№ 306
гр. Пазарджик, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500432 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба , подадена от „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.С.“ № 48, С.-офиси, ет.8,
представлявано от Изпълнителен директор К.С., против А. Ю. А. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град П., ул. „Ц.Б.“ № 13, общ. П., обл. Пазарджик.
С решение № 277/ 20. 04. 2023г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 964/ 2022г. по описа
на същия съд , предявения иск е уважен изцяло. Осъден е ответника да заплати в полза на
ищеца сторените съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба са изложени
съображения ,че решението на районния съд е неправилно , тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят не сочи нови доказателства пред въззивната
инстанция .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез
пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с твърдения за
неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна .
Страната не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция .
ІІ. Правни изводи .
1
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно .
Районният съд е сезиран с конститутивен отменителен иск , с правно основание на иска по чл.
56 от ЗН.
Фактическия състав на иска по чл. 56 от ЗН е следния :
а/ Искът следва да бъде предявен в преклузивните срокове по чл. 56 ал. ІІ от ЗН (едногодишен от
узнаването и тригодишен от деня на извършване на отказа ) . Изискването е процесуално и обуславя
процесуалното допустимост на иска .
В конкретния казус отказа от наследство е извършен на 29. 04. 2022г., когато е вписан по реда
на чл. 49 ал.І от ЗН. Поради публичността на вписването следва да се приеме ,че от този ден
кредитора е имал възможност да узнае за отказа и от този ден следва да започне да тече късата
едногодишна погасителна давност. Исковата молба е постъпила в съда на 17. 08. 2022г. ,при
което следва извода за спазване на преклузивния едногодишен срок и процесуалното
допустимост на предявения иск.
б/ Ищецът да има качеството на „кредитор” по отношение на ответника . Това качество
трябва да е възникнало към момента на отказа от наследство.
Това изискване на закона също е осъществено .
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът няма качество на кредитор. Съдебната
практика еднозначно приема (виж решение № 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г.
о., ГК), че не е нужно ищеца да е придобил качеството на кредитор преди отказа. Достатъчно е да
се легитимира като кредитор на ответника.
В настоящия казус ищецът се легитимира като кредитор с издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от дата 23.06.2022г.,връчени на ответника на 26.07.2022г. от
ЧСИ Д. С.. Няма данни заповедта да е оспорена, поради което същата е влязла в сила. Следва
извода, че ищеца е кредитор на ответника.
в/ Длъжникът да не притежава секвестируемо имущество ,от което кредитора може да се
удовлетвори .
Има се предвид реално притежавано имущество ( права , които са част от патримониума на длъжника и
вземания на длъжника , които са изискуеми) . Съдебната практика е категорична по въпроса за
доказателствената тежест по отношение на това обстоятелство . Длъжника е този , който
следва да установи и докаже наличието на имущество ,за да не бъде унищожен оказа ат
наследство. Отрицателният факт за липсата на имущество няма как да бъде доказан от кредитора .
Положителният факт за наличието на имущество следва да се докаже от длъжника .
Доказателствената тежест се определя и от друго обстоятелство . При завеждане на иска ищецът не
би могъл да знае какъв а актива на имуществото на длъжника. Обратно , ако ответника твърди и
възразява ,че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора той следва да
докаже това свое твърдение. Негов е правния интерес да осуети унищожаването на отказа .
Въпреки изрично дадените указания на длъжника, доказателства за това , че длъжника притежава
секвестируемо имущество ,което може да удовлетвори кредитора по делото не са представени .
г/ Отказът от наследство трябва да уврежда кредитора .
От представените доказателства се установява ,че наследството , оставено от майката А.И. А.а ,
починала на 23. 04. 2022г., съдържа секвестируемо имущество , което може да послужи за
удовлетворяване на кредитора ( идеални части от УПИ –та и от самостоятелни обекти на собственост ) . При
2
положение , че кредитора не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника и
наследството съдържа имущество за удовлетворяване ,безспорно отказа от наследство
уврежда интересите на кредитора .
За разлика от иска по чл. 135 от ЗЗД при конститутивния отменителен иск по чл. 56 от ЗН не е
необходимо да се доказва знанието за увреждане от страна на длъжника .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и
чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276/ 27. 03. 2012г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр.
д. № 353/ 2011г. по описа на същия съд .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3