Р Е Ш Е Н И Е
№ 3120/14.7.2020 г.,гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19411 по описа за
2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 128 т.2 от КТ , чл.215 от КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Б.Р.Б. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника „Ф.П." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128, ет. 3, офис 81 , представлявано от Бойка Илиева Нешева – управител съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата в размер на 1288,69 лв. , представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019 год. по трудов договор № 343/13.04.2018 година, с допълнително трудово споразумение от 18.04.2019 год. с длъжност „аниматор";
- сумата в размер на 235,00 лв., представляваща дължимо основно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 06.10.2019 год.;
- с правно основание чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 375,00 евро , представляваща дължима сума за допълнително трудово възнаграждение за работа в Кипър за месец септември на 2019 год. , уговорена като „дневни разходи за командироване" по командировъчна заповед № 322/13.04.2019 год., с която временно е променена местоработата на ищеца - в хотел Микри поли, Макриялис, Крит, Гърция, за периода 16.04.2019 год. -31.10.2019 год.;
- с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 258,00 лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. за 6 дни.
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че ищецът е заемал длъжността отговорен аниматор в ответното дружество по трудов договор № 343/13.04.2018 год. до прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №529/06.10.2019 год., считано от 06.10.2019 год., на осн. чл. 328, ал.1, т.10б.
Излага се, че договорът на Б.Б. е с №343/13.04.2018 година, първоначално срочен, впоследствие е конвертиран в безсрочен. Към договора е сключено допълнително споразумение от 18.04.2019 год. , като ищецът е нает на пълно работно време и с месторабота к.к. Златни пясъци, но от 18.04.2019 год. е командирован в посочения в предходната молба хотел в Кипър, т.е. временно е изпратен на работа извън страната, за което неформално е уговорено допълнително месечно възнаграждение от 375 евро, оформено като пари за дневни разходи при командировка, съобразно командировъчна заповед № 322/13.04.2019 год. за работата му в хотел Микри поли, Макриялис, Крит, Гърция за периода 16.04.2019 год. -31.10.2019 год. С допълнителното споразумение към трудовия договор е уговорено възнаграждение в размер на 1251,16 лв., плюс клас в размер на 37,53 лв.
Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено, тъй като партньорът на работодателя „Томас Кук" е обявил фалит на 23.09.2019 год., поради което работодателят не изплатил възнаграждения за последния месец септември в размер на 1360,14 лв. и за първите шест дни на октомври /включващи 4 работни дни/ в размер на 323,84 лв. Сочи се, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят му е признал и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 работни дни., по чл. 224 КТ, което претендира.
Предвид неизплащане на дължимите суми до настоящия момент се предявява исковата претенция.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява , не се представлява, като се депозира молба с вх.№ 40245/24.06.2020г. от ищеца , чрез процесуалния му представител , в която се моли да се даде ход на делото, да се уважат предявените искове, като се приеме за установена неоспорената от ответника фактическа обстановка , както и че са налице основания за уважаване на предявените искове по правните доводи, изложени в исковата молба.
Ответното дружество
„Ф.П." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128, ет. 3, офис 81 ,
представлявано от Бойка
Илиева Нешева – управител, в срока по чл.
131 от ГПК, не е депозирало отговор на исковата
молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представения по делото Трудов договор № 343/13.04.2018г. ищецът Б.Р.Б. е назначен
при ответника на длъжността „Отговорен аниматор хотел“, с място на извършване
на работата: Офис, к.к.3латни пясъци,
като е посочено , че ще бъде командирован в Кипър. Посочено е , че договорът е
срочен от 20.04.2018г. до 30.10.2018 г.вкл. – сезон 2018 г. Съгласно договора
работата се извършва на ненормирано работно време с продължителност на работния
ден: 8 часа, основното месечно трудово възнаграждение се определя на: 1328.26
лева , като има и доплащания за клас в размер на 0.6% на година трудов стаж
като „Аниматор" върху основното възнаграждение: 2,4% - 31,88 лв. Съгласно т.7 от договора, ищецът има право
на платен годишен отпуск: основен платен годишен отпуск по чл.155, ал.2 от КТ -
20 дни и допълнителен платен годишен
отпуск-по чл.156, т.2 от КТ за работа при ненормиран работен ден- 5 дни,
пропорционално на отработеното време през годината.
От
представеното по делото Допълнително
споразумение от 18.04.2019г. към Трудов
договор № 343/13.04.2018г. се установява
,че трудовото възнаграждение на ищеца се променя на 1251,16 лв. , считано от
18.04.2019г. , като има и доплащания за клас в размер на 0,6% за година трудов
стаж като „Аниматор“ върху основното възнаграждение: 3%-37,53 лв.
Видно от
представената Заповед № 322/13.04.2019г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, ищецът е командирован в хотел Микри поли , Макриялос, Крит, Гърция ,
с право на пътни, дневни за хотела за периода от 16.04.2019г. до 31.10.2019г.
със задача – аниматорска дейност. Посочено е , че необходимите средства за
командировка във валута и левове за дневни в размер на 375,00 евро на месец се
осигуряват от ответното дружество.
От приобщената към
доказателствения материал Заповед № 529/06.10.2019г. за прекратяване на трудовия
договор с изтичане на уговорения срок, се установява,че е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответника , на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ. В
заповедта е посочено ,че на основание чл.224 от КТ на ищеца се дължи неизползван
платен отпуск без посочване на конкретен размер.
Видно от представения Отговор с изх.№ 19093464/26.11.2019г. от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Дирекция „ИТ-гр.Варна“ по повод постъпил Сигнал на 25.10.2019г. от г-н Матеев - регионален мениджър в ответното дружество , е извършена проверка на ответното дружество , като се констатира дължимост на възнаграждението във връзка с командироването му в гр.Ларнака, Кипър под формата на дневни пари.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
В тежест на ищцовата страна е да установи , в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: факта, че между страните е било учредено валидно трудово правоотношение; че през претендирания период от време действително е полагал труд по силата на последното; както и размера на договореното между страните месечно трудово възнаграждение; размера на договореното между страните брутно и нетно месечно трудово възнаграждение за релевирания период, т.е. за месеца, предхождащ прекратяването на договора; размера на неизполвания платен годишен отпуск и на дължимото обезщетение за него; фактът, че ответникът е изпаднал в забава в плащане на всяко от претендираните парични вземания, началния момент на забавата.
В тежест на ответника по делото е установи евентуално наведените от него положителни факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудовите възнаграждения и неизползван платен годишен отпуск.
По исковете с правно основание чл.128 т.2 от КТ:
Разпоредбата на чл. 128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл. 245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай ответникът не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства, предвид на което съдът намира за установено от същите наличието на трудово правоотношение между страните за процесния период по силата на Трудов договор № 343/13.04.2018г.,заверен за вярност препис от който е представен по делото, чието действие е продължено с Допълнително споразумение от 18.04.2019г. към Трудов договор № 343/13.04.2018г., като ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „Отговорен аниматор хотел“ с място на извършване на работата: Офис, к.к.3латни пясъци, както и командировки в Кипър.
Не се оспорва обстоятелството , че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 529/06.10.2019г. за прекратяване на трудов договор № 343/13.04.2018г.
Ответникът не е оспорил, че ищецът е полагал труд в обем, количество и качество, които работодателят е изисквал, като няма въведени твърдения същият да е ползвал неплатен отпуск през този период.
Ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните трудови възнаграждения, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.
Ответникът не е ангажирал писмени доказателства , сочещи на изплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения , поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Доказателствената тежест за установяване плащането на дължимите трудови възнаграждения е върху работодателя, който в случая не е ангажирал надлежни доказателства за доказване на този факт.
Ето защо, вследствие на изложеното решаващият състав приема че предявените по реда на чл. 128, т. 2 от КТ искове се явяват доказани по основание и по размер , като по същите следва да се постанови положително решение и ответникът бъде осъден да изплати неизплатените на ищеца трудови възнаграждения в претендирания размер.
По исковата претенция с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на обезщетение за командировка:
Съгласно разпоредбата на чл. 215 от КТ - При командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
В конкретния случай ответникът не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства, предвид на което съдът намира за установено от същите наличието на трудово правоотношение между страните за процесния период по силата на Трудов договор № 343/13.04.2018г., чието действие е продължено с Допълнително споразумение от 18.04.2019г. към Трудов договор № 343/13.04.2018г., като ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „Отговорен аниматор хотел“ с място на извършване на работата: Офис, к.к.3латни пясъци, както и командировки в Кипър. Видно от клаузите на трудовия договор, както и от Заповед № 322/13.04.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е бил командирован в хотел Микри поли , Макриялос, Крит, Гърция , с право на пътни, дневни за хотела за периода от 16.04.2019г. до 31.10.2019г. със задача – аниматорска дейност при средства за командировка във валута и левове за дневни в размер на 375,00 евро на месец , които се осигуряват от ответното дружество.
Ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните трудови възнаграждения, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение за дневни.
Съдът , като съобрази събраните по делото писмени доказателства , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи обезщетение за командировка.
Ето защо, вследствие на изложеното решаващият състав приема че предявеният по реда на чл. 215 от КТ иск се явява доказан по основание и по размер , поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.
По исковата претенция с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника да заплати обезщетение за неизползвания от последния платен годишен отпуск, съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж, като размерът на същото се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба , нито е представил доказателства за изплащането на претендираното възнаграждение по чл.224 от КТ, поради което съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание чл.224 от КТ се явява доказана по основание и по размер, като по същата следва да се постанови положително решение и ответникът бъде осъден да изплати неизползвания платен годишен отпуск.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси по уважените искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.224 от КТ- 160,95 лв.
Ищецът е поискал присъждане на разноски по делото , но по делото не е представен списък с разноските по чл.80 от ГПК , както и не са представени по делото доказателства за реализирането им , поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.П." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128, ет. 3, офис 81 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Б. ЕГН ********** , с адрес: *** следните суми, а именно:
- сумата в размер на 1288,69 лв. , представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2019 год. по Трудов договор № 343/13.04.2018 година, с допълнително трудово споразумение към него от 18.04.2019 год.;
- сумата в размер на 235,00 лв., представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 06.10.2019 год.;
ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.11.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2
от КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128, ет. 3, офис 81 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Б. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 375,00 евро , представляваща неизплатено обезщетение за командировка за работа в Кипър за месец септември на 2019 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.215 от КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128, ет. 3, офис 81 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Б. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 258,00 лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2019 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдено трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.П."
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, бул. ОСМИ ПРИМОРСКИ ПОЛК № 128,
ет. 3, офис 81 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 160,95 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените
искове, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок ,
считано от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: