Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2323 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена
от „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“ ЕООД срещу отказ № 20201103120949/
17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
впише по партида на дружеството в търговския регистър следните факти: 1) юридическото
лице „С.Т.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари и 2) дружеството „М.Б.“ ЕООД като юридическо
лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „К.Ш.” ЕООД, както и едно
физическо лице, което е негов представител.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“ ЕООД, на следните обстоятелства: 1)
юридическото лице „С.Т.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари и 2) дружеството „М.Б.“ ЕООД като
юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „К.Ш.” ЕООД, както
и едно физическо лице, което е негов представител.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при
спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване
обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените
от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват,
както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените
на територията на Република България юридически лица и други правни образувания
и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и
актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни
собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С
чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския
регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде
единствено и само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона
условия. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик по
смисъла на този закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично
във всяка една от цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е
физическо лице. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР
на ЗМИП, в която е регламентирано какъв по вид субект се заявява като
действителен собственик тогава, когато липсва физическо лице, което да има
качеството на такъв при прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено,
че това отново е само физическо лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Така направеният извод следва и при съобразяване на това
какви данни относно лицата, които са действителни собственици, е предвидено да
бъдат вписани в съответния регистър съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство,
единен граждански номер и дата на раждане на действителния собственик. Тези
данни представляват индивидуализиращи такива само за една категория правни
субекти и това са физическите лица. Следователно като действителен собственик
на едно търговско дружество, което е учредено на територията на Република
България, може да бъде вписано само физическо лице, но не и което и да било
юридическо лице. След като едно юридическо лице не
може да бъде действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то
тогава, когато е заявено в търговския регистър вписването като действителен
собственик на такъв вид правен субект, длъжностното лице трябва да постанови
отказ, тъй като заявените за вписване обстоятелство не съответства на закона –
на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“ ЕООД, заявление и които
са декларирани в декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл.
38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска като действителен
собственик на търговското дружество „К.Ш.” ЕООД да бъде вписано едно юридическо
лице - „С.Т.” АД, а не което и да е физическо лице, каквото е изискването на
ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване обстоятелство противоречи на
императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал.
1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното лице по регистрация да
постанови отказ да извърши исканото вписване, както е направено в случая. Трябва
да се посочи, че това противоречие не може да се отстрани по реда на чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от длъжностното лице по
регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде вписано като
действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено задължение за длъжностното
лице по регистрацията да извърши проверка за редовност на заявлението, с което
е сезиран, като в нея са уредени и изрично случаите, при които то може да даде
указания на заявителя и срок за отстраняване на констатираната нередовност и това
са само два: първият е когато към заявлението за вписване, заличаване или
обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени
всички документи, които се изискват по закон, и вторият е когато не е платена
дължимата държавна такса. Във всички останали случаи на нередовност на
заявлението, както и когато се иска вписване на обстоятелство, което не
съответства на императивни законови изисквания, както е в настоящия случай, длъжностното
лице по регистрация не може да дава указания за отстраняване на тези
несъответствия, а те представляват основание за постановяване на отказ по чл.
24 ЗТРРЮЛНЦ.
Освен
това при извършена
от съда проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата
на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“ ЕООД, се установява, че на 31.07.2019
г. са вписани физическите лица, които са действителни собственици на това
търговско дружество и те са О.И.Д.и В.С.С.. При съобразяване на данните,
посочени в съставената от заявителя декларация, трябва да се заключи, че не се
твърди да са настъпили обстоятелства, които да са доведели до промяна на
физическите лица, които имат качеството на действителни собственици по смисъла
на ЗМИП.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20201103120949/ 17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване на
обстоятелства относно действителните собственици е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
В заявлението, за разглеждане на
което е образувано настоящото регистърното
производство, е поискано по партидата на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“
ЕООД, в търговския регистър да бъде вписано дружеството „М.Б.“ ЕООД, като
юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „К.Ш.” ЕООД, както
и едно физическо лице, което е негов представител.
В чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП е
предвидено, че в търговския регистър освен действителните собственици подлежат
на вписване и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по
чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма
според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните
данни за представляващите ги лица.
При извършена от съда проверка за
обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „К.Ш.” ЕООД, с
ново наименование „С.**“ ЕООД, се установява, че юридическото лице, което се
иска да бъде вписано като такова, чрез което се упражнява контрол, всъщност е
това, което е вписано като едноличен собственик на капитала на това търговско
дружеството. След като от вече направените вписвания в търговския регистър е
видно, че целият капитал на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“ ЕООД, се
притежава от юридическото лице „М.Б.“ ЕООД, чието наименование също е променено
и е „Софармаси 40“ ЕООД, то това означава, че именно то
упражнява пряк контрол върху търговското дружество по смисъла на чл. 63, ал. 4,
т. 2 ЗМИП. Този извод следва директно от обстоятелствата, които вече са вписани
в регистъра, поради което съдът счита, че липсва необходимост те да бъдат
вписвани отново в изпълнение на изискванията, предвидени в ЗМИП. Целта на този
закон е в публичния регистър да бъдат вписани само данни, които не са вписани
по друг начин в търговския или в друг публичен регистър, воден в Република
България и с оглед на това не са известни на трети лица. При съобразяване на тази
цел трябва да се приеме, че задължението за посочване на юридическо лице, чрез
което се упражнява контрол върху заявителя, ще е налице само когато този извод
не следва от вече вписаните в търговския регистър данни. Такава би била
хипотезата, когато имаме едно акционерно дружество, в което капиталът не е
собственост на едно лице, а на няколко и има юридическо лице, което притежава
голям процент от издадените от дружеството акции, което обстоятелство не се
вписва в търговския регистър, но е такова, което създава предпоставки за
упражняване на контрол, поради което трябва да се заяви за вписване по реда на
чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП. Такъв обаче не е настоящия случай, в който всички
данни за собствениците на капитала на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“
ЕООД, са публични, тъй като вече са вписани в търговския регистър.
Освен
горното трябва да се посочи и това, че при извършена от съда проверка за обстоятелствата, вписани
в търговския регистър по партидата на „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование „С.**“
ЕООД, се установява, че на 31.07.2019 г. дружеството „М.Б.“ ЕООД, с ново
наименование „Софармаси 40“ ЕООД, е вписано освен
като едноличен собственик на капитала и като юридическо лице, чрез което пряко
се упражнява контрол върху „К.Ш.” ЕООД, поради което липсва каквато и да е
необходимост това обстоятелство да бъде вписвано отново в търговския регистър по
подаденото от заявителя искане.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20201103120949/ 17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „К.Ш.” ЕООД, с ново наименование
„С.**“ ЕООД, срещу отказ № 20201103120949/ 17.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида на дружеството в
търговския регистър
следните факти: 1)
юридическото лице „С.Т.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари и 2) дружеството „М.Б.“ ЕООД като
юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „К.Ш.” ЕООД, с
ново наименование „С.**“ ЕООД, както и едно физическо лице, което е негов
представител.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: