№ 189
гр. гр.Н., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150101284
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Е.Ю.“ ЕАД /ЕР
Юг/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.”, № **
против Д.Г.К., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. Н., к.к. С.б., к-с „Д.Б.“, секция 4, ет. 5.
Ищцовото дружество твърди, че на 20.09.2023 г. е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, пред Районен съд- Н. за
вземанията си към ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***/2023
г. Била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което ищецът подал настоящата искова молба. Сочи се, че „Е.Ю.“ ЕАД, в
качеството си на оператор и собственик на разпределителната мрежа, съгласно
разпоредбата на чл. 88 от ЗЕ, осъществявал разпределение на електрическа енергия и
отговарял за функционирането й, за нейната поддръжка, както и за развитието й на
дадена територия. Обръща се внимание, че с приетите от КЕВР ПИКЕЕ, обнародвани в
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., била дадена нова регламентация на обществените
отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата
електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва
доставените количества електрическа енергия. Акцентира се, че съгласно разпоредбите
на действащите ПИКЕЕ към момента преизчислението на количествата електрическа
енергия и тяхното фактуриране се извършвало от ищеца. Твърди се, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество с кл. № ********** за обект на потребление с ИТН
4224067, находящ се в гр. Н., к.к. С.б., к-с Д.Б., секция 4, ет. 5, като на 10.05.2016 г.
инвеститорът на обекта подал заявление за смяна на партидата на името на новия
1
собственик. Излага се, че обектът на потребление е бил с преустановено захранване от
2016 г. При извършена проверка на 10.08.2022 г. служители на ищеца на место в
комплекса установили, че абонатът се е самоприкачил и има консумирана ел. енергия.
В изпълнение на задълженията си по ПИКЕЕ служители на ищеца- Иво Койчев
Георгиев и Пламен Димитров Митев, двамата на длъжност ел. монтьор, извършили
проверка на обекта на потребление в присъствието на свидетеля Йордан Б. Мишев, при
която се констатирало, че имало отчетени показания на електромера, не бил осигурен
достъп до апартамента, електромерът бил прекъснат от клемореда. Електромерът не
бил отчетен за период от дата на отсъединяване с протокол от 2016 г. до датата на
проверката, като в паметта на електромера се съхранявали данните за реалните
доставени количества електрическа енергия. Като е установил, че са налице
предпоставките, описани в чл. 56, ал. 5 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, като е
начислил реално доставените количества електрическа енергия на клиента. За горните
обстоятелства бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средство за търговско измерване № 6632255 от 10.08.2022 г., подписан от извършилите
проверката служители на ищеца и от свидетеля. Сочи се, че на 18.08.2022 г. отново
била извършена проверка, снети били показанията отново, електромерът стоял
прекъснат и нямало никой в апартамента. Изтъква се, че ищецът имал право да прави
преизчисления на текущия сетълмент с количества електрическа енергия от минали
периоди, като е извършил процесното доначисляване на установените цени по чл.56,
ал.1 от ПИКЕЕ, като е издал фактура № ********** от 18.08.2022 г., изпратена до
клиента с писмо с изх. № 10024407-1, с даден срок за заплащането й. Допълнително
начисленото количество енергия било на стойност на 14009.15 лв. с ДДС за период на
потребление от 29.10.2021 г. до 10.08.2022 г. и в размер на 46985 kWh. Акцентира се,
че процесната сума била за реално изразходена електрическа енергия поради
неосигурен достъп до електромера, като било обективно невъзможно да се извърши
отчитане на процесния електромер. Сочи се, че поради забава в плащането, ответникът
дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на 1700.46 лв. за периода от
30.08.2022 г. до 19.09.2023 г. С оглед на изложеното се моли да бъде прието за
установено съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от
14009.15 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа
енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия
за периода от 29.10.2021 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1700.46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 30.08.2022 г. до 19.09.2023 г.
В месечният срок, от назначения на ответника особен представител е постъпил
2
писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Излагат се доводи, че ищецът не е установил, че ответникът е негов клиент, който да се
е самоприкачил, и не е била потребена електрическа енергия в собствения му обект,
считано от 10.06.2016 г. Обръща се внимание, че на 10.05.2016 г. електромерът за
обекта е бил демонтиран, поради което неоснователно било твърдението, че същият
бил отсъединен. Ответникът не присъствал при демонтажа на електромера през 2016
г., като проверката на 10.08.2022 г., също била извършена без присъствие на ответника
(негов пълномощник), а собственикът на обекта бил установен едва след проверката на
място на 10.08.2022 г. Твърди се, че протоколите от проверката не били изпращани на
ответника, който имал адрес в Русия. Оспорва се констативния протокол за техническа
проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 6632255 от 10.08.2022 г.
Излага се, че фактура № ********** от 18.08.2022 г. била издадена без правно
основание за период, през който ответникът не е обитавал обекта, не е потребявал ел.
енергия и не дължи сумата, за която е издадена. Сочи се, че от представените
документи не се установявало как е изчислена претендираната сума. В случай, че се
дължи потребяване на енергия от ответника от 2016 г., се прави възражение за
погасяване на вземанията на ищеца по давност. Коментира се съдебна практика.
Заявява се, че не са спазени изискванията на чл. 49, чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Навежда се, че писмото от 18.08.2022 г. не е било получено от ответника.
Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Няма спор по делото, че ответника е собственик на обект, находящ се в гр. Н.,
к.к. С.б., к-с Д.Б., секция 4, ет. 5, за който в ищцовото дружество е открита партида с
кл. № **********, ИТН 4224067. Безспорно е и обстоятелството, че ищеца е оператор
и собственик на електроразпределителната мрежа. Не се спори и относно факта, че
обекта, собственост на ответника, е присъединен към мрежата, обслужвана от ищеца.
От показанията на разпитания св. Узунов, както и от представеното по делото
заявление, подадено от „Узунов 08“ ООД, се установява, че през месец октомври 2016
г., поради промяна в собствеността на множество обекти в комплекса, дружеството е
подало заявление за промяна титулярите на индивидуалните партиди на всеки един
обект в комплекса. Това се наложило поради обстоятелството, че дружеството се
водело титуляр на партидите на всички обекти, като част от тях вече били продадени
на трети лица, включително и на ответника. Няколко месеца по- рано, на 10.05.2016 г.,
било преустановено електрозахранването, за което бил съставен доклад за извършена
3
дейност, в който било отразено „Демонтаж на електромер Процес 240“.
По делото е приложен констативен протокол от 10.08.2022 г., в който е
посочено, че при проверка на място било установено, че през електромера е преминала
ел.енергия въпреки преустановяването й през 2016 г., като към момента на проверката
клемореда е бил прекъснат. Осем дни по- късно бил съставен доклад за извършена
дейност, в която е посочено, че електромера е прекъснат, изходящия кабел бил на
мястото си. И при двете посещения в обекта не бил открит собственика.
До ответника било изпратено писмо, с което се уведомявал за констатираното,
а именно, че било установено нефактурирано количество ел.енергия в размер на 46985
kWh, потребена за периода от 29.10.2021 г. до 10.08.2022 г., на обща стойност 14009
лв., за което била издадена и фактура № **********/18.08.2022 г. с посочено основание
„Дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за електромер № *********“.
По делото е изготвено заключение по СТЕ, вещото лице по която заяви, че
прекъсване клемореда на електромера може да се извърши единствено с външно
неправомерно въздействие върху измервателното устройство. Електромерът за обекта
на ответника е с дистанционно отчитане и в паметта на същия, за периода 22.10.2021
г.- 10.08.2022 г. е отчетено потребление на общо 46985 kWh, от които 15569 kWh
нощна и 31416 kWh дневна. Експертът сочи, че допълнително начисленото количество
е изчислено правилно съобразно определената от КЕВР, прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологични разходи на ищеца. В
заключението се сочи, че електромера е със срок на валидност до м.06.2026 г.
От заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза става ясно, че
счетоводството на ищеца по отношение осчетоводяване задълженията на ответника
било водено при спазване изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти за процесния период.
С оглед на така представените доказателства, съдът намира предявените
претенция за основателни по следните съображения:
Съгласно чл.5, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 19.03.2021 г. на КЕВР, ЕР Юг извършва дейността си в рамките на предоставената
му Лицензия, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Според
ал.2 ползването на електроразпределителната мрежа и свързаните с това мрежови
услуги се осигурява от ЕР Юг при публично известни Общи условия /ОУ/, одобрени от
КЕВР, при спазване на принципите на услуга от обществен интерес, по смисъла на §1,
т. 66б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, и равнопоставеност и
прозрачност. В ал.3 е залегнало, че с присъединяването към мрежата и със започване
използването на електрическа енергия от електроразпределителната мрежа на ЕР Юг,
ОУ се считат за приети от Клиента, освен ако не се е възползвал от правото си да
4
договори с ЕР Юг специални условия по реда на чл. 6, ал. 2 от ОУ. Посочено е, че
общите условия са задължителни и обвързват лицата, които към датата на влизането
им в сила, вече са Клиенти на ЕР Юг, без да е необходимо да бъдат предприемани
каквито и да е допълнителни действия. В тази връзка съдът намира, че отношенията
между доставчика на енергия и клиента се осъществяват по силата на цитираните ОУ,
като сключването на изричен писмен договор не е поставен като задължително
условие за това. Същият е с пожелателен характер с оглед договаряне индивидуални,
различни от общо приетите, условия.
По делото няма спор, че обекта на ответника е присъединен към мрежата.
Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ съдът намира за доказано и
обстоятелството, че за процесния период е отчетена консумация на ел.енергия в обекта.
От заявеното в съдебно заседание от страна на експерта се установява, че този
електромер захранва единствено обекта на ответника. Съществуващата вероятност да
се захранва друг обект е само теоретична, поради което твърдението на ответника в
тази насока настоящата инстанция намира за хипотетично. С оглед на всичко това се
налага извод, че между страните е налично правоотношение, по силата на което ищеца
се е задължил да доставя ел. енергия до обекта, а ответника да я заплаща съобразно
чл.7 от ОУ.
Наведеното възражение на особения представител на К., че същия през
процесния период не е пребивавал на територията на страната е без правно значение.
Установи се по делото, че въпросното измервателно устройство захранва единствено
обекта на ответника. Същото е в срока на валидност към процесния период, а и
понастоящем. В този смисъл претендираното количество ел.енергия няма съмнение, че
е доставено на обекта и потребено, като без значение е дали това е сторено от
собственика или от други лица, които същия е допуснал в имота си. По делото няма
данни и твърдения от страна на К., че имота му е бил обитаван от лица неправомерно и
без неговото знание и позволение. Пак от вещото лице по СТЕ бе заявено, че таблото, в
което се намира измервателното устройство, може да бъде отключено от всяко
сравнително грамотно в тази насока лице. Прекъсването на клемореда е действие,
неизискващо огромен труд, и може да бъде сторено на ръка с помощта на отвертка. В
съдебната практика, обективирана в Решение № 115/20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г.
на II т.о., се приема, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера
на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и след
влизане в сила на ПИКЕЕ. В тази връзка възражението на ответника за липса на
виновно поведение от негова страна се явява неотносимо, както е ирелевантен и факта
дали ищеца е уведомил органите на МВР за извършените действия по твърдяното
неправоремно присъединяване. Че такова е извършено сочи заключението на вещото
5
лице по СТЕ, съобразно което прекъсването на клемореда може да се извърши само
вследствие на човешка намеса. Възстановяване на електроподаването е в интерес
единствено на ответника, тъй като това ползва само обитаващите имота. Очевидно е,
че обекта се е ползвал за периода от 22.10.2021 г. до 10.08.2022 г., след което
клемореда отново е бил прекъснат.
С оглед на така изложеното съдът намира за доказано от страна на ищеца, че за
процесния период в обекта на ответника е била доставена и реално потребена
ел.енергия в общо количество 46985 kWh, чиято парична равностойност възлиза на
сумата от 14009.15 лв. съобразно заключението по ССчЕ.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 50228/30.12.2022г.
по гр.д. № 928/2021г. по описа на IV гр.о. на ВКС, за да възникне правното задължение
на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това
важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено
неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане
на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за
крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а
парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за
реално доставено количество електрическа енергия. Ето защо, при реално потребена
ел.енергия, се дължи заплащане на същата от собственика на имота, без значение дали
е спазена в цялост процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ. Междувпрочем единствено
задължението на ищеца да уведоми ответника за констатираното по аргумент на чл.49,
ал.4 от ПИКЕЕ не е спазено в случая, но настоящата инстанция счита, че това не може
да доведе до извода за недължимост на сумата, съставляваща стойността на енергията,
предвид на това, че се касае за реално потребление.
Съдът не споделя твърденията на особения представител на ответника, че в
случая изчислението на дължимото от страна на К. следва да се извърши по правилата
на чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, т.е. за период не по- дълъг от 180 дни. Действително в
сочените разпоредби е указано по какъв начин следва да се преизчисли дължимото от
страна на крайния клиент, но това е в случаите, в които не е ясно какъв е размера на
реално изразходената и потребена енергия, поради например свързване директно към
мрежата, а не през измервателно устройство. В настоящият случай са налични такива
данни. Ето защо дори и да липсва специална уредба, съобразно общото правило
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, включително и на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Налага се извод, че извършените начисления на ответника за реално доставено
и потребено количество ел.енергия е доказано както по своето основание, така и по
6
своя размер. В този смисъл на ищеца се дължи сумата от 14009.15 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на
установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода от
29.10.2021 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и сумата от 1700.46 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 30.08.2022
г. до 19.09.2023 г. Доколкото по делото няма данни изпратеното до длъжника писмо,
съставляващо л.12 от делото, да е достигнало до знанието му, с оглед изискването на
разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, съдът намира, че в случая следва да намери
приложение нормата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл длъжникът следва да се
счита за изпаднал в забава от датата на поканването му, който факт по делото не бе
доказан. Ето защо акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена. Както бе
посочено по- горе следва да бъде присъдена единствено законната лихва, считано от
издаване на заповедта, тъй като същата кани ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на
ответното дружество за присъждане на сторените по делото разноски съобразно
уважената част. Претендира се сумата от общо 3461.06 лв. за исковото производство,
от които 314.20 лв.- държавна такса за настоящото производство, 1813.86 лв.-
възнаграждение за особен представител, 1183 лв.- възнаграждение за вещи лица. От
тази сума на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 2427.54 лв., като се
отчете, че заплатената държавна такса е в размер на 239.20 лв., заплатеното
окончателно възнаграждение на особения представител е 1000 лв., както и факта на
отхвърляне на акцесорната претенция.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски в размер на сумата от 324.77 лв. съобразно
уважената част.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Е.Ю.“
ЕАД /ЕР Юг/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.”,
№ ** против Д.Г.К., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. Н., к.к. С.б., к-с „Д.Б.“, секция 4,
ет. 5, за което е била издадена заповед № 430/21.09.2023 г. по ч.гр.д. № ***/2023 г. по
описа на РС- Н., за сумата от 14009.15 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно
7
неизмерване на количеството електроенергия за периода от 29.10.2021 г. до 10.08.2022
г., дължима за обект на потребление, находящ се в к.к. С.б., к-с „Д.Б.“, секция 4, ет. 5,
ап.***, ИТН 4224067, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1700.46 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 30.08.2022 г. до
19.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д.Г.К., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. Н., к.к. С.б., к-с „Д.Б.“,
секция 4, ет. 5, да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД /ЕР Юг/, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.”, № ** сумата от 2427.54 лв., представляваща
разноски по исковото производство, както и сумата от 324.77 лв.- разноски по
заповедното производство, съобразно уважената част.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8