№ 111442
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110146933 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Топлофикация София ЕАД срещу Г. Т. Д., Т. Д. Д. и Д. Т. Д..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022 г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към
възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят
е посочил, че претендираните суми са платени, освен деловодните разноски
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите: 150,04
лева - цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2018 г., за имот с адрес гр. София, УЛ.ГЕО МИЛЕВ 44, бл.35, ет.4,
ап.10, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,21 лева - мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г., държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Представено е платежно нареждане (л. 18 в кориците на делото) от
което се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя всички суми по
заповедта.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
1
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен
интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.
414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е
налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя
наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага, касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че
всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с
изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение
по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно
изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което
искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в
подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 222956/20.10.2022 г.,
подадено от Г. Т. Д., Т. Д. Д. и Д. Т. Д. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022
г. по описа на Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на изпълнителен лист въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3