Р Е Ш Е Н И Е
№
9
гр.Габрово,2.03.
2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.
ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
като
разгледа докладваното гр.д. № 165/2009 г.за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.50 ЗЗД с цена 50 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на
21.03.2009 г. около 9 часа сутринта ищцата тръгнала от дома си в гр. Трявна по
главната улица към търговски комплекс “Чинар”. Когато се намирала срещу
кафене”Сити” била нападната в гръб от куче. Следствие на нападението й били нанесени множество увреждания,
подробно описани в исковата молба След инцидента била откарана в МБАЛ”Д-р
Теодоси Витанов” гр. Трявна, където й била извършена операция и останала под
наблюдение до 30.03.2009 г. След напускане на болницата грижите за ищцата били
поети изцяло от нейния съпруг, тъй като тя не била в състояние да се обслужва
сама. По време на инцидента и след това изпитвала силни болки от раните,
постоянно главоболие, болките в дясната ръка и другите наранени места я
тормозели денонощно, изпитвала и изключително голям страх. Тъй като била
нарушена функцията на дясната ръка,се наложило да постъпи от ново в болница на 24.04.2009 г. за
рехабилитация, където престояла 10 дни за провеждане на възстановителни
процедури. Следствие на нараняването в главата, там останал груб белег. Докато
била в болницата, ищцата разбрала, че кучето, което я нападнало било
собственост на ответника Я.Н..
Моли да бъде осъден ответника Я.Н.
да й заплати сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените не имуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
нараняванията, причинени от собственото му куче.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска по основание и размер. Не
се оспорва, че Н. е собственик на кучето, нападнало ищцата. Двора, където е
държано кучето бил ограден с двуметрова ограда с метална плътна врата, която се
заключвала. Животното не било злонравно, свикнало било да се движи сред хора,
не било агресивно. На 21.03.2009 г. С.М. бил в имота на ответника. Той отключил
вратата на съседния имот и дал възможност на кучето да премине в съседния имот
от където излязло на улицата. Твърди се още, че ответника не бил останал
безучастен към станалия инцидент. Изказал е съчувствие и съжаление за случилото
се, изразил желание да поеме разноските по лечението. За телесните увреждания
на ищцата и болките и страданията, които
е търпяла, ответникът нямал вина, тъй като М. бил дал възможност на кучето да
излезе на улицата, където станал инцидента. Тъй като вредоносният резултат бил
причинен от трето лице, собственикът на животното , от което е причинена
вредата, не носел отговорност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направил уточнение на исковата молба относно часа, в
който е станал инцидента, а ответника заявява, че оспорва иска по размер. Ответника поддържа заявеното в
отговора за участие в инцидента на трето лице дотолкова, доколкото при
определяне размера на обезщетението, съдът следвало да вземе предвид
отношението на ответника към станалото и първопричината то да настъпи.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото приема за установена следната фактическа
обстановка:
С влязло в сила решение №
185/2.11.2010 г., постановено по н.а.х.д. №20104100600577 по описа на Окръжен
съд гр. В.Търново Я.Е.Н. е признат за виновен в това, че на 21.03.2009 г. около
9.40 часа в гр. Трявна на ул. Ангел *** с посока Търговски комплекс”Чинар”
между жилищни блокове № 75 и № 77 допуснал собственото му куче порода
“Ротвайлер” с име “Бък” на 5г. да напусне двора на къщата му в гр. Трявна, ул. ****
№ 37 и то да нападне и нахапе М.Н.С. ***, с което е причинил на същата по
непредпазливост средна телесна повреда: голяма разкъсно-контузна рана с
оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се
образувал голям белег, обхващащ видимата част на главата и част от
окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на
лицето и разкъсно-контузни рани и увреждане на дясната ръка, които са се
усложнили с контратура и намален обем на движенията, довели до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка, за период, по-голям от един месец –
престъпление по чл.133 предл.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК, като на
основание чл.78а НК Я.Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложило
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Допусната е съдебно медицинска
експертиза от едно вещо лице, която съдът приема, като обоснована и
компетентна. Освен описаните по-горе средни телесни повреди, експертът сочи, че
при инцидента на ищецта е нанесена рана
в областта на лявата плешка, лявата половина на гърба, по външната повърхност
на лявото рамо. Била е на болнично лечение
в периода от 21.03.09 г. до 30.03.2009 г. поради болка, оток и
ограничаване на движенията на пръстите и китката на дясната ръка, на 24.04.2009
г. пострадалата е приета отново в болницата в гр. Трявна, където е лекувана до
4.05.2009 г. към момента на изготвяне на експертизата, вещото лице д-р Р. е
установил наличие на белег в теменната част на главата, като част от него е
груба, неравна, хипертрофична, над нивото на кожата. Констатиран е също намален
обем на движение и захват на дясната ръка, която е доминантен горен крайник и
белези по нея. Установен е и дъговиден белег в ляво от плешката над нивото на
кожата в долната си част, както и в областта на задната мишечна линия на лявата
мишница. Белезите са силно сърбящи и пигментирани. Д-р Р. дава заключение, че
големият белег на главата в теменната част на главата, води до неправилно
окосмяване и липса на окосмяване върху него, както и до деформация на кожата в
лявата половина на белега, поради което го приема, като обезобразяване в
областта на главата. Нараняването на меките тъкани в началния период през
първите 3-4 седмици според в.лице са били свързани със силни болки, които през
следващите месеци намаляват по интензитет. Освен това голямата рана на главата
е свързана с обилно кръвотечение и при ненавременна медицинска помощ е могло да
се стигне до фатални последици.
По делото е разпитана св. Ц., която
твърди, че познава и двете страни. Тя виждала кучето през почивните дни
отвързано да лае по хора и да се хвърля по оградата, не е виждала то да бъде с
намордник
Св. П., съпруг на пострадалата,
заявява, че след инцидента съпругата му изпаднала в шок през първите няколко
дни, първоначално в болницата била неадекватна. Оплаквала се от силни болки,
поради което за да може да заспи било необходимо да приема медикаменти. След
изписването й от болница, не била в състояние да се обслужва сама, не и
разрешавали известно време да става от леглото, поради което съпругът й се
налагало да я обслужва. Изпитвала страх, болка, през нощта ставала в легло и
започвала да крещи, сънувала кошмари. Това продължило и през месец април, когато я изпратили на
санаториално лечение в гр. Поморие. В продължение на една година ходила с
шапка, защото се срамувала да се показва, ограничила контактите си с хората.
Излизала само с една своя приятелка и то по неоживени улици. Поред свидетеля
цялостното болнично лечение продължило 23 дни, но оплакванията продължавали и
до настоящия момент.
Разпитана по реда на чл.178 ГПК, ищцата заявява, че по
професия е дърворезбар, но сега работи като кухненски работник. Нараняванията
по дясната ръка и пречели на работата в кухнята. Твърди, че сега работи и в
ателието си, но не смее да приема по-големи поръчки, каквито преди е правила,
поради проблема с дясната си ръка.
Св. П. и К. твърдят, че около месец
и половина след случая ищцата започнала да работи в ателието си. виждали са я
там, но не могат да конкретизират какви точно резби е правила.
Предвид изложената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.50 ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето , под чиито надзор те се намират. Когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е загубило. Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна. Собственикът и лицето, под чиито надзор се намира животното, отговарят без да имат вина за причинените вреди, само защото са съответно собственик и защото животното се намира под надзора на лицето.
Безспорно
е между страните, че на посочената в исковата молба дата и място е станал
инцидент, при който ищцата е нападната от куче, собственост на ответника по
делото, при което на С. са причинени телесни увреждания. Данните от приетата
медицинска експертиза сочат, че при нахапването от кучето на ищцата са
причинени множество травми: разкъсно-контузна рана на главата в теменната
област”тип скалп”, разкъсно контузни рани и охлузвания на дясната ръка,
наранявания в областта на лявата плешка, лявата половина на гърба, лявото рамо.
Приложено е болнично лечение от 21.03.09
г. – 30.03.09 г. , десет дни санаториално лечение и отново рехабилитация в
болницата от 24.04.09 г. до 4.05.09 г. Към момента на изготвяне на експертизата
19.10.2009 г. е установен белег на
главата, сърбеж и усещане за студенина. Липсата на окосмяване върху белега и
деформацията на кожата в лявата половина на белега, експертът определя като
обезобразяване в областта на главата, което е средна телесна повреда по смисъла
на НК. Нарушението на хватателната функция на дясната ръка – доминантен горен крайник, констатирано
към 19.10.2009 г. – повече от един месец, експертът определя като временно
разстройство, неопасно за живота, което също е средна телесна повреда по
смисъла на НК. От нараняванията по останалата част на тялото са установени
белези, които предизвикват силен сърбеж и са пигментирани.
Установи
се също, че следствие на инцидента през първите няколко седмици ищцата е
търпяла силни болки. Преживяла е силен стрес от преживяното, сънувала кошмари,
притеснявала се да излиза извън дома си,
около една година ходила с шапка, тъй като се срамувала от белега на главата
си, търпяла значителни неудобства, поради невъзможността на се обслужва след
операцията. Нанесените травми на дясната
ръка и към момента затрудняват работата и като кухненски работник. Не и
позволяват на упражнява в пълен обем професията си на дърворезбар.
В доклада си, съдът е приел, че с
оглед разпоредбата на чл.300 ГПК не се нуждаят от доказване при решаване на
делото за последиците от инцидента- извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, предвид приложеното решение по
наказателно адм. характер дело. Съдът не се е съобразил с постановеното по реда
на чл.29 ГПК обвързващо решение № 175/22.10.2009 г. ВКС по т.д. № 312/2009 г.,
където е прието, че постановеното решение по чл.78аНК не обвързва гражданския
съд по отношение вината на дееца и противоправността на деянието. Независимо от
този пропуск, изложената в решението фактическа обстановка се установява и от
събраните доказателства в настоящото производство. По отношение вината на
собственика на животното, както вече се посочи, тя не е елемент на фактическия състав за да възникне
отговорността по чл.50 ЗЗД, тъй като тази отговорност е безвиновна.
За да бъде ангажирана отговорността по чл.50 ЗЗД е необходимо
да са налице следните предпоставки:1. наличие на реално претърпени вреди 2.
Вредите да са произлезли от животно. 3. Животното да е собственост на лицето,
от което се търси отговорност или да се намира под негов надзор, 4. Бездействие
от страна на собственика или лицето, упражняващо надзор върху вещта 5. Причинна
връзка между бездействието и настъпването на вредите.
При наличие на тези предпоставки, освобождаването от отговорност може да настъпи, ако се
докаже, че щетите са настъпили следствие на непреодолима сила, случайно
събитие, по вина на трето лице или по изключителна вина на пострадалия.
С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД. Не се събраха доказателства, от които
да се налога извода, че ответникът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност. При разпределяне на доказателствената тежест на ответника е указано,
че следва да представи доказателства относно изключителна вина на трето лице
или пък за наличие на другите основания за освобождаване от отговорност. Не се
доказа вредите да са настъпили по изключителна вина на трето лице или на
пострадалата, не се твърдят и останалите основания за освобождаване от
отговорност на Я.Н..
При тези
данни съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се ръководи от
принципа на страведливото възмездяване съгласно чл.52 ЗЗД. При определянето му,
съдът взе предвид всичко фактори имащи значение за справедливо репариране на
претърпените неимуществени вреди. Отчете се обстоятелството, че при нападението
на животното ищцата е изживяла силен стрес, а през първите седмици и силни
болки от нанесените рани, сънувала кошмари, притеснявала се да излиза извън дома си, около една година ходила с
шапка, тъй като се срамувала от белега на главата си, търпяла значителни неудобства,
поради невъзможността на се обслужва след операцията. Ицщата е млада жена в
работоспособна възраст, а нанесените травми
на дясната ръка и към момента затрудняват работата и като кухненски
работник и не и позволяват на упражнява в пълен обем професията си на
дърворезбар. Причинени са две средни телесни повреди, както и множество други
наранявания по тялото, белезите от които продължават да и създават неудобства
поради силен сърбеж и козметични дефекти/ пиглентация.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на 10000 лв.се явява
справедливо с оглед неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла, следствие
на нападението на кучето, собственост на ответника Я.Н.. До този размер искът
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата му част,
като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен.
Ищцата
не е претендирала разноски,поради което не следва да бъдат присъждани.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОС държавна такса в размер на 400 лв. и разноски за лед.
Експертиза в размер на 100 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 290 лв.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Я.Е.Н. ЕГН********** *** да заплати на М.Н.С.
ЕГН ********** *** *** сумата 10 000 лв./ десет хиляди лв./ обезщетение за
причинени не имуществени вреди на
основание чл.50 ЗЗД.
В
останалата част до пълният претендиран размер от 50000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
Решението
е постановено при участието в производството на трето лице помагач на М.Н.С. – С.М.М.
ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА М.Н.С.
ЕГН ********** *** *** да заплати на Я.Е.Н. ЕГН********** *** сумата 290 лв./
двеста и деветдесет лв./, направени разноски, съобразно отхвърлената част на
иска.
ОСЪЖДА Я.Е.Н.
ЕГН********** *** да заплати по смета на Габровски окръжен съд държавна такса в
размер на 400 лв./ четиристотин лв./ и разноски за експертиза в размер на 100
лв./ сто лв./
Решението може да бъде обжалвано пред
АС В.Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: