Р Е Ш Е Н И Е
494 / 27.2.2020г.
гр. Перник, 27.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2074 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Миглена Симеонова, срещу С.К.С.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500 лева – незаплатена
главница по договор за заем CrediGO №
5332-00007625/03.05.2017 г.; сумата от 22.56 лева – договорна лихва по
посочения договор за заем за периода от 04.06.2017 г. /падеж на първа неплатена
вноска/ до 04.11.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата от 594
лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
04.06.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/
до 04.11.2017 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/ и
сумата от 141.05 лева – обезщетение за забава по договор за заем, за периода от
05.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ответника С.К.С., в качеството му
на заемател и третото за процеса лице „Микро Кредит“ АД, в качеството му на
заемодател, е сключен договор за паричен заем „CrediGo“ № 5332-00007625 от
03.05.2017 г., по силата на който след отправено от ответника искане за
отпускане на заем на последния е отпуснат такъв в размер на сумата от 1 500
лева. Договорена е и лихва в размер на сумата от 22,56 лв., като ответникът се
задължил да върне главницата, заедно с лихвата на 6 равни месечни погасителни
вноски от по 253,76 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на
04.06.2017 г. и падеж на последната погасителна вноска на 04.11.2017 г. Посочва
се, че по искане на заемополучателя и на основание сключения договор за заем на
същия е предоставена допълнителна услуга – финансиране от страна на „Микро
Кредит“ АД и разсрочване на сключена чрез посредничеството му застраховка
„Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, покриваща определени застрахователни рискове.
Поддържа се, че между С. и застрахователното дружество е сключена индивидуална
полица, съдържаща конкретните параметри на застраховката. Твърди се, че за
последната е дължима обща застрахователна премия в размер от 594 лева която
била изплатена от заемодателя. Твърди се, че плащането ѝ от ответника е
разсрочено на 6 месечни вноски, всяка в размер от по 99 лева с падежи,
съвпадащи с падежите на основните вноски по договора за заем.
На
следващо място се твърди, че за периода от 05.06.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда на С. е начислена и лихва за забава в размер от 141,05
лева. Посочва се, че ответникът не е извършвал никакво плащане по договора.
В
исковата молба се твърди,, че с Приложение № 1/10.10.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. процесните
вземания били прехвърлени от „Микро Кредит“ АД, в качеството му на цедент, на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, като
цесионер. Поддържа се, че до ответника са изпращани съобщения за извършената
цесия на адреса по договора, но същите са се върнали в цялост с отбелязване, че
адресатът се е преместил на друг адрес, респ. не е намерен там. В тази връзка
се прави искане длъжникът ответник да се счита уведомен за извършеното
прехвърляне с връчването на уведомлението за това като приложение към исковата
молба. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С
исковата молба са представени договор за паричен заем „CrediGo“ № 5332-00007625 от
03.05.2017 г. с погасителен план към него, искане за заем „CrediGo“, застрахователна
полица по застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, тарифа за допълнителни
услуги на „Микро Кредит“ АД, общи условия към заем „CrediGo“, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., два броя анекси към него и
извадка от приложение № 1, потвърждение за извършена цесия, пълномощно за
уведомяване за цесия, два броя уведомителни писма и обратни разписки.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният
представител на ответника – адв. М.Г. намира предявените искове за процесуално
допустими, но неоснователни, като оспорва същите по основание и размер с
твърдението за липсата на облигационно отношение между страните, породено от
договор за заем, тъй като С. не е получил заемната сума. Поддържа, че не е
налице уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника за извършената промяна
в кредиторите, доколкото договорът за цесия е сключен преди договора за заем и
има за предмет несъществуващо вземане. Оспорва размера на останалата неплатена
главница с довода, че от общата заемна сума от 1 500 лева следва да се приспадне
сумата от 145 лева, представляваща еднократна такса, невключена в предмета на
делото. Счита за недължима договорната лихва в размер от 22,56 лв., защото
ответникът не е изпаднал в забава. Намира, че носител на вземането, претендирано
като застрахователна премия не е ищецът, а застрахователното дружество.
Последната е начислена и в противоречие със ЗПК, установяващ размера на ГПР.
Намира договорът за заем за сключен в противоречие със ЗПК по изложените
съображения. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете. Възразява
срещу размера на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
С
определение от 11.09.2019 г. като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано дружеството ЗК „Уника Живот“ АД, което изразява становище за
уважаване на исковете.
В съдебно
заседание, проведено на 13.02.2020 г., от процесуалният представител на ищеца е
постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на
възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът
С.К.С. се представлява
в съдебно заседание от адв. Г.. Последният иска претенциите да бъдат
отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възражение,
претендирано от ищеца.
Третото лице
помагач не изпраща представител в съдебно заседание.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4063/03.08.2018
г. по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
С.К.С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор за заем CrediGO № 5332-00007625/03.05.2017 г. и погасителен план към него се установява,
че на 03.05.2017 г. между дружеството „Микро Кредит“ АД като
заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при
следните параметри: сума на кредита: 1500 лева, от които чиста сума за
получаване в размер на 1355 лева и еднократна такса в размер на 145 лева, срок
на кредита 6 месеца – с падеж на първа вноска 04.06.2017 г. и с падеж на
последна вноска – 04.11.2017 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.41 % и
фиксиран лихвен процент /ФЛП/ 5.14 %. При тези параметри общото задължение по
кредита е в размер на 1522.56 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер
на 253.76 лева. Към договора обаче е закупена и допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка на стойност 594 лева.
Посочената сума също е разсрочена на 6 равни месечни вноски по 99 лева всяка с
падежни дати, съвпадащи с падежните дати на вноските по главния договор за заем
/4-то число на месеца/.
От приложена по делото застрахователна полица № МС
*********-00007625 се установява, че ответникът е сключил застраховка „Защита“
със ЗК „Уника Живот“ АД.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че от общата уговорена сума на заема
от 1500 лева от страна на ответника е усвоена сумата от 1355 лева, която му е
преведена от заемодателя по банкова сметка. ***, че от страна на ответника не
са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по договора, поради
което общата дължима сума по заема е в размер на 1522.56 лева, от които 1500
лева главница и 22.56 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до
04.11.2017 г. От своя страна остатъкът от задължението по застраховка „Защита“
е в размер на 594 лева. На последно място от експертизата се установява, че лихвата
за забава на месечните плащания върху неплатената главница е в размер на 141.93
лева за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г. Вещото лице е посочило и че
размерът на ГПР от 49.41 % надвишава размера на законната лихва за забава към
03.05.2017 г. с 4.94 пъти.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
На следващо място от представен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 към
него, се
установява, че „Микро Кредит“ АД е прехвърлило
на ищцовата страна „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД всички
вземания към С.К.С., произтичащи от договор за
заем № 5332-00007625/03.05.2017
г.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „Микро Кредит“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на пълномощник на „Микро Кредит“ АД е отправила
уведомления до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към
него, същото не е получено от ответника С.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за
цесията, са връчени на ответника чрез
назначения му особен представител.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по Договор за заем CrediGO № 5332-00007625/03.05.2017 г., за които е
издадена заповед № 4063/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 5416/2018 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия случай
следва да бъде установено и
заплащане от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (6 месеца), падежите на всяка
вноска (4-то число на съответния месец), брой на вноските (6 – при първа вноска
– 04.06.2017 г.), сумата на кредита (1500 лева), ФЛП (5,14 %), ГПР (49,41 %) и общата сума дължима от потребителя (1522,56
лева – сбор от сумата по кредита и възнаградителна лихва), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Посоченият извод следва от обстоятелството, че на гърба на договора се съдържа погасителен план, под
който е положен подпис на ответника.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 253,76
лева, а броят и падежът на вноските също са посочени: 6 броя, всяка платима до
4-то число на съответния месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата
на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се
съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на
отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се
посочват последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва.
В общите
условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа разяснение за
правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК. Общите условия са
подписани, което съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 03.05.2017 г. за срок от 6 месеца с
първа падежна дата 04.06.2017 г., т. е. същият е изтекъл на 04.11.2017 г. Липсват
данни или твърдения по договора да са извършвани плащания от страна на
ответника.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до сумата
от 1355 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно
заключението по приетата ССчЕ от страна на ответника са усвоени заемни средства
на стойност 1355 лева.Това обстоятелство кореспондира и на уговорките в самия
договор за кредит, където е посочено, че сумата за получаване е в размер на
1355 лева.
Относно разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева или за сумата
от 145 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен. Посочената сума
съгласно договора за заем представлява „еднократна такса“, но липсва посочване
на основанието за събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя
начин основанието за дължимостта и начисляването на посочената „еднократна такса“, В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази
връзка липсата на подробна информация
лишава потребителя от възможността да е наясно за каква друга парична сума извън
стойността на заема се задължава. По тези
съображения съдът намира, че процесната уговорка за заплащане на еднократна
такса в размер на 145 лева следва да се приеме за недействителна, доколкото не
отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК,
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер на 22.56 лева,
доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен ФЛП в размер на 5.14 %,
който не е прекомерен.
Следва да бъде отхвърлена и претенцията за сумата от 594 лева,
представляваща застрахователна премия. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че ищцовото
дружество не е представило доказателства да е заплатило на „Уника Живот“АД
застрахователна премия по застраховка „Защита“ относно ответника по делото.
Установяването на този факт е в тежест на ищцовата страна, поради което
недоказването му води до неоснователност на тази искова претенция. В тази
връзка следва да се отбележи, че по делото по искане на ищеца са изискани
документи от ЗК „Уника Живот“АД като трето
лице помагач. Последното обаче е отказало предоставянето на такива като
единствено е направило изявление, че за ответника е заплатена сумата за
застрахователна премия. Това твърдение на третото лице помагач обаче само по
себе си не може да обуслови основателност на претенцията, доколкото след като
третото лице помагач е страна в процеса, то твърденията му на общо основание подлежи
на доказване, каквото доказване не е осъществено. Само за пълнота съдът намира
за нужно да обърне внимание, че самите твърдения на третото лице помагач
досежно заплащането на посочената сума са противоречиви. Така същото твърди, че
застраховката относно ответника С. е с начало 04.06.2017 г. Същевременно обаче
застрахователното дружество посочва, че е получило една обща сума от
кредитодателя / „Микрокредит“ АД/ на 04.07.2017 г., която се отнасяла до
множество, сключени от последния договори. В тази връзка се уточнява, че
застрахователят получава плащане като една обща сума, а впоследствие т.нар.
„агент“ – в случая „Микрокредит“ АД изпраща документи за застрахователните
полици. В тази връзка, доколкото липсват каквито и да било доказателства, от
които да се установява, че дружеството „Микрокредит“ АД е заплатило процесната
сума или че същата е заплатена именно относно ответника, то и претенцията за
сумата от 594 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Отново само за
пълнота следва да се отбележи и че оправданието на третото лице помагач да не
представи документите, също не може да се възприеме, доколкото същите могат да
бъдат представени със заличени лични данни на правните субекти, които не касаят
процесния случай.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на
съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва
върху главницата за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г. е в размер на 141, 93 лева. От тази сума ищецът претендира 141.05 лева. В тази връзка и претенцията за
обезщетение за забава следва да бъде уважена, като възражението на ответника,
че не е бил поканен да заплати посочената сума, съдът намира за неоснователно.
Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че в настоящия случай се
касае за парични задължения с фиксиран падеж, поради което длъжникът изпада в
забава, когато не изпълни на падежа и съответно дължи обезщетение за тази
забава и без покана за заплащане на такова.
На последно
място неоснователно е и възражението на ответника по отношение на размера на ГПР, доколкото
същият съответства на
максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По делото се установи, че между „Микро Кредит“ АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за заем. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице
по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на каквито и да било суми по кредита, поради което и така съобщената
цесия следва да се приеме, че обвързва същия.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1355 лева – главница, 22.56 лева – договорна лихва и 141, 05 лева – обезщетение за забава за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г. , като искът за разликата над посочената
главница до пълния предявен размер е
неоснователен. Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от
594 лева – застрахователна премия по договор за допълнителна услуга.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на РС П./заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 95.15
лева, от които 45.15 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от заповедния съд по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата
от 64 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 2074/2019 г. по описа на РС П./исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 740.15
лева, от които 45.15 лева държавна такса, 350 лева – юрисконсултско възнаграждение,
150 лева – разноски за експертиза и 195 лева – възнаграждение за особен
представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния
размер от 100 лева. От така посочените суми /общо 490.15 лева/с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 329.71 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, сумата от 1355 лева –
представляваща
неплатена главница по
договор за заем CrediGO №
5332-00007625/03.05.2017 г.,
сключен между цедента „Микро Кредит“ АД и ответника, сумата от 22.56 лева - възнаградителна лихва по посочения договор за заем и сумата в размер на 141,
05
лева– лихва за
забава
за периода от 05.06.2017 г. до 02.08.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор от 16.01.2015 г. и приложение № 1 към него
от 10.10.2017 г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: за сумата от 145 лева, представляваща разликата между
уважения размер на главницата по договора за заем и пълния предявен размер на
това вземане от 1500 лева и изцяло за сумата от 594 лева – стойност на застрахователна премия по допълнителна услуга
(обективирана в т. 3 от горепосочения договор за заем)
като неоснователни.
ОСЪЖДА С.К.С., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 64 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 329.71 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач – ЗК „Уника Живот“ АД, с ЕИК:
********* на страна на ответника.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5416 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА