Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15250 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 9825/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 128 състав, по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че „Г.П.- М” АД- гр. София /ЕИК ********/
дължи на “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата 584.25 лв., представляваща
стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца от доставката и
ползването на топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2017 г. в
имот, находящ се в гр. София, бул.“********, представляващ офис № 10, отчитан с
абонатен № 7696, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК-
21.11.2018 г., до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 685.07 лв. Със същото решение
са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ срещу „Г.П.- М” АД /ЕИК ********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта и на следните суми:
106.93 лв.- обезщетение за забавено плащане на доставената топлинна енергия в
имот с аб.№ 7696, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, считано за
периода от 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г.; 29.95 лв.- сума за дялово
разпределение за имот с аб.№ 7696 за периода от 1.06.2016 г. до 31.12.2017 г.;
и 4.17 лв.- обезщетение за забава при плащане на таксата за дялово
разпределение, дължимо за периода от 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Г.П.- М” АД е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 636.50 лв.- разноски за исковото производство и за заповедното производство
/ч.гр.д.№ 73807/ 2018 г. по описа на СРС/.
Постъпила
е въззивна жалба от „Г.П.- М” АД-
гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен
предявеният срещу дружеството иск, и в частта относно разноските, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
като недоказан и неоснователен.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответника въззивна жалба.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД /исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Т.С.“ ЕАД
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за горепосочената сума-
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, като основателен и
доказан- чл.272 ГПК.
Наведените в жалбата на ответника доводи за
неправилност на решението в обжалваната част- относно признатата от СРС
дължимост на сумата 584.25 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, са неоснователни и не могат да доведат
като краен резултат както до отхвърляне на иска за процесното главнично вземане
/стойност на топлинна енергия/, така и до намаляване на неговия размер.
Ищецът
основава претенциите си към ответното дружество на твърдението, че е ползвател на процесния имот, представляващ ОФИС № 10 в
сградата на бул.“********, с аб.№ 7696, в който доставял топлинна енергия за
стопански нужди през периода 1.02.2016 г.- 31.12.2017 г. Не се твърди наличието
на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника-
търговско дружество като собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на
извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последното, при твърдения,
че се е обогатило за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника
обогатяване за сметка обедняването на
ищеца, каквито елементи
от приложимия фактически състав,
предвид представените от ищеца писмени доказателства и процесуалното поведение
на ответника /в заповедното производство е възразил, че не дължи сумите, тъй
като е изпълнил задължението си по получени и осчетоводени фактури, като е
приложил и платежен документ за извършено след издаване на заповедта за
изпълнение частично плащане/, въззивният съд намира за установени по делото.
Въз основа на
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
ответникът „Г.П.- М” АД е бил наемател на процесния имот през периода от 7.12.2011
г. до 31.12.2018 г. /т.е. и след процесния период с крайна дата 31.12.2017 г./-
въз основа на сключени на 7.12.2011 г. наемен договор и анекс към него от
27.11.2013 г. и наемен договор от 2.01.2018 г., наемодатели по които са били собствениците
на имота „МИК- М“ ООД и „М.-С.“ ЕООД, а впоследствие, след прехвърляне на
собствеността с Нотариален акт № 144/ 22.12.2017 г. на софийски нотариус-
новите собственици П.Г.М.и „ТКМ- 2000“ ООД. Заявление до ищеца- топлопреносно
предприятие за откриването на партида за доставка на топлинна енергия за
процесния имот е било подадено от ответника на 21.12.2011 г., въз основа на
което е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
няколко обекта, включая процесния офис, със срок на действие 3 години, считано
от 21.12.2011 г.- 21.12.2014 г. След този период, независимо, че ответникът е
продължил да бъде наемател на имота, не се установява да е била налице
договорна обвързаност за доставката на топлинна енергия между него и ищеца.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва
да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/
за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва
възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи
факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази
връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие
от обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно
обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на
благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на
топлинна енергия, потребена в процесния имот, чийто ползвател- в качеството на
наемател, е било ответното дружество, се установява в настоящия случай. Въз
основа на събраните в процеса доказателства е установено, че сградата, в която
се намира процесният търговски обект- офис, е топлофицирана, като през
процесния период в него е потребена топлинна енергия, включваща и топлинна
енергия за отопление на имота, чийто обем и стойност са определени въз основа
на извършен реален отчет на потреблението.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца стойност, е представено по делото извлечение за
начислените за имота суми, като е прието в първо-инстанционното производство и
експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание приетото
като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде съобразено от съда
при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да
е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно
заключението на вещото лице Б. Й. в конкретния случай дължимите суми за
доставена в процесния имот топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от
експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че през процесния период в имота е имало монтирани,
свързани към СИ и работещи отоплителни тела; че има узаконен водомер за топла
вода; а също и че е бил извършен реален отчет на уредите- индивидуален топломер
и водомер, за което абонатът е осигурил достъп до имота. Според съдържащите се
в експертното заключение констатации стойността на потребената в имота през
исковия период топлинна енергия възлиза на 584.25 лв. общо, при отчитане на определения
за периода изравнителен резултат и извършеното от ответника частично плащане.
При това положение искът за признаване
дължимостта на сумата 584.25 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена в процесния имот през периода 1.02.2016 г.- 31.12.2017 г. топлинна
енергия, с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, като
основателен правилно е уважен, като
е призната дължимостта на това вземане на основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 21.11.2018 г.- дата на подаването на
заявление по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по основателността на иска по чл.422 ГПК
вр. чл.59, ал.1 ЗЗД относно главницата, представляваща стойност на топлинна
енергия, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част, вкл. в частта относно
присъдените на ищеца разноски, определени съразмерно на уважената част от
исковете.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответника въззивна жалба, разноски на
въззиваемото дружество за настоящото производство не следва да бъдат присъдени,
тъй като от същото не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено
процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито
съдебно заседание. Подадените на 25.11.2020 г. и 16.06.2021 г. писмени молби /с
идентично съдържание/ не могат да обосноват ангажиране отговорността на
въззивника за сторени във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.07.2019
г., постановено по гр.д.№ 9825/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 128
състав, в обжалваната част, в която
по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че „Г.П.-
М” АД- гр. София /ЕИК ********/ дължи на “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата
584.25 лв., представляваща стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца от доставката и ползването на топлинна енергия за периода от
01.02.2016 г. до 31.12.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, бул.“********,
представляващ офис № 10, отчитан с абонатен № 7696, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК- 21.11.2018 г., до изплащане на вземането, а също и в частта относно присъдените на „Т.С.”
ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото производство и заповедното
/ч.гр.д.№ 73807/ 2018 г. на СРС/ производства.
Решението по гр.д.№ 9825/ 2019 г. на СРС, ГО,
128 състав, като необжалвано е влязло в
сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.