РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Русе, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Росица Радославова
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600123 по описа за 2024 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като
с Решение № 99/06.02.2024г на ВКС, постановено по касационно наказателно
дело № 1121/2023 на ВКС на второ нак.отделение е отменена въззивна
оправдателна присъда № 22/26.10.2023г. на Русенския окръжен съд,
постановена по ВНОХД № 605/2023 на РОС и делото е върнато на Русенския
окръжен съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав от стадия на
съденото заседание.
С Присъда № 20/14.02.2023г. по НОХД № 1115/2022 на Русенския
районен съд подсъдимият Ф. С. Ч. е признат за виновен в това, че на
25.06.2022 год. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство — лек
автомобил “Ситроен АХ” с рег. ********, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред -
по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, поради което и на
основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на
основание чл.66 от НК отложено за изпитателен срок от три години и глоба в
1
размер на 200 лева. На основание чл.343г от НК е постановено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като на
основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което за същото деяние
е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС.
Присъдата е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия с
твърдения за необоснованост, постановяване при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че
районният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка,
относно вменяемостта на подсъдимия. Иска се отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на оправдателна такава, тъй като са налице
достатъчно данни, затова че Ч. не е наказателноотговорно лице поради
психично заболяване, по подробно изложените съображения.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не взема становище.
Жалбата се поддържа от служебния му защитник адв.Л. В. от РАК, по
подробно изложените съображения.
Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а
присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да
бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
НОХД № 1115/2022 на РРС е било разгледано задочно по
отношение на подсъдимия Ч., който е напуснал страната, като е постановена
горепосочената осъдителна присъда спрямо него, с което Ч. е признат за
виновен и осъден за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Тази осъдителна присъда е обжалвана от служебния защитник на
подсъдимия, като е образувано ВНОХД № 605/2023 на РОС. По това дело с
Присъда № 22/26.10.2023г. на РОС е отменена осъдителната присъда на РРС,
подс. Ч. е признат за невинен и изцяло оправдан за престъплението по
чл.343б ал.1 от НК.
Срещу оправдателната присъда на РОС е подаден касационен
протест от РОП, по който е образувано касационно наказателно дело №
1121/2023 на ВКС на второ нак.отделение. С Решение № 99/06.02.2024г. на
ВКС, по к.н.д. № 1121/2023 на ВКС е отменена присъда № 22/26.10.2023г. на
Русенския окръжен съд, по ВНОХД № 605/2023 на РОС и делото е върнато на
Русенския окръжен съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав от стадия
на съдебното заседание. В решението на ВКС е посочено, че назначената
2
СППЕ на подсъдимия, при първото разглеждане на делото от въззивната
инстанция /изготвена по писмени данни/ не е обоснована и съдът се е доверил
безкритично на заключението на експертите. Указано е при новото
разглеждане на делото да се отграничат проявите на алкохолно опиянение от
типичните прояви на манийната фаза на биполярното разстройство. В тази
насока следва да се извърши повторен разпит на свидетелите- полицейски
служители, да се назначи повторна или разширена СППЕ на Ч..
С оглед изложеното настоящето разглеждане на делото е за втори
път пред въззивната инстнация, като всички съдебни производства са
протекли без присъствието и участието на подсъдимия.
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Ф. С. Ч. е роден през 1976г. в Руската федерация, той
е български и руски гражданин, разведен, със средно образование, не е
осъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1998г., като през
годините има налагани наказания за допуснати нарушения по ЗДвП,
последното от които е НП от 2019г. за липсата на сключена валидна
застраховка гражданска отговорност /справка за нарушител/водач, приложена
на л.10 от ДП/.
На 25.06.2022г. в гр.Русе Ф. Ч. управлявал лек автомобил “Ситроен
АХ” с рег. №********. Около 05- 05,15 часа той паркирал автомобила в
двора на Първо РУ при ОД МВР-Русе и пеша отишъл до пропуска, където на
смята бил св.Д. Д.. Искал да пита нещо, търсел някого, но свидетелят не
разбрал кого точно търси по това време. На свидетеля му направило
впечатление, че подсъдимият говорел заваляно, залитал, лъхал на алкохол и
му казал да дойде като изтрезнее. Подсъдимият си тръгнал пеша от пропуска,
след което се качил в автомобила си и потеглил извън района на
полицейското управление. Св.Д. Д. се обадил на колегите си.
Пристигнал най-близкия полицейски наряд, в който били
свидетелите Е. Е. и С. Д.. Те спрели автомобила, управляван от подсъдимия,
който се движел по ул.“Корсаков“ в гр.Русе, в който той бил сам. Установили
самоличността му и го проверили за употреба на алкохол. Ч. бил тестван с
апарат „Алкотест Дрегер 7510” с номер ARРМ 0816. Техническото средство
отчело концентрация на алкохол в издишваните пари 1,76 на хиляда.
Апаратът е минал съответната лабораторна проверка, видно от приложения
протокол от 25.03.2022г. на л.12 от ДП.
С оглед отчетената употреба на алкохол на Ч. бил съставен АУАН
/приложен на л.4 от ДП/, подписан от подсъдимия без възражения. Бил му
връчен талон за медицинско изследване /приложен на л.6 от ДП/, също
подписан от Ч.. Подсъдимият бил откаран до УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за
извършване на кръвна проба. В болничното заведение подсъдимият отказал
3
да даде кръвна проба, за което е изготвен протокол за медицинско
изследване, в който лекарят е вписал своите констатации от поведението и
състоянието на Ч., както и че същият отказва да даде кръв за алкохолна
проба.
Били изготвени заповед за задържане на лице по ЗМВР и протокол
за полицейски обиск на подсъдимия, приложени на л.13 и на л.14-15, както и
разписка за върнати вещи, всички подписани от подсъдимия. Като в
протокола за обиск Ч. собственоръчно е попълнил и подписал отделните
части от декларацията.
Във връзка със случая било образувано досъдебно производство,
след приключването на което, прокуратурата внесла в съда обвинителен акт
срещу подсъдимия.
В хода на съдебното производство пред първата инстанция се
установило, че Ф. Ч. от 28.01.2009г. се водел на учет в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД с
диагноза биплярно афективно разстройство, като за периода от 2005г. до
2022г. имал 30 хоспитализации. Последната такава била в периода от
24.07.2022 г. до 25.07.2022 г. Данни за диагнозата, провежданите лечения
през годините, предписаните медикаменти на Ч. се съдържат в приложените
епикризи и други медицински документи, намиращи се по делото.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства- подробно посочени и правилно анализирани от
първоинстанционния съд, както и от събраните в хода на проведеното
съдебно следствие пред въззивната инстанция свидетелски показания. Това са
показанията на свидетелите С. Р. Д. /на когото е проведен повторен разпит/,
Д. Вълев Д. и Е. Н. Е. /последните двама разпитани за първи път от
настоящата въззивна инстанция/, обясненията на подсъдимия приобщени по
реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК от райнонния съд, АУАН № 095064,
талон за изследване № 115976, протокол за медицинско изследване от
25.06.2022г., протокол за последваща проверка от 25.03.2022г., справка за
съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка от Сектор “ПП-КАТ” – Русе , ЗППАМ, справка от
„ЦПЗ-Русе“ ЕООД, епикризи, амбулаторни листи и медицински направления
за болнично изследване и други.
По делото няма спор по фактите, а именно, че подсъдимият е
управлявал МПС на горепосоченото време и място, че е употребил преди това
алкохол, че е отказал кръвна проба, както и че същият от 28.01.2009г. е
диагностициран с биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен
без психотични симптоми /справка приложена на л.65 от делото на РРС и
др./. Няма спор, че той е хоспитализиран в отделението на ЦПЗ-Русе и през
периода 2005г.-2022г. е провеждал лечение, последно е лекуван в „Отделение
за лечение на зависимости“ в периода от 24.07.2022г. до 25.07.2022г. с
посочената диагноза. В тази насока свидетелските показания, напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия и с отразеното в приложените по
делото писмени доказателства.
4
Спорният по делото въпрос е свързан с вменяемостта на
подсъдимия и във връзка с това дали той може да носи наказателна
отговорност за извършеното деяние или не.
В тази насока съдът съобрази следното:
От разпитаните пред въззивната инстанция свидетели- повторен
разпит на св.С. Д. и проведения за първи път разпит на свидетелите Д. Д. и Е.
Е. се установява по безспорен и категоричен начин поведението и държанието
на подсъдимият. Той е лъхал на алкохол, говорил заваляно, малко
превъзбудено, като се е поклащал. В същото време свидетелите са провели
разговор с него, в който Ч. е разбрал, че ще го изпробват с техническо
средство за употребата на алкохол, съдействал е и е дал съответната проба,
която е отчела наличието на алкохол в издишания въздух, съгласил се е да
даде кръвна проба, но впоследствие в болничното заведение е отказал такава
проба. Подсъдимият е разбрал какви документи попълва, подписал е същите,
попълнил е четливо съответните раздели в декларацията собственоръчно и
също я е подписал. Разбрал е какво нарушение е е извършил и съдържанието
на съставения му АН, впоследствие в болничното заведение също е отговорил
на зададените му въпроси, които са отразени в изготвения протокол.
Фактите, че подсъдимият притежава шофьорска книжка и през
годините е управлявал МПС, че е управлявал МПС на 25.06.2022г., като се е
движел по улиците на града по предварително набелязан маршрут, боравил е
с уредите, приборите и механизмите на автомобила, паркирал е автомобила си
в двора на полицейското управление, след това е потеглил от там, спрял е на
подадения му от полицейския екип сигнал, предоставил е личната си карта,
отговарял е на зададените му въпроси, съдействал е на полицейските
служители, съобразил е да откаже кръвна проба, сочат, че той е бил адекватен
и е разбирал и съобразявал фактите и обстоятелствата от обективната
действителност, като това му поведение му не сочи на нарушена негова
психическа годност. Както сочат тримата свидетели неговото поведение е
било като на пиян човек.
Безспорно от медицинската документация е видно наличието
психическо заболяване- биполяно разсторйство, т.е. налице е медицинския
критерий на невменяемост. В същото време цялостното поведение на
подсъдимия сочи, че не е налице юридическия критерий на невменяемост и в
конкретният момент на извършване на престъплението той не е бил
невменяем, поради което може да носи наказателна отговорност.
Предвид това, че Ч. живее във Франция и становището на
определените експерти, които следваше да изготвят СППЕ, че такава не би
могла да бъде извършена без личен преглед на подсъдимия, не може да бъде
изпълнено указанието на ВКС за изготвяне на СППЕ на същия. В същото
време събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни за
правилната преценка на съда относно липсата на юридическия критерий на
невменяемост по отношение на Ч. към момента на деянието. Следва да се
отбележи, че последната хоспитализация на подсъдимия преди
инкриминираното деяние е през месец октомври 2021г., което е осем месеца
5
преди деянието, а последното му лечение е в отделение за зависимости, което
е месец след деянието. От тези обстоятелства не може да се направи извода,
че Ч. е бил невменяем към датата на деянието. Аргумент в тази насока е и
факта, че той е напуснал страната, като се е придвижил от България до
Франция, поради което делото е разглеждано в условията на задочно
производство, което също сочи на негово адекватно поведение свързано с
пътуване и укриване, въпреки че е бил редовно призован за
разпоредителното заседание пред първата инстанция.
Невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие и
изготвянето на психиатрична експертиза има за цел да установи единствено
наличието на психическо заболяване или аномалия, както и неговата тежест,
но от изключителна компетентност на съда е да разреши въпроса дали е
налице състояние на невменяемост, съобразно някоя от хипотезите по чл.33,
ал.1 и ал.2 от НК.
В тази връзка, както първата инстанция, така и настоящият състав
положиха усилия да изяснят този въпрос, при невъзможността за изготвяне
на СППЕ, чрез анализа на доказателствената съвкупност по делото. В случая
за съда е безспорно, че подсъдимият страда от биполярно афективно
разстройство, за което бил многократно лекуван. Същевременно по време на
извършване на полицейската му проверка в качеството на водач, не е имало
никакви прояви на поведенческо отклонение от негова страна. Същият е
съдействал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол,
но след като била установена инкриминираната концентрация е отказал да
предостави кръвна проба за изследване наличието на алкохол. Следователно е
бил наясно както с предмета на проверката, така и с извършеното от него
деяние, за осъществяването на което не се изисква сложна преценка за
неговото значение и обществена опасност.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че подсъдимият е
вменяем и може да носи наказателна отговорност, като наличието на
горепосоченото психическо заболяване следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Възраженията на защитата са неоснователни.
В хода на ДП или пред първата инстанция не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Още повече, че настоящето разглеждане пред въззивния съд е за втори път и
предвид въведената забрана в чл. 335 ал.3 от НПК е недопустимо връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Не са допуснати
нарушения и на материалния закон. Първоинстанционният съд е приложил
правилно закона, изложил е убедителни мотиви в подкрепа на приетото от
него, както относно вменяемостта на подсъдимия, така и относно останалите
признаци на престъплението от обективна и субективна страна. Действително
6
районният съд не е разпитал свидетелите Д. Д. и Е. Е., за които по ДП има
данни, че са провеждали разговори с подсъдимия и имат преки впечатления
от неговото поведение. В същото време този пропуск е отстранен от
настоящия състав с проведеният разпит на тримата свидетели- полицейски
служители. Така са събрани всички възможни доказателства и фактическата
обстановка по делото е напълно изяснена.
Неоснователно е и възражението на защитата досежно липсата на
искане за осъждане на подсъдимия, направено в касационния протест срещу
предходната оправдателна присъда, която е постановено от друг състав на
РОС. Настоящият състав проверява правилността на постановената
осъдителна присъда по НОХД № 115/2022 на РРС и доводите наведени във
въззивната жалба на защитата срещу тази първоинстанционна присъда. Т.е.
подсъдимият Ч. е осъден от районния съд, поради което не може да намери
приложение разпоредбата на чл.355 ал.3 от НПК, тъй като не се касае за
осъждане на оправдан подсъдим. Тази разпоредба има приложение в случаите
на проверка на постановена оправдателна присъда и пропуски в протеста
срещу нея, какъвто не е настоящият случай.
Правилно е приложен материалния закон от първата инстанция,
като е прието за доказано, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на
25.06.2022г. в гр.Русе е управлявал моторно превозно средство — лек
автомобил “Ситроен АХ” с рег. № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред -
по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1, 2
на хиляда. Тази концентрация е установена по надлежния ред - определен в
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В
случая е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, при
спазване на предвидените в Наредбата предпоставки. Предвид отказа за
кръвна проба са меродавни показанията от техническото средство.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдъмия
умишлено. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че заболяването му
не е довело до отпадане на психическите му способности да съзнава
7
извършеното и да контролира постъпките си към момента на
инкриминираното деяние. Подсъдимият много добре е знаел, че е забранено
да управлява л.а. след употреба на алкохол и в това състояние създава
опасност за движението по пътя, за живота и здравето на околните и за
своето, но въпреки това е седнал зад волана, привел в движение лекия
автомобил и управлявал същия. Той е съзнавал обществено-опасния характер
на това, което върши, предвиждал е обществено-опасните последици от
деянието си и е искал настъпването им- да шофира след като е употребил
алкохол, вместо да потърси друг начин за предвижване. Подсъдимият е бил
наясно както със здравословното си състояние, така и с факта, че е употребил
алкохол и е привел в движение лекия си автомобил. С оглед на това, предвид
житейския си опит и дългогодишния си такъв като водач на МПС
подсъдимият много добре е съзнавал, че е под въздействието на алкохола.
С оглед изложеното законосъобразно, правилно и мотивирано
подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, като му е наложено съответно наказание.
При индивидуализация на наказанието съдът се съобразил като
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало,
изразеното съжаление за извършеното престъпление и лошото му финансово
положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен факта, че
преди това е бил наказван по административен ред за управление на МПС
след употреба на алкохол. Така наказанието е определено по реда на чл.54 от
НК, към минимума на предвиденото в текста.
Съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от една година и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66 от НК
е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минималния
по закон изпитателен срок от три години На основание чл.343г от НК му е
наложил и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, от което на основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през
което за същото деяние е лишен по административен ред от възможността да
управлява МПС, считано от 27.06.2022г.
Безспорно не са налице предпоставките на чл.78а от НК, предвид
забраната на ал.7 на чл.78а от НК.
Като споделя изложеното от първата инстанция, настоящият
състав намира, че към групата на смекчаващите отговорността обстоятелства
следва да бъде отчетено и наличието на психическо заболяване, което макар и
да не прави подсъдимия невменяем, към датата на деянието, сочи на
наличието на сериозно психическо заболяване. Към групата на отегчаващите
отговорността обстоятелства следва да бъде отчетена и немалката
концентрация на алкохол- 1,78 на хиляда.
Въпреки посочените допълнителни обстоятелства от настоящия
състав, те не сочат на наличието на многобройни смекчаващи отговорността
8
такива, нито някое от тях има характера на изключително, поради което не се
налага определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, под предвидения в
текста на чл.343б ал.1 от НК минимум. Въпреки наличието на посочените
отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е индивидуализирано
от първоинсатницониня съд към минимума в текста, поради е което е
правилно като вид и краен размер, както досежно лишаването от свобода и
приложението на чл.66 от НК, така и досежно глобата и лишаването от
правоуправление. Това наказание съответства на тежестта на извършеното и
на личността на подсъдимия, поради което се явява законосъобразно,
правилно и справедливо.
С оглед изложеното присъдата не страда от пороци и следва да
бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/14.02.2023г., постановена по
НОХД № 1115/22 на Русенския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9