Решение по дело №288/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "А.У. Р." ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от управителя А. М. Р.-В., чрез адв. М. Д. от ВАК, против Заповед № 404/16.01.2025 г. на Заместник министъра на труда и социалната политика.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, издадена при липса на компетентност, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По-конкретно се прави възражение за липса на компетентност на издателя на заповедта, като се твърди, че същата е подписана с електронен подпис от лице посочено като заместник-министър, а това било в нарушение разпоредбата на чл.13 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), според която такава заповед се издавала от министъра или от оправомощени от него лица. На следващо място се твърди, че в разпоредбата на чл.15, ал. 1, т. 3 от Наредбата били изброени единствено хипотези за нарушения на Закона за насърчаване на заетостта, поради което заповедта се явявала лишена от правно основание, респективно била незаконосъобразна. По изложените съображения се иска от съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – Заместник-министъра на труда и социалната политика, в представено по делото писмено становище с.д. 5021/24.03.2025 г. от пълномощник гл. юрисконсулт Ш., отправя искане за отхвърляне на жалбата както неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес от оспорване , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед № 404/16.01.2025 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика, на основание чл.13, т.2 във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е прекратена регистрацията на "А.У. Р." ЕООД за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК , съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

На първо място, неоснователно е възражението за липса на компетентност на издателя на оспорената понастоящем заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 74м, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (в редакцията към датата на издаване на процесната заповед - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е представена с административната преписка Заповед № РД-03-17/30.04.2024 г. на Министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, чл. 7, ал. 2 от Устройственият правилник на МТСП, чл. 28, ал. 2 от ЗНЗ е оправомощен Л. Л. в качеството му на заместник-министър на труда и социалната политика да прекратява регистрацията за извършване на посредническа дейност (т. 2 от заповедта – л.23 от адм. преписка). Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган и представлява валиден адм. акт.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство.

Заповедта е издадена на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (по-нататък в текста "Наредбата"), тъй като посредникът има два броя влезли в сила наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на дружеството е издадено Наказателно постановление (НП) № 03-2300331 / 03.05.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на "А. У. Р." ЕООД в качеството му на посредник по наемане на работа в чужбина, за нарушение по чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на основание чл. 85, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. Наказателното постановление е изменено с Решение № 342/14.03.2024 г. по НАХД № 4044/2023 г. по описа на ВРС, ХV състав, като е намален размерът на наложената имуществена санкция на 1000 лв. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 7294/15.07.2024 г. по КНАХД № 1154/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Решението на касационната инстанция е окончателно, съответно с постановяването му НП № 03-2300331/03.05.2023 г. е влязло в законна сила.

Също така, издадено е и Наказателно постановление № 03-2300688 / 02.08.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на "А. У. Р.Т" ЕООД в качеството му на посредник по наемане на работа в чужбина, за нарушение по чл. 32, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3, т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на основание чл. 85, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. Наказателното постановление е изменено с Решение № 356/18.03.2024 г. по НАХД № 139/2024 г. по описа на ВРС, ХІІІ състав, като е намален размерът на наложената имуществена санкция на 1000 лв. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 13150/06.12.2024 г. по КНАХД № 1493/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Решението на касационната инстанция е окончателно, съответно с постановяването му НП № 03-2300688/02.08.2023 г. е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата, регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание включително по чл. 32. Осъществяването на фактическия състав от хипотезата на цитираната норма е установено от събраните като писмени доказателства в хода на административното производство горецитирани две влезли в законна сила наказателни постановления, поради което административния орган действайки в условията на обвързана компетентност е издал материално-законосъобразен административен акт, който същевременно съответства и на целта на закона.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на законово основание за издаване заповедта. В това отношение, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно която когато се препраща към разпоредба на същия нормативен акт, се посочва само нейното обозначение. С нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от Указа е въведено изискването при препращане към разпоредба на закон да се посочва обозначението на разпоредбата и наименованието на акта. Предвид изложеното, видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно: „Регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато : посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37;“, то в случая в съответствие е изискванията на Указа, нормата има предвид не препращане към закона, както неоснователно се твърди в жалбата, а има предвид препращане към разпоредби на същия нормативен акт, т.е. към Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

При тези съображения и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт , настоящият състав на съда не констатира пороци съставляващи основания по чл.146 от АПК за отмяната му, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Мотивиран от горното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "А.У. Р." ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. **, [улица], представлявано от управителя А. М. Р.-В., против Заповед № 404/16.01.2025 г. на Заместник- министъра на труда и социалната политика.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.