Решение по адм. дело №705/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 203 от АПК във връзка с чл.1,ал.3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Т. И. М. против РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ. Твърди се от ищцата, че са налице три заповеди на председателя на ПРС, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения:

Заповед № 1523/20.07.2022г.,, с която е разпоредено на ищцата да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение за периода 01.01.2022г.-30.06.2022г., поради образувано дисциплинарно производство. Същата частично е отменена за периода 01.01.2022г.-28.03.2022г. с влязло в сила решение на ПАС № 2250/29.11.2022г. по адм.д.№ 2403/2022г., оставено в сила с решение на ВАС от 06.12.2023г. постановено по адм.д.№ 2076/23г.

Заповед №2900/04.12.2023г., с която е наредено на ищцата да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение поради образувано дисциплинарно производство и поради наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 2195/18.10.2022г. на председателя на ПРС. Същата е отменена с решение № 2468/15.03.2024г. на ПАС,постановено по адм.д.№ 156/2024г.,в сила от 02.04.2024г.

Заповед № 2744/13.02.2022г., с която е наредено на ищцата да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, отменена с решение на ПАС № 2520/18.03.2024г., постановено по адм.д.№ 3087/2023г., в сила от 11.04.2024г.

В резултат на тези заповеди професионалната репутация на ищцата била увредена, била злепоставена пред колегите си, които променили отношението си към нея. Започнали да я избягват, изолират и спрели да общуват с нея. Други проявили тенденциозно негативно отношение. Усещането й за несправедливост и фрустрация се засило от факта, че е мишена на преднамерена атака на проява на злоупотреба с власт от страна на председателя на ПРС, заради изразени от нея конструктивни критики. Чувствала се недооценена, въпреки, че работила като съвестен съдия в един от най-натоварените съдилища в страната. Репутацията й допълнително се уронила от медийните публикации, които станали достояние на колеги адвокати и юрисконсулти. Притеснени за репутацията и за кариерата й били и нейните близки-майка й и двете й деца. Унижена била и пред децата си, оставена без допълнително материално стимулиране за коледните празници.

С оглед на тези обстоятелства претендира:

- заплащане на сумите от [рег. номер]. за всяка от отменените незаконосъобразни заповеди, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дистрес, фрустрация и възмущение от злонамерени и злепоставящи действия, публично накърняващи професионалната й репутация, авторитет като съдия и лично достойнство и добро име.

-заплащане на мораторна лихва върху всяка една от трите главници [рег. номер].: - за периода от датата на отмяна на първата заповед 06.12.2023г. до предявяване на исковата молба в размер на 548,80лв.; - за периода от датата на отмяна на втората заповед 02.04.2024г. до предявяване на исковата молба в размер на 414,65 лв.; - за периода от датата на отмяна на третата заповед 11.04.2024г. до предявяване на исковата молба в размер на 404,30лв.

-заплащане на законната лихва върху трите главници за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът РАЙОНЕН СЪД -ПЛОВДИВ не оспорва факта, че посочените три броя заповеди на председателя на ПРС са отменени с влезли в сила съдебни решения. Оспорва се същите да са били издадени в резултат на лично отношение от страна на административния ръководител. Твърди се, че заповедите са издадени при наличие на предпоставките на чл.5, ал.2,т.7 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения – при висящо дисциплинарно производство, като нормата е императивна и се прилага директно така, че ръководителят на съда е бил длъжен да издаде въпросните заповеди.Посочва се още в отговора на ответника, че направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство изх.№ 8456/10.03.2022г. и с рег.индекс № 4930/14.03.2022 г. на ВСС, е в изпълнение на функциите на председателя на съда и не е въпрос на лично отношение. По отношение на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № 2195/18.10.2022г. се твърди, че ръководителят на ПРС е бил сезиран със сигнал за забавяне на производство по конкретно дело. Затова и действията на административния ръководител са били изцяло в изпълнение на функциите му. Твърди се, че заповедта е отменена поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не и защото не е установено необосновано забавяне на производства по конкретни дела. Напротив, такова е установено с определение на ПОС по гр.д.№ 17630/21г. В подкрепа на възраженията си се позовава на мотивите в едно от отменителните решения на ПАС и на резултатите от проверка на Инспектората към ВСС. Твърди, че отмяната на която и да е от трите заповеди не води до обосновано наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Оспорва да са претърпени твърдените неимуществени вреди, както и да е налице причинна връзка между издаването на отделните заповеди и тези вреди. Иска се отхвърляне на предявените искове изцяло или, евентуално при уважаване на претенциите, намаляване размера на претендираното обезщетение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение по справедливост да се определи обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

По основанието :

Налице са три индивидуални административни акта, засягащи правната сфера на ищцата, които са отменени като незаконосъобразни.

Заповед № 1523 от 20.07.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, с която е заповядано на Т. И. М., в качеството ѝ на съдия в Районен съд- Пловдив, да не бъдат изплащани средства за допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за периода 01.01.2022г.-30.06.2022г. Заповедта е отменена частично за периода 01.01.2022г. до 28.03.2022г., с решение на Пловдивски административен съд,постановено по адм.д.№ 2403/2022г.,оставено в сила с решение на ВАС по адм.д.№ 2076/2023г.

Заповед № 2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив, с която е наредено на съдия Т. И. М. да не се изплащат средства за ДТВ за 2023г., предвид образуваното, висящо във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., както и наложеното й със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на П. на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, също висящо. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение на Административен съд-Пловдив, постановено по адм.д.№ 156/2024г.

Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд – Пловдив, с която е наредено на съдия Т. И. М. да не се изплащат средства за ДТВ за 2022г., предвид образуваното, висящо във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на П. на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, също висящо. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение на Административен съд-Пловдив, постановено по адм.д.№ 3087/2023г.

Наличието на отменени поради незаконосъобразност административни актове с адресат ищцата обосновава и наличието на хипотезата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, в която се предвижда държавата да отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове. Изпълнено и условието за допустимост на чл.204,ал.1 от АПК.

Налага се извод, че е налице правно основание да се ангажира отговорността на ответника, който е надлежния ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

За претърпените неимуществени вреди и наличието на причинна връзка:

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установяват преживените от ищцата притеснения и негативни емоции, в резултат на започналото срещу нея дисциплинарно производство, като се установява влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитета й сред колеги, притеснения относно бъдещото кариерно израстване. Свидетелят Д. В. в показанията си твърди, че издадените заповеди за налагане на дисциплинарни наказания са накарали ищцата да изпитва срам и дискомфорт за това, че е обект на репресия. Тя считала, според свидетеля, че спрямо нея неоснователно са образувани дисциплинарни производства и неоснователно я лишават от ДТВ. На общо събрание на съда председателят обявил на съдиите, че някои от тях няма да получат ДТВ,след което станало ясно, че един от тези съдии е ищцата. Колегите започнали да си променят отношението, дистанцирали се. М. търпяла неудобства и в зала, тъй като адвокатите знаели за случващото се.

Другият свидетел Х. И. твърди да познава отблизо преживяванията на ищцата, тъй като работи в един кабинет с нея. След започване на дисциплинарните производства се издали непосредствено и заповедите за лишаване от ДТВ. Ищцата била разтревожена и разстроена, като лишаването й от възнаграждение я демотивирало,тъй като всички останали колеги взимали. Много от колегите избягвали контакт с нея.

За негативните емоции на ищцата свидетелства и нейната майка С. М., според която на дъщеря й й било болно,че няма да получи допълнително заплащане. Понастоящем, след тези дисциплинарни производства, ищцата била непрекъснато изморена и стресът й се отразил негативно.

От събраните писмени доказателсва се установява също така, че в интернет – страниците lex.bg и defacto.bg са изнесени медийни публикации относно подаден сигнал от съдия Д. С. В. до Съдийската колегия на ВСС по отношение на действията от страна на председателя на Районен съд град Пловдив и относно образувана подписка на съдии в СРС в защита на съдията, в които се споменава,че обект на тормоз е и ищцата М.. Представени са и публикации относно развитието на дисциплинарното производство срещу ищцата.

От заключението на вещото лице Д. В., което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспроено от страните, става ясно,че постановяването на процесните заповеди и необходимостта от тяхното осповане са довели ищцата до повишен психоемоционален стрес, проявен в субективни преживявания на обида, несправедливост и подценяване на професионалния й авторитет. Не се наблюдава психично разстройство, но е налице емоционално напрежение.

Така, с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, следва да се направи извод за установяване и на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че ищецата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба негативни преживявания, в резултат на издадените незаконосъобразни актове. Установените неимуществени вреди обаче са комплекс от негативни преживявания, предизвикани от цялостното развитие на дисциплинарното производство срещу ищцата, при което трудно могат да се отделят негативните емоции в резултат само на лишаването й от ДТВ. Последното се наслагва върху цялата съвкупност от претърпени неимуществени вреди, които несъмнено са в причинна връзка и с процесните три заповеди.

По отношение размера на дължимото обезщетение:

При определяне размера на обезщетението, следва да се отчете, че и трите заповеди, от действието на които се претендира настъпването на неимуществени вреди, са издадени на основание чл.5,ал.2,т.7 от ПРАВИЛА за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на ВСС. Касае се за императивна норма, забраняваща изплащането на ДТВ на магистрати, по отношение на които има висящо дисциплинарно производство, която норма забранява изплащането на ДТВ в разглежданата хипотеза и задължава административния ръководител да издаде заповед от разглеждания вид.

Следва също така да се вземе предвид и това, че ДТВ е само възможност в изключителната преценка на кадровия орган на съдебната власт и то само в предвидени от него материални предпоставки и не се засягат обема от законовите гаранции за упражняване на правото на труд и получаване на трудовото възнаграждение в пълен обем.

Не без значение е и обстоятелството, че нормата на чл.5,ал.3 от Правилата, гарантира изплащането на ДТВ след приключване на дисциплинарното производство. Тази гаранция внася спокойствие в магистрата, по отношение на който е налице висящо дисциплинарно производство, в случай,че същият се счита за несправедливо наказан, и съответно намалява интензитета на претърпените вреди. От тук, предприемането на действия по обжалване на заповедите, съответно негативните преживявания във връзка с ангажирането на време и усилия по това, е в резултат и на решението на ищцата за това, което е допринесло към размера на претърпените вреди.

С оглед на горните обстоятелства, по отношение на всяка една от процесните заповеди следва да се отчете основанието,на което са били отменени.

Заповед № 1523/20.07.2022г. е отменена частично за периода 01.01.2022г.-28.03.2022г.,т.е. ДТВ касае само три месеца от текущата година, които предхождат образуването на дисциплинарното производство срещу магистрата. Налице е незаконосъобразност поради изначална липса на основание в отменената част, като периодът от време, в който са търпяни негативните преживявания на ищцата е от датата на издаване на заповедта до момента на нейната отмяна, а именно от 20.07.2022г. до 06.12.2023г.

Заповед № 2900 от 04.12.2023 г. е отменена също поради обхващането на период, по отношение на който не са налице основанията на чл.5, ал.2 от Правилата, тъй като предмет на висящите дисциплинарни производства спрямо съдия М. са нарушения извършени през 2022г.,а не през 2023г., за която е издадена заповедта. Периодът от време, в който са търпяни негативните преживявания на ищцата е от датата на издаване на заповедта до момента на нейната отмяна, а именно от 04.12.2023г. до 02.04.2024г.

Заповед № 2744/13.02.2022г. е отменена не поради липсата на предпоставки за издаването й,а поради прекратяването на дисциплинарното производство. Периодът от време, в който са търпяни негативните преживявания на ищцата е от датата на издаване на заповедта до момента на нейната отмяна, а именно от 13.02.2022г. до 11.04.2024г.

Като отчита всички описани обстоятелства, както и това, че засягането на нематериални блага и на личната сфера на ищцата има най-изразена сила с факта на образуване на дисциплинарно производство срещу нея и в много по-малка степен с факта на издаване на процесните заповеди, които следват задължително от императивна норма, съдът намира,че по справедливост обезщетението по всеки един от обективносъединените искове следва да е в размер на по 300лв., като за разликата до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на лихвата:

С оглед частичната основателност на предявените искове, основателни са и акцесорните претенции. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният акт. Като съобразява това, претендираните периоди за заплащане на мораторна лихва върху всяка една от трите главници са основателни. Така, за периода от датата на отмяна на първата заповед 06.12.2023г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г. дължимото обезщетение за забава е в размер на 54,87лв., като претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 548,80лв. За периода от датата на отмяна на втората заповед 02.04.2024г. до предявяване на исковата молба дължимото обезщетение за забава е в размер на 41,46лв.,като претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 414,65 лв. За периода от датата на отмяна на третата заповед 11.04.2024г. до предявяване на исковата молба дължимото обезщетение за забава е в размер на 40,43 лв., като претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 404,30лв.

Следва да се присъди и законната лихва върху трите главници за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

За разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева - заплатена държавна такса.

Следва да се присъди по съразмерност и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, изр.2-ро, във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, което с оглед разпоредбата на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа е в размер на 120лв.

На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по производството за вещо лице в размер на 452,40лв., направени от бюджета на съда.

Водим от горното ,Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив, да заплати на Т. И. М. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 1523/20.07.2022г. на председателя на Районен съд-Пловдив, частично отменен за периода 01.01.2022г.-28.03.2022г. с влязло в сила решение на ПАС № 2250/29.11.2022г. по адм.д.№ 2403/2022г., оставено в сила с решение на ВАС от 06.12.2023г. постановено по адм.д.№ 2076/23г., ведно със сумата от 54,87/петдесет и четири лева и 87 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2023г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер [рег. номер]. за главницата и от 548,80лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив, да заплати на Т. И. М. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2900/04.12.2023г. на председателя на Районен съд – Пловдив, отменена с решение № 2468/15.03.2024г. на ПАС, постановено по адм.д.№ 156/2024г.,в сила от 02.04.2024г., ведно със сумата от 41,46лв./четиридесет и един лева и 46 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.04.2024г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер [рег. номер]. за главницата и от 414,65 лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив, да заплати на Т. И. М. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2744/13.02.2022г. на председателя на Районен съд-Пловдив, отменена с решение на ПАС № 2520/18.03.2024г., постановено по адм.д.№ 3087/2023г., в сила от 11.04.2024г. , ведно със сумата от 40,43 лв./четиридесет лева и 43 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.04.2024г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер [рег. номер]. за главницата и от от 404,30лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив да заплати на Т. И. М. сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив да заплати на адвокат М. С. Д. сумата от 120/сто и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив да заплати на Административен съд - Пловдив сумата от 452,40/четиристотин петдесет и два лева и 40 стотинки/ разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.