РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500192 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. К. Д. и К. Д. Д. против Решение №
260033/ 10.11.2022 г. по гр. д. № 468/2020 г. на ОС Пазарджик, с което са
осъдени да заплатят на „Т. С.“ ЕООД - в несъстоятелност сумата от 119 510
лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имотите,
предмет на НА № ********* от 12.04.2013 г., за периода от 16.07.2015 г. до
26.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
обезщетението.
Жалбоподателите оспорват извода на съда, че са ползвали процесните
имоти без основание, за което се позовават на подписания на 13.03.2014 г. с
предишния синдик на дружеството протокол, с който се е съгласил да държат
ключовете на имота до тяхното поискване, който окръжният съд не е
коментирал. Считат, че обезщетението следва да обхваща само времето, през
което фактически са пребивавали в имота. Оспорва се и извода на съда за
1
солидарното им осъждане, тъй като отговорността за неоснователно
обогатяване е разделна. Искат да се отмени обжалваното решението, вместо
което се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск. ответникът
бъде осъден да заплати претендираната сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият „Т.
С.“ ЕООД - в несъстоятелност чрез синдика, с който оспорва жалбата и иска
да се потвърди решението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
От материалите по делото се установява, че с НА № ******* I, peг. №
*****/ 12.04.2013 г. Р. К. Д. и Д. Н. Д. чрез пълномощника си К. Д. Д. са
продали на „Т. С." ЕООД следните недвижими имоти:
1. ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота по кадастрална карта: гр.
С., местност „Б****", целият имот урегулиран с площ от 893 кв. м., ведно с
построените в описания поземлен имот сгради, а именно:
1.1 триетажна масивна жилищна сграда – вилна сграда № , цялата с
разгъната застроена площ от 86 кв. м., състояща се от 3 етажа, цялата
представляваща сграда с идентификатор ******* със застроена площ 86 кв.м.
(осемдесет и шест квадратни метра), брой етажи: 3, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
1.2 1/2 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата с
разгъната застроена площ от 124 кв.м., състояща се от 5 броя складове,
спалня, дневна, антре, баня със санитарен възел и покривната плоча,
представляваща и открит паркинг, цялата представляваща сграда с
идентификатор *******., със застроена площ 124 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
С решение от 01.11.2013 г. по т. д. № 87/ 2013 г. на ОС Пазарджик е
открито производство по несъстоятелност по отношение на купувача „Т. С."
2
ЕООД, като с решение от 05.09.2017 г. дружеството е обявено в
несъстоятелност.
Представен е протокол от 13.03.2014 г., в който е обективирано
съгласието на синдика на „Т. С." ЕООД В. Г. С. ключовете за имота, предмет
на продажбата, да се съхраняват от К. Д. Д. с цел опазване на имота, който се
задължава да ги върне при поискване.
Не е спорно между страните, че на 26.06.2020 г. след извършен оглед на
имота К. Д. Д. предал ключовете на същия на синдика Т. Д. И..
От показанията на св. П. С. се установява, че от 2010 г. поддържа имота,
за което бил нает от собственика на другата къща. К. посещавал имота всяко
лято за един месец, а понякога идвал за събота и неделя. Майка му Р. също
идвала за по 10 – 15 дни и не всяка година. Идвали и техни роднини и
познати. През останалато време отдавали имота под наем.
Св. Н. И. сочи, че К. посещавал имота в С., за да го поддържа според
уговорката му със синдика, а той му помагал. 5 пъти придружавал К. до
имота. Единият път зазимявали водите, а друг път ходили да сменят
керемиди. Обяснявал му, че посещава имота, тъй като поел ангажимент да го
поддържа.
По делото е приета допълнителна тройна съдебно – икономическа
експертиза, кредитирана от окръжния съд, според която пазарната наемна
цена на процесния имот за периода 16.07.2015 г. - 26.06 2020 г., е 119 510 лв.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира следното от
правна страна:
Предявеният от „Т. С." ЕООД – в несъстоятелност иск е с правно
основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение от неоснователно ползване на недвижим
имот от ответниците – жалбоподатели в настоящето производство Р. К. Д. и
К. Д. Д.. Уважаването на иска е обусловено от установяване на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота и ответникът да го владее без
правно основание. В този случай обогатяването на неоснователно ползващия
имота се изразява в спестените средства за наем на имота, а обедняването на
собственика – в пропуснатата възможност за получаване на наем от него.
Основна предпоставка за възникване на вземането за неоснователно
обогатяване е липсата на правно основание за ползване на имота.
3
В настоящия случай ответниците твърдят, че правото им да ползват
процесния имот произтича от обективираното в протокола от 13.04.2014 г.
споразумение, по силата на която синдикът на ищцовото дружество е предало
ключовете на имота на ответника К. Д. Д., за да го пази. С посочени протокол
ответникът К. Д. е определен за пазач по чл. 654 ТЗ, чиито правомощия са
ограничени само до пазене на имота, но тя не му дава право да осъществява
постоянно фактическа власт върху него, нито пък да го ползва по
предназначение, т. е. за отдих. Задължението за пазене на имота се
осъществява чрез епизодично обследване на имота за повреди, както и чрез
предприемане на действия за тяхното отстраняване. Посоченото
споразумение не включва в своя обхват правото на ответника на неограничен
достъп до имота, както и да го ползва по начин и време по свое усмотрение.
По делото се установи от показанията на св. П. С., че в нарушение на
постигнатата уговорка, ответникът К. Д. Д. и неговата майка Р. К. Д. всяко
лято са ползвали имота за почивка, с което неоснователно са лишили ищеца
от възможността да го ползва и да извлича облаги от него. Въпросното
споразумение не дава право на ответника К. Д. Д. да владее имота постоянно
и непрекъснато, поради което за исковия период 16.07.2015 г. – 26.06.2020 г.
ищецът е бил неоснователно лишен от неговото ползване, което обуславя
основателност на предявения иск за сумата от 119 510 лв. съгласно приетата
допълнителна тройна съдебно – техническа експертиза. В тази част
обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
По отношение на другия ответник – жалбоподателката Р. К. Д.,
решението следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли, тъй като
макар и да е ползвала имота за почивка, тя е осъществявала фактическа власт
от името на сина си, който я допускал до него. Фактическата власт може да се
осъществява лично или чрез трето лице, като субект на отговорността по чл.
59 ЗЗД за неоснователно ползване е лицето, което неправомерно е отнело
владението на вещта, а това в случая е ответникът К. Д. Д., който е ползвал
имота в нарушение на предоставените му правомощия.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260033/ 10.11.2022 г. по гр. д. № 468/2020 г. на
4
ОС Пазарджик в частта, в която Р. К. Д. е осъдена да заплати на „Т. С." ЕООД
– в несъстоятелност на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 119 510 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на следните имоти:
1. ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота по кадастрална карта: гр.
С., местност „Б****", целият имот урегулиран с площ от 893 кв. м., ведно с
построените в описания поземлен имот сгради, а именно:
1.1 триетажна масивна жилищна сграда – вилна сграда № 2, цялата с
разгъната застроена площ от 86 кв. м., състояща се от 3 етажа, цялата
представляваща сграда с идентификатор *******, със застроена площ 86 кв.м.
(осемдесет и шест квадратни метра), брой етажи: 3, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
1.2 1/2 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата с
разгъната застроена площ от 124 кв.м., състояща се от 5 броя складове,
спалня, дневна, антре, баня със санитарен възел и покривната плоча,
представляваща и открит паркинг, цялата представляваща сграда с
идентификатор *******, със застроена площ 124 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
за периода от 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл., ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на обезщетението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С." ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********, седалище и адрес на управление: гр. П.,ул. И. С. против Р. К. Д.,
ЕГН **********, гр. П., ул. Я. С. № * иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата от 119 510 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на следните имоти:
1. ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *******. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота по кадастрална карта: гр.
С., местност „Б****", целият имот урегулиран с площ от 893 кв. м., ведно с
построените в описания поземлен имот сгради, а именно:
1.1 триетажна масивна жилищна сграда – вилна сграда № 2, цялата с
разгъната застроена площ от 86 кв. м., състояща се от 3 етажа, цялата
представляваща сграда с идентификатор *******., със застроена площ 86
5
кв.м.(осемдесет и шест квадратни метра), брой етажи: 3, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
1.2 1/2 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата с
разгъната застроена площ от 124 кв.м., състояща се от 5 броя складове,
спалня, дневна, антре, баня със санитарен възел и покривната плоча,
представляваща и открит паркинг, цялата представляваща сграда с
идентификатор *******., със застроена площ 124 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
за периода от 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл., ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6