№ 559
гр. Плевен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430106654 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** против Б.
ИВ. СП. с ЕГН ********** и Н. М. АС. с ЕГН **********, адрес ***, в която
се твърди, че *** /с предходно наименование ***/ предоставила на Б. ИВ. СП.
и съдльжника Н. М. АС. с ЕГН ********** потребителски кредит по силата
на *** в размер на 20 000 лв., който бил изцяло усвоен по сметка №***.
Срокът на договора бил до 15.05.2025г., като падежното число по кредита
било всяко 15 число на месеца. Твърди се, че с договора за кредит било
уговорено кредитополучателят и съдлъжникът да заплащат на Банката
договорна лихва (чл. 8 от договора за кредит), а при забава на вноските по
кредита /главница и/или лихва/ кредитополучателят дължал и наказателна
надбавка върху просрочените суми (чл. 9 от договора за кредит). Сочи се, че
ответника Н. М. АС. бил съдлъжник по договора за кредит и на основание чл.
17 от договора се задължил да отговаря солидарно с Кредитополучателя.
Твърди се, че били допуснати нередовности в плащанията на вноските
по кредита, поради което на основание чл. 10 от Част II от договора, за
1
Банката възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като се
пояснява, че забавата била налице по отношение на дължимите вноски от м.
ноември 2016 г. Сочи се, че на длъжниците била изпратена покана с
изявление за предсрочна изискуемост на кредита, връчена чрез залепване на
уведомление. Излага се, че върху неплатените вноски било начислено
обезщетение за забава съгласно т. 9 от Част I на договора за кредит, като
общия размер възлизал в размер на 647.73 лв. до датата на настъпване на
предсрочна изискуемост. След датата на настъпване на предсрочната
изускуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК било
начислено единствено обезщетение за забава в размер на 1 506.46 лева, равно
по размер на законна лихва, при съобразяване Тълкувателно решение
№3/2017г.
Твърди се, че не били погасени и се дължали от ответниците следните
суми: главница 19 368.84 лева; 4 903.86 лева договорна лихва за периода от
16.11.2016 г. до датата на изискуемост 09.02.2020 г.; 647.73 лева
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост от 16.11.2016г.
до 09.02.2020 г.; 1 506.46 лева обезщетение за забава след датата на
изискуемост за периода от 10.02.2020г. до 17.01.2021г., изключая периода на
извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г.; 48 лева - дължими
разноски.
Излага се, че горните вземания били претендирани по реда на чл.417 от
ГПК и в производството по *** била издадена за горните вземания заповед за
незабавно изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК били дадени указания за предявяване на иск за установяване вземанията
на кредитора.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
на установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
посочените по-горе суми, за които е била издадена заповед за незабавно
изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.01.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се направените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответницата Б.С. е депозирала, чрез назначения особен представител
адв.Л.П. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
2
Релевира възражения за нищожност на процесния договор, съгласно чл. 22
от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Навежда доводи, че договорните
клаузи, които определят обезщетение за вреди, поради забавено изпълнение,
регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Част II от договора за кредит са нищожни,
поради противоречие с чл. 21, ал. 2 от ЗПК, предвиждащ, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е
нищожна. Оспорва факта на усвояване на претендираните от ищеца суми.
Оспорва твърденията за законосъобразно упражняване правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Навежда доводи, че клаузите за
уговаряне на договорна лихва били нищожни, като противоречащи на закона
и добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД, както и поради обстоятелството че
представлявали неравностойни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). В същото време клаузите не били индивидуално
определени; уговорени били във вреда на потребителя; не отговаряли на
изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска
практика и водели до съществено неравновесие между правата на страните по
договора. Релевира се също така възражение за нищожност на клаузата на чл.
10 от Част II от договора за кредит във връзка с чл. 9 от Част I от договора,
предвиждащи неустойка, дължима в случай на забава на анюитетна вноска,
договорна лихва или сума по застрахователна вноска. Релевира се и
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът Н.А. също е депозирал, чрез назначения особен
представител адв.М.Б. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва исковете. Оспорва твърдението на банката, че кредитът бил
надлежно усвоен от длъжника, както и че била налице забава по отношение
на дължимите вноски от м. ноември 2016 год. Оспорва твърденията за
законосъобразно упражняване правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Навежда доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Релевират се и възражения за
нищожност на клаузата за дължимост на договорна лихва, както и на клаузите
относно дължима неустойка. Релевира и възражение за давност.
3
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното *** по описа на ПлРС, че исковете са
предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
От приложения препис на *** се установява, че е бил подписан между
***, *** от една страна като кредитор и от друга – ответниците Б. ИВ. СП., в
качеството на кредитополучател и Н. М. АС., в качеството на съдлъжник. По
силата на същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 20 000лв., а последния се е задължил да го върне на
месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план (Приложение №1) за
срок до 15.05.2025г. Съдлъжникът Н.А. се е задължил да отговаря солидарно
с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения,
произтичащи от договора.
Страните са уговорили в писменото съглашение всички произтичащи от
договорната връзка права и задължения. Според закрепеното в чл.8 от Част I
лихвения процент е бил фиксиран за целия срок на договора в размер на
7,79% на година и с възможност за промяна единствено по общо съгласие на
страните, според предвиденото в чл.4, ал.2. Определен е бил в разпоредбата
на чл.11 годишен процент на разходите в размер на 9,45%, изчислен към
момента на сключване на договора.
Според предвиденото в чл.9.1 от Част I на договора върху просрочените
погасителни вноски се начислява наказателна надбавка в размер на 6 пункта
над уговорения лихвен процент от 7,79% или общо лихвеният процент върху
просрочени погасителни вноски е в размер на 13,79%. А според закрепеното в
чл.10, ал.1 от от Част II наказателната лихва се начислява извън анюитетните
вноски.
Според регламентираното в чл.2 от Част II, кредитът е следвало да бъде
усвоен безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката.
Страните са уговорили в чл.11, б.“а“ и б.“г“ от Част II като основание за
4
обявяване на предсрочна изискуемост неизпълнението на задължения на
кредитополучателя и неиздължаването в срок.
От представения препис на покана за доброволно изпълнение, изходяща
от кредитора по процесния договор и адресирана до ответниците Б.С. и Н.А.,
връчена чрез съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на вписания
техен настоящ и постоянен адрес на 10.02.2020г., се установява, че банката
кредитор е уведомила кредитополучателя и солидарния длъжник, че
упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост по договора за
банков кредит.
От представеното удостоверение, изд. на 08.04.2021г. от АВ се
установява, че *** е правоприемник на *** (с предходно наименование до
28.01.2019г. ***.
От изслушаното в о.с.з. на 28.03.2022г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че извършените погасявания
по процесния договор са в общ размер на 1403,31 лв., с които са били
погасени вноски с падежи от 15.05.2016 г. до 15.10.2016 г. изцяло и частично
от вноска с падеж 15.11.2016 г., като са останали непогасени вноски с падежи
от 15.11.2016 г. При това погасената главница се изчислява на 631,16 лв.,
погасената договорна лихва — на 706,44 лв., погасена застраховка в размер на
64,46 лв. и погасена санционираща лихва в размер на 1,25 лв. Видно е, че
кредита е бил осчетоводен в банката като предсрочно изискуем на
10.02.2020г. и към същата дата е имало непогасени или частично погасени 39
бр. вноски за периода 15.11.2016 — 15.01.2020 г., като неплатената сума за
главница е възлизала на 5 758,03 лв. и за договорна лихва – 4 281,38 лв.
Установява се още от експертното заключение, че към датата на подаване на
заявлението – 18.01.2021 г. непогасените задължения по кредита са били
следните: 19 368,84 лв. главница; 4 281,38 лв. договорна лихва за периода от
16.11.2016 до 09.02.2020 г. /датата на предсрочна изискуемост/, 647,73 лв.
обезщетение за забава от 16.11.2016 до 09.02.2020 г., 1 506,46 лв.
обезщетение за забава след датата на изискуемост от 10.02.2020 до 17.01.2021
г., без да е включен периода на извънредното положение 13.03.2020-
13.05.2020 г., 48,00 лв. разноски. Вещото лице е дало заключение, че
санкциониращата лихва по чл.9.1 от Част I за процесния период от
16.11.2016г. до 10.02.2020г. се изчислява на 1 270,31лв. Пояснява в съдебно
5
заседание, че разликата с посочената от банката в размер на 647,73лв. се явява
от това, че кредитора при изчисление на наказателната лихва е включил част
от нея (до 7,9% или 622,58лв.) в размера на договорната лихва, а останалата
част (6 пункта над 7,9% или 647,73лв.) в размера на санкциониращата лихва.
По този начин счетоводно е отразен размер на договорната лихва за
процесния период от 4 903лв. (4 281,38+622,58) и размер на санкциониращата
лихва от 647,73лв. Вещото лице е дало заключение и за размера на
договорната и санкционираща лихва за периода от 16.11.2016г. до
18.01.2018г.
Вещото лице е дало още заключение, че не е налице капитализиране на
просрочени лихви и такси към главницата.
Съдът възприема изцяло заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между праводателя на
ищеца – *** и ответницата Б.С. е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление за сума в размер на 20 000лв. Установи се също така, че
ответника Н.А. е подписал договора в качеството на солидарен длъжник, т.е.
отговарящ за задълженията на главния длъжник и кредитополучател така,
както са поети по съглашението.
С подписване на договора, страните са се съгласили с обективираните в
него и приложимите ОУ уговорки относно начина и срока на връщане,
дължимите лихви и такси и съответните последици при забава в плащанията.
Договорът е сключен в писмена форма в четлив вид и очевидно е
изписан на шрифт не по-малък от 12, като клаузите му са формулирани по
ясен и разбираем начин, поради което неоснователно е възражението за
нищожност по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК. Съдържа се изцяло и
информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, както и по чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
поради което договора не се явява недействителен по смисъла на чл.22 от
ЗПК.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за
6
договорна лихва. Същата лихва е определена във фиксиран размер от 7,79%
без възможност за еднострання промяна от страна на кредитора. Съдебната
практика приема, че противоречащи на добрите нрави са сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. Приема се, че подобно неравноправие, респ.
неоснователно обогатяване е налице, когато по необезпечен заем е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва. В
случая към момента на сключване на процесния договор основният лихвен
процент, определен от БНБ, е бил 0.01 %, при което законната лихва към
същия момент възлиза на 10.01 %, а нейният трикратен размер – 30.03 %.
Размерът на възнаградителната лихва в процесния договор е определен на
7,79% годишно и е далеч от трикратния размер на законната лихва.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на
клаузите, регламентиращи санкционираща лихва върху просрочените
погасителни вноски. Размерът на същата е определен на 13,79%. Същата има
характер на неустойка, предназначена да обезщети вредите, които кредитора
би търпял при забавата на длъжника да плати. Както е отбелязано в
цитираната от ответниците съдебна практика неустойката освен
обезщетителна функция има и други функции – обезпечителна и санкционна,
като целта е да се стимулира изпълнението и превенира допускане на
неизпълнение. Уговорената в процесния договор санкционираща лихва от 6
пункта над възнаградителната лихва не излиза извън присъщите функции на
неустойката. Определеният размер не накърнява принципа на
справедливостта, а изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не
предвижда неоснователно разместване на блага.
С оглед горното, съдът приема, че договорните клаузи, на основание на
които се претендират вземанията на кредитора обвързват кредитополучателя
и солидарния длъжник и те са дължали изпълнение по тях.
Съдът приема за установено, че кредитополучателя е усвоил
предоставената му главница, т.к. е започнал да изпълнява насрещното си
задължение за внасяне на уговорените погасителни вноски и е правил това до
15.10.2016г.
Установи се също така, че кредитополучателя е изпаднал в забава за
7
плащане на задълженията за главница и лихва на 15.11.2016г., когато е
падежа на първата неплатена в пълен размер уговорена погасителна вноска.
Настъпването на забавата на длъжника е дало основание на банката кредитор
да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в хипотезата на чл.11, б.“а“
и б.“г“ от Част II от договора. С това е осъществена първата предпоставка от
фактическия състав, пораждащ вземането на банката за всички, произтичащи
за длъжника вземания по договора, а именно - настъпването на обективния
факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора.
За да се осъществи целия фактически състав обаче е необходимо и да е
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, достигнало до длъжника.
С осъществяване и на двете предпоставки настъпва предсрочната
изискуемост и в случая, с оглед установеното от обсъдените доказателства,
съдът счита, че тя е настъпила на 10.02.2020г., когато до длъжниците е
достигнало волеизявлението на банката кредитор за упражняване на правото
й – с връчването на писменото изявление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Предвид на това, съдът приема, че към датата на иницииране на
заповедното производство ответниците са дължали сумата от 19 368,84лв.,
представляваща непогасена главница; сумата от 4 281,38лв., представляваща
непогасена договорна лихва за периода от 16.11.2016г. до 10.02.2020г.;
сумата от 1 270,31лв., представляваща санкционираща лихва за периода от
16.11.2016г. до 10.02.2020г.; сумата от 1 506,46лв., представляваща лихва за
забавено плащане на предсрочно изискуемата главница за периода от
10.02.2020г. до 17.01.2021г., както и 48лв. разноски, свързани с връчване на
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Непогасената договорна лихва, съдът приема, че е в посочения от
вещото лице размер -1 270,31лв. Ясно са заявени претенциите на ищеца –
като размер и обстоятелства, на които се основават и разминаването между
осчетоводен и действителен размер на договорна и санкционираща лихва,
което се установи от ССЕ, не би могло да бъде коригирано от ищеца чрез
изменение на иска, а още по-малко от съда с крайния му съдебен акт. Съдът е
обвързан от претенциите, така както са предявени.
Съдът обсъди заявеното от ответниците възражение за погасяване по
давност на част от претенциите за договорна и санкционираща лихва и ги
8
намира за основателни по отношение на сочените вземания за период от
16.11.2016г. до 18.01.2018г., при съобразяване с разпоредбата на чл.111, б.“в“
от ЗЗД, предвиждаща, че вземанията за лихва се погасяват с изтичане на
тригодишна давност и датата, на която е инициирано заповедното
производство – 18.01.2021г. Установи се от заключението по ССЕ, че за за
периода, за който вземанията не са погасени по давност – от 18.01.2018г. до
09.02.2020г., размерът на възнаградителната лихва е 2 496,79лв. (4281,38 –
1784,59), а размерът на санкциониращата лихва е 527,68лв. (1270,31 – 742,63).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че се установи съществуването
на вземанията на ищеца срещу ответниците за сумата от 19 368,84лв.,
представляваща неплатена главница по процесния договор за кредит; за
сумата от 2 496,79лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.01.2018г. до 09.02.2020г.; за сумата от 527,68лв., представляваща
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост от 18.01.2018г.
до 09.02.2020г.; за сумата от 1 506,46лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.02.2020г. до 17.01.2021г. и за сумата от
48лв., представляваща дължими разноски. До тези размери исковите
претенции следва да бъдат уважени. В останалата част до пълния
препетндиран размер на договорна лихва от 4 903,86лв. и пълния претендиран
размер на обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост от
647,73лв. и за периода на тези претенции от 16.11.2016г. до 18.01.2018г.,
същите следва да се отхвърлят като погасени по давност.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 529,50лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 579,50лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 529,50лв.; за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП,
9
за възнаграждение на особени представителна всеки от ответниците по
1 511лв. или общо 3 022лв. и за вещо лице в размер на 328 лв. или общо
3 979,50лв. С оглед изхода на спора, ответниците дължат част от разноските
в заповедното производство – в размер на 521,55лв. и част от разноските в
исковото производство – в размер на 3 581,55лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че Б. ИВ. СП. с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес *** и Н. М. АС. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми: сумата от 19 368,84лв., представляваща
главница; сумата от 2 496,79лв., представляваща договорна лихва за периода
от 18.01.2018г. до 09.02.2020г.; сумата от 527,68лв., представляваща
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от
18.01.2018г. до 09.02.2020г.; сумата от 1 506,46лв., представляваща
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода
от 10.02.2020г. до 17.01.2021г. и сумата от 48лв., представляваща разноски
при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от 18.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, които
суми представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с ***, поправена с
определение *** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния
препетндиран размер на договорна лихва от 4 903,86лв. и пълния претендиран
размер на обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост от
647,73лв. и за периода на тези претенции от 16.11.2016г. до 18.01.2018г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. ИВ. СП. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес *** и Н. М. АС. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 521,55лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по *** на
ПлРС и сумата от 3 581,55лв., представляваща деловодни разноски в
10
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11