№ 16320
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110167973 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Б. П. З. обективно съединени осъдителни искове по
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 2 466,08 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата от 448,46 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата от 45,87 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 9,91
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., начислена
върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответника – М. Б. Х., в
качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се [адрес], с абонатен № [№], а с
това и на потребител – клиент за битови нужди, съществувало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че след смъртта й нейният законен наследник – ответникът Б. П. З., като
собственик на имота, е станал и потребител на доставяната до него топлинна енергия
съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ и е наследил възникналите задължения във връзка с доставената
до имота и реално потребена топлинна енергия. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия, в случаите на
смърт на клиент-физическо лице наследниците или лицето, придобило имота по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят за това писмено
продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма]
твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но
1
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същият не е погасил в срок дължимите суми в общ размер от 2 970,32
лева, включваща сумата от 2 466,08 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 448,46 лева - лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата от 45,87 лева -
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 9,91 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022
г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира за
дължима и претендира и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. С
тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
С Разпореждане от 23.03.2023 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря
на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови
претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от
приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в
едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права.
Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане
на ищеца, може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени лично на ответника Б. П. З. на 28.04.2023 г. /видно от разписката на гърба на
съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 55 от делото/, като в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
исковата молба като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който
представя.
Ответникът Б. П. З., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Подпомагащата страна – [фирма] в депозирана по делото писмена молба от 20.09.2023
г. изразява становище за основателност на предявените искови претенции с твърдения, че
дяловото разпределение за процесния абонатен № [№] е извършвано в съответствие с
нормативните изисквания, релевантни през процесния период.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
2
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът Б. П. З. не е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането на съда от 23.03.2023 г., редовно призован за първото по делото съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него. Съдът намира, че
от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени
доказателства – заверени копия от договор за покупко – продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ № 62, том № VIII/1985 г. от 05.09.1985 г. относно имот, представляващ
новопостроено жилище № 3, находящо се в жилищна сграда – [адрес], в жилищен комплекс
М. IV на [адрес], Удостоверение за наследници с изх. № 4301/15.03.2021 г. на лицето М. Б.
Х., издадено от С.о., район М., писмо от С.о. от 07.12.2012 г. за идентичност на адреси,
Удостоверение от 12.02.2021 г. от [служба] за стари и настоящи адреси, индивидуални
справки за отопление и топла вода за период на потребление от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., протокол за неосигурен достъп за отчет от 10.06.2020 г. и
втора дата 20.06.2020 г., документ за годишен отчет за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
протокол от Общо събрание на ЕС с адрес: [адрес] от 10.06.2002 г. за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложение – списък на етажните
собственици, договор № 2611/22.07.2002 г. между [фирма] и ЕС и общи фактури, съответно
№ ********** и № [№], може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, а именно за наличието през процесния период на облигационно правоотношение
между ищеца и наследодателя на ответника, респ. със самия ответник, с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия,
както и за реалната доставка на такава за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се
дължи посочената в исковата молба сума, изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Върху
главниците, следва да бъдат присъдени и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищцовото дружество. В полза на последното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, следва да бъде присъдена сумата от общо 255,48 лева, от които: 155,48 лева - платена
държавна такса и такса за съдебно удостоверение и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи размера на последното в минималния такъв на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
3
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. П. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 466,08 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба –
14.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 448,46 лева, представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., сумата от 45,87 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 14.12.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата от 9,91 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Б. П. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 8 и ал. 1 ГПК,
сумата от 255,48 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4