РЕШЕНИЕ № 261092

 

гр. Бургас, 15.09.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8501/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която претендира приемане за установено, че ответникът Г.Д.Д. ***, му дължи сума в общ размер от 38,88 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура №№ …/22.07.2017 год. – 7,80 лева; …/22.08.2017 год. – 7,80 лева; …/22.09.2017 год. – 7,80 лева; …/22.10.2017 год. – 7,80 лева, и …/22.11.2017 год. – 7,68 лева, издадени на основание договор за телекомуникационни услуги от 13.10.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 38,88 лева, начиная от 06.10.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260325/12.10.2020 год. по ч. гр. д. № 6276/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмена молба от 20.01.2021 год., а по отношение предмета на делото е постановено и прекратително определение от същата дата.

Правните основания на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото е представен писмен договор, сключен на 13.10.2015 год. в гр. Бургас между „БТК“ ЕАД и ответника, с предмет предоставяне на телекомуникационни телефонни услуги, със срок на действие от 24 месеца. За престацията на оператора са издадени процесните 5 фактури, на обща стойност 38,88 лева.

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника за сборната главница на основание писмен договор за цесия от 26.08.2019 год. и приложение към него, а цедентът по него – „С. Г. Груп“ ООД, е придобил процесното вземане от първоначалния кредитор, на основание договор за цесия от 16.10.2018 год. По делото няма данни съставените писмени уведомления до длъжника Г.Д. за двете цесии, на основание чл. 99, ЗЗД, да са й били съобщени.

За заплащане на процесната сборна главница и обезщетение за забава е издадена Заповед за изпълнение № 260325/12.10.2020 год. по ч. гр. д. № 6276/2020 год. на БсРС, частично обезсилена с определение от 05.01.2021 год.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че процесният договор него не е подписан от ответника Д..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. Ищецът не е провел главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор на ответника по процесното писмено съглашение от 13.10.2015 год., с което е ангажирана имуществената сфера на Г.Д. за заплащане цената на потребени комуникационни услуги. Установената от вещото лице-графолог неавтентичност на подписа на абоната-ответник сочи, че не е налице изразена в писмена форма воля от Г.Д. за сключване на процесния договор, поради което това физическо лице не е пасивно материално-правно легитимирано като длъжник по спорните парични вземания за сборната сума от 38,88 лева, както и за акцесорното вземане за обезщетението за забава върху нея. В разглеждания казус издаването на фактурите от цедента (първоначален кредитор) не е основание за плащане на посочените суми от ответника, тъй като не е възникнало правоотношението, възоснова което са издадени тези фактури (1064-2003-І ГО на ВКС).

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че исковете са неоснователни, поради което те следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос в процеса – чл. 80 и 81, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. ….. за приемане за установено, че ответникът Г.Д.Д. (К..), ЕГН **********, с адрес ***, му дължи сума в общ размер от 38,88 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура №№ …/22.07.2017 год. – 7,80 лева; …/22.08.2017 год. – 7,80 лева; …/22.09.2017 год. – 7,80 лева; …/22.10.2017 год. – 7,80 лева, и …/22.11.2017 год. – 7,68 лева, издадени на основание договор за телекомуникационни услуги от 13.10.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 38,88 лева, начиная от 06.10.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260325/12.10.2020 год. по ч. гр. д. № 6276/2020 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ