О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 14.08.2019
година
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, наказателен състав, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Стефан
Стойков
мл. съдия
Красен Вълев
след като разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев ВЧНД № 848 по описа за
2019 година на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
341 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура Бургас против протоколно определение от
12.07.2019 г. , постановено по НОХД № 1209 по описа за 2019 година на Районен
съд Бургас, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на
Районна прокуратура Бургас за отстраняване на констатирани допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С протеста се иска отмяна на
определението на Районен съд – Бургас, като се сочи, че същото е неправилно. Твърди
се, че не е налице противоречие между обстоятелствената част и заключителната
част на обвинителния акт. Сочи се, че приетото от съда за възпроизвеждане на
обяснения на подсъдимия всъщност е възпроизвеждане на свидетелски показания на
свидетелите С. Ж. и Г. Д.. В аргумент за наличието на ясна
фактическа обстановка са изложени цитати от обвинителния акт, а именно: „…че
обвиняемият е използвал щанга, иззета като веществено доказателство по делото,
за да преодолее заключената входна врата на къщата“, „...че е нарушил неговата
неприкосновеност, прониквайки вътре чрез използването на щанга, оказвайки
натиск с нея върху заключената входна врата..“; „че деянието е извършено след
употреба на сила и техническо средство - лост, тип „щанга“, с който упражнил натиск
върху входната врата на къщата“. Излагат
се съображения, че нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в
обвинителния диспозитив е посочено
деянието да е извършено
чрез употребата на специални технически средства Сочи се, че щангата не
притежава характеристиките на „специални технически средства“, но същата е
техническо средство и именно като такова, е описана в обвинителния акт В
заключение се иска от ОС Бургас да отмени обжалваното определение и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като обсъди
доводите в частния протест и се запозна с атакуваното определение, внесеният
обвинителен акт на прокурора от Районна прокуратура Бургас и събраните по
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Частният протест е подаден в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият
е неоснователен.
Атакуваното определение е постановено в
открито съдебно заседание на 12.07.2019 г. по НОХД № 1209 по описа за 2019
година на Районен съд Бургас, като съдебното производство е образувано по
внесен обвинителен акт по досъдебно производство №4343М-661/ 2018 г. по описа
на Второ РУ на МВР- Бургас, пор. 2552/2018 г. на РП-Бургас срещу М.П.М., ЕГН **********, за престъпление по чл. 170, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
В хода разпоредителното заседание по
делото първоинстанционният съд е констатирал, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Сочи се, че е
допуснато нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, като е
възпрепятствана възможността на обвиняемия да разбере за какво престъпление е
привлечен в това качество, тъй като е налице непълнота в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и неяснота в посочването на правната квалификация на
състава на извършеното престъпление.
Изложени са съображения, че за деянието,
съдържащо се в хипотезата на правната норма на чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК не
са описани конкретни действия или бездействия на обвиняемия, с които да се
твърди той да го е осъществил. Сочи се, че на практика липсва описание на
фактическа обстановка, и по-конкретно по отношение на механизма на извършване
на деянието, тъй като директното възпроизвеждане на обяснения не може да
замести излагането на преценката на прокурора
Посочено е, че деянието по чл. 170, ал.
2, вр. ал. 1 НК е съставомерно, когато са употребени „специални технически
средства“, докато както в обстоятелствената част на обвинителния акт,
така и в диспозитива му се говори за техническо средство. Твърди се, че
описание на деянието, за което се привлича обвиняемия, и правната му
квалификация не са коректно посочени и предмета на доказване не е ясно и точно
очертан.
Настоящият въззивен състав напълно
споделя направените изводи на районен съд Бургас.
В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и
пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти
от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила
/Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК,
докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Ненков/
В процесния случай въззивният съд се
солидаризира с извода на Районен съд Бургас, че не са описани конкретни
действия или бездействия на обвиняемия.
Ирелевантно е направеното възражение от
прокурора, че посоченото от първоинстанционния съд за възпроизвеждане на
обяснения на обвиняемия всъщност е възпроизвеждане на свидетелски показания на
свидетелите С.Ж. и Г.Д., които пък от своя страна възпроизвеждат изявления на
обвиняемия. Този преразказ и цитиране на свидетелски показания не може да
замени излагането на приетата за осъществена от прокурора фактическа
обстановка. Посочените в частния протест цитати, които прокурора сочи за
изложена от него фактическа обстановка всъщност представляват цитати на гласни
доказателствени средства.
В обвинителният акт действително
прокурорът е изложил детайлно установена от него фактология в хронологична
последователност, но тази фактология описва случилото се чак след извършване на
престъплението. На практика липсва описание на инкриминираното деяние на
подсъдимия – действия и бездействия описани по време и място, липсва описание
как в действителност са протекли инкриминираните събития, за сметка на наличния
детайлен разказ на събитията следващи инкриминираното деяние.
Следва да се посочи, че волята на
прокурора относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н.
фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и
извлича по тълкувателен път от съдържанието на обвинителния акт или още
по-малко от материалите по делото.
Непосочването на факти, които да
съответстват на предявените правни признаци, на практика съставлява непредявено
от фактическа страна обвинение и следва да се счита за съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява.
Съставен по този начин обвинителен акт
не отговаря на стандарта, заложен в чл. 246 от НПК, Тълкувателно решение
№ 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и Тълкувателно решение
№ 6 от 19.02.2018 г. по т.д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС.
Съдът възприема и мотивите на
първоинстанционният съд, че е налице неяснота и в правната квалификация на
деянието. За първи път с частния протест са изложени съображения, че според
прокурора деянието е осъществено само чрез употреба на сила, а натискът чрез „техническо
средство“ щанга всъщност представлява употреба на сила. Както в постановлението
за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената част и заключителната
част на обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено „след употреба на
сила и техническо средство“. Описанието по този начин налага по-скоро извод за
очевидна фактическа грешка при изписването на техническо средство вместо
специално техническо средство и квалифицирането на деянието и по този
съставомерен признак.
За да може в пълен обем да реализира
правото си на защита, подсъдимият трябва да разбере в какво точно е
обвинен, което включва не само фактическата част на едно обвинение, но и
неговата правна квалификация, между които трябва да има единство.
Непосочването в обстоятелствената част
на обвинителния акт на начина на извършване на деянието съставлява и основание
за връщане на делото на досъдебното производство доколкото става въпрос за
елементи на престъпния състав./ Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС
по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, докладчик зам.-председателят на ВКС Румен
Ненков/
Неяснотите и противоречията в предмета
на обвинението, въведени с обвинителния акт и постановлението за привличане на
обвиняем, винаги са съществени процесуални нарушения, защото неизменно водят до
ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия. Нарушено е
правото му по чл. 55, ал. 1 от НПК да научи за какво престъпление е обвинен и
правото му на защита по чл. 15, ал. 1 от НПК, тъй като констатираната неяснота
на обвинението обективно ограничава в значителна степен възможността на
обвиняемия и защитника му да организират пълноценна защита срещу обвинението.
В случая констатираните нарушения са
отстраними по своята същност, но не могат да се отстранят от съда, който
разглежда делото, поради което и правилно БРС е преценил, че съдебното
производство следва да се прекрати и делото да се върне на прокурора за
отстраняване на констатираните нередовности.
С оглед изложеното въззивната
инстанция прие, че на досъдебната фаза и при изготвяне на обвинителния акт са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Това обосновава извода, че
правилно Районен съд Бургас по НОХД № 1209 по описа за 2019 година е упражнил
правомощията си, като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя
страна налага потвърждаване на протестираното определение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.07.2019 г.,
постановено по НОХД № 1209 по описа за 2019 година на Районен съд Бургас, с
което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Районна
прокуратура Бургас за отстраняване на констатирани допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: