№ 81
гр. Сливен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500097 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 1204/18.12.2024г,, постановено по гр. д. №
1180/23 Районен съд – Сливен, с което е признато за установено, че М. С. П.
ЕГН: ********** от гр. ******* дължи на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ******* част от сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение №20/04.01.2023г. по ч.гр.д.
№2/2023г. на СлРС, а именно:
сумата 1100,00 лева /хиляда и сто лева/, представляваща главница по Договор
за паричен заем № ******* от 01.03.2022 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 03.01.2023 година до окончателното й изплащане;
- сумата 149,26 лева /сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022
година до 03.10.2022 година;
сумата 73,98 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 година до
01.12.2022 година, като е отхвърлена исковата молба в останалата част като
1
неоснователна и е осъдена ответницата да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответницата, в която се твърди, че така
постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно и
необосновано. В конкретния случай само размера на неустойката
представлява повече от 70 % от заетата сума и заедно с нея се формира
годишен процент на разходите, който е значително по-висок от заложения в
чл. 19. ал. 4 ЗПК. Неустойката, заложена в договора за потребителски кредит
не е свързана с неизпълнението на Договора, а представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР, нито в общата сума на заема, дължима от
мен към деня на сключването. Въпреки че формално в Договора са посочени
ГПР и общ размер на задължението, без включването в тях на размера на
неустойката, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от Договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му, Това задължение
всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора. В случая неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителнатз лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на
Договора. Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна
клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредите получателя.
Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. В
ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради констатираното
съществено нарушение на изискуемото съдържание на Договор за паричен
2
заем „Кредирект" № *******, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, процесният Договор за паричен заем следва да бъде обявен
за недействителен. Нищожността произтича от съдържанието на договора и
съдът е бил длъжен да я констатира служебно, като правото на страната да се
позове на нея не е обвързано със срок. След като страните по сделката имат
задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с
императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат
последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде
констатирана служебно. Макар и уважено в отговора на исковата молба
възражение относно неустойката, по никакъв начин не може да се приеме, че
има признаване на иска. Направени са доказателствени искания да приемете
като доказателство договор за паричен заем „Кредирект" № *******, въз
основа на който може да се докаже твърдението, че ГПР е посочен
неправилно, да се приеме като доказателство исковата молба па гражданско
дело № 1180/23 на „Сити Кеш" ООД, като следва да се отбележи, че в нея
изобщо не е посочено, че е направено плащане към тях, като това не отговаря
на истината., поради грешното установяване на неоспорими факти и грешното
разпределяне на доказателствената сила по гражданско дело 1180/23 на PC -
Сливен да бъде допуснато като доказателство документ - ОТЧЕТ по сметка в
„Първа инвестиционна банка" АД, което удостоверява въз основа нз
референция S18ZCMG22096017A, че на 06.04.2022 г. е заплатена една вноска
на „Сити Кеш" ООД в размер на 307.00 лв; Моли, в условията на
алтернативност да се изиска от ответната страна извлечение, което
удостоверява горното. Иска се договорът да се обяви за недействителен или че
се дължи само главницата, намалена с платената вноска, както и да бъдат
съобразени присъдените разноски.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба. Твърди се, че
в хода на производството е представен договора, подписан от двете страни,
като страната не е оспорвала наличието на договора, В процесния случай,
посоченото ГПР по договора, което е реално такова, без да са налице скрити
такси, лихви, комисионни и др. възнаграждения от всякакъв вид, които да го
увеличават по недопустим начин е в размер на 47,78%- респективно не
надвишава петкратният размер на законната лихва и не нарушава
разпоредбата на чл 19, ал.4 от ЗПК, което би довело до недействителността на
целия договор за кредит. Действително, в погасителния план към договор за
3
кредит са посочен към месечните вноски и „вноски с неустойки", но тъй като
тези суми на първо място не се претендират от ищеца, а на следващо място са
дължими под условие, съдът не намира посоченото за некоректно посочен
размер на ГПР със скрити възнаграждения. Единствените вземания по
погасителния план, които се претендират от ищеца по делото, са за неплатена
главница и възнаградителна лихва. Неоснователни са твърденията за
нищожност на процесния договор. Договорът е изготвен и сключен при
всички изисквания на ЗПК, като в него подробно и по разбираем и достъпен
начин са описани параметрите на заема. В настоящия случай предоставеният
заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки
- 47.78 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е
нищожна. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да
бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които
касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен
случай договорът не би бил сключен. В обобщение иска да се потвърди
решението. Претендира разноски.
В с.з въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба. Претендира разноски.
За въззиваемото дружество не се явява представител. Подадена е молба от
представител по пълномощие по хода на делото.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
4
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Както е приел ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай съдът е
приел, че е налице е валиден договор за заем, подписан лично от
въззивницата, Налице е неплащане съгласно погасителния план, поради което
се дължат процесните суми. Ответницата не е доказала погасяването на
вземанията чрез плащане, като твърди, че е извършила частично такова с
въззивната жалба. Затова е прието, че единственият възможен извод,
съобразно събраните писмени доказателства и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, е за дължимост на процесните суми, с изключение
на неустойките, за които страните не спорят, че е налице недействителност.
В процесния случай, посоченият ГПР по договора, който е реално такъв, без
да са налице скрити такси, лихви, комисионни и др. възнаграждения от
всякакъв вид, които да го увеличават по недопустим начин е в размер на
47,78%- респективно не надвишава петкратният размер на законната лихва и
не нарушава разпоредбата на чл 19, ал.4 от ЗПК, което би довело до
недействителността на целия договор за кредит. Единствените вземания по
погасителния план, които се претендират от ищеца по делото, са за неплатена
главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да
бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които
касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен
случай договорът не би бил сключен.
Пред настоящия състав се претендира и че е било извършено частично
плащане. На първо място следва де се отбележи, че в хода на
5
първоинстанционното производство, в открито съдебно заседание на
28.10.2024г. въззивницата се е явила лично и е изразила становище, че оспорва
единствено неустойката. Представеният към въззивната жалба отчет не
следва да бъде ценен като годно и относимо доказателство, тъй като изхожда
от страната, която го е представила.
Правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на
подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в
случая не може да се активира. Договорът е изготвен и сключен при всички
изисквания на ЗПК, като в него подробно и по разбираем и достъпен начин са
описани параметрите на заема. В настоящия случай предоставеният заем е
необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки
- 47.78 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е
нищожна
В обобщение въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 150 лева представляваща юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1204/18.12.2024г,, постановено по гр. д. №
1180/23 Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН: ********** от гр. ******* да заплати на „СИТИ
КЕШ“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:гр.С.,******* сумата от 150 лева представляваща
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7