№ 6299
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110152410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от В. Т. Д. срещу „Д. Е.“ ООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ – за сумата от 784 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение
за месец декември 2020 г. по трудово правоотношение от 26.05.2004 г. до 20.12.2020 г.
за длъжността „монтьор на електронна техника“, ведно със законната лихва от
08.09.2021 г. до окончателното заплащане на вземането; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
сумата от 54,66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата по чл. 128, т. 2 КТ за периода от 01.01.2021 г. до 07.09.2021 г.;
по чл. 222, ал. 3 КТ – за сумата от 8252,16 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 504,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 01.02.2021 г. до 07.09.2021 г.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „монтьор на електронна техника“ за периода от 26.05.2004 г. до 20.12.2020 г.
с брутно трудово възнаграждение пред 2020 г. в размер на 1375,36 лв. Поддържа, че
процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 20.12.2020 г. Посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение
не е било изплатено част от дължимото трудово възнаграждение за м. 12.2020 г.,
възлизащо на сумата от 784 лв. в брутен размер, обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст, съизмеримо по размер с брутното трудово
възнаграждение за 6 месеца. Сочи, че поради неизплащане на дължимите суми в срок,
ответникът дължи и обезщетение за забава. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати описаните суми. Претендира разноски.
Ответникът „Д. Е.“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Моли за тяхното отхвърляне. В открито съдебно заседание, проведено на
1
22.03.2022 г. представител на ответното дружество заявява готовност за спогодба, като
сочи, че прекратяване на трудовите правоотношения са извършени поради спада на
работа и иска единствено отсрочка, за да се осигури възможност на дружеството
ответник да заплати претендираните суми.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ:
Основателността на исковата претенция се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: съществуващо между страните трудово правоотношение
през процесния период, както и размерът на дължимото трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на
ищеца. При установяването им в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащане.
Не е спорно между страните, че ищцата е работила при ответното дружество
длъжност „монтьор на електронна техника“ за периода от 26.05.2004 г. до 20.12.2020 г.,
както и че същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.12.2020
г., а и същото се установява от приложените по делото писмени доказателства – трудов
договор от 26.05.2004 г., изменян с допълнително споразумение от 01.01.2011 г.,
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и заповед №
918/18.12.2020 г.
Начинът на заплащане на трудовото възнаграждение е уреден в разпоредбата
на чл. 270, ал. 3 КТ, където е указано същото да се изплаща на работника/служителя по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника/служителя – да се
превежда на влог в посочената от него банка. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ не
ограничава допустимите доказателствени средства за установяването на факта на
плащане на трудовото възнаграждение единствено до посочените в разпоредбата.
Ведомостите или разписката, при уговорено изплащане в брой, ако са съставени, биха
съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се
установи и с други доказателства, включително косвени, стига те да водят до
единствено възможен извод. В случая ответникът не твърди и не доказва изплащане на
трудовото възнаграждение на ищцата за м. 12.2020 г. Съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, същото възлиза на сумата от 962,75 лв. в брутен
размер.
Ето защо въз основа на анализа на наличните доказателства съдът прие, че не е
установено при условията на пълно и главно доказване изплащането на
претендираното трудово възнаграждение за процесния м. 12.2020 г. Ето защо и с оглед
диспозитивното начало искът с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ е
основателен за пълния предявен размер от 784 лв., представляващо незаплането
брутно трудово възнаграждение за м. 12.2020 г. Върху присъдената сума се дължи и и
законна лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
2
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Следователно за основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже
прекратяването на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, размера на трудовия си стаж по това правоотношение,
както и размерът на брутното трудово възнаграждение през последния пълен отработен
месец.
Първите две предпоставки се доказват от приложените по делото и
коментирани по-горе писмени доказателства, а размерът на иска е изчислен от вещото
лице като възлизащ на сумата от 8252,16 лв. Следователно искът с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и изпадане на ответника
в забава, а в тежест на ответника – плащане в срок, или отпадане на последиците от
неговата забава.
По отношение на претендираното мораторно обезщетение, начислено върху
главницата за трудовото възнаграждение, доколкото това задължение е срочно, то
длъжникът изпада в забава и без отправяне на покана съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща
ежемесечно. Ето защо, най-късно от 1 число на месеца, следващ този, за който се
отнася трудовото възнаграждение, ответникът изпада в забава. В случая за определяне
размера на обезщетението за забава съдът ползва данните от заключението по ССчЕ,
съгласно което размерът на обезщетението за забава за релевирания период от
01.01.2021 г. до 08.09.2021 г. възлиза на сумата от 52,09 лв. До този размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 52,09 лв. до
пълния предявен размер от 54,66 лв. – да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ предвид това, че същото
се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, следва, че соченият момент
е предвиденият в закона срок за тяхното изплащане. Поради това за изпадане на
длъжника (в случая работодателя) в забава не е необходимо отправяне на покана. Най-
ранният момент, в който обезщетението е дължимо, е деня на прекратяване на
правоотношението, след изтичане на който длъжникът изпада в забава – в случая от
20.12.2020 г. В исковата молба е релевиран период с по-късна дата – 01.02.2021 г.,
поради което тази дата следва да бъде съобразена от съда при присъждане на
обезщетението за забава с оглед диспозитивното начало. За изчисляване на размера му
настоящата инстанция отново си служи с данните от съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно която обезщетението за забава за периода от 01.02.2021 г. до 08.09.2021 г.
възлиза на сумата от 575,36 лв. С оглед диспозитивното начало искът следва да се
уважи за пълния предявен размер от 504,30 лвПредвид уважаване на исковете за
мораторно обезщетение за период с крайна дата този на подаване на исковата молба, то
законната лихва върху претендираните главници следва да се присъди от следващата
дата – от 09.09.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани и доказани само от ищеца. Ищецът е претендирал присъждане на
разноски за за адвокатско възнаграждение, доказателство за което са представения
договор за правна защита и съдействие и разписка за получаване на пълния размер на
уговореното възнаграждение с отбелязване за плащането в брой. Следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1000
лв.
3
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС държавна такса и възнаграждение за депозит за вещо лице съразмерно
на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Е.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. Т. Д., ЕИК
********** на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 784 лв.,
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за м. 12.2020 г., ведно
със законна лихва, считано от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане; на
основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 8252,16 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 52,09
лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за м. 12.2020 г., дължимо за периода от 01.01.2021 г. до 08.09.2021 г., и
сумата от 504,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата по чл. 222, ал. 3 КТ, дължимо за периода от 01.02.2021 г. до
07.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Д., ЕИК ********** срещу „Д. Е.“ ООД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
52,09 лв. до пълния предявен размер от 54,66 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. Е.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на В. Т. Д., ЕИК ********** сумата от 1000 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д. Е.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 683,70 лв., представляваща
държавна такса и разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4