводен баланс на „КМТ-ШИПКА“
ООД към 30.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
21 040, 19 лв. от завеждане на делото до окончателното плащане, мораторни
лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 6 068, 03 лв., считано от датата
на получаване на нотариалната покана за доброволно плащане от ответното
дружество – 07.06.2012г. до завеждане на исковата молба в РС Казанлък на
05.04.2015г.Осъжда се „КМТ-ШИПКА“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Т. И.Х., ЕГН
********** сумата от 21 040, 19 лв., явяваща се 1/3 от стойността на общия
дружествен дял в размер на 63 120, 57 лв. по междинен счетоводен баланс на
„КМТ-ШИПКА“ ООД към 30.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
21 040, 19 лв. от завеждане на делото до окончателното плащане, мораторни
лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 6 068 лв., считано от датата на
получаване на нотариалната покана за доброволно плащане от ответното дружество
– 07.06.2012г. до завеждане на исковата молба в РС Казанлък.Осъжда се „КМТ-ШИПКА“
ООД да заплати на М.К.Х., ЕГН **********, К.И.Х., ЕГН ********** и Т.И.Х., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 7 327, 98
лв., от които 3 252, 98 лв. ДТ, 305 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и
3 770 лв. адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е нищожно, алтернативно недопустимо, алтернативно неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.Жалбоподателят твърди, че нито наследодателят
на ищците, нито те, са придобивали дружествени дялове от капитала на ответното
дружество, тъй като в търговския регистър по партидата на дружеството не бил
вписван дружествен капитал, съответстващ на 4, 9 дяла и наследодателят на
ищците не бил внесъл преди смъртта си дължимите от него 40 000 лв. по
банковата сметка на дружеството за записаните на негово име дружествени дялове
от капитала на това дружество при неговото учредяване.Жалбоподателят чрез
пълномощника си твърди също, че исковата молба е нередовна, а предявените
искове недопустими, тъй като ищците не уточнили от какво произхожда и на какво
правно основание се претендира парично вземане от имуществото на ответното
дружество.Излагат се и доводи по същество за неправилност на оспорваното решение,
като се поддържа, че ищците нямат право на облигационно вземане от записаните
на името на наследодателя им дружествени дялове в капитала на ответното
дружество, тъй като последният не притежавал права на собственост върху такива
дялове.Иска се оспорваното решение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно
да бъде обезсилено като недопустимо, съотв. да бъде отменено като неправилно,
вместо което да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения отговор на въззиваемите чрез пълномощника им въззивната жалба
се оспорва като неоснователна.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски
за въззивното производство.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр.
първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно.В съдебната практика се приема, че
нищожност на съдебен акт е налице, когато решението е постановено извън
правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган или незаконен състав,
при неподписване на решението от мнозинството на съдебния състав, при
неспазване на писмената форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването.В настоящия случай
оспорваното решение не страда от твърдените от пълномощника на жалбоподателя
пороци.Постановено е от родово и местно компетентен съд, в предписаната от закона
форма, а евентуална предубеденост или заинтересованост на съдията докладчик би
могла да се отрази единствено на правилността на решението.
Обжалваното решение е допустимо, тъй
като отговоря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество.Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи
допустимост на предявените искове, не е налице отрицателна процесуална
предпоставка и съдът се е произнесъл на предявеното от ищците основание.Поради
това спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция.
Предявените искове пред районния съд са с
правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците по 2000 лева, представляващи 1/3 част от стойността на общия им
дружествен дял в ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащане на главниците и лихви за забава в размер на 575, 66
лв. върху всяка претендирана главница от получаване на поканата от ответника –
07.06.2012г. до датата на подаване на исковата молба.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК по
молба на ищците в съдебно заседание на 12.12.2019г. районният съд е допуснал
изменение на предявените искове, като искът на М.К.Х. е увеличен от 2000 лв.,
представляващи 1/3 част от трите субективно съединени иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, на 21 040, 19 лева /увеличение с 19 040, 19 лв./, ведно със
законната лихва върху главницата от
21 040, 19 лева от завеждане на делото до окончателното плащане, както и
увеличаване размера на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 575, 66 лв. на
6 060, 03 лв., считано от датата на получаване на нотариалната покана за
доброволно плащане от ответното дружество – 07.06.2012г. до завеждане на
исковата молба в съда – 05.04.2015г.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
искът на К.И.Х. по чл. 125, ал. 3 от ТЗ е увеличен от 2000 лв., представляващи
1/3 част от трите субективно съединени иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, на
21 040, 19 лв., като увеличението е с 19 040, 19 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от
21 040, 19 лв. от завеждане на делото до окончателното плащане,
както и увеличаване размера на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 575, 66 лв. на
6 068, 03 лв., считано от датата на получаване на нотариалната покана за
доброволно плащане от ответното дружество – 07.06.2012г. до завеждане на
исковата молба – 05.04.2015г.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
искът на Т.И.Х. по чл. 125, ал. 3 от ТЗ е увеличен от 2000 лв., представляващи
1/3 част от трите субективно съединени иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, на
21 040, 19 лв., като увеличението е с 19 040, 19 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 21 040, 19 лева от завеждане на делото
до окончателното плащане, както и увеличаване размера на иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от 575, 66 лв. на 6068, 03 лв., считано от датата на получаване на
нотариалната покана за доброволно плащане от ответното дружество – 07.06.2012г.
до завеждане на исковата молба -05.04.2015г.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищците М.К.Х., К.И.Х. и Т.И.Х.
твърдят, че като наследници на И. Т. Х., починал на 04.10.2004г., били
съдружници в ответното дружество „КМТ-ШИПКА“ ООД по силата на решение на ВКС №
716/05.12.2006г., постановено по к. т. д. № 325/2006г. по описа на ВКС, I т.
о.С решение № 760/16.03.2005г. на ОС Стара Загора били вписани като съдружници
с общ дял в капитала на дружеството в размер на 4, 9 дружествени дяла, които
наследили от И. Х..На 05.11.2010г. било проведено извънредно общо събрание на
съдружниците, на което било взето решение тримата да бъдат изключени от
съдружие и да се заличат имената им от списъка на съдружниците в „КМТ Шипка“
ООД на основание чл. 34 от действащия дружествен договор и разпоредбите на чл.
126 и чл. 141 от ТЗ, поради нарушение на чл. 124 от ТЗ, чл. 13, б. „г“, чл. 18,
чл. 19, чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от дружествения договор, както и поради
неизпълнение на решенията на общото събрание от 08.10.2009г. и от 11.08.2008г.След
влизане в сила на решението за изключването им, не било вземано решение за
изплащане на общия им дружествен дял.На 10.05.2012г. изпратили нотариална
покана до управителя на ответното дружество, получена лично на 07.06.2012г., с
която поискали свикване на общо събрание на съдружниците за вземане на решение
за изплащане на общия им дружествен дял в размер на 4, 9 дяла.Такова общо
събрание не било свикано и дружествения им дял не бил изплатен.Ищците
претендират стойността на общия им дружествен дял на база междинен счетоводен
баланс към края на месеца, през който настъпило прекратяването, т. е. към
30.11.2010г.Твърдят, че при определяне размера на дружествения им дял следва да
се има предвид участието на „КМТ-Шипка“ ООД като мажоритарен съдружник в „ШИПКА“
ООД с 80% дял в капитала на това дружество.
С допълнителна молба, депозирана във
връзка с оставяне на исковата молба без движение, ищците поддържат, че
притежават в общ дял наследения от И. Х. дружествен дял от капитала на
„КМТ-Шипка“ ООД, възлизащ на 4, 9 дружествени дяла.Твърдят, че в дружествения
договор, актуален към 28.12.2009г., в сила към 05.11.2010г. – датата на която
ищците били изключени, в раздел „Дружествен капитал и имущество“ в чл. 9,
регистрирания капитал бил в размер на 11 000 лева, разделен на 50
дружествени дяла по 220 лв. всеки.Общото събрание на съдружниците, проведено на
05.11.2010г., след вземане на решението за изключването им, приело решение за
увеличаване на капитала от 11 000 лв. на 12 320 лв.Приет бил
дружествен договор, като в чл. 8 от него бил вписан увеличения размер на
капитала – 12 320 лв., разпределен на 56 дяла по 220 лв.
всеки.Увеличението на капитала било вписано в търговския регистър при АВ на
14.12.2010г.Ищците твърдят, че членственото им правоотношение било прекратено,
поради изключване на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 от ТЗ с решение на общото
събрание на съдружниците, проведено на 05.11.2010г., като това решение влязло в
сила.Като основание за изключване на ищците били посочени редица разпоредби –
чл. 13, б. „г“ от дружествения договор, съгласно който съдружниците са длъжни
да изпълняват решенията на общото събрание, чл. 124 от ТЗ, предвиждащ
задълженията на съдружника, чл. 141 от ТЗ относно управлението и
представителството на дружеството, чл. 18 от дружествения договор, предвиждащ
правомощията на общото събрание, чл. 19 от дружествения договор, предвиждащ
кворум при вземане на решения от ОСС, чл. 24, 25 и 26 от дружествения договор
относно управлението и представителството на дружеството, както и поради
неизпълнение на решенията на общото събрание на съдружниците на „КМТ-Шипка“
ООД, взети на заседания, проведени на 08.10.2009г. и 11.08.2008г.Ищците
твърдят, че с протокола от ОСС на 11.08.2008г. не били вземани никакви решения,
а били направени констатации, че наследодателят И. Х. не бил внесъл дължимата
вноска през 1991г. при учредяване на дружеството, че се потвърждава решение на
ОСС от 19.10.2004г. за неприемане на Х. като съдружници, че не се допускат
същите до участие в дружеството.Посочените решения от 08.10.2009г. не били
влезли в сила, тъй като ищците ги оспорили по реда на чл. 74 от ТЗ.По
образуваното търг. д. № 602/2009г. по описа на ОС Стара Загора било постановено
решение, с което иска бил уважен, респ. обжалваните решения били отменени като
незаконосъобразни.Това решение било потвърдено с решение № 4/06.01.2015г. по в.
т. д. № 270/2014г. по описа на АС Пловдив, образувано по жалба на ответното
дружество.По касационна жалба на същото било образувано и к. т. д. №
1753/2015г. по описа на ВКС, II т. о.Ищците твърдят, че в случая не се касае за изключване,
поради невнасяне на дялова вноска в капитала по см. на чл. 126, ал. 1 от ТЗ.Те
наследили дружествения дял на наследодателя им И. Х. – 4 дяла, като не са имали
задължение след неговата смърт да внасят или изплащат дял.През времето, когато
били вписани като съдружници, до изключването им на 05.11.2010г., капитала не
бил увеличаван.По силата на дружествения договор от 1991г. и решение на ВКС №
716/05.1.2006г. по к. т. д. № 325/2006г. те наследили членственото
правоотношение на наследодателя си И. Х. и били признати за съдружници в
дружеството.Твърдят, че не следва да отговарят за невнасяне на дялова вноска от
наследодателя им /дяловата вноска при учредяване на дружеството била внесена от
И. Х. в пълен размер, което било безспорно установено в предходни съдебни
производства, че към 31.12.1991г. капиталът на „КМТ-Шипка“ ООД бил внесен в
пълен размер/, нямало решение на ОСС за внасяне на дялова вноска от тях за
общия им дял след вписването им като съдружници, поради което не можело да се
приеме, че са изключени на основание чл. 126, ал. 1 от ТЗ.Били изключени за
неизпълнение на решения на ОСС, които по съдебен ред били отменени като
незаконосъобразни.Твърдят, че дружеството-ответник е било длъжно да изготви
междинен счетоводен баланс към 30.11.2010г., да определи и да изплати
дружествения им дял, като по същото време тази процедура била извършена за
определяне размера на дружествения дял на наследниците на друг починал
съдружник – К. С..
Настоящият състав на съда намира, че с изложените обстоятелства в
исковата молба и постъпилата уточняваща молба, предмета на спора е ясно
очертан.Спорното материално право е индивидуализирано чрез посочване общия дял
на ищците /1/3 част за всеки от тях/ от капитала на дружеството, размера на
капитала и неговата структура към момента на прекратяване на членственото
правоотношение на ищците, а равностойността на имуществото и съотв.
равностойността на дружествения дял на съдружниците се определя въз основа на
счетоводен баланс или заключение на съдебно-икономическа експертиза.
С писмения отговор на ответника по
чл. 131 от ГПК е изразено становище за недопустимост на предявените искове,
респ. неоснователност, тъй като ищците не били придобивали в наследство права
върху дружествен дял от капитала на ответното дружество, защото наследодателя
им И. Х. също не притежавал такъв, не бил внесъл в капитала на дружеството
дяловата вноска за записаните на негово име 4 бр. дружествени дялове на
стойност 40 000 лв. – нито към 17.01.1991г., нито към 04.10.2004г., което
обстоятелство било констатирано с влязло
в сила решение на общото събрание на съдружниците от 11.08.2008г.Дружествени
дялове в размер на 4, 9 от капитала на дружеството не били вписани в полза на
общия наследодател на ищците с валидно решение на общото събрание на
съдружниците нито към 16.03.2005г., нито след това.С решението от 16.03.2005г.
на ОС Стара Загора било вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като не
съществувал валиден и вписан в търговския регистър дружествен договор, който да
регламентира права върху 4, 9 дружествени дяла на наследодателя на ищците И. Х..
С оспорваното решение районния съд
след анализ на доказателствата по делото и въз основа решение на ВКС по к. т.
д. № 325/2006г. е приел за установено, че ищците като наследници на И. Х.,
който е учредител и съдружник в „КМТ-Шипка“ ООД, са признати за съдружници и
имат право да предявят иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за изплащане на общия им
дружествен дял, състоящ се от 4, 9 дяла, след изключването им като съдружници
на 05.11.2010г.Правилно и законосъобразно било вписването на тримата наследници
като съдружници с Решение № 760 от 16.03.2005г. по ф. д. № 513/1991г. с общ дял
от капитала в размер на 4, 9 дружествени дяла, което било установено по т. д. №
377/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.За неоснователно е счетено
възражението на ответника относно броя на дружествените дялове, притежавани от
ищците.В тази насока решаващият съд е съобразил постановеното решение №
760/16.03.2005г. по ф. д. № 513/1991г.
по описа на Старозагорски окръжен съд и останалите писмени доказателства
– Протокол № 53/18.06.1999г. на общото събрание на съдружниците на „КМТ-Шипка“
ООД, в който били посочени дяловете на всеки съдружник, като срещу името на И.
Т. Х. били записани 4, 9 дяла от уставния капитал и протокола от общото
събрание на съдружниците от 19.10.2004г., където дяловете на И. Х. – 4, 9 дяла
били посочени като общ дял на тримата му наследници.
При тези фактически констатации
районният съд е направил изводи, че ищците са били съдружници в ответното
дружество и са били вписани като такива в търговския регистър.Членството им е
прекратено на 05.11.2010г. с решение на общото събрание на
дружеството.Районният съд е приел, че в случая са налице изискуемите от закона
предпоставки за уважаване на предявените искове: прекратяване на участието на
съдружник на основание, посочено в чл. 125, ал.1, т. 2 от ТЗ и неизплащане на
дружествения дял на съдружниците, поради което ищците имат право да получат от
дружеството-ответник паричната равностойност на общия им дружествен дял – 4, 9
дяла, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който
е настъпило прекратяването – 30.11.2010г.Относно размера на исковете районният
съд е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен състав изцяло
възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено
анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който
следва да се ценят събраните по делото
доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно
анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция
препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни,
безпротиворечиви и се споделят изцяло.
По оплакванията, изложени във въззивната
жалба, съдът намира следното:
Въззиваемите М.К.Х., К.И.Х. и Т.И.Х.
са имали качеството на съдружници в „КМТ-Шипка“ ООД като наследници на И. Т.Х.,
което е прието за установено с окончателно решение № 716 от 04.12.2006г.,
постановено по т. д. 325 по описа за 2006г. на ВКС, I т. о.Относно качеството на съдружник на
наследодателя на въззиваемите в същото решение е прието, че производство по
изключване на съдружника по реда на чл. 126, ал. 1 от ТЗ, поради невнасяне на
дялова вноска, не може да бъде инициирано от дружеството след смъртта му, тъй
като членството му вече е прекратено на друго основание.След като към датата на
смъртта на И. Х. – 04.10.2004г. производство по чл. 126, ал. 1 от ТЗ по
отношение на него не е било налице, недопустимо е провеждането му по отношение
на наследниците.Влязлото в сила решение съгласно чл. 297 от ГПК има
задължителна сила, поради което въпросът относно възможността за провеждане на
производство по изключване на въззиваемите като съдружници по реда на чл. 126,
ал. 1 от ТЗ не може да бъде пререшаван в друго съдебно производство и
последиците от формираната сила на присъдено нещо не могат да бъдат дерогирани
и изменени след провеждане на нова процедура по чл. 126, ал. 1 от ТЗ и
последващо решение на общото събрание на съдружниците за изключването им на
същото основание.В протокола от проведеното ОСС от 05.11.2010г., на което е
взето решение за изключване на въззиваемите от съдружие, са посочени като
основания за това разпоредбите на чл. 34 от действащия дружествен договор на
„КМТ-Шипка“ ООД, чл. 126 от ТЗ, нарушение на разпоредбите на чл. 13, б. „г“ от
дружествения договор, чл. 124 от ТЗ, чл. 141 от ТЗ и на чл. 18, чл. 19, чл. 24,
чл. 25 и чл. 26 от дружествения договор, както и поради неизпълнение на
решенията на ООС, взети на проведени заседания на 08.10.2009г и на
11.08.2008г.Доколкото с решение № 296 от 30.07.2012г. по т. д № 602 по описа за
2009г. на Старозагорски окръжен съд, потвърдено с решение № 4 от 06.01.2015г.
по в. гр. д. № 270 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с определение № 642 от 25.07.2016г. по т. д. № 1753 по
описа за 2015г. на ВКС, са били отменени взетите на 08.10.2009г. решения на
общото събрание на съдружниците на „КМТ-Шипка“ ООД относно определения
редуциран размер на дяловата вноска в капитала на дружеството, която била
записана от наследодателя на М.К.Х., К.И.Х. и Т.И.Х. към датата на учредяването
и определяния срок за внасянето й от наследниците, относно определения
редуциран размер на всички недължимо получени дивиденти от бившия съдружник и
определения срок за внасянето му от наследниците като неизправни съдружници, не
би могло да се приеме, че по отношение на тези трима съдружници е проведена
валидно процедура по чл. 126, ал. 1 от ТЗ, а такава по отношение на тях е била
и недопустима по изложените по-горе съображения.В протокола от 05.11.2010г. са
посочена като нарушена и разпоредбата на чл. 13, б. „г“ от дружествения
договор, обосновано с несъобразяване и неизпълнение на решенията на ОСС, както
и нарушение на разпоредбите на чл. 141 от ТЗ и на чл. 18, чл. 19, чл. 24, чл.
25 и чл. 26 от дружествения договор, обосновано с твърдения за самоволни опити
на тези съдружници да си разпределят дружествени дялове от капитала на
дружеството, да вписват нови реално нестъпили обстоятелства в търговския
регистър по партидата на дружеството, да се противопоставят на волята и
решенията на всички учредители и съдружници, като реално пречат на работата на
ОСС и оспорват валидно взетите решения.Тези нарушения са относими към
предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и доколкото решението на ОСС от
05.11.2010г. не е обжалвано и е влязло в сила, настоящият състав приема, че
тримата съдружници са изключени по реда на посочената разпоредба.
С прекратяване на членството в ООД
за съдружника възниква право да търси равностойността на дружествения си дял на
основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, който е равен на ликвидационния дял към момента
на прекратяване на дружеството.Съгласно чл. 127 от ТЗ всеки съдружник има
дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя
съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.В материалните права на
съдружника са включени правото на част от печалбата и на ликвидационен дял при
прекратяване на дружеството.Нищожна поради противоречие със закона би била
клауза в учредителния договор, предвиждаща напусналият или изключен съдружник
да бъде лишен от дружествен дял.В чл. 121 от ТЗ са предвидени последиците при
неизплащане или невнасяне на дела, което е основание за изключване на съдружник
от дружеството, както и основание за ангажиране на това лице за забавено
изпълнение на паричното му задължение, но не е предпоставка за придобиване на
дялове от капитала на дружеството и не е пречка да се приеме, че тези последици
са се осъществили.Възникването на качеството съдружник не е обусловено от
предварителното внасяне на дяловата вноска, каквото условие не е предвидено и в
разпоредбата на чл. 122 от ТЗ при приемането на нов съдружник.Внасянето на
дяловата вноска е едно от задълженията на съдружника по чл. 124 от ТЗ, респ.
вземане на дружеството към него и при внасянето с нейната стойност, като част
от вписания капитал, дружеството удостоверява пред трети лица/кредитори, че
притежава имущество поне в този минимален, вписан в търговския регистър,
размер.В сумата, която дружеството дължи по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, не се
включва размера на дяловата вноска /в този см. решение № 100/2013г. по т. д. №
665/2011г., I
т. о. на ВКС, решение № 295/2008г. по т. д. № 12/2008г. на I т. о. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното извода на районния съд, че в случая са налице законовите
предпоставки за уважаване на предявените искове, е правилен.Относно размера на
исковете районният съд правилно е кредитирал заключението на допълнителната
съдебно-икономическа експертиза като компетентно и обосновано изготвена.Законодателят
императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви
счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените
отношения на съдружника, а именно края на месеца, през който е настъпило
прекратяване на участието.Дружеството дължи сума, която представлява разликата
между притежавания актив и отразения в баланса пасив съразмерно с притежаваните
в капитала дялове.В случая вещото лице е изчислило размера на 1 дял при 56 дяла
капитал на дружеството към 30.11.2010г. на стойност 12 881, 75
лева.Размера на общо претендирания дял – 4, 9 е на стойност 63 120, 57
лева, респ. 1/3 от тази стойност е 21 040, 19 лв.Правилно е определен и
размера на претендираната мораторна лихва за релевантния период, считано от
датата на която управителят на дружеството е получил нотариална покана за
заплащане на дружествен дял – 07.06.2012г. до датата на подаване на исковата молба
– 05.04.2015г.
По изложените съображения въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а оспорваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция в полза на всеки от въззиваемите следва да бъдат присъдени
направените разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 866, 66 лева за всеки от тях.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 15.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 1396/2017г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА „КМТ-Шипка“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, бул. „Александър Батенберг“ №
115, да заплати на М.К.Х., ЕГН ********** ***, К.И.Х., ЕГН ********** *** и Т.И.Х.,
ЕГН ********** *** направени по делото разноски за въззивното производство в
размер на 866, 66 лева за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: