Решение по дело №3472/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 340
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20221000503472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503472 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 301859/05.09.2022 г. от И. И. К., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, ет.***, ап.***
срещу Решение № 262422/18.07.2022 г., по гр.д. № 13049/2018 г., на СГС, I-
3 с., с което е отхвърлен частичен иск за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, при
участието на подпомагащата го страна – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“, № 51Д, да заплати сумата 49000.00
лв., от общо дължимата 52500.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по претенция № 470417181830007 (реф. № 51-
0420-0379/18), за щети по л.а. „Ауди А8 Л“, ДК № ***, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 06.06.2018 г., по договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в полица №
470417060000****/29.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 05.10.2018 г. до изплащането, както
и сумата 1388.25 лв., обезщетение за забава върху гланицата, за периода
19.06.2018 г. (датата следваща отказа на застрахователя) – предявяване на
иска, на осн. Чл. 405, ал. 1, вр. Чл. 386 КЗ.
Въззивникът атакува решението като неправилно, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи като порок и пропуск на съда да
обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка, както и
1
несъответствие между фактически констатации и обективна истина.
Настоява, че спорни са въпросите за наличие на причинна връзка между
механизма на настъпване на произшествието и нанесените щети по
автомобила на ищцата, както и за действителния размер на средствата
необходими за отстраняване на щетите по автомобила. Счита, че първия
въпрос не е получил категоричен, ясен и коректен отговор. Излага коментар
на заключението на вещото лице. Сочи, че в хода на производството
застрахователят не е твърдял да е налице хипотеза от разпоредбата на чл. 408
КЗ, която да му дава право да откаже заплащане на обезщетение. Твърди, че
от заключението не станало ясно какъв е механизма на настъпване на
произшествието и кои от щетите по автомобила на ищцата са пряка и
непосредствена последица от настъпването му и каква е необходимата за
отстраняването им стойност. По същество, моли да бъде отменено решението
и постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
„Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, депозира отговор вх. № 312292/21.11.2022 г. , в който
счита постановеното решение за правилно и законосъобразно като при
постановяването му не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения.
Счита, че във въззивната жалба неправилно са очертани спорните между
страните въпроси, тъй като въззиваемият е оспорил изобщо настъпването на
ПТП като е въвел възражение за истинността на съставения Протокол за ПТП,
оспорил е наличието на причинна връзка между щетите по автомобила и
описания в Протокола механизъм на настъпване като се е позовал на наличие
на основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в т. 1.4 Р.
„Общи положения“, подр. X „Общи изключения“ и в т.1.2 и 1.3 от подр. XIII
„Прекратяване“, на р. „Общи положения“. Заявил е възражение за наличие на
действия, представляващи груба небрежност. От своя страна излага анализ на
събраните в хода на производството специални знания и счита, че вещото
лице е дало категорични отговори на поставените му въпроси. В условията на
евентуалност твърди, че действията на водача да извърши обратен завой без
да пропусне попътно движещият се лек автомобил като при извършване на
маневрата провежда телефонен разговор, представляват груба небрежност.
По същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, подпомагащата страна „ЗК
„Лев Инс“ АД, депозира отговор вх. № 312672/23.11.2022 г. , в който счита
депозираната въззивна жалба за неоснователна и бланкетна, тъй като не
почивала на конкретни данни, събрани по делото, които да обосноват
основателността на предявения иск. Счита, че от събраните в хода на
производството доказателства не може да се установи по безспорен начин
нито характера на щетите по застрахования автомобил, нито начина на
тяхното настъпване. Настоява, че уврежданията по автомобила не
кореспондират с твърдяния по делото механизъм на настъпването им, нито
със скоростта на двете МПС, нито с твърдяната им траектория на движение.
Счита, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установява, че настъпването на това застрахователно събитие е невъзможно
по твърдяния от ищцата начин. По същество моли за оставяне без уважение
на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът, въззиваемият и подпомагащата
го страна, чрез процесуални представители поддържат жалбата и
отговорите по изложените в тях оплаквания, твърдения и възражения.
2
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговорите, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели САС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето
на СГС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане, поради което решението се явява и
допустимо.
Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищцовата страна по предявения иск е да
установи валидно възникнало и съществуващо към датата на твърдяното
застрахователно събитие договорно правоотношение между ищеца и
ответника – застраховател по сключена имуществена застраховка Каско на
МПС; настъпило в срока на осигуреното с този договор застрахователно
покритие, застрахователно събитие; щетите, настъпили за застрахованата вещ
и причинната им връзка с твърдяното вредоносно събитие, както и размера на
претендираното като справедливо обезщетение за репариране на тези щети.
Ответникът от своя страна носи тежестта да установи, че са налице
изключенията, посочени в общите условия, които го освобождават от
отговорността му да обезщети имуществените вреди.
По делото не е бил налице спор между въззивника и въззиваемото
дружество, относно наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение по застрахователен договор „Булстрад Каско Стандарт“,
обективиран в полица № 470417060000****, както и относно факта на
завеждането на щета при застрахователя за настъпило ПТП на 06.06.2018 г.,
по която е постановен отказ изх. № 379/18.06.2018 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Оспорването на застрахователя на настъпило застрахователно събитие
по време, място и начин, сочени от застрахования, изисква установяване на
тези факти от страна на ищеца и то по пътя на пълно и главно положително
доказване. Това в конкретния случай означава ищецът да установи, че именно
на твърдяните дата и място – на 06.06.2018 г., на път гр. Варна –с. Звездица по
автомобила са настъпили увреждания по начина, посочен от него.
В хода на процеса тази доказателствена тежест не е изпълнена от ищеца.
Събраните в хода на производството доказателства, ценени поотделно и в
съвкупност, не водят до несъмнен или поне до достатъчно обоснован извод,
досежно начина и механизма на настъпване на твърдяното събитие.
За установяване на механизма на произшествието по делото е представен
3
и Протокол за ПТП № 1690916, от който се установява, че на 06.06.2018 г. на
Челопеченско шосе е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А8“, собственост на
И. К. и управляван от М. Х. и л.а. „Фолксваген Тигуан“, собственост и
управляван от А. П.. В Протокола е описан механизъм на ПТП и е съставена
скица. Представителят на СДВР е описал, че произшествието е настъпило
поради неспазване на предимство при предприета маневра обратен завой от
водача на л.а. „Ауди А8“, който е предизвикал ПТП с насрещно движещия се
л.а. „Фолксваген Тигуан“.
Съобразно разрешението дадено в Решение № 227/12.02.2014 г., т.д. №
769/2012 г., на I ТО на ВКС, протоколът за пътнотранспортно произшествие,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като
оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят
механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката
на ВКС с Решение № 15/25.07.2014 г., т.д. № 1506/2013 г., I ТО, в което е
разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от
неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т.нар.
„констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от Наредбата) или е
съставен по чл. 9 от Наредба № I – 167/24.10.2002 г., за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП
от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР
е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава.
В конкретния случай, протоколът за ПТП е подписан от съставителя и от
участвалите в произшествието водачи, поради което описания от
длъжностното лице, механизъм, доколкото представлява възпроизвеждане на
изявления на водачите, участвали в произшествието, се ползва с
доказателствена сила само досежно неизгодните факти, а именно, че
произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди А8“, но не и
досежно механизма на настъпване на произшествието, доколкото самото
произшествие не е непосредствено възприето от длъжностното лице.
4
Доколкото Протоколът за ПТП е предмет на надлежно оспорване, досежно
удостоверените в него факти, по делото са събрани и специални знания,
посредством заключение на САТЕ, чието заключение е кредитирано от
първостепенния съд като обективно и компетентно дадено. Заключението е
било оспорено от страна на ищцата, но без да са въведени конкретни
възражения срещу компетентността, обективността или безпристрастността
на експерта или срещу пълнотата, яснотата или обосноваността на изводите
му, поради което и съдът счита, че заключението следва да бъде ценено и от
въззивната инстанция. На въпроси на двете страни във връзка с механизма на
произшествието и причинната връзка между него и щетите, експертът
посочва, че деформациите по л.а. „Ауди“ да причинени при два различаващи
се по своя характер удари – челен и страничен като не може да бъде
определено кой от двата удара е с преобладаваща причинна връзка при
настъпилото произшествие, описано в исковата молба. Настъпилите щети в
дясна странична част на л.а. „Ауди“ са значително по-големи от тези в преден
десен калник и десен фар на същия автомобил. Експертът сочи, че и при двете
щети има деформации, които не могат да обяснят деформациите по другия
участвал в ПТП л.а. „Фолксваген“.
Още експертът сочи, че скицата към изготвения Протокол за ПТП
показва, че непосредствено преди произшествието надлъжните оси на двата
участвали автомобила са сключвали ъгъл около 90 градуса като предната част
на л.а. „Фолксваген“ е била насочена към дясна странина част на л.а. „Ауди“.
Експертът сочи, че ако се приеме, че ПТП е настъпило при маневра обратен
завой от л.а. „Ауди“, по ул. „Челопешко шосе“, в зоната на кръстовището с
ул. „Ангел Маджаров“, то тази маневра е била в първата си фаза. Такава
маневра предполага сравнително ниска скорост от около 20-25 км./ч. и
движение по правия пътен участък на ул. „Челопешко шосе“ със скорост
около 90-100 км./ч. на л.а. „Фолксваген“, при тези допускания
разположението на двата автомобила след произшествието (сн. 174 и 176) се
определя от експерта като нелогично. Експертът сочи, че и деформациите по
л.а. «Фолксваген» също не съответстват на деформациите по л.а. «Ауди».
Експертът сочи, че ако е имало контакт между двете превозни средства, то
следва да се приеме, че той е настъпил преди началото на маневрата обратен
завой от л.а. «Ауди», при което пък не може да се обясни разположението на
двата автомобила към момента на инициалния контакт. От заключението още
се установява, че при твърдяната маневна обратен завой и допусканията за
скоростите на двата автомобила във връзка с това разкъсванията по двете
десни врати на л.а. «Ауди» не могат да бъдат обяснени само и единствено с
удрящата повърхност на л.а. «Фолксваген». Вещото лице е дало заключение и
по въпросите за остойностяване на щетите по автомобила на ищцата, неговата
действителна стойност, налице ли е «тотална щета» и какъв е размера на
запазените части.
Изводите направени от експерта не са разколебани при изслушването му
в проведеното съдебно заседание. Напротив, вещото лице потвърждава, че
деформациите по л.а. «Ауди» безспорно са получени по някакъв начин, но не
могат да се получат по начина, по който се съобщава и от твърдяния удар с
л.а. «Фолксваген».
При тези данни по делото доказателствената стойност на Протокола
ПТП е била успешно оборена.
За установяване на механизма на настъпване на произшествието по
5
делото са събрани гласни доказателства, посредством показанията на един
свидетел на страната на ищцата – М. Г. Х., без родствени връзки. Свидетелят
излага, че на 06.06.2018 г., управлявал собственият на ищцата автомобил
„Ауди А8 Л“ като пътувал по посока гара Яна. На Челопеченско шосе
предприел маневра обратен завой като видял, че идва автомобил насреща,
който по негова преценка бил доста далеч. Докато правел обратния завой му
звъннал телефона, свидетелят го погледнал и чул спирачки и силен удар.
Сочи, че автомобилът се ударил в предна дясна врата и го завъртял. Ударът
бил кос и след това автомобилите застанали почти един до друг. Другият
автомобил бил „Фолксваген Тигуан“. Произшествието било посетено от КАТ
като неговите представители не били преки свидетели на произшествието.
Досежно механизма на настъпване на произшествието показанията не
следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от събраните и
коментирани по-горе специални знания. При изслушването на заключението
експертът е уточнил, че принципно съприкосновение между автомобилите
при кос удар е възможно, но разположението на автомобилите след
произшествието отново не би могло да бъде обяснено.
От така коментираните релевантни доказателства се налага извод, че е
налице недоказаност от страна на ищцата на основни релевантни за спора
факти – застрахователно събитие, настъпило по твърдените в сезиращата
искова молба и в подаденото до застрахователя уведомление за щета, време,
начин и място, именно при което на застрахованата вещ са били причинени
щетите, чието обезщетяване се претендира, и като съобразява тяхното
значение за дължимата преценка за това, налице ли е спрямо този конкретен
момент неизпълнение от страна на застрахования на предвидени в
застрахователния договор негови задължения и значително ли е това
неизпълнение с оглед интереса на застрахователя, съотв. налице ли е
изключен риск, съдът приема предявената от ищеца претенцията за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за щети по застрахованата вещ,
твърдяни като причинени при застрахователно събитие, настъпило 06.06.2018
г., по твърдяния механизъм и в причинна връзка с него, за недоказана. Ето
защо същата следва да се отхвърли.
Достигайки до идентичен краен правен извод по съществото на спора
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще
следва да бъде потвърден.
При този изход от спора на въззиваемата страна макар и да се следват
разноски – не се присъждат, предвид липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262422/18.07.2022 г., по гр.д. №
13049/2018 г., на СГС, I-3 с.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС, по реда и при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7