Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
12.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 29 по описа за 2019 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.А.И. от с.К.,
срещу Наказателно постановление № 18-0270 - 000486/30.07.2018г. на началника на
РУП към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с
което на жалбоподателя са наложени следните наказания:
1/ на
основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв.;
2/на
основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв.;
3/на
основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв. и
4/ на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв.
Жалбоподателят оспорва
констатациите в акта, по отношение на вменените му нарушение по т.1, 3 и 4,
и моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното
постановление, в тази част. Не оспорва вмененото му нарушение, само в частта,
описано в т.2 от обжалваното НП и признава същото.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в с.з.
След като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери
за установено следното:
На
23.07.2018г. около 10:40 часа, в ***,
полицейски наряд от РУ Гулянци, в чийто състав били св. Д.И. и св.Н.В.,
спрели за проверка управляваният от жалбоподателя, л.а. „***“ с рег. № ***, негова
собственост.Свидетелите констатирали, че водача превозва на предната седалка
пътник, който не е изпълнил задължението си да постави обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила, водача, не използва задължителни светлини, при
движение през деня, не е заплатил в 30- дневен срок от влизане в сила на НП №
17- 0270 -000299/30.06.2017г., на РУ Гулянци, не носи КТ към СУМПС.
Св.
Д.И. приел, че жалбоподателя с тези си действия е нарушил разпоредбите на
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, чл.70, ал.3 от ЗДвП, чл.180 от ЗДвП и чл.100 от ЗдвП
и
съставил против същия Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 957639/23.07.2019г., който бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП му наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Със
Заповед за прилагане на принудителни адм.мерки № 18-0270 – 000165 от
23.07.2018г., е било отнето СУ МПС на жалбоподателя до заплащане на дължимите
глоби, а със Заповед за прилагане на принудителни адм.мерки № 18-0270 – 000166,
притежаваното от жалбоподателя МПС е било временно спряно от движение.
Наказателното постановление е връчено на 01.02.2019г. видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 06.02.2019г., видно от входящия регистрационен номер на РУ
Гулянци.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от
разпита на свидетелите Д.И. и Н.В., както и от казаното от жалбоподателя в
с.з., и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
С
най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените
свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същесто, същата е ЧАСТИЧНО основателна, поради следоното:
По нарушението по чл. 183, ал.4,
т.7 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в
моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От своя страна
чл.184, ал.4, т.7 предвижда специална санкция за водач, който превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че превозваният в
автомобила пътник действително не е бил поставил съответния обезопасителен
колан- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя.
По този начин И. е нарушил нормативните изисквания и е осъществил състава на
нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено
с чл.137А, ал.1 от ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник
без поставен колан. В случая както санкцията, така и дължимото поведение се
съдържат в нормата на чл.183, ал.4, т.7,
от ЗДвП, която правилно е посочена от наказващия орган, поради което и
НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Нарушението по
чл.70, ал.3 от ЗДвП, не се оспорва в подадената жалба. Водачът е
управлявал МПС без включени светлини през деня, като именно това е станало
причина за предприетата проверка от полицейските служители. Наложената глоба от
20 лева е адекватно наказание за извършеното нарушение, поради което няма
основание за нейното изменение.
По нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП:
Според чл. 190, ал.3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване."
В конкретния случай липсват
доказателства досежно датата на връчването на НП № 17- 0270 -000299/30.06.2017г., на РУ Гулянци,
за да се вмени описаното в пункт 3 – ти,
от обжалваното НП, нарушение във
вина на жалбоподателя.
В тежест на
административнонаказващият орган е да докаже фактите и обстоятелствата, при
които приема, че е извършено нарушението в пункт 3-ти от издаденото НП, което в
случая не е изпълнено, а в тази връзка и деянието остава недоказано. Недоказани
се явяват датите на връчване на наказателното постановление и на влизането му в
сила, като едва от последната започва да се отброява едномесечния срок за
заплащане на глобата, поради което и не може да се приеме, че въобще за водачът
е възникнало задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, респективно не може да се
счете, че осъщественото от него представлява административно нарушение по
посочената правна квалификация, още повече, че жалбоподателя е представил и
разписка за заплатената глоба, приложена на л.10 по делото. Това неконК.зиране
и липса на изчерпателно описание представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя И..
По
отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелството за правоуправление и
контролния талон към него. В хода на проверката контролните органи са
установили, че водачът не носи контролния талон към свидетелството за
правоуправление, с което е нарушил разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Неносенето на който и да е от документите, посочени в чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
съставлява отделно административно нарушение, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, с глоба 10 лв. се
наказва водач, който не носи контролен талон към свидетелство управление.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е определил наказанието по
чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателят глоба в размер на
10 лева - конкретен размер, посочен от закона, поради което не
подлежи на изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0270 - 000486/30.07.2018г. на началника на
РУП към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци В ЧАСТТА,
с която на И.А.И. с ЕГН **********, за
нарушение на:
1/
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП,
2/за
нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП и
3/ за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП,
като
го ОТМЕНЯ в частта, с която
4/ за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: