О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 14.06.2017 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова В.ч.гр. дело № 306 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 във вр. с чл.18,ал.1 и чл.27,ал.2
от ЗАЗ.
Подадена е частна
жалба с вх.№ 4116/31.05.2017 г. от ЕТ
„АГРО- С.Д.”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.”Мария Луиза” № 9, представляван от С.И.Д., чрез адвокат Г.Г.- ПАК и
съд.адрес: *** против Определение № 41 от
07.04.2017 г. на Съдията по вписванията Венета Василева- Минковска при
Ловешкия районен съд, с което е отказано вписване на акт по молба вх. № 1840/07.04.2017
г. на нотариус Савина Иванова, рег.№ 016 на Нотариалната камара.
Жалбоподателят обжалва определението като
незаконосъобразно и неправилно. Излага
доводи, че в производството по вписване съдията по вписвания проверява единствено
дали актът подлежи на вписване, съгласно чл.4 от ПВп и специалните норми, сключен
ли е в предвидената в закона форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.
Изтъква, че съдията по вписванията се е отклонил от насоките и разясненията,
дадени в т.6 № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК и че не следва да проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон. Твърди, че съдията по вписванията не притежава правомощия за проверка на
правото на собственост по сделките на управление, какъвто е договорът за аренда
и анексът към него и че превратно е тълкувал разпоредбата на чл.6, ал.1,б.”в”
от ПВ. Счита, че основният договор съдържа всички изискуеми клаузи, годни да
предизвикат неговото вписване, а в конкретния случай се касае за анекс, т.е. за
промяна само на срока на договора.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се
отмени Определение № 41 от 07.04.2017 г. на Съдията по вписванията при Ловешкия
районен съд и да се постанови да бъде вписан Анекс рег.№ 2822/30.03.2017 г. към
договор за аренда за земеделска земя, вписан под вх.№ 6855/05.10.2011 г.
Настоящето
производство е допустимо, тъй като срокът
за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.
За да се произнесе по основателността на частната
жалба, съдът съобрази следното:
Съдията по вписвания при Ловешкия районен съд
е сезиран със заявление с вх.№ 1840/07.04.2017 г., подадено от Христо Милков
Димов, като пълномощник на С. И.Д., с искане за вписване на представения акт-
анекс към договор за аренда. Към молбата е приложен Анекс от 30.03.2017 г. към
Договор за аренда на земеделска земя от
С
Определение № 41 от 07.04.2017 г. Съдията по вписванията при Ловешкия районен
съд Венета Василева- Минковска е отказала вписване. Изложила е мотиви, че от приложенията
е видно, че земеделските земи, предмет на договора, са наследствени, а към преписката не са
представени доказателства, че арендодателят е единствен собственик или такъв,
притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху имотите,
съгласно въведеното с изменението на чл.3,ал.4 ЗАЗ абсолютно необходимо условие
за сключването на такъв договор. Наред с това, е посочила, че в тези случаи
нотариусът само заверява подписите на
страните, без да са му възложени други задължения, затова контролът по
спазването на новата разпоредба на чл.3, ал.4 ЗАЗ остава в правомощието на
съдията по вписване с цел гарантиране на правата на гражданите. Изложени са и
мотиви, че при извършване на нотариалните удостоверявания се спазват
изискванията на чл.590,ал.1 ГПК във вр. с чл.580 ГПК и чл.586,ал.1 ГПК, а в
конкретния случай представеният акт за вписване страда от порок- липса на
необходимото съдържание: идентификация на страните във връзка с чл.3,ал.4 ЗАЗ
относно мнозинството на носителите на правото на собственост за сключване на
договора.
Настоящият въззивен състав счита отказа за законосъобразен.
Според чл.2 от Правилника за вписване, вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени
изрично в законите или в този правилник. На вписване в нотариалните книги
подлежат посочените в чл.112 от Закона за собствеността и чл.4 от ПВп. актове, а
договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, съгласно чл.3,ал.1
от Закона за арендата в земеделието и чл.4, б.л) от Правилника за вписване.
В чл.3, ал.4 ЗАЗ (изм.ДВ бр.13, в сила от
7.02.2017 г.) е регламентирано, че договорът за аренда може да бъде сключен със
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто
идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот. Въведено е изискването пълномощното да бъде с нотариална
заверка на подписите и съдържанието. В
чл.18 ЗАЗ е предвидено продължаването на
срока на арендния договор да се вписва в службите по вписванията и в
регистъра на съответната общинска служба по земеделие, като същото важи и при
прекратяване на договора за аренда при условията на чл.27 ЗАЗ.
По въпроса за предметния
обхват на проверката на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна
практика в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. г. по тълк.дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и според дадените в него указания извършваната от
съдията по вписвания проверка, съгласно чл.32а,ал.1 от ПВп. е относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В мотивите към т.6 на
тълкувателното решение се приема, че
проверката на съдържанието на акта е в две насоки- идентификация на страните
(чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ) и идентификация на имота (чл.6, ал.1,б.”в” от ПВ).
Съдът приема, че от
представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на
земеделски земи, не може да се направи извода, че той отговаря на изискванията
на чл.3,ал.4 ЗАЗ, а именно: съсобствениците, които сключват този договор да
притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Този
анекс следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1 б.”а” от ПВ – идентификация
на страните. В случаят липсва информация дали упълномощителят Стефан Петков И.- наследник на общия
наследодател Иван Стоянов Мичев, е единствен наследник и кои са другите
сънаследници (ако има такива), притежаващи общо с него повече от 50 на сто
идеални части от конкретните имоти. Следователно не са изпълнени и изрично
упоменатите в закона материалноправни предпоставки. Изменението в чл.3,ал.4 от
ЗАЗ е влязло в сила на 07.02.2017 г. според §8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и следва
да бъде съобразено.
Доказателства в
тази насока не са представени към заявлението за вписване. Това е имал предвид
и съдията по вписванията, посочвайки в мотивите си, че към преписката липсват
доказателства (които са примерно изброени)- удостоверение за наследници, скици
или други такива, сочещи, че е изпълнена разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ. А в
т.1 на цитираното тълкувателно решение се приема, че в хипотезата на
нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ, съгласно чл.32а от ПВ, без да може да дава указания за
отстраняване на нередовността.
Позоваването в
частната жалба на приложеното и цитирано определение № 582/15.12.2016 г. по
ч.т.д.№ 5149/2016 г. на ВКС е неправилно, тъй като то е постановено по повод
казус, който е различен от настоящия.
Следва да се
изтъкне и друго съображение.Видно е, че договорът за аренда е сключен през
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че съдията
по вписванията при Ловешкия районен съд е постановил един законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
Воден от
горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41 от 07.04.2017 г. на Съдията по вписванията
Венета Василева- Минковска при Ловешкия районен съд, с което е отказано
вписване на анекс към договор за аренда рег.№ 2825/30.03.2017 г. на нотариус
Савина Иванова, рег.№ 016 на Нотариалната камара, вх.№ 1840/07.04.2017 година
по описа на Службата по вписвания –Ловеч.
Определението
полежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: