РЕШЕНИЕ
Номер 1164 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 25.03
Година 2019
В публично заседание на 13.03.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
16752 по описа на съда за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Т.Г.Д. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***** г. на ****
на ответната Община, да го възстанови на предишната работа и да осъди ответника
да му заплати сумата 4 037, 40 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 06.10.2018 г. -
06.04.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив оспорва обективно
съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прихващане,
като моли съдът при уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ да прихване от присъдената на ищеца сума
изплатеното му обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства – включително и
съдържащите се в приложените гр. дело № 16301/2015 г. по описа на ПРС – І гр.
състав и гр. дело № 18586/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав е видно, че действително
ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно като „******“
с място на работа в дейност ******“ от 1997 г. Със Заповед № *****
г. на ***** на Община Пловдив, считано от 16.10.2015 г., трудовото
правоотношение с Т.Д. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ във
връзка с чл.326, ал.2 от КТ – поради това, че ищецът няма необходимия документ
(******) за професионална квалификация, поради което не може да изпълнява
задълженията си като ***** – като с влязло в сила на 10.05.2017 г. Решение от
19.04.2016 г., постановено по гр. дело № 16301/2015 г. по описа на ПРС – І гр.
състав извършеното с тази Заповед уволнение е било признато за незаконно и
отменено, Т.Д. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и
ответната страна е била осъдена да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за периода 16.10.2015 г. – 16.04.2016 г. в размер на 2 918, 40 лева. След
отмяната на тази Заповед и възстановяването на ищеца на работа, с последваща
Заповед № ***** г. на ***** на Община Пловдив, връчена му на 21.09.2017 г.,
отново е било прекратено трудовото правоотношение с Т.Д., считано от 25.09.2017
г., на основание чл.328, ал.1, т.5 във връзка с чл.326, ал.2 и чл.333, ал.1,
т.2 от КТ – като с влязло в сила на 26.04.2018 г. Решение № ****** г.,
постановено по гр. дело № 18586/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав, и
извършеното с тази Заповед уволнение е било признато за незаконно и отменено, Т.Д.
отново е бил възстановен на заеманата преди уволнението работа и ответната
Община е била осъдена да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
периода 25.09.2017 г. – 25.03.2018 г. в размер на 2 918, 40 лева. След
отмяната на извършеното със Заповед № ***** г. уволнение, със Заповед № *****
г. на ***** на Община Пловдив е било възстановено трудовото правоотношение с
ищеца, като с връчено му на 05.10.2018 г. Предизвестие № ***** г. Т.Д. е бил
предизвестен, че на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ в сроковете по чл.326,
ал.2 от КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, а с процесната
Заповед, връчена му на 05.10.2018 г., трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 във връзка с чл.326, ал.2 и чл.333, ал.1,
т.2 от КТ. Като конкретни причини за уволнението на ищеца, в процесната Заповед
е посочено, че служителят не притежава необходимите професионални качества за
ефективно изпълнение на работата, която му е възложена, а именно – липсват му
добронамереност, комуникативност, отзивчивост, умение за изслушване, налице е
трудност от страна на Т.Д. за изграждане на добри взаимоотношения с колегите и
ръководителите му, които са необходими при изпълнение на поставените задачи и
отговорности при изпълнение на задълженията му; лицето не желае да получава и
изпълнява поставените му задачи правилно
и качествено, както и не организира ефективно собствената си дейност и други
възложени задачи, не е мотивиран да изгражда и поддържа коректни отношения с
колеги и външни лица, липсват му умения да използва и цени опита на другите,
както и способност за работа в екип; липсват му умения за ясна и целенасочена
комуникация по служебни въпроси с адекватна степен на детайлизация, умения за
активно слушане, умения за ясно и точно интерпретиране на информацията,
получавана при словесна и несловесна комуникация, както и, че трудовият договор
се прекратява поради това, че Т.Д. не е в състояние да изпълни задълженията си
на нивото на изискванията за обем, качество и срок, не се справя качествено с
поставените му задачи, не познава вътрешните правила и процедури и функциите в
звеното, в което работи, не познава ЗЗКИ и Правилника за прилагането му, както
и, че демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за
ефективно изпълнение на длъжността –
като със Заповедта е било разпоредено и на ищеца да се изплатят обезщетения по
чл.220, ал.1 от КТ в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение за
неспазен срок на предизвестие и по чл.224 от КТ за неизползван платен отпуск в
размер на 11 дни за 2018 г.
Както се установява от събраните по делото доказателства,
действително ищецът е ***** поради което – в изпълнение на задълженията си по
чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ преди уволнението ответникът е поискал и е
получил както предварително разрешение на Инспекцията по труда, така и – мнение
на ТЕЛК, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца
доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неизпълнение на задълженията
на ответника по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ.
Същевременно, посочената като основание за издаване
на процесната Заповед
разпоредба на чл.328, ал.1, т.5 от КТ дава възможност на работодателя да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326, ал.2 при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата – като в процесната Заповед ответникът е посочил липсата на
определени качества на ищеца, без обаче да конкретизира кога точно ищецът е
проявявал липса на тези качества, а също така не е посочил и в какво точно се е изразявало
неефективното
изпълнение на работата на ищеца в резултат от липсата на тези качества, което следва
да бъде посочено именно в Заповедта (респективно - Предизвестието) за
прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се
установява в хода на съдебния процес по оспорване на законността на уволнението.
Уволнението
по чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ е безвиновно и обективният характер на отговорността предпоставя задължение
заповедта да бъде мотивирана- т.е. в нея да се съдържат конкретните данни,
които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, липсващите на ищеца качества за
ефективно изпълнение на работата, както и в какво се е изразявало това
неефективно изпълнение, произтичащо от липсата на тези качества (още повече, че
– както се установява от събраните по делото писмени доказателства, в процесната
Заповед ответникът изцяло е преписал като конкретни причини за издаването й
тези, посочени в отменената от съда Заповед № ****** на Община Пловдив). Липсата на конкретизация на причините за уволнението на
ищеца освен до немотивираност на Заповедта води и до невъзможност съдът да извърши
преценката за законността й, като провери съществуването на фактите в
обективната действителност - което
е достатъчно основание за признаване на процесната заповед за незаконна и
отмяната й като такава. Освен това, както се установява от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели Л. Б. и В. И., след отмяната на предишното
уволнение на ищеца с посоченото Решение № ***** г., постановено по гр. дело № 18586/2017
г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав, ищецът, Т.Д. не е бил допуснат до
длъжността, която е заемал преди това уволнение и на която е бил възстановен с
това съдебно решение, а със Заповед № ***** г. на ****** на ответната Община е
било наредено Т.Д. да изпълнява длъжността „*****“ в Отдел „*****“ в Община
Пловдив, с работно място ***** – а в Заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца се посочват липсващи качества за длъжността „******“ с
място на работа в дейност 282, „******“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по
основание и следва да се уважи, а оттук – с оглед основателността на главния
иск и акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно съединеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника (06.10.2018 г.) ищецът не е започнал работа по друго
трудово правоотношение, а последното получено от него брутно трудово
възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец (септември
2018 г.) е било в размер на 672, 90 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание, но – предвид направеното
от ответника възражение и представените в тази насока писмени доказателства, от
които е видно, че на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му
правоотношение в размер на 672, 90 лева (като основанието за изплащане на това
обезщетение, с оглед отмяната на уволнението на ищеца, е отпаднало, той дължи
на ответника връщането на това обезщетение, поради което от полагащото се на
ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в размер общо
на 4 037, 40 лева следва да се прихване изплатеното от ответника на
отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ в посочения размер и този
иск да се уважи до размера от 3 364, 50 лева, заедно със законната лихва
от 24.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над
уважения до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан поради извършеното прихващане.
С оглед на изхода
от спора и съобразно уважената част от ОСИ ответникът следва да заплати на ищеца
и направените разноски за производството по делото в размер на 900 лева – адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 234,
58 лева ДТ за трите уважени иска.
Съобразно
отхвърлената част от ОСИ ищецът следва да заплати на ответната Община юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № ******** на Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявана от ***** И. Б. Т., с
която, считано от 06.10.2018 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 във връзка с чл.326, ал.2
и чл.333, ал.1, т.2 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с Т.Г.Д.,
ЕГН **********,***, *******, КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца на
предишната му работа – „*****“ с място на работа в дейност *******“.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.Д.,
с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 3 364, 50 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през
периода 06.10.2018 г. – 06.04.2019 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази
сума, начиная от 24.10.2018 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 900 лева, А В
ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 234,
58 лева ДТ, КАТО поради прихващане с насрещно вземане на ответника – изплатено
на ищеца на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 672, 90 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 4 037, 40 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Г.Д., с
посочените ЕГН и съдебен адрес,***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност В РАЗМЕР НА 100 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 27.03.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.