Решение по дело №2960/2020 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 15.03.2022 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 2960 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 48556 от 15.10.2018 г. по гр. д. № 4891/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.З.К.-А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Р.З.К.-А., дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3 435,77 лева, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.06.2012 год. до м. 04.2014 год. за топлоснабден имот -апартамент 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3 466,37 лева, като неоснователен и сумата от 393,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.07.2012 год. до 25.09.2014 год., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 396,89 лева, като неоснователен.

Със същото решение Р.З.К.-А. е осъдена да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 671,91 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски съразмерно уважената част от исковете и сумата от 438,98 лева, представляваща разноските по гр.д. № 31722/2015 год. по описа на СРС, 75 с-в., а „Т.С." ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.З.К.-А. сумата от 5,94 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.      

С Определение № 4502 от 08.01.2020 г. СРС, 75 с-в е оставил без уважение молба вх.№ 5178082 от 05.11.2018 г., депозирана от Р.З.К.-А., с която е поискано съдът да измени решението в частта за разноските.

Недоволна от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 от ЗЗД, е останала ответницата Р.З.К.-А., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозира две въззивни жалби, едната подадена лично от нея и една от адв. М. /потвърдена от ответницата с молба от 11.05.2018 г./, с които обжалва така постановеното решение с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По-конкретно поддържа, че за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. същата не е имала качеството на потребител на ТЕ, тъй като за процесния период ищцовото дружество е в договорни отношения с Ц. К.. Твърди, че доставената услуга е с лошо качество, както и че не е доказано доставеното количество и качество на ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация, поради което и претендираните суми са недължими. В жалбите се правят следните доказателствени искания: за допускане на ССчЕ, искане съда да задължи ищеца да представи годни писмени доказателства за процесния период – каква е температурата на подаваната БГВ във връзка с направено в отговора на исковата молба възражение за ниска температура на топлоподаването, както и за допускане на едни свидетел при довеждане, който да установи качеството на доставената от ищеца услуга. Претендира разноски.

С протоколно определение от 22.02.2022 г., настоящият съдебен състав е оставил без уважение доказателствените искания на ответницата, като преклудирани.

От ответника в първоинстанционното производство Р.З.К.-А. е постъпила и частна жалба с вх.№ 5016025 от 30.01.2020 г., с която се обжалва постановеното от СРС на 08.01.2020 г. Определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК с изложени съображения по същество.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала молба от 25.03.2022 г., с която прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на процесуален представител на ищеца, заявява, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и се прави искане същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрк. възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника – ответник.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.  Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове, а в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането й.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 190, том LXXXXII, дело № 19901/92 год. се установява, че Ц. Г. К. дарява на дъщеря си Р.З.К.-А. апартамент № 79, находящ се в гр. София, ул. „****************, като си е запазила правото на ползване единствено на западната стая на имота с размери 3.70 кв.м. на 3.50 кв.м.

В отговора на исковата молба ответницата изрично е заявила, че е потребител на топлинна енергия за процесния имот и не е оспорила това си качество за процесния период, поради което правилно първостепенния съд не е приел възражението на ответницата, направено едва в открито съдебно заседание на 06.04.2017 год., че за периода 01.05.2013 год. до 30.04.2014 год., потребител на ТЕ за имота е лицето Ц. К., която е била ползвател на имота. Нещо повече, съдът в настоящият му състав, след служебна справка, извършена на 23.02.2022 г. е установил, че вещния ползвател Ц. К. е починала на 24.12.2013 г. Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивницата Р.З.К.-А. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Р.З.К.-А.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия  по отношение на ответницата Р.З.К.-А. за сума в размер на 3 435,77  лв. за периода от м.06.2012 г. до м.04.2014 г. Неоснователни са възраженията на ответницата за доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на реално потребената енергия и невъзможността исковата претенция да бъде установена с тях. Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключенията на съдебно-техническата, допълнителна съдебно-техническа и съдебно-счетоводната експертизи. От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ, допълнителна СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Установява се още и че в процесния имот, за процесния период има 5 броя радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и 1 брой щранг-лира, като сумите за топлинна енергия се формират от стойността на топлинна енергия от отоплителните тела в процесния имот и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която се разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми по проект, а ТЕ за битова гореща вода се отчита по показанията на 2 броя водомери за топла и студена вода. Установява се също, че размерът на дължимата сума за консумирана топлинна енергия за процесния период е 3 495,51 лева. От допълнителната съдебно-техническа експетиза се установява, че за общия топломер, след извършена проверка от ДАМТН, е направено заключение „съответства“.

 Съгласно заключението на ССчЕ се установява, че след извършени прихващания, в процесния период, дължимата от ответника сума за консумирана топлинна енергия е в размер на 3 435,77 лева за които няма данни да са платени.

Неоснователни са доводите на ответницата, че не е установено точното количество доставена топлинна енергия, респ. не били установени качествени изисквания, поради което сделката нямала предмет. На първо място в ОУ на ищеца е въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който е част от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А според последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.

Именно това определя качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на помещенията задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.

От друга страна, задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват.

На следващо място, по отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.

По отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал.4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху вземанията за главница в размер на 3 435,77 лева за периода от м.06.2012 г. - м.04.2014 г., считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията - т.е. за периода от 31.07.2012 г. до 25.09.2014 г., възлиза общо на 393,39 лева, до който размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.

По депозираната частната жалба настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като настоящият съдебен състав споделя мотивите изложени в мотивната част на определението на първостепенния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението в обжалваната част - потвърдено.

С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48556 от 15.10.2018 г. по гр. д. № 4891/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав в обжалваните части, вкл. частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5016025/30.01.2020 г. депозирана от Р.З.К.-А., чрез адв. П.М., с която се обжалва постановеното от СРС на 08.01.2020 г. Определение № 4502, постановено по реда на чл. 248 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          ОСЪЖДА Р.З.К.-А., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 лв., представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.