Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,05.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 1497 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против К.И.К. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че срещу ответницата е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че заповедта била
връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което в законовия едномесечен
срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди,
че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153
ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че ЕС в
сградата , в която се намира имота на ответника има сключен договор с ФДР „***“
ЕАД гр.***. А сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото
дружество по изготвяни отчети от ФДР на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество 409,19 лева главница за периода 01.10.2016г. – 31.10.2018г. и лихва
за забава в размер на по 45,02 лева за периода 02.12.2016г. – 04.12.2018г.
В едномесечния срок
ответницата, редовно уведомена за предявения иск не представя писмен отговор и
не изразява становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като
доказателство ч.гр.дело № 8991/2018г., ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 409,19 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.10.2018г., лихва върху
главницата в размер на 40,28 лв. за периода от 02.12.2016г. до 04.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 13.12.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Длъжникът не е
намерен на постоянния си адрес, поради което, с Разпореждане № 2197/15.02.2019г.,
съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви исковете си в
едномесечен срок. Разпореждането е получено от ищцовото дружество на 25.02.2019г.
и в срок, на 07.03.2019г. е предявена исковата молба срещу ответника.
Претенцията
на ищцовото дружество е за заплащане на консумирана, но незаплатена
топлоенергия за имот, находящ се в гр.***. В настоящото исково производство
задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение.
Установява
се от представената справка от Община Плевен с Изх.№ МДТ 2201/17.05.2019г., че
ответницата К.И.К. е декларирала че е собественик на имота с декларация с Вх.№
55048 от 28.03.1998г., като основание за собестнвеността е посочен Договор от
27.09.1990 на ТСУ Плевен. При така представените писмени доказателства, съдът
приема за установено, че ответницата е собственик на процесния имот.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е
прието по делото. Установява се от същото, че в имота има един брой водомер и
няма уреди за отчитане на отдадена топлинна енергия. Също от заключението се
установява, че за имота през процесния имот няма начислено отопление, като по
партидата са начислени единствено суми за сградна инсталация, за БГВ и за
дялово разпределение. Вещото лице е установило, че през периода е начислена
сума за дялово разпределение от фирмата за топлинно счетоводство в размер на 21,04
лева, за сградна инсталация в размер на 189,08 лева и за ползвана топла вода
199,07 лева. Общо дължимата сума е в размер на 409,19 лева. При така изложеното
и с оглед приетото по делото заключение, съдът счита, че предявеният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 409,19 лева за ползвана, но
незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2016г. – 31.10.2018г.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за лихва за
забава върху главницата от 409,19 лева за периода 02.12.2016г. до 04.12.2018г.
е основателен и следва да бъде уважен до предявения размер 45,02 лева в какъвто
размер е изчислен и в заключението на вещото лице.
При така изложеното,
съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество главница в размер на 409,19 лева, представляваща
доставена, но незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2016г. – 31.10.2018г., както и лихва за забава върху
главницата за периода 02.12.2016г. – 04.12.2018г. в размер на 45,02 лева.
Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 150 лева за юрк.възнаграждение, 120 лева
възнаграждение за вещо лице и 75 лева за държавна такса. С оглед сложността на
делото, съдът счита, че на ищеца следва да бъде определено юрк.възнаграждение в
размер на 100 лева. Предявените искове са основателни изцяло, поради което
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 295 лева. Ответницата
дължи на ищеца и разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от
които 25 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника К.И.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 409,19 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2018г., сумата 45,02 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.12.2016г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 409,19
лв., считано от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5763/14.12.2018г. по
ч.гр.дело № 8991/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА К.И.К. с
ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 295 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.И.К. с
ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В., сумата
75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 8991/2018г.
по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца - „***“ ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: