Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /31.08.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. №1089 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата и е образувано по жалба от Д.А.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.Б. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0819-000317/04.04.2022г., с която за
нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.„Б“ от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят релевира основанието
по чл.146 т.4 от АПК –незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
неправилно приложение на материалния закон, като оспорва установената от административния орган фактическа обстановка и твърди, че е
извършил процесното ПТП, но не управлявал МПС към момента на проверката с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. С тези съображения
претендира отмяна на ЗППАМ от 04.04.2022г., както и присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично с
адв.Б., като поддържат изцяло жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна – полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си
представител глю.к.Г.Г. оспорва жалбата с аргумент, че въз основа на събраните
по делото доказателства е безспорно установено както че жалбоподателят е
управлявал л.а., така и че е отказал да му бъде направена проба за употреба на
алкохол. По изложените съображения моли заповедта за налагане на ПАМ да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна, както и да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.04.2022г., след 23:10ч.
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ***,
сив на цвят, по улица „Н.Г.“ в гр.Варна, прибирайки се към дома си, в
присъствието на св.Й.Г. – неговият приятел. Предприемайки завой през стеснен
участък от пътя, в резултат на хлъзгавата поради силния дъжд пътна настилка, и
несъобразената с паркиралите от двете му страни МПС скорост на движение,
автомобилът му поднесъл и се отклонил, в резултат на което последвал сблъсък с
паркирания л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № *** след което и поради отката
последвал втори сблъсък на автомобила на жалбоподателя с паркирания от дясната
страна л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, предизвиквайки ПТП с причинени
материални щети. Цялата ситуация и причинителят на ПТП били непосредствено
възприети от живеещия на адреса С.М.Х., както и от други съседи, вкл.
собственикът на единия от пострадалите л.а. След като установил нанесените
материални щети, жалб.Д. изместил своя автомобил от мястото на ПТП, като го
паркирал на около 300м от там на улицата, и се прибрал вкъщи. Св.Г. от своя
страна се върнал при пострадалите автомобили, където се срещнал със собствениците
им и им казал, че не е виждал сиво БМВ.
Малко по-късно по постъпил сигнал
от съседи на номер 112 на мястото на ПТП пристигнал и полицейски екип в състав св.Г.К.П.
и неговият колега, които установили материалните щети от произшествието. Съседите
посочили, че жалб.Д. е управлявал сивото БМВ, поради което полицаите започнали
проверка, при която установили, че той излъчвал силна миризма на алкохол и
видимо бил употребил голяма количество. Поради това, а и спазвайки протокола
при ПТП с материални щети, св.П. предприел действия по установяване наличието
на алкохол в кръвта на жалб.Д. по надлежния ред. Полицейският служител дал
указания за правилното извършване на текста с техническото средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM
0230, а именно –
указал на водача, че следва да издиша въздух в тръбичката в продължение на 7-8
секунди. Жалбоподателят направил два или три опита, но не спазвал указанията и
издишвал въздух само за 1 -2 секунди, като по този начин умишлено двукратно
компрометирал вземането на такава проба. Поради това полицейските служители
съставили талон №133580 за изследване на кръв (л. 17 по адм. преписка) на жалб.Д.,
в който е посочено, че отказва текст с техническото средство, и че следва да се
яви за изследване на кръвта в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД в срок до 45 мин. от
връчването на талона в 00:05ч на 03.04.2022г. Отказът на Д. да му бъде връчен
талонът е удостоверен с подписа на свидетеля –очевидец С.М.Х.. Видно от
служебна бележка изх.№189/21.04.2022г на маг.химик в Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, в Лабораторията за изследване на
етилов алкохол не е постъпвала кръвна проба от жалбоподателя.
Междувременно вече на 03.04.2022г
в 00:10ч полицейските служители съставили на място и два протокола за ПТП -
№1900144 и 1800145, както и АУАН № 623616/03.04.2022г. Въз основа на описаните
там факти компетентното длъжностно лице приело, че на 02.04.2022г около 23:10ч Д.Д.
е извършил две нарушения: по чл.20 ал.2 от ЗДвП – за управление на МПС с
несъобразена с пътната обстановка скорост на движение, в резултата на което
предизвиква ПТП с материални щети; и по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП – за отказа да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол и неизпълнение на предписанието за изследване на кръвна проба със
същата цел. Като доказателства били иззети СУМПС на водача, контролния талон
към него, СРМПС на собствения му л.а., и двете му регистрационни табели с номер
***. Въз основа на АУАН било издадено и НП
№ 22-0819-001875/18.05.2022г., с което на Д.Д. за първото нарушение е наложено
наказание глоба в размер на200лв. на осн.чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, и за второто
нарушение са му наложени кумулативните наказания глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП.
По повод на това ПТП спрямо жалб.Д.
са издадени и две ЗППАМ.
Със ЗППАМ № 22-0819-000385/03.04.2022г
на мл.автоконтрольор в с-р „Пътна полоция“ при ОДМВР-Варна, на осн.чл.171 т.2а
б.“б“ от ЗДвП – поради отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство
Дрегер „Алкотест 7510“ №ARDM-0230 за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, на жалбоподателя е приложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на собствения му л.а. БМВ с рег.№ *** за срок от
6 месеца. Заповедта е връчена на адресата си на 03.04.2022г, по неговите
признания не е била обжалвана и е влязла в законна сила.
С оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 22-0819-000317/04.04.2022г. при същата фактология – отказа
да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ №ARDM-0230 за установяване на наличието на алкохол в кръвта и
неизпълнението на предписанието за изследване на кръвна проба със същата цел, квалифицирано
като административно нарушение по чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП е
приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Видно от справката за нарушител
от КАТ, приложена по административната преписка, жалб.Д.Д. е правоспособен
водач кат.В от 11.12.1996г, като за последващия период до 2022г против него са
издадени общо 8 бр. НП и 5 бр. фишове, както и една ЗППАМ (извън другите две,
издадени във връзка с настоящия случай.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на всички
релевантни доказателства по делото (писмените доказателства по
административната преписка, и писмените и гласни такива, събрани в хода на
съдебното дирене), които са взаимно обвързани, последователни и
безпротиворечиви, и анализирани в тяхната съвкупност, не се налагат различни
изводи.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срока по
чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект– адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен за това орган по чл.172 ал.1 от ЗДвП, оправомощен със
Заповед № 812з-1632/02.12.2021г. (л. 16 от адм. преписка), и в изискуемата за
редовността му писмена форма. ИАА съдържа всички минимално изискуеми за
редовността му от формална страна реквизити по см.чл.59 ал.2 от АПК, а именно:
описание на релевантните за съставомерността на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП факти, които в процесния случай имат характер на мотиви за налагане на
ПАМ; правната квалификация на нарушението и законова разпоредба за издаване на
заповедта; разпоредителна част, която е недвусмислена по своето съдържание и
изцяло възпроизвежда текста на специалната норма на чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП;
посочване на срок на действието на ПАМ – до решаване на въпроса за
отговорността му, което в случая е извършено с издаването на НП №
22-0819-001875/18.05.2022г. и наложените на жалбоподателя кумулативни наказания
„глоба“ в общ размер от 2200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца; описано е отнетото СУМПС; посочен е редът, по който може да бъде
оспорена заповедта. В производството по издаването й не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, поради което съдът приема, че тя не е
нищожна и не съдържа пороци от процесуално естество, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна.
По приложението на материалния
закон съдът констатира, че въз основа на събраните безпротиворечиви писмени и
гласни доказателства по делото се установява по несъмнен и категоричен начин –
и това не е отречено от самия жалбоподател, че на 02.04.2022г. около 23:10ч в гр.Варна, по
ул. „Н.Г.“ - до номер 26, е причинил ПТП с два други л.а. с материални щети. Установено е и също не е
отречено от жалбоподателя, че впоследствие при извършената по този повод
проверка от контролните органи той е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и че не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Също безспорен факт, установен
включително с показанията на полицейския служител Г.П. е, че в момента на
установяването му жалбоподателят не е управлявал МПС и не е притежавал качеството
„водач“ на такова, като основание да му бъде извършена проверка с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта му. Този факт обаче, противно на
поддържаното от жалбоподателя, не прави извършената му проверка
незаконосъобразна. Вярно е, че съгл.чл.123 ал.1 т.2 б.“е“ от ЗДвП само за
участник в ПТП с пострадали хора е установена забрана за употреба на алкохол до
пристигането на контролните органи, а настоящият случай не е такъв. От анализа
на безпротиворечивите и последователни гласни и писмени доказателства в случая
обаче се установява, че от момента на ПТП до момента на пристигане на
контролните органи на място е изминал изключително кратък период от време – не
повече от 10-15 минути, което се обяснява с наличието на свидетели-очевидци на
ПТП, вкл. единият собственик на увреден л.а., които явно са подали незабавно
сигнал на тел.112, излезли са на улицата и са установили жалбодателя като
нарушител, респективно – препятствали са възможността той да избяга и да се
укрие. Именно там – на улицата, до местопроизшествието, и в присъствието на
други лица, полицейските служители са заварили Д. при пристигането си, а
показанията на св.Г., че той се бил прибрал в дома си преди този момент, са
изолирани от останалия доказателствен материал, освен че се преценяват и като
заинтересовани от изхода на спора поради връзката му с жалбоподателя, поради
което съдът не ги кредитира. В този смисъл – липсва основание да се възприеме
като достоверно и евентуално твърдение, че жалбоподателят е употребил алкохол в
интервала след ПТП до пристигането на полицейските служители. Нещо повече - в
подкрепа на показанията на св.П., че те са пристигнали на местопроизшествието
буквално за 10-15 минути, са и писмените доказателства по административната
преписка, и конкретно – времето на съставянето им. Така обясненията на
свидетеля-очевидец по АУАН са от дата 02.04.2022г, т.е. снети са в периода от
23:10ч на тази дата (часът на ПТП) до 00:00ч на 03.04.2022г; талонът за
изследване на кръв е връчен на жалбоподателя в 00:05ч на 03.04.2022г, а двата
протокола за ПТП са съставени в 00:10ч на 03.04.2022г; на място са съставени и
АУАН, както и ЗППАМ от 03.04.2022г, които видно от отбелязванията в тях са
връчени лично на нарушителя на място. Съобразявайки технологично необходимото време
за разговор със свидетеля – очевидец и снемане на обясненията му, установяване
на трите л.а. – участници в ПТП, оглед и регистриране на имуществените вреди по
тях, описването им в съответните протоколи, разговор с Д., проведените два
неуспешни опита за извършване на проверка с техническо средство, изготвяне на
талон за кръвно изследване и връчването му в условията на отказ, снемане на
регистрационните табели на МПС, издаване на АУАН и на ЗППАМ, които са се
случили в интервала от време между 23:10ч на 02.04.2022г и 00:10ч на
03.04.2022г, съдът кредитира изцяло показанията на полицейския служител, че
заедно с колегата му са пристигнали на местопроизшествието за 10-15 минути след
настъпването му. Анализирайки всички горецитирани доказателства в тяхната
съвкупност съдът приема за установено, че след ПТП жалбоподателят като водач –
причинител на същото, не го е напускал, не се е прибирал в дома си, и не е имал
обективна физическа възможност да употреби алкохол, понеже не е оставал насаме
за времето, през което е откарал собствения си л.а. на около 300 м от ПТП и се
е върнал обратно на местопроизшествието, а е бил придружен от очевидци и
съседи, вкл. собственика на един от увредените л.а., които са изчакали на място
заедно с него пристигането на полицейския екип. При тези данни съдът приема, че
предприетите от полицейските служители опити за извършване на проверка за
наличие на алкохол в кръвта му 10, 15 или 20 минути след ПТП са своевременни и
законосъобразни, понеже Д. несъмнено е водачът, причинил ПТП с материални щети.
На следващо място от показанията на св.П. се установява също, че жалб.Д. умишлено
е компрометирал двукратно правилното извършване на тест с техническо средство
за проверка наличието на алкохол в кръвта му, с което е осуетил извършването й.
Осъщественото от Д. нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е и
материалноправното основание по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за прилагане спрямо
него на преустановяващата ПАМ. В заключение – като косвено признание на
неблагоприятни за него факти съдът съобразява и факта, че Д. не е обжалвал
ЗППАМ №22-0819-000385/03.04.2022г, с която за същите факти – отказ да му бъде
извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, е прекратена регистрацията
на собственото му МПС за срок от 6 месеца. Понеже тя е влязла в сила за същите
факти и между същите страни, има обвързващо действие за тях и в настоящото
производство, с което съдът е длъжен да се съобрази.
Мотивиран от гореизложеното съдът
счита, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган, съдържа минимално
изискуемите реквизити досежно редовността му от формална страна, в
производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания, материалният закон е
приложен правилно, и доколкото при издаването на акта издателят му е действал в
условията на обвързана компетентнос,т не е налице и несъответствие с целта на
закона, което налага извод за неоснователност на предявената жалба против
обоснования, правилен и законосъобразен акт.
При този изход на делото
претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в средния размер от
170 лева на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу ЗППАМ № 22-0819-000317/04.04.2022г. на
полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която за
нарушение по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Д.А.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 170 (сто и седемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На
страните да се връчат преписи от решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: