Решение по дело №5277/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260042
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520105277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 гр. Русе, 24.06.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5277 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, евентуално съединен с осъдителни искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.

Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представляван от Димитър Тодоров Димитров, чрез процесуалния си представител твърди, че на 02.05.2019г. е сключил с А.К.Б. договор за потребителски кредит №CARD-16963848, съгласно който му е отпуснал револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит 700 лв. На 02.05.2019г. ответникът е активирал предоставената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва. За ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска до пълното погасяване на задължението. На 01.06.2019г. ответникът преустановил обслужването на заема, поради което кредиторът блокирал използването й. Задължението на ответника по договора за потребителски кредит е в размер на сумата общо 856.51 лв, представляваща 806.39 лв главница, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г. и 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №1950/2020г. на Русенския районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено съществуването на вземането му към ответника А.К.Б. за сумите 806.39 лв главница по договор за потребителски кредит №CARD-16963848, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г., 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск предявява осъдителни искове за всички дължими претенции. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №1950/2020г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответникът А.К.Б. не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 21.06.2022г. признава изцяло предявения иск. Заявява, че ще заплати претендираните суми, около 900 лв.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №1950/2020г. на Русенски районен съд.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложеното ч. гр. дело №1950/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №809/02.06.2020г. срещу А.К.Б. да заплати на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумите 806.39 лв главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 02.05.2019г., заедно със законната лихва от 14.07.2020г. до окончателното изплащане, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г., 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 13.03.2020г.,  както и за 75 лв общо разноски по делото. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за дължимостта на сумите 806.39 лв главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16963848/02.05.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.05.2020г. до окончателното изплащане, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г. и 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 13.03.2020г.

 Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието.

При това положение и съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към А.К.Б. за сумите 806.39 лв главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16963848/02.05.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.05.2020г. до окончателното изплащане, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г. и 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 13.03.2020г.

Ответникът дължи на ищеца сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №1950/2020г. на РРС.

Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение искове с правно основание по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД срещу ответника, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В случая условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.

Ответникът трябва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ разноските по водене на делото, както следва: 125 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл.237 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, към А.К.Б. ***, ЕГН **********, за сумите 806.39 лв главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16963848/02.05.2019г., заедно със законната лихва, считано от 29.05.2020г. до окончателното изплащане, 7.34 лв възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019г. до 05.09.2019г. и 42.78 лв мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 13.03.2020г.

ОСЪЖДА А.К.Б. да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №1950/2020г. на Русенски районен съд, както и 225 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      Съдия: