Р Е Ш Е Н И Е
Номер 200 16.02.2018г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети февруари Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06161 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от Х.Е.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “РИЛА МЕЛ”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.“Отец Паисий“ 4, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от ***. при изпълнение на трудовите му задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ- гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– ***. до окончателното изплащане на сумата
Ответникът “РИЛА МЕЛ”ЕООД е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е проявил невнимание, като е допринесъл за увреждането. Ответникът твърди, че няма обективна и логична причина ищецът да извършва каквито и да било действия с контрол на ремъчната шайба. Ответникът твърди, че дори и при невнимание няма как ищецът да получи посочените увреждания, поради което прави извод за умисъл на ищеца при получаване на уврежданията.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***” в *** в с.Б.г., общ.П., като към датата на злополуката е осигурен за всички социални рискове. На ищеца не е връчвана длъжностна характеристика, но от събраните доказателства е видно, че същият е извършвал обща работа в процесната мелница: товарно- ратоварни и преносни работи.
Видно от Протокол №***.на комисията за разследване на процесната злополука по чл.58 КСО е констатирано, че на ***., в процесната мелница, собственост на ответното дружество в с.Б.г., ищецът е бил на работа обща смяна- от 08,00ч. до 17,00ч., като му е било възложено да сипва кофа с ръж в шнек №9 за подаване на суровината към машината за почистване на зърното. Около 9,30ч. ищецът изпуснал пълна с ръж кофа и се навел да я вземе, при което дясната му ръка попаднала в опасната работна зона на предавката и четвърти и пети пръст от ръката били притиснати между движещия се ремък и ремъчната шайба.
Непосредствено след злополуката ищецът увил ръката си в чувал и отишъл към колегата си- св.А.А., който му оказал първа помощ, като премил ръката му. С.А. качил ищеца в служебния автомобил и го откарал до спешна помощ в МБАЛ“Р.Ангелова“- гр.П., където на ищеца била оказана специализирана медицинска помощ.
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.М.М., при процесната трудова злополука ищецът Х.Е.М. по спешност е прегледан в СПО на болницата и след рентгенография е настанен в травматологично отделение. Видно от медицинската документацияя и направените рентгенографии от 28.07.17 г. дисталната (крайната - върхова) фаланга на 4-ти пръст е била ампутирана, размачкана и с авитални тъкани . На 5-ти пръст е била ампутирана само пулпата ( върховата част ) на крайната фланга т. е. до средата на фалангата. При самата травма пострадалия е изпитал силни болки и страдания с умерено кървящи рани и невъзможност да си служи с ръката . Проведено е оперативно лечение по спешност като са оформени ампутационни чукани на двата пръста с дренаж на раните и стерилни превръзки . Постоперативно отново е търпял по-силни болки в първите няколко дни ,които с времето постепенно са намалели. Пострадалия не е можел да си служи с дясната си ръка за около 20 дни , при което е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение, като за около 45-50 -ия ден от травмата постепенно функцията на ръката се е подобрила . Възстановителния период е протекъл за периода на временната нетрудоспособност. Бил е временно нетрудоспособен за 63 дни от 28.07.17г. до 28.09.17г. вкл. при прегледа е установено, че са останали трайни последици от злополуката изразяващи се в това че на 4-ти пръст на дясна ръка липсва дисталната фаланга, а на 5-ти пръст е ампутирана крайната фланга през нейната средна част. Захвата на ръката е възстановен, като има процент на загуба на функцията ,който от травматологичен характер е около 5 % .
Видно от показанията на св.М.Х.И.и Б.М.Х., след злополуката ищецът е изпитвал сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на същите свидетели за съдействие.
С декларация от 14.08.2017г. ищецът е декларирал злополуката като трудова. С разпореждане №***. РУСО- гр.П. е признало злополуката за трудова такава.
Видно както от Протокол №***.на комисията за разследване на процесната злополука, така и от гласните доказателства, че към датата на трудовата злополука ремъчната предавка на шнек №9 е била необезопасена, като впоследствие същата е била обезопасена.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на вещото лице М.М., от показанията на свидетелите А.С.А., М.Х.И.и Б.М.Х., както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
В настоящия случай има влязло в сила Разпореждане №***. на РУСО- гр.П., с което злополуката, станала с ищеца на ***. е приета за трудова, като е установено, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
По размера
на обезщетението:
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 13 000,00лв.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л.М.М. при трудовата злополука, както и в следващите часове ищецът е изпитал силни болки и страдания. Постоперативно ищецът отново е търпял по-силни болки в първите няколко дни, които с времето постепенно са намалели. Пострадалия не е можел да си служи с дясната си ръка за около 20 дни , при което е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение, като за около 45-50 -ия ден от травмата постепенно функцията на ръката се е подобрила. Възстановителния период е протекъл за периода на временната нетрудоспособност за около 63 дни от 28.07.17г. до 28.09.17г. При определяне размера на обезщетението съдът отчете, че са останали трайни последици от злополуката изразяващи се в това че на четвърти пръст на дясна ръка липсва дисталната фаланга, а на пети пръст е ампутирана крайната фланга през нейната средна част
При определяне на размера на обезщетението съдът отчете и младата възраст на ищеца, както и затрудненията, които ще търпи при евентуално пренапрежение от различно естество- физическо, психическо и емоционално.
При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелствата, че злополуката няма съществени трайни последици, тъй като вещото лице е установило при прегледа, че захвата на ръката на ищеца е възстановен, като има процент на загуба на функцията, който от травматологичен характер е около 5 %. Ищецът няма обаче функционален дефицит.
Предвид гореизложеното съдът намира, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 13 000,00лв., представляваща обезщетение за причинените с трудовата злополука неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 35000лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- ***. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредите от увреждането. Съдът намира, че в процесната злополука ищецът не е проявил нито умисъл, нито груба небрежност, които са единствените правнорелевантни форми на вината при трудова злополука. И двете форми на вина се отличават със субективното отношение на пострадалия към неговите действия. Съгласно практиката пострадалият следва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат и да го е търсел или лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Приема се, че следва да има тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за допуснат от ищеца ищеца умисъл или груба небрежност. Основните причини за настъпване на трудовата злополука са факторите на работната среда и трудовия процес- към датата на трудовата злополука ремъчната предавка на шнек №9 в процесната мелница е била необезопасена, а на ищеца не е направен инструктаж за безопасност на труда.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски.Ищецът е доказал разноски в размер на 2000,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от иска му се следва сумата от 742,86лв. Ответникът е доказал разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с отхвърлената част от иска му се следва сумата от 188,57лв., която и следва да му бъде присъдена.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 520,00лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “РИЛА МЕЛ”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.“Отец Паисий“ 4, да заплати на Х.Е.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 13 000,00лв./тринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от ***. при изпълнение на трудовите му задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ- гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– ***. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 13 000лв.
ОСЪЖДА “РИЛА МЕЛ”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.“Отец Паисий“ 4, да заплати на Х.Е.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 742,86лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.Е.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “РИЛА МЕЛ”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.“Отец Паисий“ 4, сумата от 188,57лв., представляваща направени п делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “РИЛА МЕЛ”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.“Отец Паисий“ 4, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 670,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 520,00лв. за държавна такса и сумата от 150,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 16.02.2018г.
Съд. деловодител: