Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. В.
Търново, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.
и с
участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА от ВТОП
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 009/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на В.Д.С.,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 401/02.12.2019г. по АНД № 400/2019г.
по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-0268-000662/16.05.2019г. на началник група към ОД на МВР – В.
Търново, РУ Горна Оряховица, с което НП на касатора за нарушение по чл. 150 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните
правила - несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената
тежест и нарушение на материалния закон. Изводите на РС били тенденциозни,
противоречащи на доказателствата по делото и формираната съдебна практика. По-конкретно,
РС не преценил, че в АУАН няма вписани двама свидетели и техните ЕГН; противоречало
на житейската логика, че жалбоподателят е видян за кратко и после разпознат; убягнало
било на съда обстоятелството, че нарушението е установено в 21 часа, а
нарушителят 20 минути по-късно на друго място; неправилно съдът приел, че
санкционната норма е посочена ясно; в разпоредителната част на НП липсвали
мотиви за налагането на глобата в максимален размер. С тези съображения се иска
касационната инстанция да отмени решението на районния съд и НП.
В о.с.з. касаторът редовно призован не се явява и не
се представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Според него вписването в АУАН само на
един свидетел не е съществено процесуално нарушение. Свидетелските показани
сочат непротиворечиво авторството на нарушението. Непосочването на
предложението на санкционната правна норма
не е ограничило правото на защита на касатора. Прокурорът счита
постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на дата 06.04.2019г., около
21:00 часа, в гр. Горна Оряховица на ул. „Вичо Грънчаров“ - до дом №29, в
посока Районен съд - Г. Оряховица, С. управлява лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 550 с
рег. № СВ 1386 НК, без да е правоспособен водач.
За да потвърди НП, РС приел, че деянието и неговия
автор са безспорно доказани от показанията на двамата свидетели-очевидци, макар
нарушителят да не е спрял на подадения сигнал за проверка и да е установен 20
минути по-късно в кв. Калтинец - ГО. Поправката в АУАН относно мястото на
нарушението е извършена след издаването му от актосъставителя и това е
отбелязано изрично. Това не е било пречка С. да впише кратки възражения в акта,
нито възражение в 3-дневен срок, което не е сторил. В АУАН е вписан един
свидетел, който е очевидец. Поради това, РС е приел, че изискване за двама
свидетели при съставяне на АУАН е неотносимо. Непосочването на нарушената
хипотеза цифром не е съществено нарушение, тъй като фактически нарушението е описано
достатъчно ясно. Съдът намерил, че наложената глоба в максимален размер е правилно
индивидуализирано наказание, защото В.С. системно и продължително управлява МПС
без да е правоспособен водач.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства. Попълнил е делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените
източници. Гласните доказателствени средства са непротиворечиви, подкрепени от
житейската логика, основани на
непосредствени, последователни и много конкретни възприятия и при
двамата свидетели/вж. л.32 и 33/, което позволява категоричното установяване на
нарушителя. Водачът е описан като мъж с брада в черна тениска, видимо по-пълен,
а спътникът му като слаб мъж в бяло сако. Поради това съдът намира за
неоснователна защитната теза на ПП на касатора, че тъй като автомобилът не е спрял
полицаите не са могли да възприемат водача, поради това, че има отражения по
предното стъкло и същият не им е познат отпреди. Безспорно е, че проверката
е била в тъмната част на денонощието, но
на силно осветено място, а водачът първоначално е намалил при подадения сигнал
с готовност да спре. При това и с оглед съществените външни различия на водача
и пътника, както визия така и облекло, настоящият състав на съда сподели
фактическата констатация на РС, че макар и след 20 минути да е издирена колата,
то е безспорно кое е лицето, което е управлявало автомобила на ул. „Вичо
Грънчаров“ около 21 часа. Несъмнено обоснован е констатацията на РС, че
нарушението и нарушителят са установени по категоричен начин. РС е изяснил
фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно. Изложил е подробни
мотиви, с които е отговорил на конкретните оплаквания в жалбата. Същите възражения
се представят понастоящем като касационни оплаквания. В тази връзка
касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание
чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС. В тази
връзка АСВТ сподели като правилни и правните изводи на РС, в т.ч. решаващия
такъв да потвърди НП като законосъобразно.
Категорично правото на защита на С. не е нарушено, т.к.
ако не е могъл да отрази възражение в АУАН, поради оформения на това място
отказ да го подпише, то е могъл да подаде такова в 3-дневен срок, което не е
сторил. Освен това е логически противоречива тезата, че нарушителят отказва да
подпише акта, но имал желание да впише там възражения. Представената от ПП
конструкция е просто защитна теза.
Процесуално законосъобразно АУАН, съставен в
присъствието на нарушителя, е подписан от един свидетел, който е очевидец на нарушението. Правилно е
оформен и отказът на нарушителя да подпише АУАН с подпис на един свидетел,
възприел това обстоятелство. Настоящата инстанция намира за неоснователен наведения от ПП на жалбоподателя
довод, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява
съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл. 40 от ЗАНН.
Действително, АУАН е подписан само от един свидетел, който обаче е очевидец на
нарушението, а е съставен в присъствието на нарушителя. Действителното
съдържание на чл. чл. 40, ал.1 и чл. 42, т.7 от ЗАНН, които боравят с
множественото число на термина "свидетели", не означава, че винаги
АУАН следва да се подписва от двама свидетели. Така чл. 43, ал.1 от ЗАНН указва
възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Житейски
достоверно и логично е да се приеме, че не винаги има очевидци на нарушението.
Поради това, видно от чл.40, ал.3 от ЗАНН законодателят изисква двама свидетели
при установяване на нарушението, когато няма очевидци на извършване на същото.
Правилно е и виждането на въззивния съд, че защитата
на нарушителя срещу ясно и конкретно посочените факти не е ограничена поради
това, че не е посочено предложението на санкционната правна норма. Посоченото
нарушение по чл.150 от ЗДвП се изразява в управление на ППС от правоспособен
водач. Санкционната норма е изписана като чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да е
уточнено кое е предложението на ПН. Но това не е съществено нарушение, т.к. и
нарушената и санкционната разпоредба са посочени, а текстовото описание на
нарушението визира ясно, че С. е управлявал лекия автомобил без да е
правоспособен водач. Последният несъмнено е наясно с този факт и не го е
оспорвал, а приложените писмени доказателства го потвърждават. Според
постановлението на прокурора С. се е сдобил със СУМПС по престъпен начин, което
е установено от съда с присъда и свидетелството му е отнето.
Съгласно съдебната практика, отменително основание е
не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН
и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК/. Безспорно елемент от правото на защита е
възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В
конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от
неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Поради това не може
да се приеме, че правото на защита на касатора е нарушено, тъй като посредством
текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво
точно се изразява нарушението.
Относно поправката в АУАН на мястото на извършване
на нарушението е установено кой я е извършил и кога.
Актосъставителят пояснява и конкретната фактическа обстановка кореспондира с
това, т.к. водачът не е спрял за проверка, а автомобилът е издирен
впоследствие. Нарушението е извършено на ул. „Вичо Грънчаров“, а нарушителят е
установен след 20 мин. на ул. „Съединение“ в кв. Калтинец.
Освен изложеното, за правна яснота следва да бъде отбелязано следното:
Защитата на касатора претендира, че в разпоредителната
част на НП липсвали мотиви за налагането на глобата в максимален размер. Да
това е така, но РС не е дописал мотивите на АНО, а е дал оценка на приложените
в АН преписка доказателства, които сочат на висока обществена опасност на
дееца, който е упорит и системен в нарушаването на правилата на ЗДвП и от
15.08.2015г. продължава да управлява МПС без да е правоспособен водач. В тази
връзка правилни са изводите на РС, че глоба в максимален размер от 300,00лв. е
съответна на тежестта на нарушението,
която категорично е висока.
В заключение следва да се отбележи, че като
е потвърдил така издаденото НП, РС е постановил съдебен акт в съответствие с
приложимия материален закон.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението постановено от законен
състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
на първата инстанция е съставен протокол, който е подписан. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ
в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 401/02.12.2019
г., постановено по АНД № 400/2019 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :