Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1799 27.07.2020 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
петнадесети юли Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7771 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Г.И.К. и
допълнително уточнен иск за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1 840 лв., от които 1 000 лв. – дължима главница по
Договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 114РКО-А-0584/11.01.2008 г., сключен между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ответницата, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, и 840 лв. – част от просрочена наказателна лихва, начислена
на осн. т. 8 от същия договор за периода 17.07.2016 г. – 17.07.2019 г., както
и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5700/2019 г. по описа на
БРС, Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и
в исковото производство. Ищецът твърди, че на 11.01.2008 г.
между ответницата и „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
е бил сключен горепосочения договор за издаване на кредитна карта, по който
ответницата е усвоила сумата от 1 000 лв., но от 28.07.2014 г. е в неизпълнение
на договорните си задължения и не извършва плащания за погасяване на дълга,
поради което кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем и
ответницата е била уведомена за това от ЧСИ Т. М. чрез залепване на уведомление
на настоящия й адрес. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от
02.04.2018 г. „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
е прехвърлила на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ” ЕАД
своето вземане към ответницата по горепосочения договор за кредит, като тя е
била уведомена за това. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в
който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен.
Твърди се, че по делото липсват доказателства за реално усвояване от
ответницата на сумата от 1 000 лв. Твърди се също така, че ответницата не е
била надлежно уведомена преди завеждане на делото нито за предсрочната
изискуемост на кредита, нито за твърдяната цесия, поради което тя не е знаела
нито че дължи, нито на кого дължи. Оспорена е редовността на връчването на
уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита чрез ЧСИ М., както и
редовността на връчването на съобщението за цесията. Особеният представител на
ответницата се явява в
съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5700/2019
г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 2672/18.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът Г.И.К.
да заплати на кредитора „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 1 000 лв.,
представляваща просрочена главница, дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 114РКО-А-0584/11.01.2018 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД и ответницата, сумата от 870 лв. – част от просрочена наказателна
лихва, начислена на осн. т. 8 от договора за кредит за периода 17.07.2016 г. –
17.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението – 17.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 86,80 лв. С разпореждане от 22.08.2019 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен
срок, в изпълнение на което е предявен настоящият иск.
По делото е представено копие на Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
114РКО-А-0584/11.01.2018 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и
ответницата К. (наричана в договора „Титуляр“), с който банката
е приела да открие и води на името на ответницата картова разплащателна
сметка и да издаде към нея на името на титуляра револвираща международна
кредитна карта с чип Visa Classic, както и да
предостави на титуляра банков кредит овърдрафт по сметката в размер на
1 000 лв. Уговорено е, че срокът за ползване на овърдрафта е до 11.01.2010
г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
общите условия на банката за този вид договори, а ответницата се е задължила да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите
условия.
В т. 7 на
договора е посочено, че при непогасяване на датата на падежа на пълния размер
на дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период,
титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите 3 годишни периода,
годишна лихва, чийто размер е посочен в общите условия и тарифата за таксите и
комисионите на банката, която към датата на подписване на договора е в размер
на 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции и 18 % за
всички останали дебитни салда по сметката.
Съгласно т.
8 от договора, при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява върху непогасената
част от минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на кредитния
лимит, наказателна лихва в размери, съгласно общите условия и тарифата на
банката, като към датата на сключване на договора годишната лихва за надвишение
на разрешения кредитен лимит е в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна
надбавка в размер на 12 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна
вноска е в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12
от наказателната надбавка за надвишение на разрешения кредитен лимит.
По делото са
приложени и общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, които на
осн. т. 9 от процесния договор представляват неразделна част от него.
Така
сключеният договор между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и
ответницата К. е
двустранно подписан и е породи правното си действие, като същият е сключен
преди влизане в сила на ЗПК и нормите на този закон не намират приложение по
отношение на него.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че кредитът е бил частично усвояван и погасяван, като за първи път
кредитополучателят е надхвърлил лимита по овърдрафта с 1,99 лв. но вальорна дата
19.08.2009 г., към която може да се приеме, че пълният размер на кредита е
напълно усвоен. Вещото лице също така е установило, че към 09.04.2018 г.
дължимата главница по кредита е била в размер на 1 000 лв., а начислените
лихви по кредита са били 681,74 лв., като същите са включвали договорна лихва –
586,10 лв. и наказателна лихва – 95,13 лв.
Като доказателство по делото е
представено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г.,
сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД (цедент) и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД (цесионер),
в чл. 2, ал. 1 на който е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера, срещу
заплащане на посочена в чл. 4 от договора цена, вземанията си срещу длъжниците,
посочени в Приложения № 1 и № 2 към договора, с ефект считано от датата на
влизане в сила на договора, а в чл. 1, ал. 2, т. 6 е посочено, че датата на
влизане в сила настъпва с плащане на цялата покупна цена съгласно чл. 4, ал. 1
в срока, предвиден в чл. 4, ал. 2 на договора. В чл. 3, ал. 2 отново изрично е
посочено, че цесионерът придобива всички права върху продадените и прехвърлени
вземания, считано от датата на влизане в сила на договора. В чл. 4, ал. 2 е
уговорено, че посочената в ал. 1 цена ще бъде платена в срок от 5 работни дни,
считано от датата на подписване на договора за цесия, а в чл. 5 отново е
посочено, че страните изрично се съгласяват, че договорът за цесия влиза в сила
само и единствено след превод на сумата, посочена в чл. 4, ал. 1, а ако тази
сума не бъде преведена в срока по чл. 4, ал. 2, договорът не поражда действие
между тях, предвидените в него правни последици няма да настъпят и всички
вземания ще се считат за непрехвърлени.
Съгласно чл. 7, ал. 1 на договора за
цесия, с подписването на договора цедентът дава съгласието си и упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците от негово име.
По делото е представено копие на стр.
5 от Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземания, в което е фигурира
вземане по договор № 114РКО-А-0584 с
длъжник Г.И.К., в общ размер от 1 677,60 лв.
По делото
обаче не е представено писмено потвърждение на цесията, извършено от предишния
кредитор на новия кредитор, съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3, предл.
последно от ЗЗД. Не са представени и доказателства, че цесионерът е платил на цедента пълния размер
на уговорената продажна цена по договора за цесия, което е условие влизане в
сила на договора за цесия и за настъпване на прехвърлителния ефект на цесията.
С оглед на това съдът намира, че в случая не се доказа, че цесията е породила
правното си действие и че прехвърлянето на вземанията се е осъществило, поради
което следва да се приеме, че процесните вземания не са били прехвърлени
валидно на ищеца и същият неоснователно претендира, че е кредитор на тези
вземания.
С оглед на
горното, съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца процесните суми, поради
което предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” № 100, ет. 3, против
Г.И.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 840 лв. (хиляда осемстотин и
четиридесет лв.), от които 1 000 лв. – дължима главница по Договор за издаване
на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 114РКО-А-0584/11.01.2008 г., сключен между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ответницата, вземанията по който са били прехвърлени
на ищеца, и 840 лв. – част от просрочена наказателна лихва, начислена на осн.
т. 8 от същия договор за периода 17.07.2016 г. – 17.07.2019 г., както
и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 17.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед № 2672/18.07.2019 г. за изпълнение на парично
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5700/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА