№ 46797
гр. Варна, 21.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110115502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2, вр. с чл. 304 АПК.
Образувано е по молба (наименувана жалба) на И. Г. К. и В. Г. В. за налагане на
глоба на Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна за неизпълнение на
влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 17663/2021 г. на Районен съд –
Варна, на основание чл. 304 ГПК.
В молбата се твърди, че с Решение № 1817/08.06.2022 г., постановено по гр.д. №
17663/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е отменен отказът на Община Варна,
обективиран в писмо с рег. № АУ098997ВН_00БВН/10.11.2021 г. на Дирекция „АГУП“
да бъде издадено на молителите удостоверение и скица по чл. 14, ал. 4 и 5 от
ППЗСПЗЗ, с оглед довършване на реституционната процедура. Сочи се, че има влязло
в сила решение по гр.д. № 2556/2008 г., с което е установено, че не са налице пречки за
реституция на имота, което било потвърдено от изготвената по гр.д. № 17663/2021 г.
СТЕ. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение молителите подали ново
заявление на 18.07.2022 г., но вместо да бъдат изпълнени указанията на съда, било
издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, но със съдържание, което не
отговаря на указанията, дадени в съдебното решение по делото, като е взето предвид
становище на Техническата служба при Община Варна, че от дял I с площ 2898 кв.м.,
обособен от вещото лице следва да се извадят площи, заети от прилежащи части към
законно изградена сграда с площ 916 кв.м. и съществуващи археологически разкопки с
площ 1826 кв.м. Така от дял I на вещото лице оставали за възстановяване 156 кв.м.
Молителите изразяват изрично несъгласие с така издаденото удостоверение, тъй като
въз основа на него ще им бъде отказано възстановяването на 916 кв.м. и 1826 кв.м.
Поддържа се издадено разрешение за строеж № 42/28.05.2019 г. на Главен архитект на
Община Варна не съставлявало реституционна пречка, тъй като за възстановяване на
правото на собственост на земи по реда на ЗСПЗЗ е меродавен моментът на изграждане
1
на сградата до влизане в сила на ЗСПЗЗ, а не последващ момент. Относно наличието
на археологически разкопки като реституционна пречка счита, че това обстоятелство е
следвало да бъде установено в производството по вече приключилите дела за такива
пречки.
Съобразно предоставената възможност на основание чл. 306, ал. 3 АПК в
указания срок по делото е постъпило писмено становище от Директора на Дирекция
„АГУП“ при Община Варна, в което се излагат доводи, че след обстойно изследване на
наличните кадастрални и регулационни планове на ЗПЗ, гр. Варна, при изработване на
издаденото удостоверение № АУ069672ВН-24.08.2022 г. било установено, че в частта
на бившия имот в построена законно изградена сграда, съгласно разрешение за строеж
№ 42/28.05.2019 г. на Главен архитект на Община Варна, както и наличие на
археологически разкопки на територията на бившия имот. С писмо от 17.08.2022 г.
Регионалният исторически музей на гр. Варна уведомил административния орган, че
разкопките продължават, а Варненски некропол е обявен за археологически паметник с
национално значение от 1976 г. Въз основа на това и на основание чл. 13 ППЗСПЗЗ
Община Варна е изложила своето становище в издаденото удостоверение. Навежда се
довод, че скицата и удостоверението установяват само една част от релевантната за
възстановяването на собствеността информация, а именно дали върху земите е
извършена строителна дейност, дали под, през или над имота са изградени съоръжения
по смисъла на § 1в от ДТ на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на
правото на собственост, каква е площта, необходима за обслужване на изградените
сгради и съоръжения, съобразно нормативната уредба. Поддържа се, че тези
документи, заедно с всички останали, относими към правото на възстановяване
обстоятелства и предпоставки, подлежат на преценка от органа по поземлена
собственост в производството по издаване на решението за реституция. В заключение
се излага, че Община Варна е издала исканото удостоверение, което изследва всички
факти и обстоятелства за бивш имот с пл. № 673 от ПКП на ЗПЗ, което да послужи на
ОСЗ Варна за издаване на решение.
За да се произнесе по молбата, взех предвид следното:
Искането, по което е образувано настоящото производство е процесуално
допустимо, като подадено от надлежна страна до компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл. 306, ал. 2 АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна
по следните съображения:
С влязло в законна сила Решение № 1817/08.06.2022 г., постановено по гр.д. №
17663/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е отменен отказът, обективиран в писмо
с рег. № АУ098997ВН_00БВН/10.11.2021 г., издаден от Директора на дирекция
„АГУП“ при Община Варна, постановен по заявление с вх. №АУ028238ВН/18.03.2021
г. от И. Г. К. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ и
2
делото е изпратено като преписка на административния орган за произнасяне и
действия по същество, съобразно задължителните указания на съда за прилагането на
закона, на основание чл. 173, ал. 2 АПК. В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че
с постановеното по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение по гр.д. № 2556/2008 г. по
обжалвания отказ на ОСЗГ да възстанови собствеността върху земеделската земя на
наследниците на В. Г. Д. (молителите в настоящото производство) само се признава
правото на възстановяване на собствеността върху конкретния имот, който следва да
бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване се извършва с
последващо решение на ОСЗГ, което е окончателно. За целта е необходимо издаването
на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ от техническата служба на
общината, които безспорно не са издадени въпреки отправеното искане до Дирекция
„АГУП“ на Община Варна. Съдът е приел, че не е установено наличие на каквато и да
е конкретна причина за отказ от замолената административна услуга, поради което е
отменил произнасянето на административния орган със задължителни указания по
мотивираните съображения за издаване на замолените от жалбоподателя скица и
удостоверение по чл.13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, за което при нужда да се извърши служебно
пълна процедура по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ.
Видно от приложените по настоящото дело писмени доказателства от Община
Варна са издадени удостоверение № АУ069672ВН_003ВН от 24.08.2022 г. по чл. 13,
ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица с изх. № 359/23.08.2022 г.
Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК предвижда ангажирането на имуществена
отговорност, чрез налагане на глоба на длъжностно лице, което не изпълни
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Предпоставка за приложението
разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК е налице задължение за административен орган,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Това произтича от
смисъла на разпоредбата, вменяваща реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акт. Следователно е необходимо неизпълнението да е в резултат
на виновно поведение на длъжностното лице, числящо се към състава на
административен орган.
В настоящия случай, съобразно твърденията на молителите и представените
доказателства, административният орган е издал поисканите удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, но със съдържание, неудовлетворяващо молителите. Както
е посочено в Решение № 1817/08.06.2022 г. по гр.д. № 17663/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ (в редакция, изм. - ДВ, бр. 122
от 1997 г.) за имотите в урбанизираните територии, Общинската служба по земеделие
/ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, които
съдържат данни дали имотът е нанесен в кадастралния план, респективно в КК, ако
3
такава е одобрена, с кой номер, на кой е записан, има ли учредено право на строеж към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв
е размерът на свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване
имот не е заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 122
от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да
отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по
действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената
кадастрална карта, където има такава. С решението обаче не са давани указания какво
да бъде конкретното съдържание на поисканите от молителите удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, които административният орган е задължен с
решението да издаде. Какво следва да съдържа удостоверението е изрично
регламентирано в чл. 13, ал. 5, т. 1-5 ППЗСПЗЗ, а по отношение на скицата – в ч. 13,
ал. 6, т. 1-3 ППЗСПЗЗ. Предмет на разглеждане на производството по делото е била
единствено законосъобразността на постановения отказ за издаване на поисканата от
молителите административна услуга, изпълнението на която е в компетентността на
административния орган.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в производството по чл. 306,
ал. 2 АПК председателят на Районен съд - Варна не разполага с правомощия да
задължи административен орган да извърши съответна административна услуга по
искан от молителя начин.
Предвид изложеното намирам, че при липсата на визираните в чл. 304, ал. 1
АПК предпоставки, а именно неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в
сила съдебен акт, не е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба. В
този смисъл молбата на И. Г. К. и В. Г. В. с правно основание чл. 304, вр. чл. 306, ал. 2
АПК за налагане на наказание глоба на Директора на Дирекция „АГУП“ при Община
Варна е неоснователна и като така следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Председателят на Районен съд - Варна:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (наименувана жалба) на И. Г. К. и В. Г. В. за
налагане на глоба на Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна за
неизпълнение на влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 17663/2021 г. на
Районен съд – Варна, на основание чл. 304 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Районен съд – Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните, по арг. от чл. 306,
ал. 5 АПК.
ПРЕПИС от Разпореждането да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5