№ 429
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501093 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№262338/17.03.2021г., подадена от собствениците на Етажната
собственост /ЕС/ на ваканционен комплекс ,,Лъки-2“ с адрес: гр.Свети Влас, ул.
,,Морска/Бор“, чрез адв.Боян Станев- председател на Управителния съвет, със съдебен
адрес: гр.София, ул. ,,Кърниградска“ №5, ет.2, ап.6, адвокатска кантора ,,Станев и Ко“,
срещу Решение №26010/14.01.2021г., постановено по гр.д.№449/2020г. по описа на Районен
съд- Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд е отменил решенията по т.5 и т.6 от
дневния ред, приети от Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост на ваканционен
комплекс ,,Лъки-2“, находящ се в ПИ с идентификатор 11538.502.130, проведено на
30.05.2020г.
Със същото решение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, собствениците на ЕС на
ваканционен комплекс ,,Лъки-2“, находящ се в ПИ с идентификатор 11538.502.130, са
осъдени да заплатят на В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 680 лева,
представляваща направените по делото разноски, от които 600 лева- платено
възнаграждение за един адвокат и 80 лева- държавна такса.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение.
1
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на материалния закон.
На първо място се оспорва извода на съда относно приложение нормата на чл.51,
ал.1 от ЗУЕС. Навеждат се доводи в тази насока.
Посочва се, че разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС установявала начина на
разпределение разходите за управление и поддръжка на общите части- поравно според броя
на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства.
Подчертава се, че преценката относно размера на вноските(от компетенстността на ОС на
ЕС) била възможна при наличие на информация за броя на лицата, които ще бъдат
задължени да ги внасят.
Твърди се, че при липса на такава информация, начинът на разпределение на
вноските се определял от ОС като орган, който следвало да формира и приеме бюджета на
ЕС.
Излага се становище, че съдът не съобразил представените по делото доказателства
и не отчел спецификите на ОС, проведено на 30.05.2020г.(първо по ред- учредително за
етажната собственост; свикано при условията на извънредна епидемиологична обстановка).
Пояснява се, че с решението по т.6 от дневния ред на ОС, се определяли вноските
според големината на отделните обекти (корелативно свързана с припадащите се идеални
части към общите части).
Изчерпателно се изброяват посочените в §1,т.11 от ДР на ЗУЕС видове разходи за
поддържане на общите части.
Навеждат се доводи, че в ЗУЕС не се предвиждали императивни правила относно
начина на формиране бюджета на етажната собственост.
Твърди се, че първоинстанционният съдебен акт бил постановен в нарушение
разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС . Развиват се подробни съображения във връзка с
критериите за определяне дължимата годишна вноска за разходи от етажните собственици
(чл.50,ал.2,т.1 от ЗУЕС).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Претендират се направените по делото пред
двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител- адв Гьорчева- БАК, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
Въззиваемата страна намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен,
2
постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената
въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Излагат се аргументи във връзка с изводите на първоинстанционния съд относно
приложение нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Подчертава се, че съгласно цитираната в мотивите на решението, практика на ВКС,
горепосочената разпоредба била императивна (Решение№165 от 26.06.2019г. по гр.д.
№429/2018г. по описа на ВКС; Определение№130/17.07.2020г.по ч.гр.д.№1770/2020г. по
описа на ВКС).
Изразява се несъгласие с наведените от въззивника твърдения, че проведеното общо
събрание се явявало първо по ред, учредително за етажната собственост, както и в
условията на извънредна епидемиологична обстановка. Посочва се, че горните
обстоятелства били ирелевантни относно преценката за законосъобразно проведена
процедура по оповестяване и свикване на ОС.
Развиват се подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията във въззивната
жалба, касаещи отделните точки от дневния ред. Иска се от съда, атакуваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото
пред двете инстанции разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК против акт на съда, подлежащ
на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Въззивникът, редовно и своевременно уведомен не изпраща представител в с.з. С
нарочна молба представя писмени доказателства във връзка с проведено ОС на ЕС на
15.05.2021г., на което са взети решения заместващи решенията предмет на производството
по чл.40 ЗУЕС, по което е образувано настоящото производство и моли обжалваното
решение да бъде обезсилено.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Гьорчева, която поддържа отговора,
изразява становище за неотносимост на представените във въззивната инстанция писмени
доказателства.
При извършване на проверката по чл. 267 от ГПК, съдът намира, че подадената
въззивна жалба е редовна и допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от
обжалването, депозирана е в законоустановения двуседмичен срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт. Ето защо въззивната инстанция следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
3
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл.40 ЗУЕС по искова молба от В. Г. Б., с която ищцата в
качеството си на етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост във
ваканционен комплекс " ЛЪКИ-2" с адрес гр. Свети Влас, ул.“Морска“ на две сгради,
находящи се в ПИ с идентификатор 11538.502.130.1 оспорва решенията по т. 5 и т.6 взети от
Общото събрание на ЕС, проведено на 30.05.2020г. като незаконосъобразни. Посочва, че
приетият бюджет не съответства на посочения дневен ред, предвидени са разходи за
съоръжения и инсталации, които не са общи части. Сочи, че приходната част надхвърля
значително разходната и е определена на база такси, които са приети незаконосъобразно. По
отношение на решението по т.6 сочи, таксите са определени за кв.м.собствена площ. Твърди
нарушения на чл.50 и чл.51, ал.1 ЗУЕС при определяне размера на таксите. Излага доводи,
че изготвения протокол не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба ответната страна –
Етажната собственост на ваканционен комплекс " ЛЪКИ-2" с адрес гр. Свети Влас,
ул.“Морска“ на две сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 11538.502.130,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС адв. Боян Станев, с който
исковата претенция се намира неоснователна. Посочва, че се касае за комплекс от „затворен
тип“ като ЕС се състои от две сгради с общи части земя, двор и съоръжения. Счита, че не е
налице нарушение на чл.51, ал.1 ЗУЕС, тъй като в етажната собственост няма нито един
постоянно пребиваващ собственик, обитател или ползвател, както и че вноските за фонд
„Ремонт и обновление“ са определени при стриктно спазване на чл.50 ЗУЕС. Претендира
разноски.
С обжалваното решение НРС е уважил предявения иск като е намерил за основателни
възраженията на ищцата по приложение на чл.50 и чл. 51 ЗУЕС.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
С оспореното решение по т.6 гласи, че годишните такси са диференцирани в зависимост от
4
големината на апартамента /обектите/ и мат следния размер:за студиата-годишната такса е в
размер на 600 лв., за едностайните апартаменти-800 лв., а за двустайните апартаменти-1000
лв.. Вноската за фонд „РО“ е определена в размер на по 1,6 лв./кв.м.за всеки самостоятелен
обект.
Спорът относно характера на нормата на чл.51,ар.1 ЗУЕС е разрешаван противоречиво от
съдилищата и в съдебната практика са застъпени две становища. Извън всякакво съмнение е,
че разумът на ЗУЕС в частта му за определяне на разходите за управление и поддръжка е,
че всеки етажен собственик е да заплаща разходите за поддръжка на общите части. В този
смисъл задълженията на собствениците съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,т.9 и т.10 ЗУЕС
са установени в обществен интерес.
Настоящият състав се придържа към становището за императивния характер на нормата на
чл.51, ал.1 ЗУЕС и няма основание да приема противното, докато въпросът не бъде решен
по тълкувателен път.
На основание чл.51,ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.
Разпределението на разходите за ползването на общите части на етажната собственост не се
извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите
части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в
етажната собственост. Нормата на чл.51,ал.1 ЗУЕС не предпоставя възможност за
тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването на чл.11,т.5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото
събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части. Както бе отбелязано по-горе – начинът е
посочен изрично в закона – поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В
случая посочените решения са взети в отклонение на цитираните норми. В този смисъл и
Решение № 313 от 07.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1332/2019 г. по описа на ВКС на
РБ. При това положение, настоящата инстанция намира, че взетото решение по точка 6 от
проведеното на 30.05.2020г. ОС на ЕС на ваканционен комплекс ,,ЛЪКИ-2“, находящ се в
ПИ с идентификатор 11538.502. за определяне на годишната вноска за разходите за
управление и поддръжка на общите части вноските за фонд „РО“ в посочените размери
съобразно големината на притежаваните СОС е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като бюджетът се формира от
годишните такси, а те в случая са определени в противоречие с императивни норми, това
води до незаконосъобразност на решението по т.5, респ. неговата отмяна.
Въззивникът е представил и по делото са приети писмени доказателства за проведено
5
последващо ОС на ЕС на 15.05.2021г., на което са взети решения, с които са изменени
процесните решения. Същите макар и да са нововъзникнали нямат отношение към
настоящия спор и по-конкретно към законосъобразността на оспорените в настоящото
производство решения. Неоснователно е направеното искане за прекратяване на делото, тъй
като не е направено оттегляне или отказ от въззивната жалба.
Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззиваемият има
право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. С отговора е
направено искане в тази насока, представени са доказателства за заплатен адвокатски
хонорара в размер на 600 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване,
поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010/14.01.2021 г. по гр. д. № 449/2020 г. по описа на
Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА собствениците на Етажната собственост Етажната собственост на ваканционен
комплекс ,,Лъки-2“, находящ се в ПИ с идентификатор 11538.502.130 чрез адв.Боян Станев-
председател на Управителния съвет, със съдебен адрес: гр.София, ул. ,,Кърниградска“ №5,
ет.2, ап.6, адвокатска кантора ,,Станев и Ко“, да заплатят на В. Г. Б. ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 600 лв. /шестстотин лв./, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6