№ 538
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110207008 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № СО-1-Ю-25КС-181 от 13.08.2021г., издадено
от Заместник кмет на Столична община, на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.21,
ал.2 и чл.16, ал.3 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община
(НОРТСО /отм./) на „****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.).
От името на „****“ ЕООД, чрез адв. В., е подадена жалба срещу това Наказателно
постановление с твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт, който не бил връчен
на представител на Дружеството, тъй като Б.Г. С. не бил от кръга на лицата, които
представляват или управляват „****“ ЕООД, нито бил упълномощен да получава документи.
Според жалбоподателя от съдържанието на АУАН не можело да се установи какво е
нарушението и кой го е извършил. Неясен бил текстът „ползва не по предназначение
тротоар и част от улично платно, пред адрес ул. „Абанос“ 17, предназначен за общо
ползване, като се изпълнява вертикална планировка“. В жалбата се посочва, че
административно – наказващият орган се позовавал на Констативен протокол, който не им
бил съставен. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. В.. В
съдебното заседание на 04.07.2023г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 03.10.2023г. адвокатът моли съда да уважи жалбата като
1
основателна и да отмени Наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Пледира се за опорочена процедурата по съставяне на АУАН, съответно
по издаване на Наказателното постановление. Посочва се, че АУАН е съставен на
юридическото лице „****“ ЕООД, но екземпляр от него не е връчен на законния
представител на Дружеството. Без да присъства законен представител на Дружеството в
АУАН било посочено, че нарушителят отказва да подпише Акта и отказът е удостоверен с
подписа на двама свидетели. На следващо място се посочва, че Актът е връчен лично на
нарушителя като е посочено лицето Борис С.. Претендира се за съществено нарушение на
правото на защита на лицето, сочено за извършител на административното нарушение, тъй
като Актът не бил връчен на лице, представляващо и управляващо Дружеството. По
отношение на приложеното по делото пълномощно, издадено от Управителя на „****“
ЕООД на името на Борис С., адв. В. посочва, че от текста на пълномощното е видно, че С.
не е упълномощаван да получава АУАН и да представлява Дружеството в административно-
наказателни производства и това обстоятелство е било известно на актосъставителя. След
съпоставка на съдържанието на АУАН и Констативния протокол, адв. В. прави извод, че
част от текста от Констативния протокол бил преписан в АУАН, но бил добавен и друг
текст и по този начин в АУАН се твърдяло нещо, което не било описано в Констативния
протокол, а именно ползването на тротоара. Според защитата употребените термини „ползва
не по предназначение тротоар и част от улично платно пред ул. „Абанос“ № 17“ са неясни и
неточни. В Наказателното постановление били добавени думите „като се изпълнява
вертикална планировка“. Такова твърдение в АУАН липсвало. Адвокатът иска от съда да
даде вяра изцяло на показанията на свидетеля Х.в, който изяснил причината за складираните
стъклопакети на уличното платно. Твърди се, че организацията по монтаж, демонтаж и
складиране е изцяло по преценка на фирмата изпълнител и собственик на стъклата, докато
те не бъдат монтирани и приети. Отрича се Дружеството – жалбоподател да е извършвало
дейност по складиране на стъклопакети на улицата пред обекта и поради това се твърди, че
на „****“ ЕООД не може да бъде вменено във вина, че въпросните стъклопакети са се
намирали на улицата. Изяснено било, че въпросните стъклопакети били дефектни, които или
не са били монтирани, или са били демонтирани от фирмата доставчик. Съвсем нормално и
житейски логично било след демонтажа те да бъдат извозени със специализиран превоз.
Защитата иска съдът да приеме, че няма виновно поведение от страна на „****“ ЕООД. По
отношение на подаденото заявление за ползване на общински имот за строителни нужди и
платеното на втори април т. нар. „тротоарно право“ адв. В. обръща внимание, че не било
посочено дали ще се ползва адрес № 16 или № 17. Според адвоката не били събрани
доказателства да има складирани на тротоара пред № 17 стъкла, а било установено, че на
улицата са били оставени дефектни стъклопакети, за които има тротоарно право. Поради
това се иска СРС да приеме, че няма извършено от „****“ ЕООД административно
нарушение и че неправилно е издадено Наказателното постановление. Пледира се за отмяна
на обжалваното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община се представлява пред СРС,
2
НО, 10 състав от юрк. К., която в съдебното заседание на 04.07.2023г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 03.10.2023г. тя моли съда да потвърди
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според юрк. К. в хода на
съдебното следствие по безспорен начин се установило, че на 08.04.2021г. в изпълнение на
строително-монтажните работи на „****“ ЕООД уличното платно и тротоара на ул.
„Абанос“ № 17 са били ползвани не по предназначение, тъй като там били складирани
палети със стъкла. Претендира се при съставянето на Акта изцяло да са спазени
процесуално-правните норми. Доколкото в Акта бил посочен Констативния протокол, с
който е установено нарушението, то той ставал част от административно-наказателното
производство. Твърди се в Наказателното постановление безспорно да са отразени
обстоятелствата, установени при извършване на проверката и при съставянето на Акта. От
представеното по делото заявление било видно, че към 8-ми април не е имало разрешение за
поставяне или ползване на публична общинска собственост за складиране на строителни
материали и отпадъци. Според юрк. К. с представеното пълномощно се доказва, че господин
С. е бил упълномощен от управителя на Дружеството-жалбоподател да подписва навсякъде,
където е необходимо, всякакви документи, декларации, договори и всякакви други във
връзка с дейността на фирмата. От други текстове в самото пълномощно също можело да се
направи извод, че С. е редовно упълномощен да подписва съставения Акт, който бил връчен
при отказ. Според процесуалния представител на въззиваемата страна в случая е налице
безвиновно поведение на Дружеството при извършване на нарушението. Поради това се
иска СРС да потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Като реплика адв. В. посочва, че пълномощното на С. било изрично и с удебеляване
били посочени органите, организациите и правата на лицето. Изтъква се, че разширително
тълкуване в областта на административното и наказателното право е недопустимо.
Пред СРС в съдебно заседание на 03.10.2023г. юрк. К. заявява, че няма да се
възползва от правото си на последна реплика.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 21.11.2018г. от Столична община – район „Витоша“ издали по молба на „****“
ЕООД Удостоверение за степен на завършеност на строеж V-та категория с констатацията,
че „жилищна сграда с подземни гаражи“ в гр. София, УПИ № ХХ-999, кв.14, м. „Гърдова
глава” е изградена на етап груб строеж (степен на завършеност – 100 %).
Във връзка с получен сигнал, на 08.04.2021г. свидетелят Х. М. (главен инспектор в
Столичен инспекторат при Столична община) посетил строеж на жилищна сграда в гр.
София, м. „Гърдова глава”, ул. „Абанос” № 16 и установил, че възложител и строител на
жилищната сграда е „****“ ЕООД. Констатирано било, че на обекта се извършват
строително – монтажни, довършителни работи и се изпълнява вертикална планировка. Също
така св. М. видял, че фасадата на сградата на ул. „Абанос” № 16 е завършена с остъкление, а
на отсрещната страна (на адрес гр. София, ул. „Абанос” № 17) има строителни материали
3
(палета със стъкла), поставени на уличното платно, без поставени заграждения. Поради това
св. Х. М. съставил Констативен протокол № КП-21-0022844 от 08.04.2021г. и изискал на
12.04.2021г. в 09.00 часа в сградата на Столичен инспекторат да се представят разрешение за
строеж, Протокол – образец № 2, ПБЗ, ПУСО, Заповедна книга, Споразумение за ползване
на съседния имот, Разрешение за ползване на общинска площ с квитанция за платено
тротоарно право. Препис от този Констативен протокол бил предаден срещу подпис на
установения на обекта технически ръководител Д. Х.в.
На 12.04.2021г. от името на „****“ ЕООД било подадено заявление за временно
ползване на общински терен за строителна площадка – за нуждите на жилищна сграда в гр.
София, УПИ № ХХ-999, кв.14, м. „Гърдова глава”, ул. „Абанос” № 16 с площ от 10 кв.м. – за
периода от 01.04.2021г. до 20.04.2021г. Към заявлението била приложена и квитанция за
заплатено на 02.04.2021г. „тротоарно право“ за ползване на части от тротоари и улични
платна за разполагане на строителни материали.
На 13.04.2021г. при св. М. се явил Б.Г. С. (пълномощник на „****“ ЕООД) и тъй като
не представил разрешение за ползване на общинска площ, св. Х. М. съставил в
присъствието на Г.И.С. и Б.Г. С. срещу „****“ ЕООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 21-25КС-181 от 13.04.2021г. за това, че на
08.04.2021г. около 10:40 часа в гр. София, район „Витоша“, ул. „Абанос” № 16, обект
„жилищна сграда с подземни гаражи“ в УПИ ХХ-999, кв. 14, м. „Гърдова глава“,
Дружеството „****“ ЕООД ползва не по предназначение тротоар и част от улично платно
пред ул. „Абанос“ № 17, които са предназначени за общо ползване, без да има
предварително получено разрешение или съгласуване по съответния ред, с което бил
нарушен чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.). Въпреки, че Б.Г. С. представил безсрочно, нотариално
заверено пълномощно с рег. № 4181 от 09.10.2017г., той отказал да подпише Акта и да
получи екземпляр от него. Отказът на пълномощника на „****“ ЕООД бил удостоверен с
подписа на лицето Л. Кирилов Николов.
Въз основа на този АУАН срещу „****“ ЕООД е издадено обжалваното Наказателно
постановление № СО-1-Ю-25КС-181 от 13.08.2021г., с което Заместник кметът на Столична
община на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.21, ал.2 и чл.16, ал.3 от НОРТСО
(отм.) е наложил на „****“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.), фактически изразяващо се в това, че на
08.04.2021г. около 10:40 часа в гр. София, район „Витоша“, ул. „Абанос” № 16, обект
„жилищна сграда с подземни гаражи“ в УПИ ХХ-999, кв. 14, м. „Гърдова глава“, „****“
ЕООД ползва не по предназначение тротоар и част от улично платно пред адрес ул.
„Абанос“ № 17, предназначен за общо ползване, като се изпълнява вертикална планировка,
като за нуждите на обекта се ползва адрес ул. „Абанос“ № 17, където са складирани
строителни материали – палети със стъкла и др., които са позиционирани и по уличното
платно пред имота, без получено предварително разрешение или съгласуване по съответния
ред.
Това Наказателно постановление е било изпратено по пощата на „****“ ЕООД на
4
20.08.2021г. и на 26.08.2021г. На 13.09.2021г. и съответно на 19.09.2021г. двете пратки са
върнати в цялост с отбелязването, че не са потърсени. Поради това на 20.09.2022г. Й. В.а –
гл. експерт от Столична община отбелязала върху Наказателно постановление № СО-1-Ю-
25КС-181 от 13.08.2021г., че НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, след което
същото лице отбелязало върху НП, че то е влязло в сила на 05.10.2022г.
На 11.05.2023г. от името на „****“ ЕООД (чрез адв. В.) е подадена жалба срещу
цитираното по-горе НП, като в жалбата се твърди, че то е било връчено на 02.05.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Х. М. и Д. Х.в;
АУАН № 21-25КС-181 от 13.04.2021г.; удостоверение за актуално състояние на „****“
ЕООД; пълномощно с рег. № 4181 от 09.10.2017г.; Констативен протокол № КП-21-0022844
от 08.04.2021г. с приложени снимки на улицата и на информационна табела; два плика с
известия за доставяне на НП № СО-1-Ю-25КС-181 и отбелязване за непотърсени пратки;
длъжностна характеристика на гл. инспектор М.; Заповед № СОА20-РД09-1059 от
13.01.2020г. на Кмета на Столична община; длъжностна характеристика на ст. експерт В.а;
Заявление за временно ползване на общински терен за строителна площадка с вх. № РВТ21-
ТД26-1128 от 12.04.2021г. с приходна квитанция от 02.04.3021г. и Удостоверение за степен
на завършеност на строеж V-та категория.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М., тъй като думите му звучат
достоверно, непредубедено и намират опора в Констативния протокол, снимките към него и
АУАН.
Показанията на св. Х.в следва да се подложат на внимателен и задълбочен анализ,
тъй като този свидетел твърди да е в делови отношения с Дружеството – жалбоподател и да
е вземал решение за монтирането на стъклопакетите. Поради това неговите думи относно
това кой носел отговорност се явяват предубедени и доколкото не са подкрепени от нито
едно доказателство, не следва да се кредитират от съда. Друг е въпросът, че относно това
кой носи отговорност показанията на св. Х.в представляват негово лично умозаключение,
което няма обвързваща за съда сила. По отношение на твърденията на св. Х.в дали
въпросните стъклопакети затруднявали движението и дали замърсявали – показанията се
явяват неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не следва да бъдат
кредитирани. Вярно е, че свидетелят Х.в изяснява в показанията си причината за
складираните стъклопакети на уличното платно, но доколкото този въпрос стои в страни от
предмета на доказване по делото, тази част от показанията на свидетеля Х.в се явяват
ирелевантни и поради това не следва да бъдат кредитирани и съответно взети предвид при
установяване на фактологията по делото, тъй като е без значение причината, поради която
стъклопакетите са били разположени на част от улицата, тъй като в случая е важно
единствено дали те са били ситуирани там и дали е имало или е нямало предварително
издадено разрешение за ползване на тротоара и част от улицата не по предназначението им.
В частта, в която св. Х.в заявява пред СРС, че обектът на „****“ ЕООД се намира в гр.
София, ул. „Абанос“ № 16, че няколко поредни дни, вкл. и на 08.04.2021г., е имало
5
стъклопакети „на част от улицата“, че имало заплатено „тротоарно право“, че Х.в е
присъствал по време на проверката, направена от служител на Столична община, че бил
съставен Констативен протокол, в който Х.в се подписал и е получил екземпляр от него –
показанията на разпитания в съдебно заседание на 03.10.2023г. свидетел се явяват
достоверни и намират опора в Констативния протокол и снимките към него, в АУАН,
приходната квитанция и показанията на свидетеля М.. Поради това в тази част СРС
кредитира думите на св. Х.в.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са обективни,
достоверни и взаимно се допълват. Поради това СРС ги кредитира. От Удостоверението на
лист 51 от делото се установява, че още в края на ноември 2018г. „жилищна сграда с
подземни гаражи“ в гр. София, УПИ № ХХ-999, кв.14, м. „Гърдова глава” е била изградена
на етап груб строеж (степен на завършеност – 100 %). От съвкупната преценка на писмените
доказателства, приложени на лист 49 и лист 50 от делото, се доказва, че на 02.04.2021г. е
било заплатено от „****“ ЕООД т. нар. „тротоарно право“ за ползване на части от тротоари
и улични платна за разполагане на строителни материали, но едва на 12.04.2021г.
Дружеството е подало заявление за временно ползване на общински терен за строителна
площадка – за нуждите на жилищна сграда в гр. София, УПИ № ХХ-999, кв.14, м. „Гърдова
глава”, ул. „Абанос” № 16 с площ от 10 кв.м. – за периода от 01.04.2021г. до 20.04.2021г.
Констатациите от АУАН № 21-25КС-181 от 13.04.2021г. и от Констативен протокол
№ КП-21-0022844 от 08.04.2021г. са еднопосочни и намират потвърждение в снимките на
лист 11 и лист 12 от делото, в показанията на свидетелите Х. М. и Д. Х.в, като
същевременно не се опровергават и от Заявлението за временно ползване на общински терен
за строителна площадка с вх. № РВТ21-ТД26-1128 от 12.04.2021г. Поради това СРС
кредитира Акта и Констативния протокол. Неоснователно е възражението на адв. В.,
базирано на съпоставката на текстовете на Констативния протокол и АУАН, тъй като в
ЗАНН няма изискване в Акта да се възпроизвежда напълно и дословно съдържанието на
Констативния протокол. По смисъл посоченото в Констативния протокол и в Акта е сходно.
Именно от Констативен протокол № КП-21-0022844 от 08.04.2021г., снимката на улицата и
тротоара (на лист 11 от делото), АУАН № 21-25КС-181 от 13.04.2021г. и показанията на св.
М. съдът приема за безспорно доказано, че строителните материали /стъклопакетите/ са
били разположени именно на адрес : гр. София, ул. „Абанос“ № 17, поради което не може да
бъде споделено виждането на адвокат В., че не били събрани доказателства за тази част от
административно – наказателното обвинение. Това, че св. Х.в твърди пред СРС, че не помни
къде точно били стъклопакетите не означава, че не е доказано, че те са били пред ул.
„Абанос“ № 17, при условие, че има редица други годни, информативни, достоверни и
взаимно подкрепящи се гласни и писмени доказателства, от които може да бъде направен
извод за мястото, където палетите със стъкла са били разположени към проверката на
08.04.2021г.
Приложените по делото длъжностна характеристика на гл. инспектор М., Заповед №
СОА20-РД09-1059 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична община и длъжностна
6
характеристика на ст. експерт В.а са обективни и достоверни писмени документи,
изхождащи от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че свидетелят Х. М. е бил
„главен инспектор” в Сектор „Контрол на замърсяване на строителството“, Отдел
„Оперативен контрол“ при Столичен инспекторат към Столична община и е имал
задължение да съставя АУАН. Поради това и с оглед нормата на чл.21, ал.1, вр. чл.12, т.2 от
НОРТСО (отм. – в сила към 13.04.2021г.), респ. чл.31, ал.1, вр. чл.20, т.2 от Наредба за реда
и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи,
предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична
община (приета с Решение № 320 по Протокол № 77 от 25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.)
съдът приема, че св. Х. М. е бил компетентен да състави процесния АУАН за нарушение на
НОРТСО (отм.). От Заповед № СОА20-РД09-1059 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична
община и предвид нормата на чл.21, ал.2 от НОРТСО (отм. – в сила към 13.08.2021г.), респ.
чл.31, ал.2 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване
на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на
територията на Столична община (приета с Решение № 320 по Протокол № 77 от
25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.) следва, че Ралица Стоянова (като Заместник кмет на
Столична община) е била оправомощена да издава Наказателни постановления за
нарушения по НОРТСО (отм.), поради което СРС приема, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице.
От длъжностната характеристика на лист 45-48 от делото се установява, че Й. Г. В.а е
„старши експерт“ в Сектор „Контрол на районите инспектори“, Отдел „Оперативен
контрол“ при Столичен инспекторат към Столична община. Като такава тя е имала
задължение да подготвя и изготвя цялата информация, свързана с влизане в сила на
Наказателните постановления, но не е имала правомощието да отбелязва върху
Наказателното постановление, че нарушителят не е намерен на известния за него адрес и че
новият му адрес е неизвестен. Поради това СРС приема, че отбелязването, направено върху
обжалваното Наказателно постановление от ст. експерт Й. В.а няма силата на отбелязване
на наказващия орган по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Удостоверението за актуално състояние на „****“ ЕООД, пълномощното с рег. №
4181 от 09.10.2017г. и два плика с известия за доставяне на НП № СО-1-Ю-25КС-181 - с
отбелязване за непотърсени пратки са обективни, достоверни и непредубедени писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира. От документа на лист 6 от делото се
установява, че Управител и едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД е Галина
Вълчева Недкова, както и че адресът и седалището на Дружеството е в гр. София, ул.
„Казбек“ № 30, вх.Г, ет.1, ап.48. Доколкото този адрес е отбелязан на двата плика и
известията за доставяне на лист 13-16 и лист 37-38 от делото, СРС приема, че процесното
Наказателно постановление е било изпратено по пощата на адреса на „****“ ЕООД. На
пликовете има достоверни дати на пощенско клеймо, както и дати на връщане на пратките.
Поради това съдът кредитира тези доказателства и съответно приема, че на 20.08.2021г. и на
7
26.08.2021г. са били изпратени писмата, съдържащи процесното НП, на адреса на „****“
ЕООД и на 13.09.2021г. и 19.09.2021г. са се върнали в цялост с отбелязването, че не са
потърсени.
По отношение на пълномощното, приложено на лист 7-8 от делото, доколкото то е с
нотариална заверка и няма други доказателства, които да го опровергават, следва да се
приеме, че то е истинско и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства
относно правата на пълномощника. Именно въз основа на текста на въпросното
пълномощно СРС приема, че Б.Г. С. е бил упълномощен от Галина Вълчева Недкова в
качеството й на Управител на „****“ ЕООД с правата да представлява Дружеството пред
Столична община, да „получава всякакви документи“, да „подписва всякакви документи“, да
подписва Управителя на „****“ ЕООД „навсякъде където е необходимо на всякакви
документи“. Поради това съдът приема, че Б.Г. С. е пълномощник на „****“ ЕООД с
безсрочно учредени представителни права, вкл. и пред Столична община. Доколкото в
пълномощното на няколко места е записано, че С. има право да получава и подписва
„всякакви документи“ и да представлява Дружеството пред Столична община, съдът
приема, че законосъобразно в присъствието на пълномощник на Дружеството е било
престъпено към съставяне на АУАН, като в случая са приложими разпоредбите на чл.40,
ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото в пълномощното на лист 7 от делото са изброени
„примерно посочени действия“, не следва да се счита, че то е изрично. В случая не става
въпрос за разширително тълкуване на пълномощното, а за буквално възприемане на
съдържанието му. Именно поради това съдът не споделя тезата, че С. не е имал право да
получава АУАН и да представлява Дружеството пред актосъставителя. Доколкото АУАН е
бил съставен в присъствието на пълномощник на Дружеството – нарушител и му е бил
предявен за запознаване със съдържанието, както и за подпис, в случая приложима се явява
разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, а не чл.43, ал.4 от ЗАНН. В Акта фигурират подписите
на актосъставителя Х. М., на свидетеля по Акта (Георги Свещников) и на „свидетел при
отказ“ (Л. Николов). Това означава, че са изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
и ал.2 от ЗАНН. Именно защото пълномощникът на Дружеството-нарушител сам се е лишил
от възможността да се запознае със съдържанието на Акта и да получи екземпляр от него, не
може да се претендира, че са нарушени правата на нарушителя в процедурата по съставяне и
връчване на АУАН. Според чл.43, ал.4 от ЗАНН препис от Акта се изпраща на съответната
служба или на общинската администрация по адрес на Дружеството – жалбоподател само,
ако Актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя. В случая АУАН е състав в присъствие
на пълномощник на Дружеството – нарушител. Поради това са неоснователни възраженията
на защитата, че не бил връчен екземпляр от Акта на представител на „****“ ЕООД.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Преди всичко настоящият съдебен състав следва да вземе становище дали процесното
Наказателно постановление е връчено и влязло в сила или не, тъй като този въпрос е от
съществено значение за преценката на процесуалната допустимост на жалбата. В тази
8
връзка и с оглед на изложеното до тук съдът приема, че макар върху НП № СО-1-Ю-25КС-
181 от 13.08.2021г. да е отбелязано, че лицето не е намерено на посочения адрес и новият му
адрес е неизвестен на 20.09.2022г., респ. НП е „влязло в сила на 05.10.2022г.”, това
отбелязване не обвързва съда при преценката за процесуалната допустимост на жалбата,
защото съдът самостоятелно следва да реши /на база събраните по делото доказателства/
дали е доказано, че НП е връчено на нарушителя при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и
дали, респ. кога е влязло в сила. В случая коментираното по-горе отбелязване върху
Наказателното постановление е било направено от ст. експерт Й. В.а. Доколкото тя не
издава НП, няма функциите на „наказващ орган”. От направения по-горе анализ на
приложената на лист 45-48 от делото длъжностна характеристика се установи, че на това
лице не е възложено от името на наказващия орган да прави отбелязвания върху НП. Поради
това СРС приема, че в случая отбелязването на датата на връчване на НП не е станало
съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН от „наказващият орган”. Освен това от удостоверението за
актуално състояние на лист 6 от делото следва, че „****“ ЕООД не е променял адреса си и
седалището на Дружеството съвпада с адреса, посочен в АУАН. За да се приложи чл.58, ал.2
от ЗАНН не е достатъчно нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, а следва
да има нов адрес, който да е неизвестен и това е пряко обвързано със задължението му по
чл.43, ал.1 от ЗАНН да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В настоящия
казус „****“ ЕООД не е променило адреса си и съответно не е налице предпоставката по
чл.58, ал.2 от ЗАНН новият адрес да е неизвестен. Това е второ /самостоятелно/ основание
съдът на счете, че в случая нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилно приложена.
Гореизложеното означава, че не са били налице основанията за прилагане на чл.58, ал.2 от
ЗАНН в конкретния случай, поради което Наказателното постановление може да се счита за
влязло в сила само, ако е било връчено по реда на чл.58, ал.1 от НК. Административно –
наказващият орган не е представил доказателства, че е връчил срещу подпис НП на
представител на „****“ ЕООД. Поради това СРС счита, че НП не е връчено на лицето,
посочено като нарушител, поради което и не е започнал да тече срокът по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, тъй като срокът за обжалване на Наказателното постановление започва да тече от
датата на неговото връчване, а такова в случая не е изпълнено съгласно правилата,
разписани в чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното съдът прие, че жалбата на „****“ ЕООД е депозирана в
срок и доколкото атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
пред СРС административни актове, и жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса,
СРС счита, че е сезиран с процесуално допустима жалба.
С оглед приложените по делото доказателства и направения по-горе анализ на
същите, както и на основание чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.12, т.2 от НОРТСО (отм. – в сила към
датата на съставяне на АУАН и към датата на издаване на НП), респ. чл.31, ал.1 и ал.2, вр.
чл.20, т.2 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на
общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на
територията на Столична община (приета с Решение № 320 по Протокол № 77 от
9
25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.) съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени
от компетентни лица.
Съдът счита, че в случая са били спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Актът е съставен на 13.04.2021г. по отношение на нарушение, което датира от 08.04.2021г.
Видно от кредитираните по-горе свидетелски показания нарушението, а следователно и
нарушителят са установени не в деня на извършване на проверката, а в последствие (в
периода 8-13 април 2021г.) – при явяването на пълномощника на „****“ ЕООД пред св. М. и
непредставянето на разрешение за ползване на общинска площ. Доколкото АУАН е
съставен пет дни след извършване на нарушението, съдът приема, че са спазени сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено точно четири месеца след
съставянето на Акта. Това означава, че в случая е спазен и срокът по чл.34 от ЗАНН. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че 1-месечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е
инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не е съществено процесуално
нарушение.
С оглед на изложените по-горе мотиви следва да се посочи, че в случая са спазени
изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
Според чл.4, т.2 от НОРТСО (отм. - в сила към 08.04.2021г.) забранено е ползването
не по предназначение на общински имоти и/или имущество, предназначени за общо
ползване, освен в случаите на получено предварително съгласуване или разрешение по
съответния ред. Съгласно чл.15, т.8 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови
мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума
в жилищни сгради на територията на Столична община (приета с решение № 320 по
Протокол № 77 от 25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.) забранено е ползването не по
предназначение на общински имоти и/или имущество, предназначени за общо ползване,
освен в случаите на получено предварително съгласуване или разрешение по съответния
ред. Въпреки промяната в законодателството по същество съставът на нарушението е
запазен и в сегадействащата Наредба.
С оглед фактическия състав на нарушението по чл.4, т.2 от НОРТСО (отм. - в сила
към 08.04.2021г.), респ. чл.15, т.8 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови
мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума
в жилищни сгради на територията на Столична община (приета с Решение № 320 по
Протокол № 77 от 25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.) изпълнението на вертикална
планировка не се явява релевантно обстоятелство. Поради това дали то е записано или не в
Акта или НП е без особено значение за административно – наказателното обвинение. От тук
съответно следва, че възражението на адв. В., че в Наказателното постановление словесно
било записано, че „се изпълнява вертикална планировка“, а в АУАН подобно твърдение
липсвало, не следва да се приеме като основателно, тъй като соченото обстоятелство (което
отсъства в Акта, но фигурира в НП) не е елемент от фактическия състав на нарушението,
поради което и отсъствието му от Акта не представлява съществено процесуално
нарушение.
10
Не е съществено процесуално нарушение /както стана дума и по-горе/ и това, че няма
пълно тъждество между АУАН и Констативния протокол. Същевременно следва да се
посочи, че доколкото административно – наказателното производство започва със съставяне
на АУАН (чл.36, ал.1 от ЗАНН) и законодателят има изисквания за реквизити именно към
този Акт (чл.42 от ЗАНН), то съдържанието на Констативния протокол е без значение при
преценката за допуснати в хода на административно – наказателното производство
нарушения. Неоснователно е възражението на юрк. К., че доколкото в Акта бил посочен
Констативния протокол, той ставал част от АУАН. Констативният протокол е част от
събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, но не
може чрез него да се попълнят празноти в АУАН. В тази връзка и с оглед разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН съдът следва да прецени дали АУАН № 21-25КС-181 от 13.04.2021г.
отговаря на изискванията на закона от към съдържание и ако не – дали това влияе върху
правото на защита на нарушителя. Във връзка с това и в хода на извършената от съда
служебна проверка се установи, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от
ЗАНН, тъй като не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, а
единствено е преписана терминологията от чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.) като след времето и
мястото на извършване на деянието в АУАН е посочено, че Дружеството „****“ ЕООД
ползва не по предназначение тротоар и част от улично платно пред адрес ул. „Абанос“ №
17, предназначени за общо ползване, без получено предварително разрешение или
съгласуване по съответния ред. Не е посочено какво конкретно е направено, как по-точно са
ползвани тротоара и част от уличното платно, имало ли е разположени вещи там и ако да –
какви, респ. дали това съответства или не на предназначението на тротоара и улицата. Едва
в НП е конкретизирано, че на ул. „Абанос“ № 17 са складирани строителни материали –
панели със стъкла и др., като са позиционирани и по уличното платно пред обекта. Това
описание на нарушението в Акта липсва. Поради това съдът приема, че между АУАН и
Наказателното постановление има несъответствие при словесното описание на
нарушението, което се дължи на това, че в Акта отсъства реквизита по чл.42, т.4 от ЗАНН.
Доколкото възпроизвеждането на терминологията от чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.) не
представлява описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които то е
извършено, съдът приема, че едва в Наказателното постановление е било описано
нарушението ясно и разбираемо. Порокът в АУАН е толкова съществен, че се приравнява на
пълна липса на Акт. Независимо дали нарушителят е получил препис от Акта или не,
доколкото самото нарушение е описано с думи за първи път едва в Наказателното
постановление, съдът приема, че е налице съществен порок, заради който в случая е
неприложима нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Липсата на описание на нарушението в Акта е от категорията на съществените
процесуални нарушения, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и срещу кои факти следва да организира защитата си. Поради това СРС
счита, че са налице основания за отмяна на Наказателното постановление на формално
основание.
11
Въпреки извода на съда, че заради допуснато съществено процесуално нарушение
при съставянето на Акта следва да се отмени НП на формално основание, в случая следва да
се посочат и съображения по съществото на спора – с оглед доводите на защитата.
Според настоящия съдебен състав от Констативен протокол № КП-21-0022844 от
08.04.2021г., снимката на улицата и тротоара (на лист 11 от делото), АУАН № 21-25КС-181
от 13.04.2021г. и показанията на св. М. следва изводът, че строителни материали под
формата на стъклопакети са били разположени на тротоара и на част от улица на адрес : гр.
София, ул. „Абанос“ № 17. От снимката на лист 12 от делото, заявлението на лист 49 от
делото, Удостоверението на лист 50 от делото и показанията на св. М. следва, че въпросните
стъклопакети са били разположени на отсрещния тротоара спрямо сградата на „****“
ЕООД. Релевираните от защитата аргументи за недоказаност на авторството на деянието не
са подкрепени с доказателства. Не са представени писмени документи, доказващи, че дни
преди 08.04.2021г. друга фирма е доставила и е била ангажирана с монтажа, демонтажа и
транспорта на въпросните стъклопакети. Същевременно от цитираните по-горе
доказателства следва, че строител на жилищна сграда в гр. София, м. „Гърдова глава”, ул.
„Абанос” № 16 е именно Дружеството – жалбоподател. Според показанията на св. М.
остъклението на сградата на ул. „Абанос” № 16 е било завършено. Поради това този съдебен
състав не приема за доказано, че е имало друга фирма – изпълнител, която е била в
процедура по монтаж, демонтаж и транспортиране на стъклопакетите. От тук съответно
следва, че няма доказателства, които да разколебават твърденията на св. М. и констатациите
от АУАН и Констативния протокол, че дейността по складиране на стъклопакети на част от
улицата и на тротоара е не на „****“ ЕООД, а на друг правен субект. По аргумент от §6, т.1
и т.6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
следва, че предназначението на пътя и улицата е „за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци“, а предназначението на тротоара е „само за движение на пешеходци“.
Поради това следва, че складирането на строителни материали и позиционирането им по
уличното платно и тротоара не отговаря на предназначението на улиците и тротоарите. От
тук следва, че лицето, което е оставило въпросните стъклопакети по тротоара и на част от
улицата обективно е нарушило забраната да ползва не по предназначение общински имоти,
които следва да са за общо ползване. По делото не се установи и другият елемент от състава
на процесното нарушение - получено предварително съгласуване или разрешение. Налице са
данни за платено „тротоарно право“ от дата 02.04.2021г., но доколкото заявлението за
временно ползване на общински терен за строителна площадка е било подадено от „****“
ЕООД след датата на деянието, то по аргумент на противното и доколкото няма други
доказателства следва да се приеме, че към 08.04.2021г. Дружеството – жалбоподател не е
притежавало разрешение или предварително съгласуване за ползване на тротоара и част от
улицата на адрес гр. София, ул. „Абанос“ № 17 за складиране на стъклопакети.
Поради това СРС приема, че са събрани доказателства, от които се установява, че
именно Дружеството – жалбоподател е извършило от обективна страна нарушението по
чл.4, т.2 от НОРТСО (отм. - в сила към 08.04.2021г.), респ. чл.15, т.8 от Наредба за реда и
12
условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи,
предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична
община (приета с Решение № 320 по Протокол № 77 от 25.05.2023г., в сила от 31.05.2023г.).
От субективна страна административната отговорност на юридическите лица е обективна и
безвиновна. Съгласно чл.16, ал.3, вр. чл.4, т.2 от НОРТСО (отм. - в сила към 08.04.2021г.)
когато юридическо лице наруши забраната по чл.4, т.2 от НОРТСО (отм. - в сила към
08.04.2021г.) се наказва с „имуществена санкция“ в размер от 1000 лева до 1500 лева. В
същия смисъл е и сегадействащата санкционна норма – чл.26, ал.7, вр. чл.15, т.8 от Наредба
за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и
вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на
Столична община (приета с Решение № 320 по Протокол № 77 от 25.05.2023г., в сила от
31.05.2023г.), която предвижда същия диапазон на административно наказание за
юридически лица. Доколкото с обжалваното НП на „****“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на законовия минимум – 1000 лева, съдът не може да определи
административно наказание под този размер.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че ако не беше
допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН, Наказателното постановление
щеше да бъде потвърдено поради доказаност на нарушението от обективна и субективна
страна и поради законоустановеност на наложеното административно наказание, но само
защото нарушението не е било описано с думи в Акт – в случая обжалваното Наказателно
постановление следва да се отмени на формално основание, тъй като е издадено въз основа
на опорочен АУАН.
Независимо от изхода на делото, доколкото никоя от страните не е претендирала
разноски, съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-1-Ю-25КС-181 от 13.08.2021г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, с което на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.21, ал.2 и чл.16, ал.3 от Наредба за обществения ред на територията на
Столична община (отм.) на „****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на
1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.4, т.2 от НОРТСО (отм.).
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13