№ 7
гр. К., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20221330100134 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от Т. Ц. Н., ЕГН:
**********, гр. С., ж.к. „..... и В. Ц. Г., ЕГН: **********, гр. С., ж.к. “..... чрез
пълномощник адв. Т. В. Т. - Софийска адвокатска колегия, ЕГН: **********,
личен номер **********, гр. С., бул. „..... против Н. З. М., ЕГН: **********
от гр. К., ул. „ .... с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.8, ал.1 от
ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 3435лв. – арендно
възнаграждение за стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018 и
2018/2019 стопански години по Договор за аренда № ........., вписан в
Службата по вписванията в град К. е Дв.вх. Peг. № 1........., сумата 2775,96 лв.
- арендно възнаграждение за стопанските
2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 стопански години по
Договор за аренда № 1......., вписан в Службата по вписванията в град К. с
Дв.вх. рeг. № ......., иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 1945 лв. – обезщетение за
ползването без правно основание на техни имоти за периода от 30.11.2019г.
до 22.06.2022г. с обща площ 30,385 дка, с която неоснователно се е обогатил
за тяхна сметка, по чл. 86 ЗЗД за законната лихва в размер на 1779,77 лв. –
обезщетение за забава върху арендното възнаграждение за периода от
01.12.2015г. до завеждане на исковата молба по Договор за аренда № .........,
вписан в Службата по вписванията в град К. е Дв.вх. Peг. № 1........., сумата
1
1087,23 лв. обезщетение за забава върху арендното възнаграждение за
периода от 01.12.2015г. до завеждане на исковата молба по Договор № 1.......,
вписан в Службата по вписванията в град К. с Дв.вх. рeг. № ......., сумата
518,94 лв.- обезщетение за забава върху претенцията от 1945 лв. за периода
от 01.12.2019г. до завеждане на исковата молба. Претендират разноски.
Претендираните права произтичат от това, че ищците твърдят, че през
2015 година като наследници на Ц.В. Ц., са встъпили като арендодатели по
договори за аренда на земеделски земи, сключени с ответника в качеството на
арендатор, както следва: Договор № ......., вписан в Службата по вписванията
в град К. е Дв.вх. Peг. № 1......... и Договор № 1......., вписан в Службата по
вписванията в град К. с Дв.вх. рeг. № ......., сключени между тяхната
наследодателка и ответника, като по силата на чл.1 от тези договори,
наследодателката им е предоставила за ползване на ответника за срок от пет
стопански години наследствените им земеделски земи, находящи се в
землището на град К. - 8 ниви, подробно описани в чл.1 от договорите, с обща
площ 52.784 дка., срещу което арендаторът - ответник се е задължил да
заплаща арендно възнаграждение в размерите, подробно описани по години в
чл.2 /1/ от договорите, като на 05.10.2017 година ищците са продали един от
имотите, предоставен на арендатора с обща площ от 22, 399 , находящ се в
землището на село С., местност „Лозището“, а срокът на договорите е изтекъл
в края на стопанската 2019 година, след което не е постъпвало предложение
за продължаване срока на договора за аренда от страна на арендатора.
Излагат се твърдения, че съгласно чл. 5, т.5 от договорите за аренда, същият е
бил задължен да върне предоставените му за ползване имоти срещу опис във
вида, в който ги е приел, като се отчита обикновеното им изхабяване в
резултат на ползването им с грижата на добър стопанин, но ответникът без
тяхното съгласие продължил да ползва имотите, предмет на двата договора за
аренда, без посочения имот, който отчуждили през 2017г., без да им заплаща
никакво възнаграждение за това до 22.06.2021г., когато ищците отчуждили и
останалите имоти, поради което се обогатил неоснователно за тяхна сметка,
което обогатяване изчисляват, като се вземе предвид размера и площта на
предоставените имоти и начина на образуване на размера на арендното
плащане по договора, а именно нарастване с два лева на декар за всяка
следваща стопанска година.
От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
2
ГПК, в който отговор оспорва предявените искове като недоказани и
необосновани, оспорва, че е ползвал имотите без правно основание, като
прави възражение за изтекъл давностен срок по отношение на претендираните
суми за арендни възнаграждения.
В съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник – адвокат Т. В. Т.
поддържат исковата претенция и молят съда да я уважи изцяло като
основателна и доказана. Оспорва направените с писмения отговор
възражения от ответната страна, като счита същите за неотносими.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Не
изразява становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства - Договор за аренда на земеделски № ......., вписан в Службата
по вписванията в град К. е Дв.вх. Peг. № 1........., Договор за аренда на
земеделски земи № 1......., вписан в Службата по вписванията в град К. с
Дв.вх. рeг. № ....... и Удостоверение за наследници № 299, издадено на
17.06.2021г. от Столична община, район Кремиковци на Ц.В. Ц. се
установява, че с първия посочен договор наследодателката на ищците – Ц.В.
Ц., която е починала на 08.05.2015г. и Иванка Велкова Илиева са отдали под
аренда на ответника следните земеделски земи: нива с площ от 2,200 дка,
трета категория, находяща се в землището на с. С., общ. К., обл. Видин,
местност „Влъшковец“, представляваща имот №....; нива с площ от 0,089 дка,
трета категория, находяща се в землището на село С., общ. К., обл. Видин,
местност „Глушков“, представляваща имот № 1....; нива с площ от 22,399 дка,
находяща се в землището на с. С., общ. К., обл. Видин, местност „Лозището“,
представляваща имот № 199014 и нива с площ от 8,000 дка, трета категория,
находяща се в землището на с. И.М., общ. К., обл. Видин, местност „Чуката“,
представляваща имот № 126014 за срок от 5 стопански години, а ответникът,
в качеството на арендатор се е съгласил за ползването на описаната по- горе
земеделска земя да и заплаща арендно възнаграждение в парична форма,
както следва: за стопанска 2014/2015 година- 26,00 лв. на декар земеделска
земя; за стопанска 2015/2016 година- 28 лв. на декар земеделска земя, за
стопанска 2016/2017 година- 28,00 лв. на декар земеделска земя; за стопанска
2017/2018 година- 30 лв. на декар земеделска земя и за стопанска 2018/2019
3
година- 32 лв., като плащането следвало да се извърши в края на всяка
стопанска година, но не по- късно от 30.11. на съответната година, а с втория
посочен от съда договор наследодателката на ищците – Ц.В. Ц. е отдала под
аренда на ответника следните земеделски земи: нива с площ от 5,500 дка,
четвърта категория, находяща се в землището на с. С., общ. К., обл. Видин,
местност „Бърдарското“, представляваща имот № .....; нива с площ от 3,000
дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. С., общ. К., обл.
Видин, местност „Мирчовец“, представляващ имот № ....; нива с площ от
5,786 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. С., общ. К.,
обл. Видин, местност „Средни ливади“, представляваща имот № ....; нива с
площ от 5,000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. С.,
общ. К., обл. Видин, местност „Средни ливади“, представляваща имот № ....
за срок от 5 стопански години, а ответникът, в качеството на арендатор се е
съгласил за ползването на описаната по- горе земеделска земя да и заплаща
арендно възнаграждение в парична форма, както следва: за стопанска
2014/2015 година- 26,00 лв. на декар земеделска земя; за стопанска 2015/2016
година- 28 лв. на декар земеделска земя, за стопанска 2016/2017 година- 28,00
лв. на декар земеделска земя; за стопанска 2017/2018 година- 30 лв. на декар
земеделска земя и за стопанска 2018/2019 година- 32 лв., като плащането
следва да се извърши в края на всяка стопанска година, но не по- късно от
30.11. на съответната година.
Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № РД-12-02-307 от
03.02.2023г. на Общинска служба „ Земеделие“ – гр. К. за имоти с № .... и №
.... в землището на с. С. няма сключени договори и няма подадени декларации
по чл.69 , ал.1 от ППЗСПЗЗ за 2019/2020 г. и 2020/2021 г. стопански години.
Същите имоти не са разпределени и в масиви за ползване по реда на чл.37в.
ал.З от ЗСПЗЗ за съответните стопански години. Имоти с №.... и №.... са
разпределени в масиви за ползване по чл.37в.ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските
2019/2020 г. и 2020/2021 г. с правно основание на фирма „КЦКВ“ ЕООД и за
двете стопански години. Имот №1.... в землището на с. С. и имот №.... в
землището на с. И.М. са разпределени в масиви за ползване по чл.37в,ал.3 от
ЗСПЗЗ за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г. с правно основание на Н. З.
М. и за двете стопански години. Имот №..... в землището на с. С. е
разпределен в масиви за ползване по чл.37в,ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските
2019/2020 г. и 2020/2021 г., като за стопанската 2019/2020 г. с правно
4
основание за ползване на фирма ЕТ „Деси - Светла Симеонова“ , за 2020/2021
г. с правно основание за ползване на ЗП Павел Бисеров Петков. За
разпределените имоти по реда на чл.37в, ал.З от ЗСПЗЗ собствениците /
наследниците на имотите са подали заявления по чл.37в,ал.7 от ЗСПЗЗ и са
получили съответните суми и за двете стопански години.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
За да се приемат за основателни исковете с правна квалификация чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал.1от Закона за аренда в земеделието, в тежест на
ищците е да установят валидно възникнали между страните правоотношения
от сключени договори за аренда за посочените поземлени имоти, елемент от
съдържанието на които е задължението на процесуално легитимирания
ответник да им заплати арендно плащане за стопанските
2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 години в
претендирания размер, настъпила изискуемост на задълженията по
договорите за аренда. По отношение иска по чл.59 ЗЗД, ищците следва да
докажат, че ответникът е ползвал техни имоти с твърдяната площ от
01.12.2019г. до 22.06.2022г., както и размерът на претендираното обезщетение
за това.
От страна на ответника следва да бъде установено, че е погасено по давност
задължението по двата процесни договора за аренда за заплащане на
арендната цена за стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018
години, както и че е ползвал имотите през периода 01.12.2019г. до
22.06.2022г. на правно основание.
Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съдът приема за установено по безспорен начин, че ищците са наследници на
арендодателката по процесните договори за аренда – Ц.В. Ц., която е
починала на 08.05.2015г. и те са встъпили в нейните права по договорите и са
били в арендно правоотношение с ответника/ищците в качеството на
арендодатели, а ответникът в качеството на арендатор/ през процесния
период, възникнало по силата на валидно сключени договори за аренда на
земеделски земи – посочените вече от съда по – горе два договора от
07.04.2014г. и съдържащ всички съществени елементи – две насрещни
волеизявления, предмет на договора, договорено арендно плащане в
5
посочените по – горе размери. Земеделските земи, предмет на тези договори
са били предадени на арендатора – ответник по делото, което не се оспорва от
ответника. Договорите са сключени съгласно изискванията на чл.3 от ЗАЗ - в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по тях,
вписани са в нотариалните книги и са вписани и в Службата по вписванията –
гр. К..
В хода на процеса не бяха ангажирани никакви доказателства, ответникът
в качеството си на арендатор да е изпълнил основното си задължение по
договорите за аренда, а именно престиране на арендните плащания за
ползваните земеделски земи за стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017 и
2017/2018 и 2018/2019г., поето със сключените договори за аренда.
С посочените договори за аренда се установи, че по двата договора са
отдадени земеделски земи, описани от съда по-горе, с обща площ 33,498 дка
по Договор за аренда № ......... и 19,286 дка по Договор за аренда № 1....... дка,
а видно от чл.2/1/ и от двата договора, ответникът се е задължил да заплаща
арендното плащане в парична форма, съответно – за стопанска 2014/2015
година- 26,00 лв. на декар земеделска земя; за стопанска 2015/2016 година- 28
лв. на декар земеделска земя, за стопанска 2016/2017 година- 28,00 лв. на
декар земеделска земя; за стопанска 2017/2018 година- 30 лв. на декар
земеделска земя и за стопанска 2018/2019 година- 32 лв.
Съгласно изложените обстоятелства от ищиците, една от нивите, предмет
на Договор за аренда № ........., а именно: нива с площ от 22,399 дка, находяща
се в землището на с. С., общ. К., обл. Видин, местност „Лозището“,
представляваща имот № 199014 е продадена на 05.10.2017г. и ищците
претендират арендно плащане за нея за стопанските
2014/2015,2015/2016,/2016/2017 до 05.10.2017г. От чл.2/2/ на двата договора
се установява също, че страните са се съгласили арендното плащане да се
извършва до края на съответната стопанска година, но не по-късно от 31
ноември на съответната година, с оглед на което вземането за процесните
стопански години по двата договора е изискуемо.
Възражението, релевирано от ответника с отговора на исковата молба за
изтекла погасителна давност за задължението за заплащане на арендна цена
по двата договора за стопанските години 2014/2015,2015/2016,2016/2017 и
2017/2018 съдът намира за основателно по следните съображения: На
основание чл. 111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
6
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Заплащането на арендната цена по договора за аренда е периодично плащане,
тъй като е повтарящо се задължение за предаване на пари, които имат единен
правопораждащ факт – процесния договор за аренда, падежа на вземанията за
арендна цена настъпва през предварително определени интервали от време -
в края на всяка стопанска година, но не по – късно от 30.11 на съответната
година, размерите на плащанията са изначално определени в договора за
аренда. Падежът за заплащането на арендата цена за 2014/2015г. е не по –
късно от 30.11.2015г. , за 2015/2016г. – не по – късно от 30.11.2016г., за
2016/2017г. е не по – късно от 30.11.2017г. , за 2017/2018г. – не по – късно от
30.11.2018г. Искът е предявен на 18.08.2021г. т.е. искът е предявен след
погасяване на задълженията за заплащане на арендна цена за посочените
стопански години и по двата договора за аренда, поради което исковете за
заплащането им се явяват неоснователни.
Акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава по отношение
на тези арендни плащания също са неоснователни, поради неоснователността
на главните искове.
Исковете по отношение на арендните плащания по двата договора за
стопанската 2018/2019г. са основателни, предвид гореизложното. С оглед на
това, съдът намира, че предявените срещу ответника искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8 ал.1 от ЗАЗ във връзка с двата
договора за аренда се явяват частично основателни и доказани, а именно: по
иска за сумата 3435лв. – арендно възнаграждение за стопанските
2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 стопански години по
Договор за аренда № ......... претенцията е основателна за сумата 177,58 лв.,
представляваща ½ от общо дължимата сума за арендно възнаграждение по
договора/ по 32 лв/дка за общо 3 ниви с обща площ 11,099 дка/за стопанската
2018/2019г., като за разликата от 3257,42 лв. от претендираните 3435 лв. за
стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017 и 2017/2018г. исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна; по иска за сумата 2775,96 лв. -
арендно възнаграждение за стопанските
2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 стопански години по
Договор за аренда Договор № 1......., претенцията се явява основателна за
сумата 617,15 лв., представляваща арендно възнаграждение по договора/ по
32 лв/дка за общо 4 ниви с обща площ 19,286 дка/за стопанската 2018/2019г.,
7
като за разликата от 2158,81 лв. от претендираните 2775,96 лв. за стопанските
2014/2015,2015/2016,2016/2017 и 2017/2018г. исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
По отношение исковите претенции по акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД –
обезщетение за забава върху арендните възнаграждение по посочените
арендни договори, съдът намира претенциите частично основателни, а
именно: за сумата 49,05 лв. по иска за обезщетение за забава за периода от
01.12.2019г. до 18.08.2022г. – датата на завеждане на исковата молба в съда
върху арендното плащане в размер на 177,58 лв. за стопанската 2018/2019г. по
Договор за аренда № ........., тъй като арендното възнаграждение е уговорено
да бъде заплатено най – късно до 30.11.2019г., като за разликата от 1730,72
лв. до претендираните 1779,77 лв. за периода от 01.12.2015г. до 01.12.2019г.
следва да се отхвърли като неоснователна; за сумата 170,03 лв. - по иска за
обезщетение за забава за периода от 01.12.2019г. до 18.08.2022г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда върху арендното плащане в размер на
617,15 лв. за стопанската 2018/2019г. по Договор № 1......., като за разликата
от 917,20 лв. до претендираните 1087,23 лв. за периода от 01.12.2015г. до
01.12.2019г. следва да се отхвърли като неоснователна.Обезщетението за
забава е изчислено от съда чрез онлайн калК.тор от интернет страницата на
НАП - https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
По отношение на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД са сумата 1945 лв. – обезщетение
за ползването без правно основание на имоти на ищците за периода от
30.11.2019г. до 22.06.2022г. с обща площ 30,385 дка, с която неоснователно се
е обогатил за тяхна сметка ответникът, съдът намира претенцията за
неоснователна по следните съображения: на първо място ищците не
ангажират никакви доказателства имотите, за които претендират, че са
ползвани от ответника през посочения период да са тяхна собственост. На
следващо място същите не ангажират каквито и да било доказателства тези
имоти да са ползвани от ответника без правно основание. Единственото
доказателство, което ангажираха е посоченото от съда удостоверение от
Общинска служба по „Земеделие“ гр. К., но видно от него 2 от имотите,
предмет на процесните договори за аренда – Имот № .... в землището на с. С.,
общ. К. и Имот № 1.... в землището на с. И.М. са разпределени в масиви за
ползване по чл. 37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските 2019/2020 и 2020/2021г. и
то с правно основание на ответника, а другите имоти – на други лица, като в
8
удостоверението е посочено също, че собственищите/наследниците на
разпределените имоти са подали заявления по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и са
получили съответните суми и за двете стопански години.
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 59 ЗЗД, неоснователна се
явява и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД за сумата 518,94 лв. - обезщетение за
забава върху претенцията от 1945 лв. за периода от 01.12.2019г. до завеждане
на исковата молба, поради което същата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото и уважаването на исковата претенция частично,
ищецът има право на разноски, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част. По делото безпорно се установява, че ответникът
с поведението си е дал повод за завеждане на делото поради неплащането на
дължимото от негова страна задължение за заплащане на арендна цена по
процесния договор. Ищците претендират разноски в настоящото
производство, за което не представят списък по чл. 80 ГПК, а ангажират
писмени доказателства за платена държавна такса в размер на 531 лв., за
което са ангажирани писмени доказателства – Разписка №
0200016784356697/03.10.2022г. и Разписка № 0200017630193656/11.01.2023г.,
5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, който разход е за издадено
съдебно удостоверение във връзка със снабдяване с писмени доказателства,
които са представени по делото от страната във връзка с разпределената от
съда доказателствена тежест, за което е представена Разписка №
0200017693710701/18.01.2023г и копие, изпратено по електронната поща на
разписка от 07.06.2022г., подписана от процесуалния представител на ищците
за получени от ищците 800 лв. - адвокатско възнаграждение за завеждане и
водене на съдебно дело срещу Н. З. М. за изплащате на задължения по
договори за аренда на земеделска земя, което писмено доказателство за
сторени от ищците разноски съдът не приема, тъй като копието не е заверено
в съответствие с чл. 183, ал.1 ГПК, нито е заверено с квалифициран
електронен подпис в съответствие с чл. 183, ал.2 ГПК. По тези съображения
съдът приема, че по делото не са ангажирани доказателства за сторени от
ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Нещо повече, в посочената
разписка не е посочено конкретно за завеждането и воденето на съдебно
производство против ответника за арендно възнаграждение по кои договори е
извършено плащането.
9
С оглед на посоченото, ищците имат право на разноски в размер на – 40,55
лв. за платена държавна такса за завеждане на делото и 0,44 лв. за съдебно
удостоверение или общо 40,99 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
разноски и е ангажирал писмени доказателства в тази връзка – Договор за
правна защита и съдействие от 24.11.2022г., в който е посочено, че е
заплатена сумата 1570 лв. – адвокатско възнаграждение, като не е посочено по
кой иск какво възнаграждение е заплатено, поради което съдът приема, че е
заплатено еднакво възнаграждение по трите главни иска, ведно с акцесорните
към тях – по 523,33 лв. От процесуалния представител не е ищците не е
направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид частичното
отхвърляне на исковите претенции, ответникът има право на разноски в
размер, както следва: по иска по чл. 59 ЗЗД и акцесорния към него по чл. 86
ЗЗД, които се отхвърлят изцяло – сумата 523,33 лв., по иска за арендно
възнаграждение по Договор за аренда № ......... и акцесорния към него по чл.
86 ЗЗД, които се уважават частично – 498,58 лв., по иска за арендно
възнаграждение по Договор за аренда № 1....... и акцесорния към него по чл.
86 ЗЗД, които се уважават частично – 416,69 лв. или общо – 1438,60 лв., като
претенцията за разликата от 131,40 лв. до претендираните 1570 лв. следва да
се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. З. М., ЕГН********** от гр. К., ул. „.... да заплати на Т. Ц. Н.,
ЕГН: **********, г С., ж.к. „..... и В. Ц. Г., ЕГН: **********, гр. С., ж.к. “.......
на основание чл. 8, ал.1 от Закона за аренда в земеделието сумата 177,58
лв./сто седемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ - ,
представляваща ½ от общо дължимата сума за арендно възнаграждение за
стопанската 2018/2019г. по Договор за аренда № ........., вписан в Службата по
вписванията в град К. с Дв.вх. Peг. № 1........., сумата 49,05 лв./четиридесет и
девет лева и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху тази сума за периода
10
от 01.12.2019г. до 18.08.2022г. – датата на завеждане на исковата молба в
съда; сумата 617,15 лв. /шестотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки/
- арендно възнаграждение за стопанската 2018/2019 година по Договор за
аренда № 1......., вписан в Службата по вписванията в град К. с Дв.вх. рeг. №
......., сумата 170,03 лв./сто и седемдесет лева и три стотинки/ - обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 01.12.2019г. до 18.08.2022г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда, както и сумата 40,99 лв./четиридесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски в производството за платени
държавни такси, които суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка
IBAN ....., BIC: RZBBBGSF с титуляр В. Ц. Г..
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата 3257,42 лв./три хиляди двеста петдесет
и седем лева и четиридесет и две стотинки/ - арендно възнаграждение за
стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017г. и 2017/2018г. по Договор за
аренда № ........., вписан в Службата по вписванията в град К. с Дв.вх. Peг. №
1........., за сумата 1730,72 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева и
седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху арендното плащане
по посочения договор за периода от 01.12.2015г. до 01.12.2019г.; за сумата
2158,80 лв./две хиляди сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ -
арендно възнаграждение за стопанските 2014/2015,2015/2016,2016/2017 и
2017/2018г. по Договор № 1......., вписан в Службата по вписванията в град К.
с Дв.вх. рeг. № ......., за сумата 917,20 лв. /деветстотин и седемнадесет лева и
двадесет стотинки/- обезщетение за забава върху арендното плащане по
посочения договор за периода от 01.12.2015г. до 01.12.2019г., както и
претенцията по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 1945/хиляда деветстотин
четиридесет и пет/ лева – обезщетение за ползването без правно основание на
техни имоти за периода от 30.11.2019г. до 22.06.2022г. с обща площ 30,385
дка, с която неоснователно се е обогатил за тяхна сметка ответника и за
сумата 518,94 лв./петстотин и осемнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - обезщетение за забава върху посочената сумата за периода от
01.12.2019г. до завеждане на исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Ц. Н., ЕГН: **********, гр. С., ж.к. „..... и В. Ц. Г., ЕГН:
**********, гр. С., ж.к. “..... ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал.3 ГПК да
заплатят на Н. З. М., ЕГН********** от гр. К., ул. „.... сумата 1438,60
лв./хиляда четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ -
разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение, като
11
отхвърля искането за разноски за сумата 131,40 лв./сто тридесет и един лева и
четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12