Решение по дело №2255/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на ДЗЗД „Фърст праймъри“, ЕИК *****, представлявано от В.С.С., срещу Ревизионен акт № Р-03000320006258-091-001/23.08.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 162/01.09.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

С оспорения ревизионен акт на дружеството са установени дължими задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г.-

главница в размер на 141584,26 лева и лихва -16 530,89 лева;

Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС - за данъчен период м.12/2019г. – главница в размер на 90 710.57 лева и лихва – 21 733,33 лева.

Жалбоподателят счита обжалвания ревизионен акт за незаконосъобразен и необоснован. Позовава се на констатациите на органите по приходите, според които за да се стигне до отказаното право на данъчен кредит, органите по приходите са установили, че фактура № **********/01.12.2019г. с предмет на доставка услуги, не е представена по време на ревизията, поради което е невъзможно да бъде установен предмета на доставката. Твърди, че притежава тази фактура, като същата ще бъде приложена като доказателство по делото. Счита, че задължения по ЗКПО са неправилно определени, поради неизяснена фактическа обстановка, изтъквайки невъзможността да представи изисканите документи, касаещи ревизирания период, предвид факта, че същите са били предадени на служител в ОСлС ОП - Варна. Формиран е петитум за отмяна на оспорения ревизионен акт.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител И.Й. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320006258-020-001/15.10.2020г. с предметен и времеви обхват за задължения за ДДС за д.п. м.12.2019г. и за корпоративен данък за 2019г.

За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320006258-092-001/01.07.2021г. В срока, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден оспореният РА № Р-03000320006258-091-001/23.08.2021г. Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 162/01.09.2022г. го е потвърдил изцяло.

По материалната законосъобразност на оспорения акт съдът приема следното:

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по см. на чл.120, ал.2 от ДОПК.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели, че ревизираното лице е гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД по договор от 02.05.2017г., създадено като обединение между търговските дружества „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД, с ЕИК *****и „Монолит“ АД, с ЕИК *****, с единствената цел и предмет: за участие в открита процедура по чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Строителство на пет обекта от инвестиционен приоритет „Образователна инфраструктура“ в рамките на проект „Модернизация на образователната инфраструктура на територията на гр. Варна“ по процедура № BG16RFOP0011.002 „Изпълнение на интегрирани планове за градско развитие 2014 – 2020 – Варна“, приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, по пет обособени позиции и с процент на участие в изпълнението му от учредителите му в съотношение 49/51 и разпределение по видове работи/доставки на стоки и услуги по СМР/.

С жалбоподателя е сключен договор за обществена поръчка за строителство № BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-04 от 24.11.2017г., с възложител Община Варна за обособена позиция № 1 „Реконструкция, основен ремонт и прилагане на енерго-ефективни мероприятия на сградата на І Основно училище – гр. Варна. Уговорен е срок за изпълнение от 237 календарни дни, считано от получаване на възлагателно писмо и откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г., но не повече от 25 календарни месеца /чл.4, ал.2 он договора/. В случай на ползване на услугите на подизпълнители, посочени в офертата, е предвидено изпълнителят да сключи договор с тях /чл.8, ал.2, изр. първо от договора/. Според чл.7, т.1.16, изпълнителят се задължава да предаде на възложителя с протокол всички документи, които следва да изготви съгласно действащото българско законодателство, които са необходими за въвеждане на обекта в експлоатация, включително документите, доказващи съответствието на вложените строителни продукти с изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, както и да подготви, съгласува с институциите и представи на консултанта, осъществяващ строителен надзор и на възложителя при съставяне на акт обр.15 заверена екзекутивна документация, отговаряща на изискванията на ЗУТ. Приложен е протокол за извършени СМР от 28.05.2019г. по видове, количество, единична цена и стойност, с посочен изпълнител „Фърст праймъри“ ДЗЗД. Приложен е и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 28.05.2019г., с описание по отделните части по изпълнение на строежа.

По искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-02000320006258-041-001/06.04.2021г., от Община Варна е представен и договор за изпълнение на допълнителни строително-монтажни работи на обект „Реконструкция, основен ремонт и прилагане на енергоефективни мероприятия на сградата на І Основно училище гр. Варна с рег. № Д19000985ВН/23.05.2019г., ведно с протокол от 04.01.2021г. по договора, с описание на видовете допълнителни СМР по количествено стойностна сметка и фактическо изпълнение, с изпълнител ревизираното лице. Приложен е и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 28.05.2019г., с описание по отделните части по изпълнение на строежа, с посочен строител ДЗЗД „Фърст праймъри“ и „Рич 5“ ЕООД – гр. Бургас.

В частта на установените с РА задължения по ЗКПО:

Органите по приходите са приели, че е налице неотчетен приход от дейността на жалбоподателя за 2019г. по фактури **********/07.01.2019г. и № **********/05.01.2021г., в общ размер на 925 964,77 лева, издадени на Община Варна.

В резултат на установеното, на основание чл.78 от ЗКПО за неотчетения приход е увеличен финансовия резултат за 2019г. със сумата от 925 964,77 лева.

В хода на ревизионното производство е констатирано, че през 2019г., жалбоподателят е осчетоводил разходи в общ размер на 480 500.00 лева въз основа на фактура № 38/31.05.2019г. в размер на 117 500 лева и фактура № 39/01.12.2019г. в размер на 363 000,00 лева за услуги, без същите да са реално осъществени от посочения в тях доставчик „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД. Управителят на дружеството заявява, че фактура № 39/01.12.2019г. не е издавана, а по отношение на фактура № 38/31.05.2019г. липсва акт обр.19. В тази връзка на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО, органите по приходите са приели, че отчетените разходи не са документално обосновани и са увеличили счетоводния финансов резултат със сума в размер на 480 500.00 лева.

По ЗДДС е установено, че жалбоподателят е издал фактура №**********/03.12.2019г. на Община Варна, с предмет – СМР услуги, с данъчна основа 505 648,29 лева и ДДС 101 129,66 лева. Фактурата е отразена в дневник продажби за д.п. м. 12/2019г., вместо за д.п. м.06/2019г., в който данъкът е станал изискуем.

На осн. чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходите са начислили дължима лихва в размер на 4 652,26 лева за периода 15.07.2019г. – 14.01.2020г.

Аналогично установено е, че жалбоподателят е издал фактура №**********/05.01.2021г., с получател община Варна, предмет – окончателно плащане по договор и Акт обр.19 и приспаднат аванс 80%, с данъчна основа 79 398,90 лева и ДДС 15 879,78 лева. Фактурата е отразена в дневник продажби за д.п. м. 01/2021г., вместо за д.п. м. 08/2019г., в който данъкът е станал изискуем.

На осн. чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходите са начислили дължима лихва в размер на 2 289.52 лева за периода 16.09.2019г. – 15.02.2021г.

Органите по приходите са установили, че през д.п. м.12/2019г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 86 000 лева по фактура № **********/01.12.2019г., издадена от „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД. Управителят на доставчика е декларирал, че посочената фактура не е издавана на жалбоподателя и не е включена в отчетните регистри по ЗДДС. Няма извършено плащане между страните.

На осн. чл.71, т.1 от ЗДДС, органите по приходите не са признали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 86 000.00 лева за д.п. м.12/2019г. по процесната фактура.

В хода на съдебното производство на жалбоподателя са дадени неколкократно указания за представяне в оригинал на фактура № 39/01.12.2019г., които не са изпълнени. Неизпълнени от жалбоподателя са и дадените указания относно конкретизиране на въпросите по исканата съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, заплащането на депозит за възнаграждение на вещото лице, поради което съдът се е ползвал от доказателствата по делото.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу ревизионен акт, от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. С оглед представена справка от „Борика“ АД с.д. № 10113/03.07.2023г., на лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с електронен подпис са издадени квалифицирани удостоверения за КЕП с валидност за периода на подписване на документа и отговарящи на изискванията на Регламент /ЕС/ 910/2014г. Спазени са изискванията за форма на РА, който съдържа предвидените реквизити по чл.120, ал.1 от ДОПК. При провеждането на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органите по приходите са предприели необходимите процесуални действия и са положили достатъчно усилия, за да съберат относимите доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства.

С оглед доказателствата по делото, разколебани се оказват доводите и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

Към фактура № **********/07.01.2019г., с предмет „СМР по междинен акт обр.19 от 07.01.2019г.“ е издаден Протокол за приемане на строително монтажни работи от 07.01.2019г. на стойност 529 019,95 лева, подписан от възложителя, представител на строителния надзор и изпълнителя, без забележки, обективиращ извършени СМР към посочената дата. Това обстоятелство е мотивирало ревизиращият екип да не приеме за вярно извършеното сторниране на фактурата със счетоводна операция дебит 411/кредит 703 през 2019г. с основание „корекция СМР по Акт 19 към 31.12.2018г.“ в размер на – 529 019,95 лева.

Към фактура **********/05.01.2021г. с предмет „окончателно плащане по договор от 23.05.2019г.“, е издаден Протокол за извършени СМР към 04.01.2021г. на стойност 396 994,82 лева, подписан от възложителя, представителна строителния надзор и изпълнителя, без забележки, обективиращ извършени строителни работи към 25.08.2019г.

С оглед на изложеното, правилно на осн. чл.78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2019г. с неотчетен приход в размер на 925 964,77 лева /529 019,95лв. + 396 994,82лв./.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството, на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО с отчетени разходи, които не са документално обосновани: От представените от жалбоподателя счетоводни регистри се установява, че фактури № 38/31.05.2019г. и № 39/01.12.2019г. от доставчик „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД са отчетени като разходи по сч. Сметка 602 „Разходи за външни услуги“. От страна на дружеството не са представени екземпляри на протоколи за извършени СМР /акт обр.19/. Освен липсата на протоколи за извършени СМР, с посочени по вид и обем строителни работи, липсата на количествено стойностни сметки за начина на калкулиране на разходите за материали и труд, управителят на „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД е заявил, че фактура № 39/01.12.2019г. изобщо не е издавана на жалбоподателя. Въз основа на двете фактури са отчетени разходи за дейността на дружеството през 2019г., които са намерили отражение при определяне на счетоводния му финансов резултат за същия период. Същите представляват начислени разходи за услуги без да са налице доказателства за действителното им извършване.

Съгласно чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. Разходи, несвързани с дейността; 2. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, като документалната обоснованост е дефинирана в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват – чл.10, ал.2 от ЗКПО. Документалната обоснованост, като основен принцип на водене на счетоводството се изразява в изискването за съставяне на счетоводен документ за всяка стопанска операция при спазване на изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. В случая, увеличаването на финансовия резултат на дружеството е правно обоснован с разпоредбата на чл.26, .2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Правилно и законосъобразно на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 от същия закон е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството. В тази връзка, в хода на съдебното производство на жалбоподателя са дадени неколкократно указания за представяне в оригинал на фактура № 39/01.12.2019г., които не са изпълнени. В депозирана молба с.д. № 1527/31.01.2023г. жалбоподателят твърди, че фактурата е предадена с протокол за доброволно предаване от 27.01.2021г. на ОСлС към ОП – Варна. Твърдението на жалбоподателя не отговаря на истината. Видно от посочения протокол /л.100/, на разследващите органи е предадено копие на фактурата по вайбър, без подпис, като е отразено, че липсват 2 бр. акт за СМР по осн. и доп. договор. Отделно с молба с.д. №4720/28.03.2023г. жалбоподателят заявява, че няма възможност да представи фактура № 39/01.12.2019г., без да се посочват причини.

Категорично установено е, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 86 000,00 лева по фактура № 39/01.12.2019г., издадена от „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД. Установено е, че „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД не е отразило процесната фактура, няма извършено плащане по нея, а в представените писмени обяснения от управителя на доставчика е заявено, че такава не е издавана.

За да бъде признато правото на данъчен кредит задълженото лице трябва да разполага с оригинален първичен счетоводен документ, който да се съхранява в счетоводството му и да отразява вярно стопанската операция. Липсата на такъв документ има за последица невъзможност да се приеме, че спорното право на данъчен кредит е възникнало, за да бъде надлежно упражнено. Доказателствената тежест е на жалбоподателя, претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, който следва да установи наличието на редовен данъчен документ, съответстващ на разпоредбите на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. В случая такъв документ / фактура № 39/01.12.2019г./ няма, поради което за ДЗЗД „Фърст праймъри“ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, а същото е упражнено неправомерно, в нарушение на чл.71, ал.1 от ЗДДС. С оглед на това правилно ревизиращият екип е приел, че задълженото лице не е имало правната възможност да претендира упражняване право на данъчен кредит по процесната фактура.

От изложеното следва извода, че оспорения ревизионен акт е законосъобразен, а депозираната срещу него жалба-неоснователна. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и своевременно направено. На основание чл.161 от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 472,36 лева.

Воден от горното Административен съд – Варна, Пети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЗЗД „Фърст праймъри“, ЕИК *****, представлявано от В.С.С., срещу Ревизионен акт № Р-03000320006258-091-001/23.08.2021г., потвърден с Решение № 162/01.09.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени дължими задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г.-главница в размер на 141584,26 лева и лихва -16 530,89 лева и Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС - за данъчен период м.12/2019г. – главница в размер на 90 710.57 лева и лихва – 21 733,33 лева.

ОСЪЖДА ДЗЗД „Фърст праймъри“, ЕИК *****, представлявано от В.С.С. да заплати на Национална агенция по приходите-Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. Варна сумата в размер на 15 472,36 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: