Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 15 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА к.а.н.д. № 224 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР – Русе, чрез процесуален представител, против Решение 224/21.02.2020 г.
по анд. № 4/2020 г. описа на РРС, с което е отменен ЕФ серия К № 2563201, издаден
от ОД на МВР – Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Като касационно основание
се сочи неправилно приложение на материалния закон – основанието по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната
на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
електронния фиш. Претендира се присъждането на разноски за настоящата
инстанция.
Ответникът по касационната жалба – С.Д.Й.,
чрез процесуален представител – адв. Д.Х., изразява становище за нейната
неоснователност. Сочи, че касаторът е разполагал служебно с информацията за
датата на смъртта на бащата на наказаното лице и валидността на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че 18.05.2018 г., по бул.“България“ в гр.Русе, до
бензиностанция „Лукойл“ и на посочените GPS координати, чрез използване на дигитална
стационарна радарна установка, било заснето извършването на административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение на лек автомобил
„Волво ХЦ 90“, с рег. № Р *** КВ, със скорост от 76 км/ч при разрешена за
пътния участък такава от 50 км/ч. В съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП бил
издаден електронен фиш, с който на ответника по касация - С.Д.Й., като
собственик на автомобила, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Електронният фиш (ЕФ) бил
връчен на 28.10.2019 г. като в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на
01.11.2019 г., Й. представил декларация, в която посочил, че при извършване на
нарушението автомобилът бил управляван от неговия баща – Д. С. Й.. Към
декларацията не било приложено СУМПС на последния, за който се установява, че е
починал на 26.01.2019 г.
При тази фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че авторството на нарушението не се установява по безспорен и
несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК.
Неоснователно е възражението на касатора, според
което щом нарушението е извършено на 18.05.2018 г., а бащата на наказаното лице
е починал на 26.01.2019 г., т.е. осем месеца след извършването му, наказаният е
разполагал с достатъчно време да представи нужната на административнонаказващия
орган информация и по-конкретно копие на СУМПС на своя баща, както изисква
разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП. Според този текст копието на
СУМПС се предоставя в съответната териториална структура на МВР заедно с
декларацията с данни за лицето, извършило нарушението, което следва да стане в
14-дневен срок от връчване на ЕФ. Преди връчването на ЕФ на собственика на
автомобила, с който е извършено нарушението, от същия не може да се очаква да
знае, че с превозното средство е извършено подобно нарушение, а още по-малко
може да се очаква той вече да е обезпечил доказателства за авторството на
нарушението като се е снабдил с копие на СУМПС на извършилия нарушението водач.
Както районният съд основателно е отбелязал, с продължителното си бездействие
административнонаказващият орган всъщност сам е допринесъл за наличието на
обективна невъзможност да бъде установен и наказан действителният автор на
нарушението. То е заснето с АТСС на 18.05.2018 г., а ЕФ е връчен на ответника
по касация едва на 28.10.2019 г., през който продължителен период е починало
лицето, посочено в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП като извършител на
нарушението.
Касационната инстанция намира, че след смъртта на
своя баща ответникът по касация е бил в обективна невъзможност да представи
копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови пречки. Според
чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД СУМПС е български личен документ, който при смърт на своя притежател, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от същия закон, подлежи на предаване на органа, който ги е издал. Разпоредбата
на чл.51, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС се издава от органите на МВР на лица
при условия и по ред, определени с акт на МС. Този акт е именно ПИБЛД. Според
чл.33, ал.1, изр.второ от ПИБЛД СУМПС се издава въз основа на заявление по
образец, съгласно приложение № 2, подадено лично в звената "Пътна
полиция" на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя. Следователно именно на
касатора – ОД на МВР – Русе следва да е предадено СУМПС след смъртта на бащата
на ответника по касация, поради което последният очевидно не е разполагал с
него, за да изготви копие, което да представи с декларацията си, както изисква
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Доколкото в касационното производство ответникът по
касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски
(представено е само адвокатско пълномощно на л.13 от делото, но не и договор за
правна помощ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение) и не е
направил искане за тяхното присъждане, такива не му се следват.
Така мотивиран и
на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 224/21.02.2020 г. по анд. №
4/2020 г. описа на РРС, с което е отменен ЕФ серия К № 2563201, издаден
от ОД на МВР – Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: