№ 23067
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.ОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.ОВА Гражданско дело №
20231110166321 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от И. Д. Ц., чрез адв. Ю. Д., срещу
***** иск по чл. 49 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
2941,20 лв. обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
представляващи разноски, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение и
вдигане на наложени обезпечителни мерки по изп.д. № ***** г. на *****, ведно
със законната лихва от 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че
тези вреди са причинени на ищеца в резултат на виновно и противоправно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в неуведомяване в
продължение на година на съдебния изпълнител за постановено от съда
обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното производство за
принудително събиране на присъдените със заповедта суми, което е основание за
прекратяване на принудителното изпълнение. Претендира се присъждане на
направените разноски за разглеждане на настоящото дело.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника *****, чрез адв. Н. М.,
се прави признание на иска, но се твърди, че въпреки основателността му, не
следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът не е станал
повод за завеждане на делото – ищецът не е поискал доброволно изпълнение на
задължението и правният спор е създаден едва с исковата молба. Не се
1
претендират разноски.
Ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 44316/2010 г. на
СРС, ГО, 39 състав, издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 15.10.2010 г.
по ч.гр.д. № 44316/2010 г. на СРС, ГО, 39 състав, покана за доброволно изпълнение
от 26.01.2011 г. по изп.д. № 209/2011 г. на **** протокол по чл. 427, ал. 2 ГПК от
08.09.2015 г. по изп.д. № 209/2011 г., съобщение от 14.09.2015 от ***** за
преобразуване на изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение от
27.02.2020 г. по изп. д. № ***** г. на *****, както и от приложените към исковата
молба справки от ТРРЮЛНЦ за ***** и **** се установява, че ответникът ***** е
правоприемник на ****, в полза на който са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44316/2010 г. по описа на СРС, ГО 39
състав, по силата на които ищецът И. Д. Ц. е задължен да заплати на ****, лично и
в качеството му на едноличен търговец, сумата 23000 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 10.09.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 1335,43 лв.
– лихва върху главницата за периода 28.11.2008 г. - 27.05.2009 г., 6703,96 лв. –
лихва върху главницата за периода 28.05.2009 г. - 09.09.2010 г., както и сумите
620,89 лв. – държавна такса и 240 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство. Въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу И. Д. Ц. е образувано изпълнително дело № 209/2011 г.
по описа на **** като на 03.09.2015 г., на основание чл. 427, ал. 2 ГПК, делото е
изпратено на *****, където е преобразувано под № ***** г.
С определение № ********* от 08.09.2022 г. по гр.д. № 44316/2010 г. на СРС,
ГО, 39 състав, влязло в сила на 04.10.2022 г. (л. 22 от делото) издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 44316/2010 г. на СРС, ГО, 39 състав, са
обезсилени, като определението е било връчено на ответника на 26.09.2022 г. (л. 23
от делото).
Не се спори и се установява от молба, подадена от И. Д. Ц. до *****,
получена от последния на 14.08.2023 г., от преводни нареждания от 20.09.2023 г.,
от постановление от 08.08.2023 г. по изп.д. № ***** г. на ***** и от уведомление за
2
вдигнат запор от 05.10.2023 г. по изп.д. № ***** г. на *****, че процесното
изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК,
по искане на И. Д. Ц., като наложените обезпечителни мерки са вдигнати след
заплащането от И. Д. Ц. на дължимите от ***** на ***** такси в общ размер на
191,20 лв. (включваща такси за вдигане на наложените запори, заличаване на
възбрана и пощенски разходи).
Видно от договор за правна защита и съдействие от 20.11.2022 г. и разписка
от 20.07.2023 г., И. Д. Ц. заплатил на адв. Ю. П. Д. сумата 2750 лв. за
осъщественото процесуално представителство в изпълнителното производство.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът заплатил сумата от
2941,20 лв., представляваща стойността на извършените от него разноски в хода на
изпълнително дело № ***** г. по описа на *****.
От правна страна:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав,
пораждащ тази отговорност, включва: виновно противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа
и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. В
случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране
отговорността на *****.
Установено е виновното противоправно бездействие на служители на
ответното дружество, което е било взискател по изпълнителното производство,
изразяващо се в неуведомяване на частния съдебен изпълнител за това, че
издадените в полза на банката – взискател в изпълнителното производство заповед
за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени, което е основание за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, както и в неизвършване на дължимите действия и неплащане на дължимите
такси и разноски (пощенски разходи) за вдигане на наложените запори и за
заличаване на възбраната в общ размер на 191,20 лв.
Установена е и причинна връзка между противоправното поведение на
служители на ответника и причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в направи разходи за адвокатско възнаграждение за правна помощ, съдействие и
представителство по процесното изпълнително производство и плащане на
дължимите такси (на ЧСИ и на Агенция по вписванията) и разноски за вдигне на
3
наложените обезпечителни мерки и заличаване на възбраната.
В горния смисъл е и признанието на ответника, направено с отговора на
исковата молба.
Поради изложеното предявеният от И. Д. Ц. против ***** иск по чл. 49 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
дължат направените от нея разноски за разглеждане на делото - сумата 117,65 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца адв. Ю. Д. следва да се присъди сумата 594,12 лв. за осъществената от него
процесуално представителство по делото, определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователно е възражението на ответника, че на основание чл. 78, ал. 2
ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца. Ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като и до настоящия момент не е платил исковата сума.
Този извод не се опровергава от факта, че ищецът преди предявяване на иска не е
предявил претенцията си към ответника за доброволното й плащане, защото за
ищеца не съществува такова задължение, а и от значение за отговорността на
ответника за разноски е обстоятелството, че с виновното противоправно
бездействие на негови служители е причинил имуществени вреди на ищеца и е
предизвикал правния спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление гр. **** на основание
чл. 49 ЗЗД, да заплати на И. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сумата
2941,20 лв. обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
представляващи разноски, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение и
вдигане на наложени обезпечителни мерки по изп.д. № ***** г. на *****, ведно
със законната лихва от 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане..
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление гр. **** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сумата
117,65 лв. разноски по делото.
4
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление гр. **** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 3 ЗА, да заплати на адв. Ю. П. Д., личен № ****
сумата 594,12 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5