Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 552 10.04. 2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен състав,
на пети март две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО Х.
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Д.Х.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 362 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Емди 98“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.М.Д., чрез адвокат И.К., против решение № 7/03.01.2020г.
по АНД № 5013/2019г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002662/22.10.2019 г., издадено от директора на
ДИТ – Бургас, с което за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Касационният жалбоподател
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочат се пороци в реквизитите на
АУАН и НП. Твърди се, че неправилно е определен субектът на извършеното
административно нарушение. Излагат се съображения за прекомерност на наложената
имуществена санкция и за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление,
евентуално да бъде изменен размерът на санкцията. Иска присъждане на разноски.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище от
адв. К., излага съображения по същество и искания, които са идентични с
изложените в жалбата. Не сочи доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, се представлява от юрисконсулт Н.. Оспорва
жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не сочи
доказателства. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление №
02-0002662/22.10.2019 г., издадено от директора на ДИТ – Бургас, с което
за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на „Емди
98“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Първоинстанционният съд приел,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната от
АНО фактическа обстановка. Посочил, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество
съдът е обосновал извод, че е осъществен съставът на нарушението, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за
неспазване на приложимото трудово законодателство. Посочено е, че деянието не
може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Наложената
имуществена санкция съдът е преценил като правилно определена, съобразена с
тежестта на нарушението, както и с факта, че в хода на проверката били
установени и други нарушения.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Касационният
състав не споделя извода на районния съд, че в
хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В конкретния
случай съществено нарушение на процесуалните правила се установява при
съставяне на АУАН.
Дружеството-жалбоподател
е санкционирано за това, че в качеството на местен
работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ в 7 дневен срок от датата на
действителното започване на работа на В.К., родена на *** г., гражданка на Украйна,
полагала труд от 12.07.2019 г. на длъжност „камериерка хотел“ в обект: хотел „Понтика“,
находящ се в гр. Черноморец, а именно до 19.07.2019г. не е уведомил писмено за
това Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Съгласно
чл.10 от ЗТМТМ, в
7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на
трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Видно от
посочената разпоредба работодател, при който започва работа лице от трета
страна следва да писмено да уведоми Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. В чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ е посочено, че агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 3.
В конкретния случай неизпълнението е осъществено
чрез бездействие, а дължимото действие следва да се осъществи по седалището на
органа – София, там е и местоизвършването на нарушението. Мястото на
неизпълнението не попада в териториалния обхват на дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, тъй като съгласно чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда” дирекциите „Инспекция по труда” осъществяват
дейността си на територията на съответната област. В този смисъл дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас не е компетентната териториална структура на ГИТ, която е натоварена да
осъществява контрол по спазването на трудовото законодателство на територията
на гр.София. Това би било възможно при изрична заповед за оправомощаване от
страна на директора на ИА „ГИТ”, което не се установява по делото. Не може да
се приеме, че инспекторите от дирекция „Инспекция по труда” – Бургас имат
национална териториална компетентност да съставят актове за установяване на
административни нарушения по КТ. Такава компетентност – на инспектор по труда
за цялата територия на Република България имат служителите от специализираната
администрация на Централното управление по аргумент от чл.21,
ал.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, към която длъжностното лице, съставило АУАН № 02-0002662/02.09.2019
г. не принадлежи.
На следващо
място следва да се обоснове липсата на териториална компетентност и на наказващия орган
с разпоредбата чл.48, ал.1 от ЗАНН, според която
административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия
орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая наказателното
постановление е издадено на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Съгласно
чл.399, ал.1 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към
министъра на труда и социалната политика, а законово определеният
административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ и ЗТМТМ е
ръководителят на ИА „ГИТ“. В чл.79, ал.4 от ЗТМТМ и
чл.416, ал.5 от КТ
изрично е предвидено, че в това си качество изпълнителният директор може
да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Тази разпоредба съответства на чл.47, ал.2 от ЗАНН, според
който ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон.
Налага се извод, че правилото на чл.48, ал.1 от ЗАНН не е
абсолютно и няма пречка при съблюдаване на чл.47, ал.2 от ЗАНН вр.
чл.79, ал.4 от ЗТМТМ
и чл.416, ал.5 от
КТ съответният наказващ орган да възлага правата си на друго длъжностно
лице. В
съответствие с това правило на директорите на териториалните дирекции е
делегирано правомощието да издават наказателни постановления, но при спазване
на правилото на чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда” или при наличие на изрично оправомощаване с надлежна
заповед на изпълнителния директор.
Настоящата
касационна инстанция счита, че производството по издаване на наказателното
постановление е започнало със съставянето на акт за нарушение от некомпетентен
орган, впоследствие и наказателното постановление е издадено от орган, който не
е териториално компетентен да го издаде, поради което е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено. Като е стигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за потвърждаване на НП, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
С
касационната жалба е направено искане за присъждане на деловодни разноски.
Поради липса на доказателства за извършване на такива разноски, вкл. за
възнаграждение за адвокат, съдът не дължи произнасяне по това искане.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 7 от 03.01.2020г., постановено по НАХД № 5013/2019 по описа на
Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002662/22.10.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с
което за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на „Емди 98“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.М.Д. е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.