№ 759 / 10..12..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
10..12..2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 21..11..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора................................................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1153 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..79 ал..1 ЗЗД, във връзка с чл..318 и следващите от Търговския закон, обективно съединен с иск по чл..86 ЗЗД..
Направено е възражение за погасителна давност..
Ищецът, „В.. -..“ ЕООД, EИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. М. у.. „. Д. 1., представлявано от управителя В. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н..Б..,xxx е предявил иск срещу ЧЗП К..В..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 11 855..99 лева, от които главница xxxx лева и лихва 2 767..21 лева..
В исковата си молба твърди, че между него и ЧЗП К..П.. съществували трайни търговски взаимоотношения.. Договорили се, че за всяко текущо зареждане ще се издава поименен клиентски бон в два екземпляра от касовия апарат на Бензиностанцията.. Първият екземпляр се получава от земеделския производител, а втори екземпляр остава в дружеството, с отбелязване на номера на автомобила, който е заредил, количеството гориво и подписа на шофьора.. На края на месеца се издава фактура за зареденото през текущия месец гориво..
На 30..04..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 661,062 литра дизелово гориво с единична цена 2,1333 лева, на обща стойност 1410,27 лева.. По тази фактура няма плащане..
На 31..05..2014 година е издадена фактура № ********** за заредени 1233,246 литра дизелово гориво с единична цена 2,12978 лева, на обща стойност 3151,85 лева.. По тази фактура няма плащане..
На 30..06..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 510,039 литра с единична цена 2,1250 лева и 180,00 литра с единична цена 2,1500 лева, на обща стойност от 1765,00 лева.. По тази фактура няма плащане..
На 31..07..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 713,031 литра с единична цена 2,1500 лева и 246,162,00 литра с единична цена 2,1667 лева, на обща стойност от 2479,64 лева.. По тази фактура няма плащане..
Общото задължението на ответника по посочените по-горе фактури е в размер на 9 088,78 лева..
Въпреки многократно проведените разговори, до настоящия момент земеделския производител не е заплатил дължимите суми..
Съгласно чл.. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата..
Мораторната лихва на дължимата сума по посочените по-горе фактури за периода от 23..04..2016 г.. до 23..04..2019 г.. е в размер на 2767,21 лева..
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ЧЗП К..В..П.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати на „В.. -..“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. М. у.. „. Д.“ № 1., представлявано от управителя В. Г. А. следните суми:
- 9 088,78 лева (девет хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), дължими по фактури № ********* от 30..04..2014 г,.. № ********** от 31..05..2014 г.., № ********* от 30..06..2014 г.. и № ********* от 31..07..2014 г.. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане
- 2 767,21 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) - обезщетение за забавено плащане за периода от 23..04..2016 г.. до 23..04..2019 година..
Претендира направените в хода на производството разноски..
Ответникът К..В..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в качеството си на ЧЗП и ответник по делото, в срока, предвиден за отговор взема становище..
Оспорва исковете изцяло като неоснователни, поради следното обстоятелство:
Видно от изложеното в исковата молба от ищеца по делото, същият е отразил, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, за което има договаряне, че за всяко текущо задължение ще се издава поименен клиентски бон в два екземпляра от касовия апарат на бензиностанцията по един за страните, а в края на месеца ще се издава фактура за заредено през текущия месец гориво.. Отразени са 4 на брой фактури, през месеците 04..2014 г; 05..2014 г..; 06..2014 г.. и 07..2014 г.. дори да не е формален договора, такъв съществува според изложеното в исковата молба.. Плащанията, за които претендира ищеца не са еднократни и не се изчерпват с едно единично плащане.. За да претендира това плащане ищеца изрично е заявил, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, касаещи текущо зареждане на гориво, т..е.. периодично всеки месец с оглед фактурирането на касовите бонове следва да се престират дължимите суми.. Безспорно е, че касае при тези престации за текущи периодични плащания, и съгласно тълкувателно решение № 3/2011 от 18..05..2012 г.. на ВКС, в което изрично е посочено характерния признак на периодичното плащане, а именно, че то не се заплаща еднократно и не се изчерпва с предаване на пари или заместими вещи.. Касае се за повтарящо се изпълнение каквото е в настоящият случай, тъй като са трайни търговски взаимоотношения, за текущо зареждане, в резултат на което са претендират множество престации, които се обединяват в един общ правопораждащ факт независимо, че фактурите са издадени в края на месеца, съответно на 30..04..2014 г; на 31..05..2014 г.. , на 30..06..2014 г.. и на 31..07..2014 г.., и в тях е отразено общото количество за целия месец, затова е отразено в част от фактурите - начина на плащане..
Съгласно чл..327 от ТЗ, тъй като се касае според ищеца за трайни търговски взаимоотношения при договора за продажба на гориво, макар и неформален плащането на цената на стоката, респективно горивото се извършва при получаването на същата или при получаването на документите.. Безспорно е, че датите на издаване на документите са посочени като по-късни от получаването на горивото..
При това положение е налице периодичност в плащанията и съобразно разпоредбата на чл..111, б.."в" от ЗЗД, същите се погасяват с тригодишна давност.. Видно от издадените фактури и касови бонове по делото безспорно се установява, че датите на издаването на фактурите са през 2014 г.. към датата на завеждане на исковата молба, а именно 24..04..2019 г.. са изтекли повече от 3 /три/ години, не са налице условията на чл.. 115, 116 и сл.. от ЗЗД, тъй като няма представени доказателства в тази насока..
По отношение на иска по чл..86 от ЗЗД - същото се погасява като акцесорно вземане с тригодишна погасителна давност по чл..111, б.."в" от ЗЗД, която настъпва от изискуемостта на съответната главница, в случая от датата на издаване на фактурите..
Прави възражение за погасяване по давност на задължението, тъй като смята, че се касае както за периодични плащания, а така също възразявам за изтекла погасителна давност и за лихвите..
Съдът ако не приеме обаче, че е налице кратката погасителна давност, счита, че може да се приеме, че е налице и 5 /петгодишната/ погасителна давност, макар че задължения за лихви се погасяват с изтичане на тригодишната давност, а и поддържа, че са касае и за периодични плащания, поради което счита исковете за неоснователни..
Заявява, че посочените суми не отговарят на действителното задължение.. Твърди, че има суми, които са погасявани същата година, като са плащани на ръка размера на които е над 2 000 лв.., а именно 2 500 лв.. Сумите са изплащани на ръка, както на собственика на дружеството, така и на работещите в бензиностанцията.. Тези суми не са отразени като изплатени, а напротив, като дължими.. При това положение твърди, че сумите посочени като главница не отговарят на обективната истина.. В изготвените първични счетоводни документи фактури липсва неин подпис, на базата на което се позовава ищеца по делото.. Продължава да поддържа, че в рамките на 2 500 лв.. са изплатени изцяло сумите на ръка на И..В..А.., която към този период от време работела на бензиностанцията и е собственик и управляващ на дружеството, както са давани пари на ръка и на работниците на бензиностанцията, за което е била уведомявана И..В..А.. за тези обстоятелства, чиито имена на тези работници ще уточни допълнително, тъй като ще направи искане за допускане в качеството им на свидетели в съдебно заседание, да установят тези обстоятелства..
В тази насока оспорва размера на исковете, като неоснователни и държи да подчертае, че дори осчетоводени сумите са много по-малки по размер, а именно: по фактура от 30..04..2014 г.. сумата е 1 031,34 лв.., а не 1 692,32 лв.. При това положение са недоказани по размер и оспорва така представените доказателства по съдържание, а по отношение на фактура от 30..06..2014 г.. с № ********** оспорва положеният подпис като посочен МОЛ В. А., като твърди, че подписа не е негов..
С оглед на гореизложеното и за това, че са изплащани суми, които не са посочени съобразно представените фактури и съобразно разпоредбите на ГПК държи да уточни, че е в състояние да докаже изплатените суми в размер на 2 500 лв.. с гласни доказателства..
Доказателствата по делото са писмени и гласни..
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К..И.., приета от съда и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл..235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че ,,В.. - П.“ ЕООД и ЧЗП К..П.. са съществували трайни търговски взаимоотношения, по силата на които „В.. П.“ ЕООД продавало на ЧЗП К..П.. гориво.. Няма подписан писмен договор, уреждащ отношенията между тях.. Не се спори също така, че на всяко зареждане на бензиностанцията, са издавани касови бонове в два екземпляра, като единият екземпляр е връчван на земеделския производител, а вторият е оставал в дружеството с отбелязване на номера на автомобила, дата, количество гориво и се е подписвал от шофьора.. На края на месеца е издавана фактура за зареденото гориво, която ответникът следвало да заплати..
От приетото като доказателство извлечение от счетоводната партида на ЧЗП К..П.. е видно, че са издадени следните фактури: месец февруари 2013 г, май 2013 г.., юни 2013 г,.. юли 2013 г, август 2013 г.., септември 2013 година, октомври 2013 г.., декември 2013 г.., януари 2014 г.., февруари 2014 г.., 2014 г.., април 2014 г.., май 2014 г.., юни 2014 г.. и юли 2014 година.. С постъпващите от ответника суми са погасявани задължениятаа по фактурите по реда на тяхното възникване..
Няма спор и относно следните обстоятелства, а именно, че са издадени следните фактури:
-на 30..04..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 661..062 литра дизелово гориво с единична цена 2,1333 лева, на обща стойност 1410..27 лв.. без ДДС или 1 692..32 лв.. с ДДС;
-на 31..05..2014 година е издадена фактура № ********** за заредени 1233..246 литра дизелово гориво с единична цена 2..1298 лв.. на обща стойност 2 626..54 лв.. без ДДС, 3 151..85 лв.. с ДДС;
- на 30..06..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 510..039 литра с единична цена 2..1250 лв.. и 180..00 лв.. с единична цена 2..1500 лв.., обща стойност 1 765..00 лв.. с ДДС;
- на 31..07..2014 година е издадена фактура № ********* за заредени 713..031 литра с единична цена 2..15000 лв.. и 246..162..00 лв.. с единична цена 2..1667 лв.. на обща стойност 2 479..64 лв.. с ДДС..
В хода на производството се установи, че не е налице една продажба, а отделни такива, всяка със свои съществени елементи вид стока, количество и цена.. При всяка една от продажбите и преминаване собствеността върху горивото, възниква отделно задължение за заплащане на договорената цена.. Видно от процесните фактури в месеците е зареждано различно количество гориво, което е на различна единична цена, т..е.. налице са отделни продажбени отношения, а не периодични плащания..
В процесния случай и двете страни имат качеството на търговци по смисъла на чл.. 1, ал.. 1 от ТЗ и следователно сделките, които са сключвали включително и помежду си са търговски сделки по смисъла на чл.. 286 и сл.. от същия закон.. Анализът на събраните по делото доказателства потвърждава по един достатъчно убедителен начин, че в рамките на осъществяваната търговска дейност ищцовото дружество е контактувало с ответника ЧЗП К..В..П.., при което са сключвани неформални търговски сделки за доставки, по същество търговски продажби по смисъла на чл.. 318 и сл.. от ТЗ на гориво по вид и количества, в зависимост от конкретните нужди.. Безспорно е, че между страните не е имало формални договори за продажба, а именно сключени в писмена форма.. Такова изискване обаче законът не предвижда и от отсъствието на писмена форма при договарянето между търговци в никакъв случай не го прави недействително.. Този извод следва от повелителната норма на чл.. 293, ал.. 1 ТЗ, според която за действителността на търговска сделка е необходима писмена или друга, в смисъл по-тежка, квалифицирана форма само в случаите, предвидени по закон.. Конкретният механизъм на договарянето, към който се е придържал ищецът при продажбата на гориво се е изразявал в следното: за всяко текущо зареждане се е издавал поименен клиентски бон в два екземпляра от касовия апарат на Бензиностанцията.. Първият екземпляр се е получавал от земеделския производител, а втори екземпляр оставал в дружеството, с отбелязване на номера на автомобила, който е заредил, количеството гориво и подписа на шофьора.. На края на месеца се е издавала фактура за зареденото през текущия месец гориво.. Като гаранция за сигурност и стабилност при договарянето, продавачът общо взето се е задоволявал с това да въведе в счетоводството си данните на фирмата-купувач на стоката, включително някои лични данни предоставени му от лицето, с което непосредствено е договарял.. С цел документиране на сключените сделки в края на текущия месец е издавана фактура.. Съдът намира възраженията на представляващата ответника адвокат Ц.. за неоснователни.. С представените фактури, за които е установено, че са осчетоводени и описани в дневниците за продажби и на двете дружества е достатъчно доказателства за осъществените продажби.. Фактът, че въпросните продажби са оформени именно по този начин с издадените фактури не противоречи на повелителните разпоредби на закона.. Това е така, тъй като издаването на фактура е задължение на продавача само в хипотезата на чл.. 321 ТЗ, а именно същият е длъжен да издаде такъв документ, когато купувачът поиска това, а това е сторено.. Документирането на тези продажби е извършено с фактури, ЗА КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКЪВ СПОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ.. Действително, сключването на търговските сделки се подчинява на общите правила за сключване на сделките, установени в гражданското право - чл.. 13 и 14 ЗЗД.. Необходимите действия за да бъде сключена двустранна търговска сделка са две: предложение - оферта и приемане на предложението.. В този случай е налице съвпадане на насрещните волеизявления и ще се образува съгласието, което е основен конститутивен елемент на сделката.. Наред с посочените общи правила обаче ТЗ предвижда и особени правила за сключването на търговските сделки, най-съществените от които се свеждат до следното: За разлика от гражданското право, в което мълчанието е равнозначно на несъгласие, освен в някои изрично предвидени в закона случаи, търговското право възприема обратния принцип, като приравнява мълчанието със съгласие.. По силата на чл.. 292.. ал.. 1 ТЗ предложението на търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.. Тоест, търговското право изхожда от това, че което е общоприета житейска практика.. Когато двама търговци са в трайни връзки и сключват повтарящи се договори, не е необходимо във всеки отделен случай да се формализират отношенията помежду им чрез изрично приемане например на заявка за поредната доставка на определено количество стока, в случая гориво.. В тези случаи съгласието се презумира.. Ако адресатът на предложението не е съгласен с него, трябва да го отхвърли веднага.. Дори обаче да го отхвърли, ал.. 2 на чл.. 292 ТЗ го задължава да пази изпратеното за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.. Съществена особеност при сключването на търговските сделки е свързана с формата на договарянето.. Възприетият в горецитираната норма на чл.. 293, ал.. 1 ТЗ принцип е за свобода на формата.. На практика обаче страните използват най-често писмената форма, тъй като тя дава яснота и сигурност в отношенията.. В търговското право формата се счита спазена и когато изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено - чл.. 293, ал.. 4 ТЗ.. Изводът, който може да се направи въз основа на особеностите при сключване на търговските сделки е, че те са подчинени на идеята за опростеност, която води до рационализиране и ускоряване на търговския оборот..
При положение, че наличните доказателства по несъмнен начин потвърждават за постигнато съгласие между страните за извършване на процесните продажби на гориво, наличието на съгласие води до преминаване на собствеността от продавача към купувача, с което за последния се поражда задължението да заплати цената при получаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи - чл.. 327, ал.. 1 от ТЗ.. В процесния случай обаче липсват данни за извършено плащане от страна на ответника, и това се потвърждава от констатациите на вещото лице.. Съдът възприема заключението, като дадено компетентно, обективно и безпристрастно и без да е заинтересована от изхода по делото, което установи безспорно следното: Към 01..01..2014 г.. ответника ЗП К..П.. има задължение към В.. П. ЕООД в размер на 7305..87 лв.. Търговските взаимоотношения са продължили през 2014 г.. изразени в закупуване на гориво от месец януари до месец август.. Извършено е плащане по банка и каса..
- от аналитичен регистър по с/ка 503/1 ОББ АД - извършен е превод през месец април и септември в размер на 9500 ..00 лв..
- аналитичен регистър по с/ка 501 Каса в лева - извършено е касово плащане в размер на 2022..07лв.. осчетоводено с РКО № № 172 и 173
от 30..11..2014 г..
С размера на направените разплащания са покрити задълженията по началното салдо и закупеното гориво до месец април включително.. С остатъка от 660..98 лв.. е намалено задължението по ф-ра № **********/30..04..2014 г.. /1692..32 - 660.. 98 = 1031..34 лв.. остатък/
Всички процесни фактури са осчетоводени по сметка 401 Доставчици, включени в дневника за покупки, във всеки следващ месец на
данъчното събитие и ответника е ползван данъчен кредит..
В счетоводството на ответника са извършени редовно счетоводните записвания и е формирано задължение към ищеца в размер на 8 427..83 лв..
Данъчните периоди и позицията на процесните фактури, са отразени съответно в дневниците за продажба/покупка на страните..
От събраните в хода на производството писмени доказателства и констатациите на вещото лице, се налага извода, че предявения иск е частично основателен и следва да бъде уважен в посочените размери от заключението на вещото лице.. Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели Д..А..К.., майка на ответницата и Ф..М..И.., съжителстващ с майката на ответницата, в насока, че са изплащани средства на ръка, които не са отразени при ищеца, тъй като това е в противоречие с направените констатации в счетоводството на ответника от вещото лице, посочило действителния размер на задължението, осчетоводено по предвидения от закона ред от ответника..
Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на акцесорния такъв, за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл..86 ал..1 ЗЗД.. Предвид горните разсъждения обезщетението за всяко едно от месечните задължения, за периода от 23..04..2016 година до 23..04..2019 година, по правилото на чл.. 84, ал.. 1 ЗЗД, ответника е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати, без да е нужна покана.. Общият размер на обезщетението за забава, изчислени чрез изчислителен модул възлиза на сумата 2 565..97 лв.. и в този размер иска е основателен, над него, до предявения такъв от 2 767..21 лв.. следва да бъде отхвърлен..
Неоснователно е възражението за погасено по давност вземане, тъй като се касаело за периодични плащания.. Както бе посочено по-горе се касае за продажби на гориво, които са извършвани по различно време, количество и цена, а не са периодично плащане..
При този изход на делото, в тежест на ответника са разноските, направени от ищеца в хода на процеса, съобразно уважената част от исковете, а ищецът е длъжен да заплати на ответника разноските, направени от тях, съобразно отхвърлената част от исковете, съобразно представени и приложени списъци по чл..80 ГПК, направено и от двете страни в процеса..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧЗП К..В..П.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „В.. -..“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. М. у.. „. Д.“ № 1., представлявано от управителя В. Г. А., следните суми:
- 8 427..83 лева, дължими по фактури № ********* от 30..04..2014 г,.. № ********** от 31..05..2014 г.., № ********* от 30..06..2014 г.. и № ********* от 31..07..2014 г.., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24..04..2019 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от xxxx лв.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 2 565..97 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане за периода от 23..04..2016 г.. до 23..04..2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 2 767..21 лв.. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 821..56 лв.. за изплатения адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете; 439..75 лв.. държавна такса и 300..00 лв.. възнаграждение за вещото лице..
ОСЪЖДА „В.. -..“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. М. у.. „. Д.“ № 1., представлявано от управителя В. Г. А., ДА ЗАПЛАТИ на ЧЗП К..В..П.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, сумата от 46..27 лв.. за изплатения адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковете..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: