Решение по дело №3538/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 15
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Неделина Минчева
Дело: 20205530103538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. ... , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря E.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20205530103538 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата за осъждане на ответника да заплати
сумата от 810,34лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191920082
за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице „ОТП лизинг“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Искът е предявен от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София срещу
Община .... С исковата молба се твърди, че на 16.04.2019г. лек автомобил “...” с рег.№...,
собственост на „ОТП лизинг“ ЕООД, управляван от Р. З. Р., движейки се в гр.... по ул.”...” в
посока от запад на изток предпортала на „... проект“ ООД и срещу мебелен магазин
„Иввекс“, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което са
настъпили повреди по автомобила – били повредени предна и задна леви гуми. За описаното
пътно – транспортно произшествие не било необходимо да се уведомяват органите на МВР,
а същото се удостоверявало само с декларация от водача и свидетеля, който пътувал в
автомобила. Собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за застраховка
“Пълно каско” с ищеца, за което е издадена полица №4704181100002485, валидна към датата
на ПТП. Във връзка със сключената застраховка “Пълно каско” за увредения автомобил
ищецът е изплатил на застрахования на 08.11.2019г. застрахователно обезщетение в размер
на 810,34лв. за отстраняване на повредите по МПС. Ищецът твърди, че ответникът в
качеството си на собственик на пътя, е длъжен да стопанисва и поддържа това имущество и
1
носи отговорност за причинените вреди от неизпълнението на това си задължение. Поради
тази причина с покана, получена от Община ... на 30.01.2020г., същата е поканена да плати
горната сума, но плащане не е извършено. Тези обстоятелства обусловили регресното
вземане на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София по чл.410, ал.1, т.3 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
810,34лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191920082 за нанесени
от ответника имуществени вреди на трето лице „ОТП лизинг“ ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за писмен отговор, изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Счита, че механизмът на ПТП е установен само по декларации на
заинтересовани лица, поради което не може да се приеме за доказан. Нямало пречка, макар
да не е задължително, да се уведомят органите на КАТ, за установяване на ПТП и да бъде
тестван водачът за употреба на алкохол. Оспорва представените доказателства за
настъпилата щета по автомобила, тъй като не бил представен снимков материал и не било
ясно точно какви се щетите. Липсвали данни за скоростта, с която се е движел автомобила и
дали е била съобразена с пътните условия, като в тази връзка твърди съпричиняване на
вредите от водача на МПС.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото е представено копие на Застрахователна полица №4704181100002485, от
което се установява, че ищецът е сключил имуществена застраховка „Каско стандарт” в
полза на „Зара Е“ ЕООД за МПС “...” с рег.№... със срок на действие от 27.11.2018г. до
27.11.2019г. Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 17.04.2019г., Декларация – 2 броя,
Допълнително обяснение с 3 броя снимки от Google maps, Опис на претенция №50-05040-
00523/19/17.04.2019г., Възлагателно писмо от 17.04.2019г., Фактура
№**********/25.09.2019г., Приемно-предавателен протокол от 01.10.2019г., Доклад по щета
№470418191920082, Преводно нареждане от 08.11.2019г., застрахователят е бил уведомен за
настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който е попаднал в
дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети – повредени предна и
задна леви гуми. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ, а само е подал
2
декларация за настъпилото събитие през застрахователя. Застрахователят е приел
настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на
810,34лв. на оторизирания сервиз, който е отстранил повредата на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при
наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община ... е
юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените
на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от
ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да
бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По
делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на
които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се
касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило поради повреда в настилката на улица, собственост на ответника, за която няма
данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат от вътрешните
свойства на вещта – разрушаване на пътната настилка.
По делото бяха събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите Р. З. Р. –
водач на застрахования автомобил и Д. П. Д. – пътник в автомобила при настъпване на
ПТП, се установява, че при движение на автомобила в тъмната част на денонощието, в
посока от с.... към гр...., по ул.“...“, в рамките на града, автомобилът е попаднал в дупка на
пътното платно. Дупката е била в средата на платното за движение, с дължина около 40 см.
и дълбочина около 20 см. Дупката не е могла да бъде избегната без навлизане в насрещната
лента за движение и създаване на опасност от ПТП с друго МПС. Автомобилът е изтракал
доста силно, поради което и водачът е сигурен за местоположението на дупката. Водачът не
е спрял непосредствено след влизането в дупката, тъй като мястото било неосветено и не
можело да се види дали има щети по автомобила. Автомобилът бил огледан в базата на
„Зара Е“ и било установено, че двете леви гуми били с „балони“ и трябвало да се подменят.
Дупката на пътното платно не е била обозначена по никакъв начин, нито е имало знак за
предупреждение за неравности по пътя. Двамата свидетели са подписали декларации пред
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, отразяват техни непосредствени впечатления и съответстват на събраните
по делото писмени доказателства.
3
По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не бе
оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице ПТП-то е настъпило на 16.04.2019г. около 21.00ч. в
гр...., ул.“...“, непосредствено пред портала на фирма „... проект“ ООД и срещу мебелен
магазин „Иввекс“, където на пътното платно около средата му е имало необозначена и
необезопасена дупка. Движейки се по същата улица в посока от запад на изток в дупката
попадат левите колела на лек автомобил “...” с рег.№... с водач Р. З. Р., поради което по
автомобила са настъпили щети – повредени предна и задна леви гуми. При попадането в
процесната дупка са се разкъсали каркасите на предна и задна леви гуми, поради което са се
получили издувания и е било наложително гумите да се сменят с нови такива. Налице е
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите по МПС, като те напълно
съответстват на описания механизъм на ПТП. Пазарната стойност на материалите и труда,
необходими за възстановяване на щетите възлиза на 813,12лв.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на улицата, по
която се е движел застрахованият автомобил. Тази повреда не е причинена от виновно
поведение на други лица, а е резултат от естественото износване на пътната настилка.
Улицата представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. По делото не се спори, че пътят, на който е възникнало ПТП, е местен
и по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска
собственост съгласно чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е
посочено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с
грижата на добър стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП
общината е била длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира
незабавно за препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. От приетите по
делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да
поддържа улицата в изправно състояние и да отстранява препятствията в най-кратък срок.
Не се установи по делото водачът на автомобила да е допринесъл с поведението си за
настъпване на ПТП и причиняване на вредите на автомобила. Следователно, съдът намира,
че установените по делото вреди на автомобила са в пряка причинна връзка от естественото
износване на пътната настилка, отговорност за отремонтирането на което носи Община ....
Тази отговорност е безвиновна, обективна.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца -
застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С
оглед на това съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло
в претендирания размер 810,34лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
4
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв., представляващи държавна
такса, 260,00лв. за възнаграждение на вещото лице и 300,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ..., БУЛСТАТ *********, със седалище гр...., бул.”Цар Симеон
Велики” №107, представлявана от кмета на общината Живко Тодоров да заплати на ЗАД
“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.”Позитано”, №5, представлявано от Теодор Илиев Илиев, сумата
от 810,34лв. /осемстотин и десет лева и 34 стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191920082 за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице „ОТП лизинг“ ЕООД, причинени от
пътнотранспортно произшествие на 16.04.2019г., настъпило поради повреда в настилката на
улица, собственост на Община ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 610,00лв. /шестстотин и десет лева/, представляващи направените от ищеца съдебни
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
BG19BPBI81701600387110, BIC: BPBIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
5