Решение по дело №2509/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 161
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510102509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. К., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102509 по описа за 2021 година
Предявен е иск от И.М.М., ЕГН ********** от гр. К. против М. Н. М., ЕГН
********** от гр. В., с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищецът сочи, че сключил брак с ответницата на ***** г. в
гр. С.. Нямали родени деца.
Сочи, че в началото семейният им жИ.т потръгнал добре, живеели в гр. С., в
гр. К., няколко години работели и живеели в С.. Впоследствие разбрали, че
било налице несходство в характерите им. Постепенно се отчуждили и в
началото на 2019 г. се разделили.
Сочи, че през съвместния им жИ.т живеели под наем, не притежавали
недвижими имоти при режим на СИО, по време на брака придобили МПС –
Мотоциклет. Останалите вещи разделили извънсъдебно помежду си.
Предлага на съпругата си да постигнат споразумение по реда на чл. 49, ал. 4,
като в исковата молба молба представя и проект на такова.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.
Сочи, че е съгласна бракът между нея и ищеца да бъде прекратен. Сочи, че
нямали родени деца от съвместното си съжителство. Желае занапред да
продължи да носи брачната си фамилия М.; няма претенции за ползване на
семейното жилище.
Към настоящия момент тя била в С., поради което нямала възможност да
пътува, като в тази връзка е уплъномощила адв. П.П., АК-С. да я представлява
в съдебно заседание по делото.
С молба вх. № 4******21 г. по описа на РС-К. е представено постигнато
между страните споразумение на основание чл. 49, ал.4 СК, с което са
уредили отношенията си във връзка с прекратяването на брака им.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на ***** г. в гр. С. /удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № ***** от ***** г., на Столична
община/.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят Р.С.М., без родство със страните, заявява, че познава страните,
били се запознали преди 5-6 години. Бил приятел с И. и след това станали
приятели и със съпругата му. Страните нямали деца, живеели в България,
след това в Ч., С., като М. още била там. И. се прибрал преди около 2
години. М. споделила, че не иска да се прибира. Към момента двамата рядко
поддържали контакти, само за делото. И. бил категоричен в решението си за
развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от жИ.та на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от 2019 г. години не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой жИ.т, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Страните са представили споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, поради което
съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
2
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата и ответникът са посочили, че нямат семейното
жилище, затова съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или протИ.поставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата е заявила, че желае да носи брачното си
фамилно име – М..
По разноските в производството:
В споразумението по чл. 49, ал. 4 СК молителите са уговорили, че разноските
по делото за окончателна държавна такса се поемат от съпруга И.М.М..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт ***** от ***** г. в Община Столична
граждански брак между И.М.М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „*****“ №
******* и М. Н. М., ЕГН ********** от гр. В., ул. „************ без да се
произнася по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, както следва:
Въпросът за местоживеене на децата, упражняване на родителските права,
издръжка и режим на лични контакти не следва да се третира, тъй като от
брака си страните нямат родени деца.
СТРАНИТЕ - съпрузи нямат семейно жилище по смисъла на закона, пореди
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
СТРАНИТЕ - съпрузи заявяват, че не са придобили по време на брака си
недвижими имоти, съставляващи съпружеска имуществена общност, поради
което няма да се извършва разделяне на такива.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съпруга И.М.М., с ЕГН ********** и същият приема да
получи в изключителна собственост следната движима вещ, представляваща
СИО, а именно:
Мотоциклет марка „*****“, модел „*****“, с ДК № *****, рама № ********,
двигател № ****.
Застрахователната стойност на описаната движима вещ - МПС - предмет на
делбата между съпрузите е в размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин
лева/, съгласно Удостоверение изх. № **********/*****0год. на ЗД
3
„ЕВРОИНС“АД.
За уравнение на дела на съпругата М. Н. М., съпругът И.М.М. е заплатил на
същата сума в размер на 700 лева /седемстотин лева/.
СТРАНИТЕ - съпрузи заявяват, че освен горепосоченото МПС, останалите
движими вещи, които са придобили по време на брака си, са разделили
извънсъдебно и нямат претенции по отношение на тях един спрямо друг.
СТРАНИТЕ - съпрузи заявяват, че нямат взаимни претенции към
притежаваните от тях банкови сметки, влогове, фирми и дялове в търговски
дружества.
СТРАНИТЕ - съпрузи заявяват, че ако някой от тях, е изтеглил, респ. получил
кредити, които не са издължени до този момент, както и ако изтегли/получи
такива до влизане в сила на решението за прекратяването на брака, той поема
тяхното погасяване изцяло (главница, лихви, такси и разноски) поименно,
така както са изтеглени, респ. получени и при изплащането на същите не
може да има никакви претенции спрямо другия съпруг в тази насока.
СТРАНИТЕ - съпрузи се споразумяват и заявяват, че след прекратяване на
брака няма да си дължат издръжка един към друг.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. Н. М., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име М.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „*****“ № *******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
74,00 лева /седемдесет и четири лева и нула стотинки/ окончателна
държавна такса /40,00 лева – окончателна държавана такса по допускане на
развода и 34,00 лева държавна такса за поставеното в дял МПС/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4