№ 6457
гр. С., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110117905 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против П. П. П. и
Д. П. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при квоти съответно 1/2 и 1/2 , както следва: сумата от 463 лв. за
доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, аб.
№ ***, топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 94,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г., главница за дялово
разпределение в размер на 17,92 лв. за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и лихва
за забава в размер на 4,00 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 24.03.2022 г. Претендира
разноски.
В исковата молба и в молба от 03.06.2022 г. ищецът твърди, че са наследници
на Т. Д., починала на 01.07.2018 г., и са собственици на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците, уведомени
лично.
Ответникът Д. П. П. се явява в първо с.з. Не спори наследодателят й и нейна
майка Т. Д., починала на 01.07.2018 г., да е придобила процесния имот съгл. нот. акт №
***, том III, дело № 9650/2001 г. от 29.08.2001 г. като е била разведена към момента на
придобиването му. Сочи, че след 01.07.2018 г. имотът се използва от брат й – другия
ответник. Излага, че в имота няма радиатори, но се използва ТЕ за топла вода. Оспорва
до имота в исковия период да е доставяна ТЕ в сочените от ищеца количества. Оспорва
1
главните отчети да са подписани от Т. Д., понеже тя е починала преди съставянето им.
Ответникът Д. П. П. няма правен интерес да оспорва подписа на брат си - другия
ответник, по реда на чл. 193 ГПК. Позовава се на давност. Възражението за давност е
преклудирано – сторено е извън срока по чл. 131 ГПК, като исковата молба е получена
за отговор лично. Останалите възражения не са преклудирани.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, изменен в първо с.з., е отделено като безспорно, че до
топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, аб. № ***, по силата на
съществуващото между Т. Д. до 01.07.2018 г. и след това между ответниците като
наследници на Т. Д. и ищеца облигационно отношение в сочения исков период ищецът
е доставял топлинна енергия; че наследодателят на ответниците - Т. Д., починала на
01.07.2018 г., е придобила процесния имот съгл. нот. акт № ***, том III, дело №
9650/2001 г. от 29.08.2001 г.; че ответниците са деца на Т. Д., починала разведена; че е
настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/.
В тежест на ищеца е да докаже размера на исковете.
Видно от удостоверение за наследници Т. Д. е починала на 01.07.2018 г.
Ответниците са нейни деца и наследници. Т. Д. е придобила процесния имот съгл. нот.
акт № ***, том III, дело № 9650/2001 г. от 29.08.2001 г. като е била разведена към
момента на придобиването му.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Съдът намира за доказано в процесния период
наследодателят на ответниците; и впоследствие ответниците да притежават по ½ ид.ч.
от процесния имот.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява Т. Д. или ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и Т. Д. – наследодател на
ответниците, а впоследствие между ищеца и ответниците за процесния период е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
2
известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.
Ответниците отговорят при равни квоти от по ½ за задълженията в процесния
период.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот от щранг лира, за битово горещо
водоснабдяване и енергия, отдадена от сградната инсталация. Показанията на
водомера са редовно отчитани на реален отчет видно от главни отчети от 29.04.2019 г.
и от 30.05.2020 г. Отчетите са подписани от лице, предоставило достъп след смъртта на
Т. Д.. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 491,30 лв. Ищецът претендира по-
малка сума от 463 лв., за която исковете са основателни. Всеки от ответниците дължи
по 231,50 лв.
Ищецът претендира за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 17,92 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според
посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Всеки от ответниците дължи по 8,96 лв. за исковия период.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответниците
оспорват това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат
законна лихва и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на
продавача. За периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. е дължима сумата от 94,41 лв.,
от която всеки ответник дължи 47,20 лв.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
3
сумата от 4,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, 300 лв. депозити за експертиза, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат 496,54 лв. разноски в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, да заплати на
„****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № ***,
по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 231,50 лв. – главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, аб. № *****,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /04.04.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 47,20
лв. - лихва за забава върху главницата за от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. и сумата от
8,96 лв. – главница за главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,00 лв. за периода от
30.04.2019 г. до 24.03.2022 г.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „***“, ул. „*****“ № 17, да
заплати на „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„***“ № ***, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 231,50 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, аб. №
*****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /04.04.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от
47,20 лв. - лихва за забава върху главницата за от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. и
сумата от 8,96 лв. – главница за главница за дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,00 лв.
за периода от 30.04.2019 г. до 24.03.2022 г.
4
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „***“, ул. „*****“ № 17 и П.
П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. *** II, *****, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „***“ № ***, сумата от 496,54 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„******“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5